„Великата“ руска литература - на извратеността, на болестта, на безнадеждността
Европа като просвета, Европа като менталност е недостижима за мързеливия и разложен съветски разум
Виолета К. Радева, особено за Faktor.bg
Поредната завоевателна война, която Руската федерация води от 24 февруари 2022 година против суверенна Украйна, още веднъж разпали пристрастеностите към „ великата съветска литература” и нейната роля при образуването и възпитаването на поданиците на Северната империя, без значение по какъв начин се е наричала през вековете и дали е била ръководена от самовластник сатрап, болшевишки главорез или властнически кагебеец. Зверствата по отношение на цивилното население, осъществени от съветските солдати в окупираните украински градове и села, от които бяха изтласкани тези дни, изумиха и отвратиха международната общност. По последни данни на международните медии, доказани и от министър-председателя на Украйна Денис Шмигал, съветската войска се е изтеглила напълно от три украински области: Киевска, Черниговска и Сумска.
Това е всъщност неуспех на генералния проект за „ блицкриг”, създаден от висшето военно командване на РФ. Провал на оповестената от Путин задача да бъде превзета и окупирана цяла Украйна, с цел да се извършела „ денацификация” и демилитаризация на суверенната прилежаща на Русия страна. Руската войска освен се провали и не реализира триумф, само че понесе доста съществени загуби. Какви са мащабите им – мъчно е да се даде справедлива оценка, тъй като Кремъл мълчи за тях, отхвърля ги и единствено сателитни фотоси демонстрират изоставена, обгоряла, ръждясала съветска техника край Киев.
Успех не реализира, само че пък доближи небивали
висоти в зверствата си
към цивилното и беззащитно население, в уродливостта, в разголването на това, което в действителност съставлява руснакът – звяр от тези, допотопните. От тези динозаври, бронтозаври и други първоначални зверове, лишени от следи на мозъчна активност, притежаващи единствено голямо, неефикасно тяло, унищожаващо де що срещне по пътя си...
Успех не реализира. Но реализира всеобщо омерзение и гадност в целия свят. Освен потресаващите фрагменти с обезобразени и разчленени трупове, до международната общност доближи и буйният, ядосан, само че толкоз надълбоко разтърсващ текст на за „ великата” съветска просвета и за „ великото” съветско изкуство.
Цитирам някои от пасажите:
„ Всеки път, когато говорите за огромния съветски балет – излива наранената си душа тази умна жена, – ще ви описвам историята на млада учителка от Бровари, която неведнъж е била изнасилвана пред родителите си и по-късно отвлечена от съветски злодеи. Десетки, може би стотици са изнасилените украинки. Често пред очите на децата им. Около 15-16-годишни девойки от Бородянка са претърпели ужасно принуждение от шайката на Кадиров. /Ще ви разказвам/ за труповете на пет изнасилени млади девойки, които бяха убити и оставени на пътя. Ето какво ще ви описвам в отговор за преследвания огромен съветски балет... Всеки път, когато ми говорите за огромния съветски спектакъл, аз ще ви описвам историята на една жена от Броварския регион, от чиято къща съветски мародери извадиха и откраднаха металните плочи. За танковете и бронетранспортьорите на „ Втората войска в света”, натоварени до дъно с ограбени движимости от украинските домове. За откраднатите телефони, таблети, тв приемници, перални, килими, бижута, бутилки алкохол, тигани, облекла, играчки, обувки, долни дрехи – всичко, което видят тези изроди. Когато стигнаха до Беларус, изпратиха плячката си в Русия по пощата. За това по какъв начин са продавали крадени артикули на беларуските пазари. Ето какво ще ви кажа в отговор за преследвания огромен съветски спектакъл... Всеки път, когато ми говорите за великата съветска литература, аз ще ви описвам за десетки диалози на съветски бойци с техните майки и дами. Разговори, в които няма нищо друго с изключение на замърсен език. Разговори, в които дамите им подреждат какво да крадат от украинските домове. Разговори, в които майките се смеят, когато синовете им описват по какъв начин братовчедите им са изнасилили „ hohl”. И в случай че всички мръсни думи бъдат изхвърлени от тези диалози, те ще останат със „ здравей” и „ чао”. Ето какво ще ви кажа в отговор за потискащата велика съветска литература...”
