&format=webp)
Каква цена ще платят европейските служители в търговската война
Европа и Съединени американски щати – едно от най-солидните трансатлантически партньорства през последните десетилетия е изправено пред голямо предизвикателство в новата действителност на световна комерсиална война.
Извън геополитическите и макроикономически опасения, една област, която значително остава подценена, е ориста на чиновниците на пазара на труда.
Тази сфера може да бъде съществено повлияна от съмненията в икономическата непоклатимост на континента, водещи до намаляване на заетостта, отбелязва Euronews.
Процент на свободни работни места
Един от индикаторите за положението на пазара на труда е процентът на свободни работни места, който е знак за стабилността на бизнеса.
Когато има доста свободни работни места, нормално е знак, че фирмите са уверени и подготвени да наемат повече. Когато стартират да понижават, нормално значи, че те стават по-предпазливи.
Ако свободните работни места нарастват, а безработицата е ниска, чиновниците имат по-голям избор и по-голяма преговорна мощ, защото търсенето е високо по отношение на предлагането. Но когато предлаганите места понижават, това постоянно е първи симптом, че пазарът на труда се забавя.
Работодателите нормално стопират наемането доста преди да стартират да редуцират, което е повода процентът на свободни работни места да е толкоз значим ранен знак.
В момента данните демонстрират, че предстоят опасности.
В данните за първото тримесечие, оповестени от Европейска комисия през юни, се следи лек спад в % свободни работни места, който доближи 2,4% в еврозоната. Това е спад от 2,5% през последното тримесечие на 2024 година
Когато се прегледа годишната смяна, спадът е по-значителен, защото процентът за първото тримесечие на 2024 година е бил 2,9%.
Пандемията през последните години е оказала най-силно въздействие върху свободните работни места, доста повече от икономическата рецесия от 2008-2009 година Макар пазарът да се възвърне ненапълно през 2021 и 2022 година, процентът на свободните работни места още веднъж спада.
Най-голям спад се следи в Германия, Гърция, Австрия и Швеция, което демонстрира, че работодателите стават все по-несклонни да наемат нови чиновници.
За работещите понижаването на % свободни работни места значи по-малко благоприятни условия за промяна на работа, по-малко благоприятни условия за договаряне на по-високо възнаграждение и по-дълго очакване за ново нахлуване на пазара, в случай че бъдат съкратени.
Ако спадът, следен при започване на 2025 година, продължи, те могат да се окажат в по-трудна позиция за договаряния до края на годината.
Работни часове и ексклузивен труд
Друг значим индикатор е съкращаването на работното време или индикаторите, които сочат, че работодателите понижават промените, което постоянно е първата стъпка преди съкращения или заледяване на наемането на чиновници.
Извънредният труд също понижава, когато работодателите редуцират смени в отговор на спада в търсенето или дефицита на първични материали.
В Европейски Съюз през 2024 година чиновниците сред 20-64 години са работили приблизително 36 часа седмично, в това число на цялостно и ненапълно работно време. Този брой се отнася за часовете, през които сабили на съществена работа през референтната седмица.
Страните с най-дълга работна седмица са Гърция с 39,8 часа, България с 39 часа, Полша с 38,9 часа и Румъния с 38,8 часа. За разлика от тях, Нидерландия има най-къса работна седмица с 32,1 часа, следвана от Австрия, Германия и Дания (всички с 33,9 часа).
Броят на отработените часове понижава с 0,3% както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз през първото тримесечие на 2025 година спрямо предходното тримесечие, съгласно Евростат.
В съпоставяне със същото тримесечие предходната година отработените часове са се нараснали с 0,1% в еврозоната и са намалели с 0,2% в Европейски Съюз.
По-малко часове на работа не значи единствено повече свободно време, а и по-ниско възнаграждение и по-малко обществени придобивки, изключително за работещите, чийто труд е обезщетен почасово. Ако часовете продължат да понижават, най-бързо ще се почувства резултатът върху семействата с ниски и междинни приходи, които към този момент са затруднени от нарасналите разноски за живот.
Дори в случай че нивото на заетостта остане устойчиво, може да се усили непълната претовареност – чиновниците имат работа, само че не могат да получат мечтаните часове.
