&format=webp)
Милиарди под земята: Тунелите, които трябва да осъществят жп революцията в Европа
Европа желае все по-малко хора да пътуват със аероплан. За да се случи това, би трябвало да им се обезпечи опция. Но не каква да е, а равна по експедитивност и улеснение.
Затова европейските страни от ден на ден местят фокуса си върху построяването на модерни железопътни трасета. Това изисква големи вложения, само че парите са по-малкият проблем. По-големият е географията, написа CNN.
Европейският континент е кръстосан от няколко планински вериги и морета разделят част от страните. И това е повода някои от най-дръзките строителни планове в света сега да са свързани с продупчване на тунели. Тези уреди би трябвало да проправят комфортни транспортни връзки през местности, през които в древността са минавали единствено най-смелите или най-лудите.
През идващото десетилетие в Австрия, Франция и Италия би трябвало да бъдат приключени най-дългите жп тунели в света. Очакванията са тяхното създаване да докара до гражданска война в железопътния превоз сред северните елементи на континента и Италия. В Дания пък възнамеряват система от тунели и мостове, с цел да се свържат с континента и с Швеция. Другият огромен план е тунел, минаващ под Балтийско море за по-добра връзка сред Копенхаген, Берлин и Хамбург.
Това са проектите, само че осъществяването е напълно друга тематика. В началото на годината Европейската счете палата регистрира, че разноските по осем огромни обекта порастват непрестанно, а напредъкът в реализацията им се забавя. Бе изчислено, че общото закъснение по пет от плановете е цели 17 години.
Въпреки това не всичко е изгубено. Държавите гледат на тези вложения като на тласък за икономическия разцвет на районите. И се чака най-малко част от тях да бъдат осъществени.
„ Мегапроекти като тунела „ Бренер “, линията Лион-Торино и тунела „ Фемарнбелт “ могат напълно да трансформират разпоредбите на играта за европейската железница “, споделя Ник Брукс, общоприет секретар на лобистката група на железопътните оператори ALLRAIL.
Ето кои са най-вълнуващите планове, които се извършват сега.
Алпите
От епохи тази планинска верига е естествена граница сред Северна и Южна Европа. През XVIII век се появява модата на „ Гранд Тур “, т.е. богати европейци от Севера минават планинските проходи с водачи, с цел да се спуснат към Италия. Постепенно тесните пътеки се трансформират в пътища, които обаче остават рискови и са затворени през зимата.
В началото на XX век се строят така наречен базисни тунели от първо потомство. Тези уреди са къси съгласно днешните стандарти, само че смисъла им е голямо, тъй като отварят пътищата през планината целогодишно.
Днес старите тунели към този момент не дават отговор на модерни условия и по тази причина концепцията е да се построят нови на по-малка височина. Така се заобикалят криволичещите планински направления, а влаковете се движат с по-висока скорост.
Едно от първите такива уреди (базисен тунел от ново поколение) бе въведено в употреба в Швейцария през 2016 година Тунелът „ Готард “ е дълъг 57 километра, а построяването му коства 11.3 милиарда $. Свързва кантоните Тичино и Ури и е навръх трасето сред Цюрих и Милано. Благодарение на този тунел пътуването сред двата града бе кратко от четири на два часа и половина.
„ Готард “ е един от тунелите в огромния интернационален план Neue Eisenbahn Alpentransversale (NEAT) или Нови трансалпийски железопътни линии. През 2007 година в друга част на Алпите бе пуснат в употреба тунелът „ Льочберг “ с дължина 34.6 километра. Той е по маршрута сред немските пристанища на Северно море и индустриалния район на Ломбардия в Северна Италия.
Австрия и връзката с Италия
Подобно на Швейцария Австрия също влага големи средства в създаване на тунели. Очаква се през 2032 година да бъде пуснато оборудването в прохода Бренер, съществена връзка с Италия от епохи. Този тунел е с дължина 55 километра. Реално обаче са осъществени доста по-големи изкопни работи поради прилежащата инфраструктура и спомагателните тунели. Строителството стартира през 1999 година със период 2015 година, който не е спазен. Цената е скочила двойно до 9.9 милиарда $.