„ Вече няма огромна съветска просвета, литература, кино, живопис, спектакъл и балет – приключва Олена Пшенична. – Има страна на изроди, мародери, изнасилвачи и убийци. Диви хора, които нямат място в цивилизования свят!”
Ето, това е викът за персонално видяното и персонално претърпяното, който прокънтя в целия свят,
викът на Олена от Киев
Колкото и да забива нос в бумагите, от които декламира лъжите си съветският представител в Организация на обединените нации, колкото и закани и обвинявания към украинските бойци да редят Лавров и Захарова, Песков и останалата престъпна върхушка в Кремъл, те не могат да заглушат гласа, рева, проклятията и гневните крясъци на изнасилените девойки и дами, на майките, чиито деца са убити, на бащите, пред чиито очи съветските солдати са се гаврили с дъщерите, сестрите и дамите им! „ Проклети да сте!” – тази клетва кънти и сгъстява въздуха в небето над Украйна. „ Проклети да сте!” – бучат водите на украинските реки. „ Проклети да сте!” – повтарят изораните от снаряди, танкове и ракети, засети със смъртоносни парчета от съветски касетъчни бомби украински поля, черни като гибелта, обгорени като бездънната човешка тъга... Ако светът остане ням за тези стенания и обети, то Бог ще чуе. Бог ще чуе и ще възмезди убийците садисти и мародери!
Чест прави на уеб страницата Faktor.bg, че разгласява, която споделя ужасяващи детайлности за издевателствата и зверствата на руснаците над цивилното население и поголовното заличаване на гражданска инфраструктура, на тоталното сриване на украински градове и по-малки селища. Бомбардират лечебни заведения, родилни домове, учебни заведения, театри, цели жилищни квартали. Така постъпват мужиците с тези, които Путин назовава „ братя”, които желае да „ освободи” от „ националистите”. Защото нямало украинци, те били малоруси, руси – един народ. Така постъпват съветските войски, носители на полезностите, възпитани у тях от „ най-великата и най-хуманна литература”!
Подкупените политици и заслепените от атавистична русофилия зомбита се пробват да внушават, че едно е господарската върхушка в Кремъл, без значение дали става дума за Руската империя, за болшевишкия Съюз на съветските социалистически републики или за днешната путинова Руска федерация, а напълно друго нещо е митичният „ съветски народ”, който имал „ необятна душа”, бил „ всемирно отзивчив”, не можел да бъде свестен с мозъка. Разни потенциали настояват, че съветската литература била „ велика”, „ недостижима”, „ учителка на народите”. Руските писатели не падат по-долу от „ гении”. Особено Ф. Достоевски, който бил най-гениалният. Какво съставляват там някакви си писатели като Шекспир, Гьоте, Сервантес, Балзак, Юго и т. н.! Не стига това, ами бил и най-великият хуманист, влъхва, оракул!
Погнусата, която изпитах още при първата си среща с творчеството на Достоевски, както и упоритостта да схвана за какво моите сътрудници литератори припадат по разните Сончета Мармеладови и Девушкиновци, а мен ме отвращава, отблъсква и потриса разказаният с такова прехласване, с такива гнусни елементи живот на едни душевен заболели, извратени човешки същества, беше подтикът още при започване на следването си в Софийския университет да прочета всички негови прехвалени романи. Постепенното ми запознаване с съветската и със руската литература трайно затвърди убеждението ми, че тази литература е
литература на извратеността, на заболяването, на безнадеждността
Който е чел да вземем за пример романа на Гончаров „ Обломов”, ще разбере за какъв характерен съветски екзистенциален проблем става дума. По времето на 45-годишната искрено болшевишка власт в българските учебни заведения се учеше романът на Гогол „ Мъртви души”. Не знам дали към момента е включен в програмата по литература за междинните учебни заведения. Макар украинец по народност, Гогол е от считаните за велики съветски писатели. В известния си разказ той пресъздава типични съветски характери и разказва типичната съветска реалност – бюрократична, подла, основана от духовно нищи и мързеливи, впиянчени мужици. Там няма нито един ярък темперамент, нито един книжовен облик, отварящ прозорец към по-смислен, по-чист, по-достоен живот.