През първото тримесечие на 2025 година 10,9% от разширената работна мощ в Европейски Съюз е била недоизползвана, което се равнява на към 23,6 милиона души. Това допуска, че ерозията на работни места може да е по-дълбока, в сравнение с сочат данните за безработицата.
Трудови права
Институционалните гаранции за служащите в Европа се утежняват, което е обезпокоително, като се имат поради икономическите разтърсвания, които биха могли да бъдат породени от митата в бъдеще.
Индексът на трудовите права за 2024 година отбелязва пропуски в законодателството въз основа на оценката си за отбраната на трудовите права по целия свят. Той прави оценка аспекти като сигурност на заетостта и фамилни отговорности посредством система за оценяване от 0 до 100 точки.
В Европа страни като Норвегия, Швеция, Финландия, Франция и Италия получават 94 точки, до момента в който Германия и Обединеното кралство получават 88,5 и 88 точки.
Макар че доста страни от Европейски Съюз получават високи оценки по документи, показателят акцентира продължаващите пропуски в законодателството в области като отбрана против незаслужено уволняване и равно отнасяне.
Тези пропуски значат, че даже в интервали на постоянна стопанска система огромни групи чиновници са по-малко предпазени от неочаквана загуба на работа или утежняване на изискванията.
Междувременно, Глобалният показател на правата на ITUC за 2025 година демонстрира по какъв начин тези правни недостатъци се отразяват в действителността и наблюдава нарушаванията на трудовите права, като рестриктивните мерки на стачките, основаването на синдикати, достъпа до правосъдна отбрана и отбраната на правата на служащите на годишна база.
Според ITUC, през 2025 година Европа означи най-лошия си междинен резултат до момента – 2,78, спрямо 2,73 през 2024 година и 2,56 през 2023 година
„ Европа продължи бързото си утежняване от 1,84 през 2014 година – най-големият спад, следен в който и да е район по света през последните 10 години “, акцентира отчетът на ITUC.
Според показателя на ITUC „ съвсем три четвърти от европейските страни са нарушили правото на стачка, а съвсем една трета са арестували или задържали служащи. На повече от половината е отхвърлен или стеснен достъп до правораздаване – внезапно нарастване от 32% през 2024 година “
Какво можем да чакаме
Икономическите сигнали за закъснение на пазара на труда – понижаване на свободните работни места, редуциране на работното време и повишаване на непълната претовареност – сочат, че служащите може да имат по-малко благоприятни условия, тъкмо когато приходите им са под напън.
С други думи, митата и други търговски разтърсвания могат да се отразят доста по-тежко през 2025 година, освен тъй като стопанската система се забавя, само че и тъй като институционалните защитни механизми, които в миналото помагаха в рецесиите, в този момент се разпадат.
След като ранните предупредителни знаци към този момент са забележими, идващите тримесечия ще покажат дали тези промени са краткотрайни разтърсвания или началото на по-дълбок спад за работната мощ в Европа.
Ако комбинацията от тарифен напън и ерозия на правата продължи, цената може да се мери освен в изгубени работни места, само че и в трайни вреди за преговорната мощ на чиновниците в идващите години.
Извън геополитическите и макроикономически опасения, една област, която значително остава подценена, е ориста на чиновниците на пазара на труда.
Тази сфера може да бъде съществено повлияна от съмненията в икономическата непоклатимост на континента, водещи до намаляване на заетостта, отбелязва Euronews.
Процент на свободни работни места
Един от индикаторите за положението на пазара на труда е процентът на свободни работни места, който е знак за стабилността на бизнеса.
Когато има доста свободни работни места, нормално е знак, че фирмите са уверени и подготвени да наемат повече. Когато стартират да понижават, нормално значи, че те стават по-предпазливи.
Ако свободните работни места нарастват, а безработицата е ниска, чиновниците имат по-голям избор и по-голяма преговорна мощ, защото търсенето е високо по отношение на предлагането. Но когато предлаганите места понижават, това постоянно е първи симптом, че пазарът на труда се забавя.
