Европа трябва да говори с Путин, а не за Путин,

Европа би трябвало да приказва с Путин, а не за Путин ", съобщи министър председателят на Люксембург Ксавие Бертел. Той се срещна с група публицисти в столицата след срещата на върха на Европейски Съюз предходната седмица, на която беше решено единомислещо глобите против Москва поради войната в Украйна да бъдат удължени с още 6 месеца, написа dnes.bg. " Не е задоволително да се анексират територии, само че и единствено глобите не са решение ", разяснява Бертел, добавяйки, че Европейски Съюз се е сложил в обстановка " единствено да може да задълбочава и да удължава " рестриктивните мерки.

В момента Брюксел ползва стопански и лични наказания против Кремъл и неговия кръг поради войната в Източна Украйна и за анексирането на Крим, като в отговор Русия е наложила ембарго на импорт на селскостопанска продукция от Европа.

Според Бертел Европейски Съюз би трябвало да упражни напън и върху украинския президент Петро Порошенко да извърши своята част от Минските съглашения, като успее да обезпечи прокарването им през Украинската рада.

" Ние приказваме за Путин, а не с него. Трябва да седнем на масата с Русия и да търсим излаз, тъй като в случай че продължаваме по този начин, ще стигнем до замразен спор, което ще е призрачен сън ", съобщи Ксавие Бертел.

Той разяснява и разликите вътре в Европейски Съюз по използването на общата политика за миграцията. Европейската комисия стартира през юни наказателни процедури против Полша, Чехия и Унгария задето отхвърлят да одобряват бежанци от Гърция и Италия по контрактуваните в Европейски Съюз квоти.

Европейските водачи не съумяха да стигнат до общоприемливо решение на срещата си на 23 юни в Брюксел.

Бертел, който се срещна с министър председателите от Вишеградската група преди срещата на върха, разяснява, че " има решение, което е взето и би трябвало да се съблюдава ". Той предизвести, че " гъвкавата взаимност ", за която центалноевропейските страни упорстват, няма да е безусловно добра за тях.

" Ако всеки ползва личната си формулировка за взаимност, тя може да се окаже друга и за структурните фондове да вземем за пример. По-добре е да не дискутираме какво е взаимност. В Европа получаваш, само че от време на време би трябвало и да даваш ", разяснява Ксавие Бертел.

По-рано Германия също направи връзка сред европейското финансиране и шерване на отговорностите по миграцията.

Вишеградската група упорства страните, които не желаят да одобряват бежанци, да бъдат освободени от това обвързване, като оказват помощ на тези, затиснати от миграционния напън по различен метод - да вземем за пример като дават граничари или се грижат за издръжката на бежански центрове на територията на други европейски страни.

Бертел съобщи, че Европа не трябва да притиска до стената Вишеградската четворка, а да търси решение, наблягайки, че намирането му ще е мъчно и че наказване не е изключено.

" Вече се срещнахме, говорихме, слушахме. Сега остава да се разберем ", сподели Бертел.

ЕС е притиснат и от времето, защото се чака наесен решение на Европейския съд по жалбите на Унгария и Словакия по наложителните квоти за разселване. След като бъде огласено, то ще бъде наложително за всички членки на Европейски Съюз.

Европейските членки се договориха през 2015 година за разселването навътре в Европейски Съюз на 160 000 бежанци от Гърция и Италия. До момента към 21 000 души са преместени от двете гранични страни. 47 души са трансферирани от Гърция в България. София има да извършва още квота от 1302-ма бежанци.