&format=webp)
Европа влиза в ерата на енергийното съхранение - България рискува да изостане
Европа навлиза в най-бързо разрастващата се фаза на своя енергиен преход. Според настоящите данни на SolarPower Europe Европейският съюз би трябвало да усили потенциала за енергийно предпазване десетократно до 2030 година, с цел да резервира конкурентоспособността си и да интегрира възходящия дял на възобновимите източници. Само през 2024 година Европа регистрира 60% растеж на построяването на батерийни системи - най-високият за последното десетилетие.
На този декор България продължава да изостава: страната няма нито регулаторна рамка, нито национална тактика за предпазване на сила, макар рекордния напредък на ВЕИ през последните две години и възходящия напън върху електропреносната мрежа. Това акцентира Соларна академия България в изчерпателен материал, квалифициран по самодейност на доктор инж. Веселин Тодоров, енергиен специалист и ръководител на организацията.
Ново европейско условие - и пропусната българска опция
В началото на 2026 година Европейската комисия ще показа първата Европейска тактика за енергийно предпазване - документ, който ще зададе обща рамка за вложения, софтуерни стандарти и пазарни механизми.
„ Това е последният сигнал към страните членки. Енергийното предпазване не е допълнение към ВЕИ - то е гръбнакът, който дефинира дали една стопанска система може да бъде производителна, предвидима и конкурентоспособна “, споделя доктор инж. Веселин Тодоров.
Докато доста страни към този момент започват национални стратегии, България „ продължава да се движи след събитията, а не дружно с тях “. Липсата на рамка, съгласно разбора, забавя планове, усилва разноските и слага под риск бъдещи вложения.
Три сериозни риска пред България
Според Соларна академия България страната към този момент се сблъсква с три ясно изразени казуса.
Първият е напрежението в електропреносната мрежа - честите отводи за присъединение на нови ВЕИ и лимитираните благоприятни условия за ръководство на натоварването демонстрират, че без системи за предпазване България няма по какъв начин да усилва каузи на чистата сила.
Вторият проблем е засилената ценова волатилност. Бизнесът усеща мощни колебаниякато ниски цени денем и високи вечер, до момента в който европейските модели сочат, че батерийните системи могат да понижат тези флуктуации с повече от 25%.
Третият риск е стратегически: страната пропуща индустриална вълна, която към този момент обгръща Централна и Източна Европа. В този район се разполагат нови производства на акумулатори, съставни елементи и свързани промишлености.
„ България има късмет да стане промишлен център в Югоизточна Европа, само че без ясна рамка вложителите просто не престават към Румъния, Гърция или Унгария “, предизвестява Тодоров.
Енергийното предпазване: скритата инфраструктура на новата европейска промишленост
Докладите на Марио Драги и Енрико Лета ясно обрисуваха целта на Европейски Съюз: повече промишленост в Европа и надзор върху стратегическите вериги на цената.
В този подтекст енергийното предпазване се трансформира в „ скритата инфраструктура “, която дефинира къде се разполагат нови предприятия, какви енергийни разноски поемат промишленостите и дали стопанската система може да бъде предвидима.
„ Ако България желае не просто да използва, а да създава - тя би трябвало да стартира да съхранява “, обобщава Тодоров.
Какво би трябвало да направи България през 2026 година
Според специалистите на Соларна академия България страната може да се трансформира в районен водач, в случай че предприеме пет основни дейности още през 2026 година На първо място стои нуждата от ясна законодателна рамка за енергийното предпазване - дефиниции, правила за разрешителни и пазарни механизми. Паралелно с това би трябвало да бъде основана национална стратегия за батерийни системи, сходна на тези в Испания, Италия и Гърция, с ясно финансиране и стратегически насоки.
Третият приоритет е модернизацията на електропреносната мрежа и въвеждането на тласъци за еластичност, в това число механизми за отговор на търсенето и развиване на местни енергийни пазари.
Четвъртата задача е привличането на промишленост за произвеждане на батерийни съставни елементи, при което България разполага с географски и енергийни преимущества.
И пето, страната би трябвало да влага в STEM обучение и инженерни фрагменти, защото софтуерната промяна не може да се случи без хора с нужните умения.
„ Енергийното предпазване е стратегическата промишленост на идващото десетилетие. България не може да си разреши да остане наблюдаващ. Ако желаеме да бъдем фактор в района, би трябвало да действаме бързо, поредно и с ясна визия “, акцентира Тодоров.
Прозорецът за деяние е отворен, само че не за дълго
Според разбора идващите 12–18 месеца ще бъдат решаващи за позиционирането на България в европейската енергийна промяна. Соларна академия България отбелязва, че страната разполага с всички нужни предпоставки - географски, софтуерни и индустриални - с цел да се трансформира в районен енергиен хъб. Но тези предпоставки няма да се осъществят сами: нужна е политическа воля, поредност и стратегическа рамка, която да трансформира енергийния преход в действителна икономическа опция за промишлеността, бизнеса и семействата.
