Фон дер Лайен чака България да предложи еврокомисар. Защо Главчев и партиите мълчат
Европа договаря, номинира, разпределя политическите функции измежду страните членки на Европейски Съюз за идващите 5 години. България отсъства в този диалог. Това, че София още няма претендент за еврокомисар, е по-малкият проблем. По огромният е, че всички, от които зависи ролята на страната в Европейски Съюз, мълчат по тематиката.
Европейската комисия към този момент чака всяка от страните членки на Европейския съюз ( Европейски Съюз ) да показа номинации за предстоящ еврокомисар. Писмото за това е изпратено и до България , а крайният период за оповестяване на кандидатури е един за всички - 30 август .
В София обаче никой не бърза. Правителството мълчи. Не се знае даже стартирана ли е някаква процедура по номинации. Не приказват по тематиката и парламентарно показаните партии.
Това се случва, до момента в който сондажите коя страна от Европейски Съюз какъв сектор да поеме в новия състав на Европейската комисия ( Европейска комисия ) от дълго време са в ход. В някои сфери към този момент даже са ясни и претендентите. София отсъства от европейския диалог.
Министерският съвет е този, който би трябвало да излъчи кандидати за еврокомисар. Служебното държавно управление с министър председател Димитър Главчев , което сега ръководи, отбягва въпроса. Ситуацията се разиграва на фона на съмнения - подклаждани от дейности, че кабинетът е следен от съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски. Въпреки че Главчев е дълготраен кадър на ГЕРБ.
В същото време фактът, че става въпрос за длъжностен кабинет, значи, че той не би следвало да взема сходни дълготрайни решения - като кой ще е българският еврокомисар в идващите пет години - без номинациите да бъдат разисквани и координирани с партиите в Народното събрание. Това сподели пред Свободна Европа зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева .
Още преди седмици Свободна Европа изпрати въпроси до всички парламентарно показани партии по тематиката, само че те не дадоха отговор.
Свободна Европа неколкократно изпрати въпроси до Министерския съвет . На 30 юли оттова се позоваха на от 23 юли , когато той отговаряше на въпроси на. Тогава министър-председателят сподели, че договарянията за ресори в Европейската комисия, както и за претенденти за еврокомисари, още не са почнали.
„ Ранен е стадият. Няма подобен диалог стартират “, сподели Главчев.
Наистина ли е рано - Свободна Европа ревизира.
Краен период 30 август
Думите на Главчев, на които държавното управление се базира в отговора си до Свободна Европа на 30 юли, обаче са изречени два дни преди Европейска комисия да изпрати писмо до страните членки с искане да показват кандидат-еврокомисари. Това се схваща от отговори на Комисията, която Свободна Европа попита дали процедурата по желание на последващи еврокомисари е стартирана.
„ На 25 юли комисията изпрати писма до страните членки, в които желае от тях да дават имената на претенденти за постовете на комисари. Крайният период е 30 август. По време на конференция след вота в Европейския парламент на 18 юли председателката [Урсула фон дер Лайен] разгласи, че ще стартира интервютата с претенденти в средата на август “, гласи отговорът на Франческо Трикарико, помощник на зам.-говорителя на Европейска комисия.
Комисията чака от страните членки по две номинации за еврокомисар - мъж и жена. Така беше и преди 5 години при първия мандат на Фон дер Лайен.
Свободна Европа насочи въпроси към Министерският съвет и след тази информация от Европейска комисия. До публицистичното привършване на текста не получихме отговори.
На фона на протичащото се в България, няколко страни членки на Европейски Съюз към този момент оповестиха и своите претенденти за еврокомисари.
Премиерът на Чехия Петър Фиала написа на 24 юли, че държавното управление му единомислещо се е съгласило да издигне за претендент за еврокомисар министъра от кабинета Йозеф Сикела.
Финландският министър председател Петери Орпо номинира депутатката Хена Виркунен, заяви Евронюз.
Франция и Унгария споделиха, че ще предложат за нов мандат досегашните си представители в Европейска комисия - Тиери Бретон и Оливер Верхейи.
Мълчанието на партиите
Още преди седмици в се появи информация, че и идващият претендент за български еврокомисар ще бъде представител на ГЕРБ.
Във вторник Свободна Европа още веднъж изпрати въпроси до партията на Бойко Борисов , само че отговори още веднъж няма.