На особена респект се радва и поетът Александър Блок поради присъединението му към „ революционната, болшевишка” линия в съветската лирика, чийто най-ярък представител е Владимир Маяковски. Възхваляват поемата му „ Дванадесет” като апотеоз на болшевишката гражданска война. Ще приведа няколко реда от нея:
„ Черное, черное небо
Злоба, грустная завист
Кипит в груди...
Черная завист, святая завист...”
В същата поема Блок написа, че дванадесетте болшевици, носители на новия, ярък живот, вървят и вървят, подготвени на всичко, без да изпитват никаква жалост, а стоманените им винтовки прострелват Катя „ стервата”, страхливите „ буржуи”. Болшевиците, въоръжени с австрийски пушки, си доставят и други развлечения:
„ Запирайте етажи,
Нынче будет грабежи!”
А ето и стиховете, предизвикващи възторга и гордостта на руснаците, без значение дали на тези, били съвременници на Блок и мародерствали по време на болшевишките изстъпления, или на днешните последователи на Кремълската върхушка, възнамеряващи да възстановят империята в старите ѝ граници:
„ Мы на горе всем буржуем
Мировой пожар раздуем,
Мировой пожар в крови –
Господи, благослови!”
Все през същата 1918 година, когато Блок написа поемата „ Дванадесет”, се появява и стихотворението му „ Скити”. В него отчетливо, недвусмислено е обрисувана вековната ненавист на великоруските интелектуалци към Европа, която той назовава „ остарелият свят”, жертван на загиване. Още първите стихове са показателни:
„ Мильоны – вас. Нас – тьмы, и тьмы, и тьмы.
Попробуйте, сразитесь с нами!
Да, скифы – мы! Да, азиаты – мы, –
С раскосыми и жадными очами!”
За Блок Русия е „ Сфинкс”, който се облива в „ черна кръв” и гледа Европа „ и с ненавистью, и с любовью”. Русия завижда на Европа за всичко: за гения на германците, за галската ерудиция, за прохладата на Венеция, за кьолнските катедрали. Завижда и ненавижда. Дивашката азиатска буря ражда стихове, от които човек настръхва:
„ Мы обичан плоть – и усет ее, и цвет,
И душный, смертный плоти запах...
Виновни ль мы, коль хрустнет ваш скелет
В тяжелых, нежных наших лапах?”
„ Елате при нас!” – зове Блок. Елате в нашите „ мирни обятия”, а в случай че не дойдете, то ще станете жертва на „ нашето вероломство”, ще обърнем към вас, споделя поетът, „ своята азиатска муцуна”. За да няма подозрение какви хрумвания изповядва един от най-почитаните руско-съветски поети, ще отбележа единствено, че през 1919 година в публикацията си „ Крахът на хуманизма” Блок твърди, че Русия има да играе занапред „ велика роля”. Че музикалните акомпанименти на съветската „ жестока природа” /А. Блок/ постоянно са звучали в ушите на Гогол, Толстой, Достоевски. Хуманната цивилизация е завършила своето придвижване и било пристигнало времето на „ човека-артист”, който щял да бъде кадърен „ жадно да живее и работи в откриващата се ера на вихри и стихии, към която неудържимо се е устремило човечеството”.
Дори единствено тези бегли редове дават визия, че най-хубавото от съветската художествена книжовност в действителност е прекомерно надалеч от хуманизма, тя е израз на жестоката съветска природа, тя възхвалява тази свирепост. Това е литература, възпяваща завоевателната политика на съветските самодържци още от времето на Иван Грозни – непоносим садист, палач, облечен в безгранична власт, урод, а не човек. Но тази литература с не по-малко пристрастеност е славила и сатрапите Ленин, Сталин, Дзерджински, Будьони, болшевиците, взривявали хиляди църкви и манастири, избили десетки хиляди монаси и духовници, разстрелвали стотици хиляди селяни, с цел да им вземат земята и хляба...
Европа като просвета, Европа като менталност е недостижима за мързеливия и разложен съветски разум
Защитната реакция на мужишка и болшевишка Русия е да намрази това, което няма и не може да има. Руснаците живеят отвън времето, а в някакъв смисъл и отвън пространството. Те са като африкански скакалци. След като опустошат една територия и я трансфорат в пустиня, в място на тъга и отвращение, те настъпват грабителски към прилежащите територии... Войни, насилия, гнет, свирепост са вековните средства за агресия на дивите азиатски орди.