Когато бъде пуснат в експолатация тунелът „ Бренер “ ще е единствено с километър по-къс от швейцарския „ Готард “, само че поради мрежата от спомагателни тунели той е много по-сложен за осъществяване.
На юг от Виена най-старата жп линия през Алпите също получава различно трасе - тунела „ Земмеринг “ с дължина 27 км и цена 5 милиарда $ ще приключи новия бърз маршрут от австрийската столица до южните градове Грац и Филах, а оттова и към Италия, Словения и Адриатическо море. Трябва да бъде пуснат в употреба през 2030 година
В композиция с новата 130-километрова линия сред Грац и Филах, която бе пусната през декември 2025 година, маршрутът през „ Земмеринг “ фрапантно ще редуцира времето за пътешестване сред три от най-важните железопътни възела в Австрия.
Проблемите във Франция
Проекти от подобен мащаб не се строят елементарно. Както към този момент бе упоменато, при множеството има закъснения и фрапантно оскъпяване. Тези проблеми са най-видни във Франция, където се строи 270-километрова линия, свързваща Лион с Торино в Северна Италия. В основата на този план е тунелът „ Мон Сени “ с дължина 57.5 километра и цена 14 милиарда $, който би трябвало да размени друга планинска линия през френските Алпи.
Въпреки че автомобилният маршрут през “Мон Сени ” е постоянно е задръстен с камиони, жп линията не се употребява задоволително за товарни транспорти. 90% от този трафик се прави с камиони поради честите прекъсвания на влаковата линия, породени от струвания в планините.
Тези проблеми би трябвало да се решат с новия тунел. Идеята е посредством него да се избегнат към 1 млн. пътувания с тирове, с цел да се стигне до равнене на автомобилния и жп трафика. Кога ще се случи това не е ясно, тъй като и във Франция, и в Италия има огромно закъснение при строителството на съпътстващата инфраструктура.
Отделно от това има голям брой тъжби и митинги против плана. Към всичко това би трябвало да се прибавят и многото компликации при строителството. След като от френска страна откриха, че актуалните тунелопробивни машини не могат да се оправят на този терен, се наложи да се прибегне към остарели способи като взривяване.
От 2020 година насам строителните разноски са нарастнали с 23% до 17,7 милиарда $, а датата за довеждане докрай е отсрочена за 2033 година – с 18 години по-късно от в началото плануваното.
Под морето
Европейската жп тунелна гражданска война не е единствено в планините, а и под водата. Тунелът „ Фемарнбелт “ на стойност 9 милиарда $ сред Германия и Дания се строи с концепцията за доста по-бързи връзки сред огромните градове в двете страни.
Разположен е сред немския остров Фемарн и датския остров Лоланд. Автомобилното му трасе би трябвало да проработи през 2031 година Жп линията е планувана за 2034 година Трафикът ще минава през тръби, положени на дъното на Балтийско море в продължение на 18 километра. Съоръжението е проектирано за оптималната скорост от 200 километра на влаковете. Така ще се икономисват над два часа пътешестване сред Хамбург и Копенхаген.
Светло бъдеще?
Макар бъдещето на европейския жп превоз да наподобява ярко, не трябва да се не помни, че то ще е и скъпо. Пътуванията с високоскоростни влакове по предписание не са евтини.
„ Само бетонът и стоманата няма да обезпечат по-добри пътувания. За да има най-висока възвръщаемост на вложенията в каквато и да е нова инфраструктура, Европейски Съюз се нуждае от същинска конкуренция при високоскоростните транспорти, обективни такси за достъп до релсовия път и еднакъв достъп до преносим състав и финансиране. Така частни и държавни превозвачи ще могат изцяло да употребяват новия потенциал “, споделя Ник Брукс от ALLRAIL.