На този декор България продължава да изостава: страната няма нито регулаторна рамка, нито национална тактика за предпазване на сила, макар рекордния напредък на ВЕИ през последните две години и възходящия напън върху електропреносната мрежа. Това акцентира Соларна академия България в изчерпателен материал, квалифициран по самодейност на доктор инж. Веселин Тодоров, енергиен специалист и ръководител на организацията.
Ново европейско условие - и пропусната българска опция
В началото на 2026 година Европейската комисия ще показа първата Европейска тактика за енергийно предпазване - документ, който ще зададе обща рамка за вложения, софтуерни стандарти и пазарни механизми.
„ Това е последният сигнал към страните членки. Енергийното предпазване не е допълнение към ВЕИ - то е гръбнакът, който дефинира дали една стопанска система може да бъде производителна, предвидима и конкурентоспособна “, споделя доктор инж. Веселин Тодоров.
Докато доста страни към този момент започват национални стратегии, България „ продължава да се движи след събитията, а не дружно с тях “. Липсата на рамка, съгласно разбора, забавя планове, усилва разноските и слага под риск бъдещи вложения.
Три сериозни риска пред България
Според Соларна академия България страната към този момент се сблъсква с три ясно изразени казуса.
Първият е напрежението в електропреносната мрежа - честите отводи за присъединение на нови ВЕИ и лимитираните благоприятни условия за ръководство на натоварването демонстрират, че без системи за предпазване България няма по какъв начин да усилва каузи на чистата сила.
Вторият проблем е засилената ценова волатилност. Бизнесът усеща мощни колебаниякато ниски цени денем и високи вечер, до момента в който европейските модели сочат, че батерийните системи могат да понижат тези флуктуации с повече от 25%.
Третият риск е стратегически: страната пропуща индустриална вълна, която към този момент обгръща Централна и Източна Европа. В този район се разполагат нови производства на акумулатори, съставни елементи и свързани промишлености.
„ България има късмет да стане промишлен център в Югоизточна Европа, само че без ясна рамка вложителите просто не престават към Румъния, Гърция или Унгария “, предизвестява Тодоров.
Енергийното предпазване: скритата инфраструктура на новата европейска промишленост
Докладите на Марио Драги и Енрико Лета ясно обрисуваха целта на Европейски Съюз: повече промишленост в Европа и надзор върху стратегическите вериги на цената.
В този подтекст енергийното предпазване се трансформира в „ скритата инфраструктура “, която дефинира къде се разполагат нови предприятия, какви енергийни разноски поемат промишленостите и дали стопанската система може да бъде предвидима.
„ Ако България желае не просто да използва, а да създава - тя би трябвало да стартира да съхранява “, обобщава Тодоров.
Какво би трябвало да направи България през 2026 година
Според специалистите на Соларна академия България страната може да се трансформира в районен водач, в случай че предприеме пет основни дейности още през 2026 година На първо място стои нуждата от ясна законодателна рамка за енергийното предпазване - дефиниции, правила за разрешителни и пазарни механизми. Паралелно с това би трябвало да бъде основана национална стратегия за батерийни системи, сходна на тези в Испания, Италия и Гърция, с ясно финансиране и стратегически насоки.
Третият приоритет е модернизацията на електропреносната мрежа и въвеждането на тласъци за еластичност, в това число механизми за отговор на търсенето и развиване на местни енергийни пазари.
Четвъртата задача е привличането на промишленост за произвеждане на батерийни съставни елементи, при което България разполага с географски и енергийни преимущества.
И пето, страната би трябвало да влага в STEM обучение и инженерни фрагменти, защото софтуерната промяна не може да се случи без хора с нужните умения.
„ Енергийното предпазване е стратегическата промишленост на идващото десетилетие. България не може да си разреши да остане наблюдаващ. Ако желаеме да бъдем фактор в района, би трябвало да действаме бързо, поредно и с ясна визия “, акцентира Тодоров.
Прозорецът за деяние е отворен, само че не за дълго
Според разбора идващите 12–18 месеца ще бъдат решаващи за позиционирането на България в европейската енергийна промяна. Соларна академия България отбелязва, че страната разполага с всички нужни предпоставки - географски, софтуерни и индустриални - с цел да се трансформира в районен енергиен хъб. Но тези предпоставки няма да се осъществят сами: нужна е политическа воля, поредност и стратегическа рамка, която да трансформира енергийния преход в действителна икономическа опция за промишлеността, бизнеса и семействата.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