А светът стои и гледа... Докога ли?!
Виолета К. Радева, особено за Faktor.bg
Поредната завоевателна война, която Руската федерация води от 24 февруари 2022 година против суверенна Украйна, още веднъж разпали пристрастеностите към „ великата съветска литература” и нейната роля при образуването и възпитаването на поданиците на Северната империя, без значение по какъв начин се е наричала през вековете и дали е била ръководена от самовластник сатрап, болшевишки главорез или властнически кагебеец. Зверствата по отношение на цивилното население, осъществени от съветските солдати в окупираните украински градове и села, от които бяха изтласкани тези дни, изумиха и отвратиха международната общност. По последни данни на международните медии, доказани и от министър-председателя на Украйна Денис Шмигал, съветската войска се е изтеглила напълно от три украински области: Киевска, Черниговска и Сумска.
Това е всъщност неуспех на генералния проект за „ блицкриг”, създаден от висшето военно командване на РФ. Провал на оповестената от Путин задача да бъде превзета и окупирана цяла Украйна, с цел да се извършела „ денацификация” и демилитаризация на суверенната прилежаща на Русия страна. Руската войска освен се провали и не реализира триумф, само че понесе доста съществени загуби. Какви са мащабите им – мъчно е да се даде справедлива оценка, тъй като Кремъл мълчи за тях, отхвърля ги и единствено сателитни фотоси демонстрират изоставена, обгоряла, ръждясала съветска техника край Киев.
Успех не реализира, само че пък доближи небивали
висоти в зверствата си
към цивилното и беззащитно население, в уродливостта, в разголването на това, което в действителност съставлява руснакът – звяр от тези, допотопните. От тези динозаври, бронтозаври и други първоначални зверове, лишени от следи на мозъчна активност, притежаващи единствено голямо, неефикасно тяло, унищожаващо де що срещне по пътя си...
Успех не реализира. Но реализира всеобщо омерзение и гадност в целия свят. Освен потресаващите фрагменти с обезобразени и разчленени трупове, до международната общност доближи и буйният, ядосан, само че толкоз надълбоко разтърсващ текст на за „ великата” съветска просвета и за „ великото” съветско изкуство.
Цитирам някои от пасажите:
„ Всеки път, когато говорите за огромния съветски балет – излива наранената си душа тази умна жена, – ще ви описвам историята на млада учителка от Бровари, която неведнъж е била изнасилвана пред родителите си и по-късно отвлечена от съветски злодеи. Десетки, може би стотици са изнасилените украинки. Често пред очите на децата им. Около 15-16-годишни девойки от Бородянка са претърпели ужасно принуждение от шайката на Кадиров. /Ще ви разказвам/ за труповете на пет изнасилени млади девойки, които бяха убити и оставени на пътя. Ето какво ще ви описвам в отговор за преследвания огромен съветски балет... Всеки път, когато ми говорите за огромния съветски спектакъл, аз ще ви описвам историята на една жена от Броварския регион, от чиято къща съветски мародери извадиха и откраднаха металните плочи. За танковете и бронетранспортьорите на „ Втората войска в света”, натоварени до дъно с ограбени движимости от украинските домове. За откраднатите телефони, таблети, тв приемници, перални, килими, бижута, бутилки алкохол, тигани, облекла, играчки, обувки, долни дрехи – всичко, което видят тези изроди. Когато стигнаха до Беларус, изпратиха плячката си в Русия по пощата. За това по какъв начин са продавали крадени артикули на беларуските пазари. Ето какво ще ви кажа в отговор за преследвания огромен съветски спектакъл... Всеки път, когато ми говорите за великата съветска литература, аз ще ви описвам за десетки диалози на съветски бойци с техните майки и дами. Разговори, в които няма нищо друго с изключение на замърсен език. Разговори, в които дамите им подреждат какво да крадат от украинските домове. Разговори, в които майките се смеят, когато синовете им описват по какъв начин братовчедите им са изнасилили „ hohl”. И в случай че всички мръсни думи бъдат изхвърлени от тези диалози, те ще останат със „ здравей” и „ чао”. Ето какво ще ви кажа в отговор за потискащата велика съветска литература...”