Той показва, че в случай че тези условия не се изпълнят, има действителен риск построеното да не се употребява на цялостния му потенциал. И да не се стигне до жп гражданска война на Стария континент.
Затова европейските страни от ден на ден местят фокуса си върху построяването на модерни железопътни трасета. Това изисква големи вложения, само че парите са по-малкият проблем. По-големият е географията, написа CNN.
Европейският континент е кръстосан от няколко планински вериги и морета разделят част от страните. И това е повода някои от най-дръзките строителни планове в света сега да са свързани с продупчване на тунели. Тези уреди би трябвало да проправят комфортни транспортни връзки през местности, през които в древността са минавали единствено най-смелите или най-лудите.
През идващото десетилетие в Австрия, Франция и Италия би трябвало да бъдат приключени най-дългите жп тунели в света. Очакванията са тяхното създаване да докара до гражданска война в железопътния превоз сред северните елементи на континента и Италия. В Дания пък възнамеряват система от тунели и мостове, с цел да се свържат с континента и с Швеция. Другият огромен план е тунел, минаващ под Балтийско море за по-добра връзка сред Копенхаген, Берлин и Хамбург.
Това са проектите, само че осъществяването е напълно друга тематика. В началото на годината Европейската счете палата регистрира, че разноските по осем огромни обекта порастват непрестанно, а напредъкът в реализацията им се забавя. Бе изчислено, че общото закъснение по пет от плановете е цели 17 години.
Въпреки това не всичко е изгубено. Държавите гледат на тези вложения като на тласък за икономическия разцвет на районите. И се чака най-малко част от тях да бъдат осъществени.
„ Мегапроекти като тунела „ Бренер “, линията Лион-Торино и тунела „ Фемарнбелт “ могат напълно да трансформират разпоредбите на играта за европейската железница “, споделя Ник Брукс, общоприет секретар на лобистката група на железопътните оператори ALLRAIL.
Ето кои са най-вълнуващите планове, които се извършват сега.
Алпите
От епохи тази планинска верига е естествена граница сред Северна и Южна Европа. През XVIII век се появява модата на „ Гранд Тур “, т.е. богати европейци от Севера минават планинските проходи с водачи, с цел да се спуснат към Италия. Постепенно тесните пътеки се трансформират в пътища, които обаче остават рискови и са затворени през зимата.
В началото на XX век се строят така наречен базисни тунели от първо потомство. Тези уреди са къси съгласно днешните стандарти, само че смисъла им е голямо, тъй като отварят пътищата през планината целогодишно.
Днес старите тунели към този момент не дават отговор на модерни условия и по тази причина концепцията е да се построят нови на по-малка височина. Така се заобикалят криволичещите планински направления, а влаковете се движат с по-висока скорост.
Едно от първите такива уреди (базисен тунел от ново поколение) бе въведено в употреба в Швейцария през 2016 година Тунелът „ Готард “ е дълъг 57 километра, а построяването му коства 11.3 милиарда $. Свързва кантоните Тичино и Ури и е навръх трасето сред Цюрих и Милано. Благодарение на този тунел пътуването сред двата града бе кратко от четири на два часа и половина.
„ Готард “ е един от тунелите в огромния интернационален план Neue Eisenbahn Alpentransversale (NEAT) или Нови трансалпийски железопътни линии. През 2007 година в друга част на Алпите бе пуснат в употреба тунелът „ Льочберг “ с дължина 34.6 километра. Той е по маршрута сред немските пристанища на Северно море и индустриалния район на Ломбардия в Северна Италия.
Австрия и връзката с Италия
Подобно на Швейцария Австрия също влага големи средства в създаване на тунели. Очаква се през 2032 година да бъде пуснато оборудването в прохода Бренер, съществена връзка с Италия от епохи. Този тунел е с дължина 55 километра. Реално обаче са осъществени доста по-големи изкопни работи поради прилежащата инфраструктура и спомагателните тунели. Строителството стартира през 1999 година със период 2015 година, който не е спазен. Цената е скочила двойно до 9.9 милиарда $.
