Европа иска да се измъкне от изкопаемите горива и да

Европа желае да се измъкне от изкопаемите горива и да построи атомна стопанска система. Без задоволително вътрешни доставки, Европейски Съюз се стреми да внася огромни количества водород от страни от Африка. „ Нека си го кажем, желаеме вие ​​да сте водачи в производството на зелен водород “, сподели Франс Тимерманс, вицепрезидент на Европейската комисия, който дава отговор за климата и осъществяването на задачите на Зелената договорка или Европейския зелен пакт, представен от. Европейският съюз би трябвало бързо да декарбонизира промишлеността си, в случай че желае да реализира своите упоритости в региона на климата, само че макар че огромна част от фокуса е върху електрификацията, това няма да е допустимо за всички браншове. Тук идва водородът, осигуряващ опция за европейската промишленост, разчитаща на изкопаеми горива. Но на Европа просто липсват пространство и слънце за конкурентоспособен „ зелен “ водород – създаден от евтина възобновима сила – в задоволителни количества. Поради това нито един континент няма да играе толкоз огромна роля в упоритостите на Европейски Съюз за импорт на водород като Африка. Бъдещето, което Тимерманс дава обещание за Африка, е на зелена сила. Континентът има „ един от най-хубавите капацитети за възобновима сила в света “, комбиниран със относително ниска консумация на сила, сподели той. Според него континентът може да утрои облагите си посредством разширение на потенциала си за възобновима сила. Това би било от изгода за жителите, защото децентрализираният темперамент на възобновимите енергийни източници значи, че семействата в Африка могат да бъдат свързани по-лесно към електрическата мрежа. Производството на водород също би трябвало да разреши на Африка да диверсифицира стопанската система си. Тимерманс е на мнение, че Африка би трябвало да се отдалечи от ролята си на експортьор на първични материали към производството на зелен водород. Европейски Съюз има високи цели във връзка с потреблението на зелен водород. До 2030 година половината от търсенето на водород в Европа би трябвало да бъде задоволено от зелен водород, а не от природен газ, който сега господства в производството. Водородът също ще играе значима роля в транспорта на артикули на дълги дистанции, сподели Тимерманс. Ако в Африка бъдат вложени задоволително пари и старания, континентът от своя страна ще помогне за реализиране на задачата за чисти нулеви излъчвания по-рано от плануваното, добави той. Не всички са уверени в бъдещето на Африка като експортьор на зелен водород Въпреки това, не всички са уверени в този обещаващ роман за бъдещето на Африка като експортьор на зелен водород. Повечето наблюдаващи плануват два вероятни сюжета. В най-хубавия сюжет развиването на атомна стопанска система ще помогне на служащите в Африка да усвоят спомагателни умения и произлизащите от това вериги на цената ще доведат до „ зелени “ заводи за стомана и торове. Въпреки обещанието Африка да стане експортьор на зелени индустриални артикули, има опасения, че не всички страни биха се възползвали еднообразно. Германия, да вземем за пример, ясно се концентрира върху Нигерия и Ангола. Федералното външно министерство отвори по този начин наречените „ водородни офиси “ в столиците на тези страни, с цел да подкрепя създаването и износа на водород. По-тревожен сюжет е, че производството на водород ще заеме пространство, което другояче би се употребило за произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници за жителите, което ще докара до внезапно повишаване на цените на електрическата енергия в Африка. В последна сметка бъдещето на търговията със зелени артикули сред Европа и Африка и методът, по който двата континента си взаимодействат, ще зависят от волята на Европейски Съюз да образува бъдещето. За да предотврати застояването на водорода в старите добивни пътища, Европейски Съюз би трябвало да сложи строги стандарти за резистентност и поддръжка за нови промишлености в сърцето на своя ангажимент към Африка, считат анализатори. Икономическият напредък и климатичните промени ще бъдат във фокуса на среша на върха Европа-Африка Лидерите на Европейски Съюз и Африканския съюз (АС), както и на съответните им държави-членки ще се срещнат за шестата среща на върха Европейски съюз – Африканския съюз в Брюксел на 17 и 18 февруари 2022 година. Срещата на върха ще даде неповторима опция да се положат основите за актуализирано и по-задълбочено партньорство сред Апелативен съд и Европейски Съюз с най-голямо политическо присъединяване и учредено на доверие и ясно схващане на взаимните ползи. Очаква се водачите да обсъдят по какъв начин и двата континента могат да изградят по-голям разцвет. Целта е да се започва упорит капиталов пакет Африка-Европа, като се вземат поради световните провокации като изменението на климата и актуалната здравна рецесия. Те също по този начин би трябвало да приказват за принадлежности и решения за поощряване на стабилността и сигурността посредством актуализирана архитектура на мира и сигурността. Сред главните тематики ще бъдат финансиране на растежа, здравни системи и произвеждане на ваксини, селското стопанство, обучение, просвета и професионално образование, миграция, поддръжка на частния бранш и икономическа интеграция, мир и сигурност, изменение на климата и енергиен преход, дигитален и превоз (свързаност и инфраструктура). В взаимно изказване Маки Сол, президент на Сенегал и ръководител на Африканския съюз и Чарлз Мишел, ръководител на Европейския съвет се оповестиха за сключване на партньорство за разцвет. Партньорството изисква продан и шерване. Всеки от нашите два континента има голям капацитет да способства за този взаимен план. Европейски Съюз ще обезпечи обществен и частен капиталов потенциал, както и експертен опит със зелената инфраструктура и технологии, които са жизненоважни за общата ни битка против изменението на климата и за трансформирането на африканските стопански системи. Африка има големи естествени запаси, младо и динамично население, което просто чака да се ускори, и впечатляващ потенциал за нововъведения и изобретения. Ние също по този начин призоваваме за обективен и обективен енергиен преход, който регистрира характерните потребности на Африка, по-специално индустриализацията и универсалния достъп до електрическа енергия. Повече от 600 милиона африканци към момента нямат достъп до електричество.