,fit(1920:897)&format=webp)
Европа между енергийните кризи и битката за устойчивост: Проблеми и решения
Европа навлезе в нова ера на енергийна неустановеност. Войната на Русия против Украйна, рецесията към Иран и възходящото геополитическо напрежение трансформираха напълно метода, по който Европейският съюз би трябвало да мисли за своята енергийна система. Ако до неотдавна главната цел беше оптималната успеваемост и ниска цена, през днешния ден водещата дума е резистентност.
Върху това подчертава в презентацията си по време на The Sound of Money доктор Филип Щайнберг, някогашен общоприет шеф по енергийната сигурност в немското федерално министерство на стопанската система, който сега е част от икономическия екип на Boston Consulting Group.
„ Ерата, в която оптимизирахме всичко единствено за успеваемост, завърши. Сега би трябвало да мислим за резистентност и устойчивост “, подчертава той.
По думите му енергийната рецесия от 2022 година е посочила какъв брой уязвима може да бъде Европа. След прекъсването на съветския газ през „ Северен поток “ Германия, която към оня миг получаваше 55% от естествения си газ от Русия, беше изправена пред действителна заплаха от дефицит. Това би означавало ограничение на индустриалното произвеждане и тежки последици за потребителите. В отговор немското държавно управление подхваща изключителни дейности – наема LNG танкери, построява четири плаващи терминала за полутечен газ за по-малко от година и връща в употреба газови, петролни и нуклеарни мощности.
„ Това беше рецесията от 2022 година И ние към момента се възвръщаме от нея – без да сме се възстановили изцяло “, напомни доктор Щайнберг.
А от този момент до момента провокациите единствено са се нараснали.
Предизвикателствата пред европейската енергетика
„ Основното предизвикателство пред Европа е, че остарелият модел на енергийна сигурност към този момент не работи. Континентът навлезе в интервал, в който геополитическият риск ще бъде непрекъсната част от цената на силата “, изяснява специалистът.
След рецесията с съветския газ Европа се изправи и пред напрежението към Иран и Ормузкия пролив – основен маршрут, през който минават към 20% от международните доставки на LNG и необработен нефт. Това докара до съществени разтърсвания на енергийните пазари и до внезапна неустойчивост на цените.
„ Тези три рецесии се сливат. Те идват по едно и също време и трансформират енергийните цели – може би не вечно, само че за доста дълго време “, предизвести доктор Щайнберг.
Според него няма да има елементарно връщане към предкризисното равновесие. Правителствата търсят други възможности – доставки от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други източници – само че опциите са лимитирани, защото пазарите към този момент ще калкулират геополитическия риск, а цените ще останат мощно променливи. Същевременно Европа би трябвало да се оправя и с друго фундаментално предизвикателство – по какъв начин да извърши енергийния преход, без да загуби своята индустриална и икономическа мощ.
„ Макар политическият фокус да е ориентиран към електрификацията и възобновимата сила, действителността е, че над 70% от международното първично енергийно ползване към момента се базира на „ молекули “ – природен газ, горива и други енергийни първични материали. Електричеството съставлява едвам към 20% от крайното енергийно ползване “, изясни доктор Щайнберг.
Според него Европа не може просто да изостави съществуващата си газова инфраструктура, тъй като точно тя е едно от стратегическите преимущества на континента.
Друг сериозен проблем е цената на новите технологии. Зеленият водород, който се преглежда като основен детайл от бъдещата енергийна система, сега коства неведнъж повече от природния газ – зеленият водород през днешния ден коства до 8 евро на кг, а природният газ – под 1 евро на кг.
Предизвикателствата са и инфраструктурни. Европа би трябвало да премисли картата на доставките си. Въпреки че Съединени американски щати към този момент обезпечават сред 35% и 45% от LNG за Европа, главната мощ на континента остават тръбопроводните доставки от Норвегия, Алжир и Азербайджан.
За България това също е стратегически миг. Страната към този момент реализира по-голяма самостоятелност и влага в Александруполис, само че пред нея остават значими въпроси към „ Турски поток “, „ Балкански поток “ и развиването на отвесния газов кулоар.
Решенията: Как Европа може да си върне силата
Според някогашния общоприет шеф по енергийната сигурност в немското федерално министерство на стопанската система Европа би трябвало да премине от модел, учреден само на успеваемостта, към модел, учреден на устойчивостта и сигурността.