„ Вече няма огромна съветска просвета, литература, кино, живопис, спектакъл и балет – приключва Олена Пшенична. – Има страна на изроди, мародери, изнасилвачи и убийци. Диви хора, които нямат място в цивилизования свят!”
Ето, това е викът за персонално видяното и персонално претърпяното, който прокънтя в целия свят,
викът на Олена от Киев
Колкото и да забива нос в бумагите, от които декламира лъжите си съветският представител в Организация на обединените нации, колкото и закани и обвинявания към украинските бойци да редят Лавров и Захарова, Песков и останалата престъпна върхушка в Кремъл, те не могат да заглушат гласа, рева, проклятията и гневните крясъци на изнасилените девойки и дами, на майките, чиито деца са убити, на бащите, пред чиито очи съветските солдати са се гаврили с дъщерите, сестрите и дамите им! „ Проклети да сте!” – тази клетва кънти и сгъстява въздуха в небето над Украйна. „ Проклети да сте!” – бучат водите на украинските реки. „ Проклети да сте!” – повтарят изораните от снаряди, танкове и ракети, засети със смъртоносни парчета от съветски касетъчни бомби украински поля, черни като гибелта, обгорени като бездънната човешка тъга... Ако светът остане ням за тези стенания и обети, то Бог ще чуе. Бог ще чуе и ще възмезди убийците садисти и мародери!
Чест прави на уеб страницата Faktor.bg, че разгласява, която споделя ужасяващи детайлности за издевателствата и зверствата на руснаците над цивилното население и поголовното заличаване на гражданска инфраструктура, на тоталното сриване на украински градове и по-малки селища. Бомбардират лечебни заведения, родилни домове, учебни заведения, театри, цели жилищни квартали. Така постъпват мужиците с тези, които Путин назовава „ братя”, които желае да „ освободи” от „ националистите”. Защото нямало украинци, те били малоруси, руси – един народ. Така постъпват съветските войски, носители на полезностите, възпитани у тях от „ най-великата и най-хуманна литература”!
Подкупените политици и заслепените от атавистична русофилия зомбита се пробват да внушават, че едно е господарската върхушка в Кремъл, без значение дали става дума за Руската империя, за болшевишкия Съюз на съветските социалистически републики или за днешната путинова Руска федерация, а напълно друго нещо е митичният „ съветски народ”, който имал „ необятна душа”, бил „ всемирно отзивчив”, не можел да бъде свестен с мозъка. Разни потенциали настояват, че съветската литература била „ велика”, „ недостижима”, „ учителка на народите”. Руските писатели не падат по-долу от „ гении”. Особено Ф. Достоевски, който бил най-гениалният. Какво съставляват там някакви си писатели като Шекспир, Гьоте, Сервантес, Балзак, Юго и т. н.! Не стига това, ами бил и най-великият хуманист, влъхва, оракул!
Погнусата, която изпитах още при първата си среща с творчеството на Достоевски, както и упоритостта да схвана за какво моите сътрудници литератори припадат по разните Сончета Мармеладови и Девушкиновци, а мен ме отвращава, отблъсква и потриса разказаният с такова прехласване, с такива гнусни елементи живот на едни душевен заболели, извратени човешки същества, беше подтикът още при започване на следването си в Софийския университет да прочета всички негови прехвалени романи. Постепенното ми запознаване с съветската и със руската литература трайно затвърди убеждението ми, че тази литература е
литература на извратеността, на заболяването, на безнадеждността
Който е чел да вземем за пример романа на Гончаров „ Обломов”, ще разбере за какъв характерен съветски екзистенциален проблем става дума. По времето на 45-годишната искрено болшевишка власт в българските учебни заведения се учеше романът на Гогол „ Мъртви души”. Не знам дали към момента е включен в програмата по литература за междинните учебни заведения. Макар украинец по народност, Гогол е от считаните за велики съветски писатели. В известния си разказ той пресъздава типични съветски характери и разказва типичната съветска реалност – бюрократична, подла, основана от духовно нищи и мързеливи, впиянчени мужици. Там няма нито един ярък темперамент, нито един книжовен облик, отварящ прозорец към по-смислен, по-чист, по-достоен живот.
На особена респект се радва и поетът Александър Блок поради присъединението му към „ революционната, болшевишка” линия в съветската лирика, чийто най-ярък представител е Владимир Маяковски. Възхваляват поемата му „ Дванадесет” като апотеоз на болшевишката гражданска война. Ще приведа няколко реда от нея:
„ Черное, черное небо
Злоба, грустная завист
Кипит в груди...
