По остриетo на ханджара*
Европа и Съединени американски щати към този момент несполучливо сондират за способи, по които да убедят водача на самостоятелната област Масуд Барзани (в центъра) да потърси опция на референдума
Още по тематиката
Всички (без Израел) против кюрдския референдум за самостоятелност
Иракските кюрди се готвят да разгласят своя страна след вота на 25 септември
17 сеп 2017
Ще има ли страна след ИДИЛ
Ирак води тежка битка за оцеляване, чийто край не е успеха в Мосул
27 юли 2017
Една не толкоз загадка среща
Бойко Борисов и Кюрдистан
16 юни 2017
Кюрдите в Ирак ще гласоподават на референдум за самостоятелност през септември
Решението от референдума не е обвързващо, само че ще обтегне връзките с Багдад
9 юни 2017
Големите очаквания
Те са млади, надарени, цялостни с възторг и предпочитание за работа. Имената им стоят зад новите сполучливи фешън планове и хармония. Запознайте се със: Армавени, Нора, Златимир, Васил, Николай, Владимир, Петко и Милко
8 ное 2013
:
- Иракски Кюрдистан ще гласоподава на референдум своята самостоятелност на 25 септември.
- Директен конфликт сред Пешмерга и иракската войска е малко евентуален, само че има капацитета за паравоенни дейности.
- След вота Ирак или ще се впусне в следващ етически спор, или ще поеме по пътя към ефикасна федерализация.
Кюрдите, които наброяват близо 30 милиона души, разпръснати сред Европа и четири близкоизточни страни, са известни като най-големия народ без страна. Датата 25 септември обаче може да се трансформира в знак, че това се трансформира - или най-малко за към 5.2 млн. от тях, които живеят в Ирак. Тогава ще се организира дълго чаканият референдум за независимостта на Иракски Кюрдистан - полуавтономната област в Северен Ирак, където е фокусирано кюрдското население.
Но както множеството референдуми за разединение, и този не се приема добре нито от централната власт в Багдад, нито от огромна част от интернационалната общественост. Премиерът на Ирак Хайдер ал Абади го назова опасност за гражданския мир и районната сигурност и разгласи пред Associated press, че при положение на принуждение армията на страната е подготвена за военна интервенция в четирите провинции, в които вотът ще бъде извършен - Дахук, Ербил, Сулеймания и Халабджа.
От своя страна кюрдските въоръжени сили, небезизвестните Пешмерга (в превод от кюрдски - " тези, които гледат гибелта в очите " ), са в бойна подготвеност и даже ще имат опция да гласоподават на фронтовите линии, написа кюрдският портал Rudaw. Заплахите от Иран и Турция са не по-малко съществени, а Европа и Съединени американски щати към този момент несполучливо сондират за способи, по които да убедят водача на самостоятелната област Масуд Барзани да потърси опция на референдума. Дори генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш се разгласи против проектите за осъществяване на референдума.
Всичко това се случва в основен миг за Ирак и Близкия изток като цяло - от една страна, напрежението към вота съответствува с последния подтик на интернационалната коалиция против свиващата се територия, следена от ислямистката формация ИДИЛ. От друга, в Ирак предстоят значими избори при започване на 2018 година и възможното разединение на 1/10 от територията на страната няма да помогне за стабилизирането ѝ, което до момента Aл Абади сполучливо преследваше.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Пътят към референдума
Кюрдската самодейност за самостоятелност е остаряла колкото изкуственото пробутване на границите на Близкия изток от Великите сили. Но най-скорошният подтик стартира след рухването на режима на Саддам Хюсейн през 2003 година Преди това извоюваната по времето на първата война в Персийския залив с американска поддръжка частична самостоятелна област се стремеше единствено да подели по равно с Багдад постъпленията от газ и нефт, добивани в района. След това обаче администрацията на Баразани пожела напълно да управлява енергийните си запаси. По време на процеса за основаване на нова конституция през 2005 година кюрдите и иракските управляващи се съгласиха на компромис по отношение на петролните полета, като записват, че към този момент съществуващите ще се експлоатират дружно от самостоятелната и централната власт.
За Ербил се подразбираше, че новите запаси ще се ръководят единствено от кюрдите, само че Багдад по този начин и не се съгласи публично с това. В годините на безценен нефт и стопански напредък централната власт се правеше, че не вижда, само че когато кюрдите започнаха да развиват същинска лична енергийна политика през 2013 година, това се промени. Тогава бе построен нефтопровод през Турция, а в митинг на едноличното решение на кюрдите централната иракска власт замрази бюджетните прехвърляния към самостоятелната област.
