Вицепрезидентът Илияна Йотова откри конференцията Европейският съюз: Накъде след изборите за ЕП?
“Европа има потребност от персони, а не от служители. България би трябвало да излезе от безвремието ". Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова в границите на форума “Европейският съюз: Накъде след изборите за Европейски парламент? ", проведен взаимно от Фондация Фридрих Еберт, офис България и Институт за стопанска система и интернационалните връзки.
По време на първата по рода си обществена полемика за резултатите от европейските избори бяха разисквани както акцентите от акцията за Евровота в България и други страни от Съюза, по този начин и бяха повдигнати значими въпроси за бъдещето на Европейски Съюз.
Жак Папаро, шеф на Фондация Фридрих Еберт за България, оцени резултатите от европейските избори като смесени, без единни трендове на целия континент и с огромни разлики сред обособените страни-членки. “Въпреки дребните загуби, демократичните партийни фамилии не престават да образуват постоянният център в Европа ", разяснява Папаро.
Вицепрезидентът Илияна Йотова подчертава в своето изявление върху нуждата България да завърши с безвремието и да съобщи по-ясни позиции по основни европейски тематики. Според нейния разбор на резултатите от изборите, крайната десница в Европа е постигнала сериозен триумф, а аргументите за това се крият в отхвърли от политическо и идеологическо говорене от страна на “традиционните " партии. Г-жа Йотова не изключва опцията за съдействие сред център-дясно и извънредно дясно в границите на идващия европейски парламент. Сред главните неточности на развиването на Съюза все още, вицепрезидентът уточни неприятното качество на обществените политики, отсъствието на механизми за оценка на въздействието на признати законодателства и фокусирането на европейско равнище върху граденето на регулации и тяхното съблюдаване за сметка на граденето на “креативната същина " на Съюза.
Любомир Кючуков от Институт за стопанска система и интернационалните отношения набеляза преплитането на голям брой рецесии в Европа и фрагментацията на обществата като част от аргументите за мощните резултати на крайната десница. “Геополитиката изтри идеологиите. Борбата стана не сред ляво и дясно, а сред геополитическото и националното, което накрави център-ляво и център-дясно на процедура неразличими в говоренето и държанието си ", счита той.
Въвеждащи изявления и разбор на обстановката направиха още Петър Витанов, началник на делегацията на българските социалисти в Екологичен потенциал (2019-2024) и Меглена Плугчиева, вицепремиер по европейските въпроси (2008-2009).
По време на първата по рода си обществена полемика за резултатите от европейските избори бяха разисквани както акцентите от акцията за Евровота в България и други страни от Съюза, по този начин и бяха повдигнати значими въпроси за бъдещето на Европейски Съюз.
Жак Папаро, шеф на Фондация Фридрих Еберт за България, оцени резултатите от европейските избори като смесени, без единни трендове на целия континент и с огромни разлики сред обособените страни-членки. “Въпреки дребните загуби, демократичните партийни фамилии не престават да образуват постоянният център в Европа ", разяснява Папаро.
Вицепрезидентът Илияна Йотова подчертава в своето изявление върху нуждата България да завърши с безвремието и да съобщи по-ясни позиции по основни европейски тематики. Според нейния разбор на резултатите от изборите, крайната десница в Европа е постигнала сериозен триумф, а аргументите за това се крият в отхвърли от политическо и идеологическо говорене от страна на “традиционните " партии. Г-жа Йотова не изключва опцията за съдействие сред център-дясно и извънредно дясно в границите на идващия европейски парламент. Сред главните неточности на развиването на Съюза все още, вицепрезидентът уточни неприятното качество на обществените политики, отсъствието на механизми за оценка на въздействието на признати законодателства и фокусирането на европейско равнище върху граденето на регулации и тяхното съблюдаване за сметка на граденето на “креативната същина " на Съюза.
Любомир Кючуков от Институт за стопанска система и интернационалните отношения набеляза преплитането на голям брой рецесии в Европа и фрагментацията на обществата като част от аргументите за мощните резултати на крайната десница. “Геополитиката изтри идеологиите. Борбата стана не сред ляво и дясно, а сред геополитическото и националното, което накрави център-ляво и център-дясно на процедура неразличими в говоренето и държанието си ", счита той.
Въвеждащи изявления и разбор на обстановката направиха още Петър Витанов, началник на делегацията на българските социалисти в Екологичен потенциал (2019-2024) и Меглена Плугчиева, вицепремиер по европейските въпроси (2008-2009).
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