Първата стъпка е построяването на нова архитектура за енергийна сигурност – повече инфраструктура, аварийна инфраструктура, терминали, стратегически запаси за нефт и газ, както и общоевропейски механизми за покупки и съгласуваност.
„ Нуждаем се от постоянна архитектура за сигурност на доставките “, съобщи той.
Друга основна посока е диверсификацията. Европа би трябвало да употребява разнообразни източници на доставки – Норвегия, Катар, Алжир, Азербайджан, Северна Африка и евентуално нови коридори през България. Според неговия разбор Европа би трябвало да развива по едно и също време електрификацията и така наречен „ молекулен преход “.
„ Да, нуждаем се от повече електрификация. Но за прочут интервал от време ще има и повече изкопаеми горива. Затова този развой би трябвало да се трансформира в заменяне, а не просто в прибавяне “, поучава доктор Щайнберг.
„ Всичко, което може да бъде електрифицирано, би трябвало да бъде електрифицирано, тъй като възобновимата сила е по-ефективна и в дълготраен проект по-евтина. Но това няма да бъде задоволително. Не всичко може да бъде превърнато в електричество. Затова би трябвало да трансформираме и света на молекулите. “
Една от най-важните хрумвания е, че съществуващите газопроводи могат да бъдат преобразувани във водородни тръбопроводи, което е доста по-евтино от построяването на нови електропреносни мрежи.
„ Газопроводите и водородните тръбопроводи са сред 5 и 10 пъти по-евтини от високоволтовите електропроводи “, акцентира специалистът.
Той отдели и изключително внимание на синтетичния метан и водорода. Синтетичният метан може да се създава децентрализирано в Европа и по този начин да понижи зависимостта от външни снабдители. Водородът също остава стратегически значим, тъй като е нужен за декарбонизацията на секторите, които мъчно могат да бъдат електрифицирани. За да стане това допустимо обаче, ще бъдат нужни съществени вложения, работеща система за търговия с излъчвания, ценообразуване на CO₂, тласъци за зелени газове и интелигентни финансови механизми.
В последна сметка главното обръщение е ясно – енергийната инфраструктура към този момент е и инфраструктура за сигурност.
„ Ако успеем да изградим интегрирана енергийна система, която електрифицира всичко допустимо, само че в същото време регистрира смисъла на молекулите, тогава Европа ще стане по-устойчива “, уточни в умозаключение специалистът.
Върху това подчертава в презентацията си по време на The Sound of Money доктор Филип Щайнберг, някогашен общоприет шеф по енергийната сигурност в немското федерално министерство на стопанската система, който сега е част от икономическия екип на Boston Consulting Group.
„ Ерата, в която оптимизирахме всичко единствено за успеваемост, завърши. Сега би трябвало да мислим за резистентност и устойчивост “, подчертава той.
По думите му енергийната рецесия от 2022 година е посочила какъв брой уязвима може да бъде Европа. След прекъсването на съветския газ през „ Северен поток “ Германия, която към оня миг получаваше 55% от естествения си газ от Русия, беше изправена пред действителна заплаха от дефицит. Това би означавало ограничение на индустриалното произвеждане и тежки последици за потребителите. В отговор немското държавно управление подхваща изключителни дейности – наема LNG танкери, построява четири плаващи терминала за полутечен газ за по-малко от година и връща в употреба газови, петролни и нуклеарни мощности.
„ Това беше рецесията от 2022 година И ние към момента се възвръщаме от нея – без да сме се възстановили изцяло “, напомни доктор Щайнберг.
А от този момент до момента провокациите единствено са се нараснали.
Предизвикателствата пред европейската енергетика
„ Основното предизвикателство пред Европа е, че остарелият модел на енергийна сигурност към този момент не работи. Континентът навлезе в интервал, в който геополитическият риск ще бъде непрекъсната част от цената на силата “, изяснява специалистът.
След рецесията с съветския газ Европа се изправи и пред напрежението към Иран и Ормузкия пролив – основен маршрут, през който минават към 20% от международните доставки на LNG и необработен нефт. Това докара до съществени разтърсвания на енергийните пазари и до внезапна неустойчивост на цените.
„ Тези три рецесии се сливат. Те идват по едно и също време и трансформират енергийните цели – може би не вечно, само че за доста дълго време “, предизвести доктор Щайнберг.