Единственото, което предотврати сериозен спор сред иракчани и кюрди още тогава, бе появяването на ИДИЛ и рухването на Мосул. Тогава кюрдите и техните отряди Пешмерга, едни от дребното боеспособни по това време войски, се трансфораха в основен състезател в Ирак и спорът затихна. Поне досега, в който ИДИЛ не стартира да отстъпва на всички фронтове...
Състезанието за Киркук
Сега обстановката е друга. Падането на Мосул под контрола на иракската войска се трансформира в знак на възвръщането на нейните живителни сили. Но с общото нахлуване към земите, от които ИДИЛ бяга, стартират и споровете. Извън енергийните въпроси има и териториални проблеми сред кюрди и иракчани, които наподобяват нерешими. Четири области - Киркук, Ниневия, Дияла и Саладин - са под контрола на Пешмерга, само че са оспорвани от двете страни поради смесения генезис на популацията. Решението на локалния регионален шеф на провинция Киркук да включи града в обсега на референдума за самостоятелност в допълнение наля масло в огъня на връзките сред Ербил и Багдад.
Това са и териториите, където е най-вероятно да избухне междуетнически спор, който съгласно анализаторите е много по-вероятен и рисков от намесата на трети сили. " Ако референдумът премине, не чакам директна интервенция на задгранични сили или даже директни конфликти сред иракската войска и Пешмергите, а по-скоро прокси спор с присъединяване на мобилизирани локални сили ", сподели пред " Капитал " Гюней Илдъз от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), който сега се намира на терен в освободените от ИДИЛ елементи на Сирия и Ирак. И в действителност, фракции, част от паравоенните Популярни мобилизационни сили излязоха с манифести срещу вота - представителят на дивизията " Имам Али " е декларирал, че групировката е подготвена да нападне Киркук незабавно, написа Al-Monitor.
" Трудно е да се плануват ходовете на външните сили. В момента всички следят какво ще създадат другите ", счита Гюней Илдъз. Според него Иран губи най-вече от обстановката, тъй като сега има положителни връзки с централните управляващи в Ирак и на процедура през милициите си управлява огромна част от страната. " В същото време Техеран рискува да изолира кюрдите в страната и да ги прати в антииранския блок на Саудитска арабия и Израел ", споделя той.
Израел изненадващо поддържа кюрдския референдум, което разгневи в допълнение районния съперник на Йерусалим Иран
[Reuters] Истински комплицирани са връзките сред Турция и Иракски Кюрдистан. От една страна, Реджеп Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването поддържат положителни бизнес и енергийни връзки с иракските кюрди и ги държат като контрапункт на разширяващото се въздействие на сирийските и личните кюрдски малцинства. От друга, Анкара няма по какъв начин официално да одобри основаването на кюрдска страна поради " неприятния образец ", който тя би дала на кюрдите в Турция. " Съединени американски щати се изричат срещу референдума в този момент, само че това не значи, че при де факто смяна на обстановката на терен те няма да трансформират позицията си и да стартират интензивно да поддържат кюрдите непосредствено или косвено ", заключава Илдъз.
Възможен е и кротичък процес
Наблюдателите на процеса не са уверени, че референдумът наложително би трябвало да провокира принуждение или даже раздробяване на страната. " Важно е да отбележим, че кюрдите няма незабавно да изискат да прокарат резултата от референдума, а единствено ще го употребяват като база за договаряния с Багдад. Процесът ще отнеме години ", безапелационен е Мохамед Салих, близкоизточен анализатор от University of Pennsylvania. Досега връзките сред Багдад и Ербил се базираха на дълги интервали на непоклатимост, в които централните управляващи са били слаби, и спорове - когато Багдад се е чувствал по-силен.
Това важи и в този момент и е въпрос на реализиране на компромис от всички страни с това какво е по-важно за Ирак - нов етнически спор или реализиране на заветната непоклатимост. " Кюрдите дадоха да се разбере, че нямат желание да употребяват принуждение с изключение на в самоотбрана против шиитски групировки или иракската войска ", счита Салих. Според него битката против ИДИЛ ще бъде повлияна единствено в случай че Багдад реши да гледа на резултата от вота като на по-голяма опасност от ислямистите.
