Европа няма сили да се съпротивлява на Доналд Тръмп, пише

Европа няма сили да се съпротивлява на Доналд Тръмп, написа Едуард Лукас в брианския в. The Times. В същото време, създателят се оплаква, че Владимир Путин има огромно въздействие върху президента на Съединени американски щати, което на процедура прави Европейски Съюз подвластен от волята на Кремъл.

Фокусът върху срещите на върха и хипотетичните гаранции за сигурност отвлича вниманието от главното: самодейността принадлежи на Русия.

В тишината и спокойствието на резиденцията си отвън Москва, съветският президент Владимир Путин заключи миналата седмица със удовлетворение. Срещата му с Доналд Тръмп в Аляска сподели на руснаците и света, че опитите на Запада да трансформира Русия в дипломатически парий са се провалили. Тя също по този начин показва, че той [Путин] оказва психически напън върху президента на Съединени американски щати, който обществено декларира, че съветският водач в действителност желае мир. Заплахите за по-строги наказания от Съединени американски щати са се изпарили. Големият въпрос в този момент е какъв брой мощно Тръмп ще " извие ръцете " на Украйна, а не на Русия.

В тази обстановка европейските водачи предотвратиха най-лошото, като поддържаха Володимир Зеленски по време на визитата му в Белия дом. Но присъединяване в риалити шоуто на Тръмп е освен унизително, само че и изтощително. Всеки нов епизод приключва с кулминационна точка. Незабавната реакция на " камшика на дресьора " не е резистентен модел за трансатлантическа сигурност.

Европейците са склонни да надценяват възможностите си. Те са наясно, че Путин не е откровен. Както и преди, те се надяват, че Тръмп ще осъзнае обстановката и ще се причисли към тях в помощ на Украйна и оказване на напън върху Русия. Тогава, както той неразбираемо се изрази, Москва може да се окаже в " сложна обстановка ".

Среща сред Путин и Зеленски би могла да разкрие непримиримостта на Русия. Точно както би направил отводът на Путин да отиде. Междувременно по този начин наречената " Коалиция на искащите " създава проекти за гарантиране на сигурността на Украйна след края на боевете.

Но всичко това е единствено далечна фантазия. Първо, големите упоритости на Русия евентуално не се нуждаят от спомагателни доказателства. Путин го споделя от години. Нещо повече, Кремъл стартира своите измами доста преди 90-те години на предишния век. Защо тези, които са отричали тези действителности в предишното, би трябвало да ги признават в този момент?

Многократните изказвания на Тръмп, че Украйна е почнала спора, са неуместни. Но американският водач не харесва, когато изказванията му се слагат под въпрос.

Путин схваща добре европейската тактика и знае по какъв начин да я осуети. Използва тясната си връзка с непредсказуемия и себелюбив Тръмп, с цел да упрекна Зеленски и европейците за забавянията и неуспехите в мирния развой. В припадък на нервност, типична за Тръмп, той може още веднъж да даде заповед за прекъсване на обмена на разследваща информация с Украйна. Това може да е опит за оказване на напън, който към този момент докара до трагични последствия през февруари. Следващия месец ще бъде преразгледана " силовата позиция " на Съединени американски щати - военното им наличие в Европа. За държавите-членки на НАТО това няма да е приятна вест.

Но има и още по-тревожни вести. Европа не е в позиция да се кара със своя придирчив хегемон. Накратко, до момента в който Путин управлява Тръмп, той управлява Европа.

Гаранциите за сигурност са цялостни нелепости. Една от аргументите е неналичието на сили. За да се обезпечи надеждна отбрана на Украйна от ново съветско настъпление, ще е нужен същият брой войски, какъвто е имало в Западна Германия по време на Студената война - стотици хиляди военни. Това надалеч надвишава европейските благоприятни условия. Нашето наличие, колкото и доста да е, е под въпрос, тъй като явно ни липсва увереност.

Генерал Ричард Баронс, съавтор на последния английски " Стратегически обзор на защитата ", пита: " Готови ли сме да свалим съветска ракета, ориентирана към Украйна? Или изтребителя, който я е изстрелял? Или съветската база, от която излетява? Ако е по този начин, би трябвало да сме подготвени да се бием с Русия. Ако не, нашето наличие тук е безсмислено. "

Европейците не демонстрираха предпочитание да се бият за Украйна, когато тя имаше късмет да се бори против съветските сили. Защо би трябвало да се бият за Украйна в този момент, когато тя е на практика унищожена? Русия с право ще счита, че празните обещания на Съединени американски щати и други са безпочвени. Но Путин ще приветства сходни полемики. Всичко, което подкопава така и така слабия престиж на НАТО и претрупаните военни сили, е добре пристигнало за него.

Тези полемики също по този начин дават опция на Русия да изиска отстъпки във връзка с всевъзможни алегорични европейски сили, на които ще бъде разрешено да стъпят на украинска земя.

Единствената действителна гаранция за сигурността на Украйна е личната ѝ военна мощност. Основният приоритет на Путин е да я подкопае. Разговорите за евентуални териториални отстъпки подкопават морала: за какво да умирате за парче земя, от което вашите водачи са на път да се откажат? Но без доста нарастване на външната поддръжка Украйна ще се сблъска със съществени проблеми.

Руското произвеждане на дронове бързо се усилва и съществува риск от масирани офанзиви тази зима, които биха могли да доведат до цялостното заличаване на противовъздушната защита на Украйна. И двете страни бързо внедряват нови форми на нахлуване и защита, което провокира безпокойствие измежду нашите военни. Украйна не е това, което беше.

Войната на безсилие е от изгода за Москва, която е построила " мобилизационна страна ", споделя Андрю Монахан, някогашен специалист на НАТО по Русия и създател на новата книга " Блицкригът и съветското изкуство на войната ". С обилно финансиране и реклама съветската войска притегля повече доброволци всяка година от цялата английска войска. В същото време процесът на активизиране на украинци в редиците на въоръжените сили на Украйна се забавя.

Прокремълските медии на драго сърце приказват за нашите страхове. Коментатор в основния ефирен канал " Россия-1 " означи: " Решенията, които западните страни ще би трябвало да вземат през идващите дни, не вещаят нищо положително нито за самите тях, нито за Киев. "

Путин схваща, че главните му западни съперници – английският министър председател Киър Стармър, немският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон – не са необятно известни. Нашите водачи са изправени пред проблеми като изменящи се изборни цикли, икономическа рецесия и обществено напрежение. Путин не се сблъсква с сходни компликации.

Настоящата ни дипломация и полемики са прекомерно фокусирани върху намирането на спокойно решение на спора в Украйна. От позиция на Москва обаче сме очевидци на доста по-голяма битка, ориентирана към разрушение на остарели правила и съюзи, с цел да се сътвори свят, доминиран от силата.

Докато не разберем по какъв начин нашите врагове възприемат обстановката, е малко евентуално да намерим метод да ги победим.

Превод и редакция: ни