Според него няма да има елементарно връщане към предкризисното равновесие. Правителствата търсят други възможности – доставки от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други източници – само че опциите са лимитирани, защото пазарите към този момент ще калкулират геополитическия риск, а цените ще останат мощно променливи. Същевременно Европа би трябвало да се оправя и с друго фундаментално предизвикателство – по какъв начин да извърши енергийния преход, без да загуби своята индустриална и икономическа мощ.
„ Макар политическият фокус да е ориентиран към електрификацията и възобновимата сила, действителността е, че над 70% от международното първично енергийно ползване към момента се базира на „ молекули “ – природен газ, горива и други енергийни първични материали. Електричеството съставлява едвам към 20% от крайното енергийно ползване “, изясни доктор Щайнберг.
Според него Европа не може просто да изостави съществуващата си газова инфраструктура, тъй като точно тя е едно от стратегическите преимущества на континента.
Друг сериозен проблем е цената на новите технологии. Зеленият водород, който се преглежда като основен детайл от бъдещата енергийна система, сега коства неведнъж повече от природния газ – зеленият водород през днешния ден коства до 8 евро на кг, а природният газ – под 1 евро на кг.
Предизвикателствата са и инфраструктурни. Европа би трябвало да премисли картата на доставките си. Въпреки че Съединени американски щати към този момент обезпечават сред 35% и 45% от LNG за Европа, главната мощ на континента остават тръбопроводните доставки от Норвегия, Алжир и Азербайджан.
За България това също е стратегически миг. Страната към този момент реализира по-голяма самостоятелност и влага в Александруполис, само че пред нея остават значими въпроси към „ Турски поток “, „ Балкански поток “ и развиването на отвесния газов кулоар.
Решенията: Как Европа може да си върне силата
Според някогашния общоприет шеф по енергийната сигурност в немското федерално министерство на стопанската система Европа би трябвало да премине от модел, учреден само на успеваемостта, към модел, учреден на устойчивостта и сигурността.
Първата стъпка е построяването на нова архитектура за енергийна сигурност – повече инфраструктура, аварийна инфраструктура, терминали, стратегически запаси за нефт и газ, както и общоевропейски механизми за покупки и съгласуваност.
„ Нуждаем се от постоянна архитектура за сигурност на доставките “, съобщи той.
Друга основна посока е диверсификацията. Европа би трябвало да употребява разнообразни източници на доставки – Норвегия, Катар, Алжир, Азербайджан, Северна Африка и евентуално нови коридори през България. Според неговия разбор Европа би трябвало да развива по едно и също време електрификацията и така наречен „ молекулен преход “.
„ Да, нуждаем се от повече електрификация. Но за прочут интервал от време ще има и повече изкопаеми горива. Затова този развой би трябвало да се трансформира в заменяне, а не просто в прибавяне “, поучава доктор Щайнберг.
„ Всичко, което може да бъде електрифицирано, би трябвало да бъде електрифицирано, тъй като възобновимата сила е по-ефективна и в дълготраен проект по-евтина. Но това няма да бъде задоволително. Не всичко може да бъде превърнато в електричество. Затова би трябвало да трансформираме и света на молекулите. “
Една от най-важните хрумвания е, че съществуващите газопроводи могат да бъдат преобразувани във водородни тръбопроводи, което е доста по-евтино от построяването на нови електропреносни мрежи.
„ Газопроводите и водородните тръбопроводи са сред 5 и 10 пъти по-евтини от високоволтовите електропроводи “, акцентира специалистът.
Той отдели и изключително внимание на синтетичния метан и водорода. Синтетичният метан може да се създава децентрализирано в Европа и по този начин да понижи зависимостта от външни снабдители. Водородът също остава стратегически значим, тъй като е нужен за декарбонизацията на секторите, които мъчно могат да бъдат електрифицирани. За да стане това допустимо обаче, ще бъдат нужни съществени вложения, работеща система за търговия с излъчвания, ценообразуване на CO₂, тласъци за зелени газове и интелигентни финансови механизми.
В последна сметка главното обръщение е ясно – енергийната инфраструктура към този момент е и инфраструктура за сигурност.
„ Ако успеем да изградим интегрирана енергийна система, която електрифицира всичко допустимо, само че в същото време регистрира смисъла на молекулите, тогава Европа ще стане по-устойчива “, уточни в умозаключение специалистът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