Когато бъде пуснат в експолатация тунелът „ Бренер “ ще е единствено с километър по-къс от швейцарския „ Готард “, само че поради мрежата от спомагателни тунели той е много по-сложен за осъществяване.
На юг от Виена най-старата жп линия през Алпите също получава различно трасе - тунела „ Земмеринг “ с дължина 27 км и цена 5 милиарда $ ще приключи новия бърз маршрут от австрийската столица до южните градове Грац и Филах, а оттова и към Италия, Словения и Адриатическо море. Трябва да бъде пуснат в употреба през 2030 година
В композиция с новата 130-километрова линия сред Грац и Филах, която бе пусната през декември 2025 година, маршрутът през „ Земмеринг “ фрапантно ще редуцира времето за пътешестване сред три от най-важните железопътни възела в Австрия.
Проблемите във Франция
Проекти от подобен мащаб не се строят елементарно. Както към този момент бе упоменато, при множеството има закъснения и фрапантно оскъпяване. Тези проблеми са най-видни във Франция, където се строи 270-километрова линия, свързваща Лион с Торино в Северна Италия. В основата на този план е тунелът „ Мон Сени “ с дължина 57.5 километра и цена 14 милиарда $, който би трябвало да размени друга планинска линия през френските Алпи.
Въпреки че автомобилният маршрут през “Мон Сени ” е постоянно е задръстен с камиони, жп линията не се употребява задоволително за товарни транспорти. 90% от този трафик се прави с камиони поради честите прекъсвания на влаковата линия, породени от струвания в планините.
Тези проблеми би трябвало да се решат с новия тунел. Идеята е посредством него да се избегнат към 1 млн. пътувания с тирове, с цел да се стигне до равнене на автомобилния и жп трафика. Кога ще се случи това не е ясно, тъй като и във Франция, и в Италия има огромно закъснение при строителството на съпътстващата инфраструктура.
Отделно от това има голям брой тъжби и митинги против плана. Към всичко това би трябвало да се прибавят и многото компликации при строителството. След като от френска страна откриха, че актуалните тунелопробивни машини не могат да се оправят на този терен, се наложи да се прибегне към остарели способи като взривяване.
От 2020 година насам строителните разноски са нарастнали с 23% до 17,7 милиарда $, а датата за довеждане докрай е отсрочена за 2033 година – с 18 години по-късно от в началото плануваното.
Под морето
Европейската жп тунелна гражданска война не е единствено в планините, а и под водата. Тунелът „ Фемарнбелт “ на стойност 9 милиарда $ сред Германия и Дания се строи с концепцията за доста по-бързи връзки сред огромните градове в двете страни.
Разположен е сред немския остров Фемарн и датския остров Лоланд. Автомобилното му трасе би трябвало да проработи през 2031 година Жп линията е планувана за 2034 година Трафикът ще минава през тръби, положени на дъното на Балтийско море в продължение на 18 километра. Съоръжението е проектирано за оптималната скорост от 200 километра на влаковете. Така ще се икономисват над два часа пътешестване сред Хамбург и Копенхаген.
Светло бъдеще?
Макар бъдещето на европейския жп превоз да наподобява ярко, не трябва да се не помни, че то ще е и скъпо. Пътуванията с високоскоростни влакове по предписание не са евтини.
„ Само бетонът и стоманата няма да обезпечат по-добри пътувания. За да има най-висока възвръщаемост на вложенията в каквато и да е нова инфраструктура, Европейски Съюз се нуждае от същинска конкуренция при високоскоростните транспорти, обективни такси за достъп до релсовия път и еднакъв достъп до преносим състав и финансиране. Така частни и държавни превозвачи ще могат изцяло да употребяват новия потенциал “, споделя Ник Брукс от ALLRAIL.
Той показва, че в случай че тези условия не се изпълнят, има действителен риск построеното да не се употребява на цялостния му потенциал. И да не се стигне до жп гражданска война на Стария континент.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