" Самият Ирак като страна би трябвало да бъде преформатиран или под формата на две обособени страни, или като необятна конфедерация сред кюрди и иракчани ", счита Салих. По думите му такова формирование би трябвало да бъде споено със споделени ползи като общата защита, търговията и опазването на водните запаси. Друг въпрос, който би трябвало да бъде по-ясно контролиран през федералните връзки, е този за справедливото администриране, продажби и систематизиране на дивидентите от петрола на централно равнище.
За момента единственият вид за деескалиране на напрежението е Багдад да се съгласи на настояването на Барзани за двустранен контракт, гарантиращ пътна карта към независимостта на Кюрдистан
[Reuters] Разбира се, това ще бъде мъчно на процедура - единствено дни преди референдума съветската " Роснефт " разгласи, че ще влага в построяването на газопроводна мрежа в кюрдския район, което подкопава концепцията за единна федеративна енергийна политика. За момента единственият вид за деескалиране на напрежението е Багдад да се съгласи на настояването на Барзани за двустранен контракт, гарантиращ пътна карта към независимостта на Кюрдистан, който да бъде подписан сред Багдад и Ербил и спазван от Организация на обединените нации и трети страни.
Въпреки че по кюрдските осведомителни канали доминират облиците на всеобщи шествия в поддръжка на независимостта, на терен нещата не са толкоз едностранчиви. Гюней Илдъз споделя: " Настроенията са доста разнообразни в другите области. Докато в столицата Ебрил, където Месут Барзани се радва на мощна поддръжка, концепцията му за референдум провокира еуфория, в Сулеймания нещата са надалеч по-спокойни и даже апатични. Там популацията не е предостатъчно от икономическата политика на самостоятелните управляващи. " Според него кюрдите в Ирак имат много по-сериозни проблеми от референдума, само че това, което ги сплотява, е нежеланието други страни да им се месят във вътрешните работи.
Във всеки случай това по какъв начин ще разиграят картите Багдад и Ербил в дните след евентуалния триумф на референдума ще покажат дали Ирак за следващ път ще тръгне по пътя на насилието и разцеплението, или ще успее да се трансформира по здравословен метод и да постави завършек на като че ли безкрайната революция, в която се намира от десетилетие и половина.
* Ханджар - типично за кюрдите хладно оръжие от Османския период
Още по тематиката
Всички (без Израел) против кюрдския референдум за самостоятелност
Иракските кюрди се готвят да разгласят своя страна след вота на 25 септември
17 сеп 2017
Ще има ли страна след ИДИЛ
Ирак води тежка битка за оцеляване, чийто край не е успеха в Мосул
27 юли 2017
Една не толкоз загадка среща
Бойко Борисов и Кюрдистан
16 юни 2017
Кюрдите в Ирак ще гласоподават на референдум за самостоятелност през септември
Решението от референдума не е обвързващо, само че ще обтегне връзките с Багдад
9 юни 2017
Големите очаквания
Те са млади, надарени, цялостни с възторг и предпочитание за работа. Имената им стоят зад новите сполучливи фешън планове и хармония. Запознайте се със: Армавени, Нора, Златимир, Васил, Николай, Владимир, Петко и Милко
8 ное 2013
:
- Иракски Кюрдистан ще гласоподава на референдум своята самостоятелност на 25 септември.
- Директен конфликт сред Пешмерга и иракската войска е малко евентуален, само че има капацитета за паравоенни дейности.
- След вота Ирак или ще се впусне в следващ етически спор, или ще поеме по пътя към ефикасна федерализация.
Кюрдите, които наброяват близо 30 милиона души, разпръснати сред Европа и четири близкоизточни страни, са известни като най-големия народ без страна. Датата 25 септември обаче може да се трансформира в знак, че това се трансформира - или най-малко за към 5.2 млн. от тях, които живеят в Ирак. Тогава ще се организира дълго чаканият референдум за независимостта на Иракски Кюрдистан - полуавтономната област в Северен Ирак, където е фокусирано кюрдското население.
Но както множеството референдуми за разединение, и този не се приема добре нито от централната власт в Багдад, нито от огромна част от интернационалната общественост. Премиерът на Ирак Хайдер ал Абади го назова опасност за гражданския мир и районната сигурност и разгласи пред Associated press, че при положение на принуждение армията на страната е подготвена за военна интервенция в четирите провинции, в които вотът ще бъде извършен - Дахук, Ербил, Сулеймания и Халабджа.