Изпратихме питания и до представящата се за съществена съпротива на ГЕРБ коалиция „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ). Преди месеци тя стартира за еврокомисар неуспелия в редица номинации народен представител от обединението, който опита да заеме овакантеното от Мария Габриел място на еврокомисар за нововъведенията, научните проучвания, културата и младежта през 2023 година
От ПП-ДБ също не ни изпратиха отговор. От обединяването не са повдигали и обществено тематиката за възможни договаряния или съвещания с държавното управление за идни номинации и асортимент на сектор за идващия български еврокомисар.
От встъпването на държавното управление на Главчев на власт, в това число и ПП-ДБ, го упрекват в зависимости от Бойко Борисов и Делян Пеевски. Темата още веднъж беше повдигната преди дни, откакто държавното управление уволни регионални шефове - представители на Движение за права и свободи, които малко преди този момент беше назначило. Общото сред уволнените се оказа, че са на страната на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган в разногласието му с Пеевски за бъдещето на партията.
Четирите еврокомисарки
От присъединението си към Европейски Съюз досега България е имала четирима еврокомисари. Всички те са дами, а три от тях са номинирани от ГЕРБ.
Между 2007 и 2009 еврокомисар по отбрана на потребителите беше Меглена Кунева . В този интервал в България управляваше тройната коалиция, в която участваше партията Национална движение „Симеон Втори" на някогашния цар Симеон Сакскобургготски. Кунева беше неин представител.
Между 2010 и 2016 година в състава на две комисии български представител беше Кристалина Георгиева , която първо беше с сектор интернационално съдействие, а по-късно зае поста по въпросите на бюджета и човешки запаси. И двата пъти Георгиева беше издигана от държавни управления на ГЕРБ.
Между 2017 и 2023 година еврокомисар от България беше Мария Габриел . Тя заемаше поредно ресорите цифрова стопанска система и цифрово общество, а по-късно нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша. Тя също беше номинация на ГЕРБ.
Нейното място зае Илиана Иванова , която е някогашен евродепутат от ГЕРБ. Това се случи във времето, в което управляваше кабинетът на Николай Денков , подсилен от ГЕРБ и ПП-ДБ, в което Габриел беше вицепремиер.
Правителството на Димитър Главчев встъпи в служба при започване на април 2024 година, откакто кабинетът с министър председател Николай Денков подаде оставка. Главчев - дълготраен народен представител от ГЕРБ, някогашен ръководител на Народното събрание, по-късно определен за ръководител на Сметната палата, беше определен от президента Румен Радев за длъжностен министър-председател.
Държавният глава трябваше да избира човек за поста измежду стеснен кръг от претенденти, както го задължават измененията в конституцията от края на 2023 година, гласувани от ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи.
Европейската комисия към този момент чака всяка от страните членки на Европейския съюз ( Европейски Съюз ) да показа номинации за предстоящ еврокомисар. Писмото за това е изпратено и до България , а крайният период за оповестяване на кандидатури е един за всички - 30 август .
В София обаче никой не бърза. Правителството мълчи. Не се знае даже стартирана ли е някаква процедура по номинации. Не приказват по тематиката и парламентарно показаните партии.
Това се случва, до момента в който сондажите коя страна от Европейски Съюз какъв сектор да поеме в новия състав на Европейската комисия ( Европейска комисия ) от дълго време са в ход. В някои сфери към този момент даже са ясни и претендентите. София отсъства от европейския диалог.
Министерският съвет е този, който би трябвало да излъчи кандидати за еврокомисар. Служебното държавно управление с министър председател Димитър Главчев , което сега ръководи, отбягва въпроса. Ситуацията се разиграва на фона на съмнения - подклаждани от дейности, че кабинетът е следен от съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски. Въпреки че Главчев е дълготраен кадър на ГЕРБ.
В същото време фактът, че става въпрос за длъжностен кабинет, значи, че той не би следвало да взема сходни дълготрайни решения - като кой ще е българският еврокомисар в идващите пет години - без номинациите да бъдат разисквани и координирани с партиите в Народното събрание. Това сподели пред Свободна Европа зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева .
Още преди седмици Свободна Европа изпрати въпроси до всички парламентарно показани партии по тематиката, само че те не дадоха отговор.
Свободна Европа неколкократно изпрати въпроси до Министерския съвет . На 30 юли оттова се позоваха на от 23 юли , когато той отговаряше на въпроси на. Тогава министър-председателят сподели, че договарянията за ресори в Европейската комисия, както и за претенденти за еврокомисари, още не са почнали.
„ Ранен е стадият. Няма подобен диалог стартират “, сподели Главчев.
Наистина ли е рано - Свободна Европа ревизира.