Черная завист, святая завист...”
В същата поема Блок написа, че дванадесетте болшевици, носители на новия, ярък живот, вървят и вървят, подготвени на всичко, без да изпитват никаква жалост, а стоманените им винтовки прострелват Катя „ стервата”, страхливите „ буржуи”. Болшевиците, въоръжени с австрийски пушки, си доставят и други развлечения:
„ Запирайте етажи,
Нынче будет грабежи!”
А ето и стиховете, предизвикващи възторга и гордостта на руснаците, без значение дали на тези, били съвременници на Блок и мародерствали по време на болшевишките изстъпления, или на днешните последователи на Кремълската върхушка, възнамеряващи да възстановят империята в старите ѝ граници:
„ Мы на горе всем буржуем
Мировой пожар раздуем,
Мировой пожар в крови –
Господи, благослови!”
Все през същата 1918 година, когато Блок написа поемата „ Дванадесет”, се появява и стихотворението му „ Скити”. В него отчетливо, недвусмислено е обрисувана вековната ненавист на великоруските интелектуалци към Европа, която той назовава „ остарелият свят”, жертван на загиване. Още първите стихове са показателни:
„ Мильоны – вас. Нас – тьмы, и тьмы, и тьмы.
Попробуйте, сразитесь с нами!
Да, скифы – мы! Да, азиаты – мы, –
С раскосыми и жадными очами!”
За Блок Русия е „ Сфинкс”, който се облива в „ черна кръв” и гледа Европа „ и с ненавистью, и с любовью”. Русия завижда на Европа за всичко: за гения на германците, за галската ерудиция, за прохладата на Венеция, за кьолнските катедрали. Завижда и ненавижда. Дивашката азиатска буря ражда стихове, от които човек настръхва:
„ Мы обичан плоть – и усет ее, и цвет,
И душный, смертный плоти запах...
Виновни ль мы, коль хрустнет ваш скелет
В тяжелых, нежных наших лапах?”
„ Елате при нас!” – зове Блок. Елате в нашите „ мирни обятия”, а в случай че не дойдете, то ще станете жертва на „ нашето вероломство”, ще обърнем към вас, споделя поетът, „ своята азиатска муцуна”. За да няма подозрение какви хрумвания изповядва един от най-почитаните руско-съветски поети, ще отбележа единствено, че през 1919 година в публикацията си „ Крахът на хуманизма” Блок твърди, че Русия има да играе занапред „ велика роля”. Че музикалните акомпанименти на съветската „ жестока природа” /А. Блок/ постоянно са звучали в ушите на Гогол, Толстой, Достоевски. Хуманната цивилизация е завършила своето придвижване и било пристигнало времето на „ човека-артист”, който щял да бъде кадърен „ жадно да живее и работи в откриващата се ера на вихри и стихии, към която неудържимо се е устремило човечеството”.
Дори единствено тези бегли редове дават визия, че най-хубавото от съветската художествена книжовност в действителност е прекомерно надалеч от хуманизма, тя е израз на жестоката съветска природа, тя възхвалява тази свирепост. Това е литература, възпяваща завоевателната политика на съветските самодържци още от времето на Иван Грозни – непоносим садист, палач, облечен в безгранична власт, урод, а не човек. Но тази литература с не по-малко пристрастеност е славила и сатрапите Ленин, Сталин, Дзерджински, Будьони, болшевиците, взривявали хиляди църкви и манастири, избили десетки хиляди монаси и духовници, разстрелвали стотици хиляди селяни, с цел да им вземат земята и хляба...
Европа като просвета, Европа като менталност е недостижима за мързеливия и разложен съветски разум
Защитната реакция на мужишка и болшевишка Русия е да намрази това, което няма и не може да има. Руснаците живеят отвън времето, а в някакъв смисъл и отвън пространството. Те са като африкански скакалци. След като опустошат една територия и я трансфорат в пустиня, в място на тъга и отвращение, те настъпват грабителски към прилежащите територии... Войни, насилия, гнет, свирепост са вековните средства за агресия на дивите азиатски орди.
А светът стои и гледа... Докога ли?!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