От своя страна кюрдските въоръжени сили, небезизвестните Пешмерга (в превод от кюрдски - " тези, които гледат гибелта в очите " ), са в бойна подготвеност и даже ще имат опция да гласоподават на фронтовите линии, написа кюрдският портал Rudaw. Заплахите от Иран и Турция са не по-малко съществени, а Европа и Съединени американски щати към този момент несполучливо сондират за способи, по които да убедят водача на самостоятелната област Масуд Барзани да потърси опция на референдума. Дори генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш се разгласи против проектите за осъществяване на референдума.
Всичко това се случва в основен миг за Ирак и Близкия изток като цяло - от една страна, напрежението към вота съответствува с последния подтик на интернационалната коалиция против свиващата се територия, следена от ислямистката формация ИДИЛ. От друга, в Ирак предстоят значими избори при започване на 2018 година и възможното разединение на 1/10 от територията на страната няма да помогне за стабилизирането ѝ, което до момента Aл Абади сполучливо преследваше.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Пътят към референдума
Кюрдската самодейност за самостоятелност е остаряла колкото изкуственото пробутване на границите на Близкия изток от Великите сили. Но най-скорошният подтик стартира след рухването на режима на Саддам Хюсейн през 2003 година Преди това извоюваната по времето на първата война в Персийския залив с американска поддръжка частична самостоятелна област се стремеше единствено да подели по равно с Багдад постъпленията от газ и нефт, добивани в района. След това обаче администрацията на Баразани пожела напълно да управлява енергийните си запаси. По време на процеса за основаване на нова конституция през 2005 година кюрдите и иракските управляващи се съгласиха на компромис по отношение на петролните полета, като записват, че към този момент съществуващите ще се експлоатират дружно от самостоятелната и централната власт.
За Ербил се подразбираше, че новите запаси ще се ръководят единствено от кюрдите, само че Багдад по този начин и не се съгласи публично с това. В годините на безценен нефт и стопански напредък централната власт се правеше, че не вижда, само че когато кюрдите започнаха да развиват същинска лична енергийна политика през 2013 година, това се промени. Тогава бе построен нефтопровод през Турция, а в митинг на едноличното решение на кюрдите централната иракска власт замрази бюджетните прехвърляния към самостоятелната област.
Единственото, което предотврати сериозен спор сред иракчани и кюрди още тогава, бе появяването на ИДИЛ и рухването на Мосул. Тогава кюрдите и техните отряди Пешмерга, едни от дребното боеспособни по това време войски, се трансфораха в основен състезател в Ирак и спорът затихна. Поне досега, в който ИДИЛ не стартира да отстъпва на всички фронтове...
Състезанието за Киркук
Сега обстановката е друга. Падането на Мосул под контрола на иракската войска се трансформира в знак на възвръщането на нейните живителни сили. Но с общото нахлуване към земите, от които ИДИЛ бяга, стартират и споровете. Извън енергийните въпроси има и териториални проблеми сред кюрди и иракчани, които наподобяват нерешими. Четири области - Киркук, Ниневия, Дияла и Саладин - са под контрола на Пешмерга, само че са оспорвани от двете страни поради смесения генезис на популацията. Решението на локалния регионален шеф на провинция Киркук да включи града в обсега на референдума за самостоятелност в допълнение наля масло в огъня на връзките сред Ербил и Багдад.
Това са и териториите, където е най-вероятно да избухне междуетнически спор, който съгласно анализаторите е много по-вероятен и рисков от намесата на трети сили. " Ако референдумът премине, не чакам директна интервенция на задгранични сили или даже директни конфликти сред иракската войска и Пешмергите, а по-скоро прокси спор с присъединяване на мобилизирани локални сили ", сподели пред " Капитал " Гюней Илдъз от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), който сега се намира на терен в освободените от ИДИЛ елементи на Сирия и Ирак. И в действителност, фракции, част от паравоенните Популярни мобилизационни сили излязоха с манифести срещу вота - представителят на дивизията " Имам Али " е декларирал, че групировката е подготвена да нападне Киркук незабавно, написа Al-Monitor.
" Трудно е да се плануват ходовете на външните сили. В момента всички следят какво ще създадат другите ", счита Гюней Илдъз. Според него Иран губи най-вече от обстановката, тъй като сега има положителни връзки с централните управляващи в Ирак и на процедура през милициите си управлява огромна част от страната. " В същото време Техеран рискува да изолира кюрдите в страната и да ги прати в антииранския блок на Саудитска арабия и Израел ", споделя той.