Краен период 30 август
Думите на Главчев, на които държавното управление се базира в отговора си до Свободна Европа на 30 юли, обаче са изречени два дни преди Европейска комисия да изпрати писмо до страните членки с искане да показват кандидат-еврокомисари. Това се схваща от отговори на Комисията, която Свободна Европа попита дали процедурата по желание на последващи еврокомисари е стартирана.
„ На 25 юли комисията изпрати писма до страните членки, в които желае от тях да дават имената на претенденти за постовете на комисари. Крайният период е 30 август. По време на конференция след вота в Европейския парламент на 18 юли председателката [Урсула фон дер Лайен] разгласи, че ще стартира интервютата с претенденти в средата на август “, гласи отговорът на Франческо Трикарико, помощник на зам.-говорителя на Европейска комисия.
Комисията чака от страните членки по две номинации за еврокомисар - мъж и жена. Така беше и преди 5 години при първия мандат на Фон дер Лайен.
Свободна Европа насочи въпроси към Министерският съвет и след тази информация от Европейска комисия. До публицистичното привършване на текста не получихме отговори.
На фона на протичащото се в България, няколко страни членки на Европейски Съюз към този момент оповестиха и своите претенденти за еврокомисари.
Премиерът на Чехия Петър Фиала написа на 24 юли, че държавното управление му единомислещо се е съгласило да издигне за претендент за еврокомисар министъра от кабинета Йозеф Сикела.
Финландският министър председател Петери Орпо номинира депутатката Хена Виркунен, заяви Евронюз.
Франция и Унгария споделиха, че ще предложат за нов мандат досегашните си представители в Европейска комисия - Тиери Бретон и Оливер Верхейи.
Мълчанието на партиите
Още преди седмици в се появи информация, че и идващият претендент за български еврокомисар ще бъде представител на ГЕРБ.
Във вторник Свободна Европа още веднъж изпрати въпроси до партията на Бойко Борисов , само че отговори още веднъж няма.
Изпратихме питания и до представящата се за съществена съпротива на ГЕРБ коалиция „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ). Преди месеци тя стартира за еврокомисар неуспелия в редица номинации народен представител от обединението, който опита да заеме овакантеното от Мария Габриел място на еврокомисар за нововъведенията, научните проучвания, културата и младежта през 2023 година
От ПП-ДБ също не ни изпратиха отговор. От обединяването не са повдигали и обществено тематиката за възможни договаряния или съвещания с държавното управление за идни номинации и асортимент на сектор за идващия български еврокомисар.
От встъпването на държавното управление на Главчев на власт, в това число и ПП-ДБ, го упрекват в зависимости от Бойко Борисов и Делян Пеевски. Темата още веднъж беше повдигната преди дни, откакто държавното управление уволни регионални шефове - представители на Движение за права и свободи, които малко преди този момент беше назначило. Общото сред уволнените се оказа, че са на страната на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган в разногласието му с Пеевски за бъдещето на партията.
Четирите еврокомисарки
От присъединението си към Европейски Съюз досега България е имала четирима еврокомисари. Всички те са дами, а три от тях са номинирани от ГЕРБ.
Между 2007 и 2009 еврокомисар по отбрана на потребителите беше Меглена Кунева . В този интервал в България управляваше тройната коалиция, в която участваше партията Национална движение „Симеон Втори" на някогашния цар Симеон Сакскобургготски. Кунева беше неин представител.
Между 2010 и 2016 година в състава на две комисии български представител беше Кристалина Георгиева , която първо беше с сектор интернационално съдействие, а по-късно зае поста по въпросите на бюджета и човешки запаси. И двата пъти Георгиева беше издигана от държавни управления на ГЕРБ.
Между 2017 и 2023 година еврокомисар от България беше Мария Габриел . Тя заемаше поредно ресорите цифрова стопанска система и цифрово общество, а по-късно нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша. Тя също беше номинация на ГЕРБ.
Нейното място зае Илиана Иванова , която е някогашен евродепутат от ГЕРБ. Това се случи във времето, в което управляваше кабинетът на Николай Денков , подсилен от ГЕРБ и ПП-ДБ, в което Габриел беше вицепремиер.
Правителството на Димитър Главчев встъпи в служба при започване на април 2024 година, откакто кабинетът с министър председател Николай Денков подаде оставка. Главчев - дълготраен народен представител от ГЕРБ, някогашен ръководител на Народното събрание, по-късно определен за ръководител на Сметната палата, беше определен от президента Румен Радев за длъжностен министър-председател.
Държавният глава трябваше да избира човек за поста измежду стеснен кръг от претенденти, както го задължават измененията в конституцията от края на 2023 година, гласувани от ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