Европа налива 200 млрд. евро в производство на батерии, но масовият купувач все още мечтае за пълен резервоар с нафта
Европа най-сетне извади тежката артилерия в опит да разчупи азиатската окова върху пазара на акумулатори, инвестирайки главозамайващите 200 милиарда евро в личната си електрическа екосистема. Старият континент, включващ страните от Европейското икономическо пространство и Швейцария, уверено залага на карта индустриалното си бъдеще, с цел да не остане просто непряк наблюдаващ на китайската доминация. Според последните данни на International Energy Agency, Пекин към момента държи в желязна хватка над 80% от световното произвеждане на батерийни кафези, оставяйки европейските производители в деликатна позиция. Към днешна дата локалният потенциал съумява да покрие едвам една трета от потребностите на районния пазар, което трансформира построяването на самостоятелна верига за доставки в сериозен приоритет за икономическото оцеляване.
Лъвският къс от тези колосални средства, или тъкмо 109 милиарда евро, е ориентиран непосредствено към сърцето на казуса – построяването на гигафабрики за акумулатори. Други 60 милиарда евро се вливат в огромна промяна на индустриалните линии, където обичайните конвейери отстъпват място на високотехнологични мощности за електрически транспортни средства. Не е подценена и „ кръвоносната система “ на бранша, като до 46 милиарда евро са заделени за разширение на зарядната мрежа. Макар в Европа към този момент да оперират над милион точки за зареждане, упоритостта е те да станат толкоз налични, че паниката за пробега да остане в предишното.
Германия предстоящо е локомотивът на тази смяна, генерирайки близо една четвърт от общите вложения, до момента в който Франция, Испания и динамичните пазари в Централна и Източна Европа следват компактно зад нея. Ефектът върху пазара на труда дава обещание да бъде величествен, с прогнози за откриване на до 450 000 нови работни места. И въпреки всичко, пътят към цялостната декарбонизация се оказва посипан с остри завои и политическо напрежение. Под натиска на автомобилните лобита и държавните управления в Берлин и Рим, Европейската комисия бе принудена да премисли крайния период за възбрана на моторите с вътрешно горене през 2035 година. Този абсурд демонстрира, че даже при вложени стотици милиарди, конфликтът сред екологичните идеали и суровата пазарна действителност занапред ще диктува разпоредбите на играта.
На фона на тези софтуерни и финансови маневри, гласът на всеобщия консуматор остава ненадейно закостенял и песимистичен към „ тихата гражданска война “. Явно фантазиите на регулаторите не се сбъдват толкоз елементарно, колкото се превеждат милиарди по банкови сметки! Реалността е, че голяма част от водачите към момента гледат на обичайния мотор с вътрешно горене като на синоним за надеждност и независимост, до момента в който електрическата опция постоянно се възприема като наложен разкош. Високите цени на новите модели и терзанията по отношение на амортизацията на батериите държат мнозина надалеч от шоурумите за електрически автомобили. В последна сметка, до момента в който инфраструктурата не стане безупречна, а ценовият паритет – факт, прочувствената и практическа обвързаност към бензина и дизела ще продължи да бъде сериозна спирачка пред упоритостите на Брюксел.