Израел изненадващо поддържа кюрдския референдум, което разгневи в допълнение районния съперник на Йерусалим Иран
[Reuters] Истински комплицирани са връзките сред Турция и Иракски Кюрдистан. От една страна, Реджеп Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването поддържат положителни бизнес и енергийни връзки с иракските кюрди и ги държат като контрапункт на разширяващото се въздействие на сирийските и личните кюрдски малцинства. От друга, Анкара няма по какъв начин официално да одобри основаването на кюрдска страна поради " неприятния образец ", който тя би дала на кюрдите в Турция. " Съединени американски щати се изричат срещу референдума в този момент, само че това не значи, че при де факто смяна на обстановката на терен те няма да трансформират позицията си и да стартират интензивно да поддържат кюрдите непосредствено или косвено ", заключава Илдъз.
Възможен е и кротичък процес
Наблюдателите на процеса не са уверени, че референдумът наложително би трябвало да провокира принуждение или даже раздробяване на страната. " Важно е да отбележим, че кюрдите няма незабавно да изискат да прокарат резултата от референдума, а единствено ще го употребяват като база за договаряния с Багдад. Процесът ще отнеме години ", безапелационен е Мохамед Салих, близкоизточен анализатор от University of Pennsylvania. Досега връзките сред Багдад и Ербил се базираха на дълги интервали на непоклатимост, в които централните управляващи са били слаби, и спорове - когато Багдад се е чувствал по-силен.
Това важи и в този момент и е въпрос на реализиране на компромис от всички страни с това какво е по-важно за Ирак - нов етнически спор или реализиране на заветната непоклатимост. " Кюрдите дадоха да се разбере, че нямат желание да употребяват принуждение с изключение на в самоотбрана против шиитски групировки или иракската войска ", счита Салих. Според него битката против ИДИЛ ще бъде повлияна единствено в случай че Багдад реши да гледа на резултата от вота като на по-голяма опасност от ислямистите.
" Самият Ирак като страна би трябвало да бъде преформатиран или под формата на две обособени страни, или като необятна конфедерация сред кюрди и иракчани ", счита Салих. По думите му такова формирование би трябвало да бъде споено със споделени ползи като общата защита, търговията и опазването на водните запаси. Друг въпрос, който би трябвало да бъде по-ясно контролиран през федералните връзки, е този за справедливото администриране, продажби и систематизиране на дивидентите от петрола на централно равнище.
За момента единственият вид за деескалиране на напрежението е Багдад да се съгласи на настояването на Барзани за двустранен контракт, гарантиращ пътна карта към независимостта на Кюрдистан
[Reuters] Разбира се, това ще бъде мъчно на процедура - единствено дни преди референдума съветската " Роснефт " разгласи, че ще влага в построяването на газопроводна мрежа в кюрдския район, което подкопава концепцията за единна федеративна енергийна политика. За момента единственият вид за деескалиране на напрежението е Багдад да се съгласи на настояването на Барзани за двустранен контракт, гарантиращ пътна карта към независимостта на Кюрдистан, който да бъде подписан сред Багдад и Ербил и спазван от Организация на обединените нации и трети страни.
Въпреки че по кюрдските осведомителни канали доминират облиците на всеобщи шествия в поддръжка на независимостта, на терен нещата не са толкоз едностранчиви. Гюней Илдъз споделя: " Настроенията са доста разнообразни в другите области. Докато в столицата Ебрил, където Месут Барзани се радва на мощна поддръжка, концепцията му за референдум провокира еуфория, в Сулеймания нещата са надалеч по-спокойни и даже апатични. Там популацията не е предостатъчно от икономическата политика на самостоятелните управляващи. " Според него кюрдите в Ирак имат много по-сериозни проблеми от референдума, само че това, което ги сплотява, е нежеланието други страни да им се месят във вътрешните работи.
Във всеки случай това по какъв начин ще разиграят картите Багдад и Ербил в дните след евентуалния триумф на референдума ще покажат дали Ирак за следващ път ще тръгне по пътя на насилието и разцеплението, или ще успее да се трансформира по здравословен метод и да постави завършек на като че ли безкрайната революция, в която се намира от десетилетие и половина.
* Ханджар - типично за кюрдите хладно оръжие от Османския период
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