Работодателите нормално стопират наемането доста преди да стартират да редуцират, което е повода процентът на свободни работни места да е толкоз значим ранен знак.
В момента данните демонстрират, че предстоят опасности.
В данните за първото тримесечие, оповестени от Европейска комисия през юни, се следи лек спад в % свободни работни места, който доближи 2,4% в еврозоната. Това е спад от 2,5% през последното тримесечие на 2024 година
Когато се прегледа годишната смяна, спадът е по-значителен, защото процентът за първото тримесечие на 2024 година е бил 2,9%.
Пандемията през последните години е оказала най-силно въздействие върху свободните работни места, доста повече от икономическата рецесия от 2008-2009 година Макар пазарът да се възвърне ненапълно през 2021 и 2022 година, процентът на свободните работни места още веднъж спада.
Най-голям спад се следи в Германия, Гърция, Австрия и Швеция, което демонстрира, че работодателите стават все по-несклонни да наемат нови чиновници.
За работещите понижаването на % свободни работни места значи по-малко благоприятни условия за промяна на работа, по-малко благоприятни условия за договаряне на по-високо възнаграждение и по-дълго очакване за ново нахлуване на пазара, в случай че бъдат съкратени.
Ако спадът, следен при започване на 2025 година, продължи, те могат да се окажат в по-трудна позиция за договаряния до края на годината.
Работни часове и ексклузивен труд
Друг значим индикатор е съкращаването на работното време или индикаторите, които сочат, че работодателите понижават промените, което постоянно е първата стъпка преди съкращения или заледяване на наемането на чиновници.
Извънредният труд също понижава, когато работодателите редуцират смени в отговор на спада в търсенето или дефицита на първични материали.
В Европейски Съюз през 2024 година чиновниците сред 20-64 години са работили приблизително 36 часа седмично, в това число на цялостно и ненапълно работно време. Този брой се отнася за часовете, през които сабили на съществена работа през референтната седмица.
Страните с най-дълга работна седмица са Гърция с 39,8 часа, България с 39 часа, Полша с 38,9 часа и Румъния с 38,8 часа. За разлика от тях, Нидерландия има най-къса работна седмица с 32,1 часа, следвана от Австрия, Германия и Дания (всички с 33,9 часа).
Броят на отработените часове понижава с 0,3% както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз през първото тримесечие на 2025 година спрямо предходното тримесечие, съгласно Евростат.
В съпоставяне със същото тримесечие предходната година отработените часове са се нараснали с 0,1% в еврозоната и са намалели с 0,2% в Европейски Съюз.
По-малко часове на работа не значи единствено повече свободно време, а и по-ниско възнаграждение и по-малко обществени придобивки, изключително за работещите, чийто труд е обезщетен почасово. Ако часовете продължат да понижават, най-бързо ще се почувства резултатът върху семействата с ниски и междинни приходи, които към този момент са затруднени от нарасналите разноски за живот.
Дори в случай че нивото на заетостта остане устойчиво, може да се усили непълната претовареност – чиновниците имат работа, само че не могат да получат мечтаните часове.
През първото тримесечие на 2025 година 10,9% от разширената работна мощ в Европейски Съюз е била недоизползвана, което се равнява на към 23,6 милиона души. Това допуска, че ерозията на работни места може да е по-дълбока, в сравнение с сочат данните за безработицата.
Трудови права
Институционалните гаранции за служащите в Европа се утежняват, което е обезпокоително, като се имат поради икономическите разтърсвания, които биха могли да бъдат породени от митата в бъдеще.
Индексът на трудовите права за 2024 година отбелязва пропуски в законодателството въз основа на оценката си за отбраната на трудовите права по целия свят. Той прави оценка аспекти като сигурност на заетостта и фамилни отговорности посредством система за оценяване от 0 до 100 точки.
В Европа страни като Норвегия, Швеция, Финландия, Франция и Италия получават 94 точки, до момента в който Германия и Обединеното кралство получават 88,5 и 88 точки.
Макар че доста страни от Европейски Съюз получават високи оценки по документи, показателят акцентира продължаващите пропуски в законодателството в области като отбрана против незаслужено уволняване и равно отнасяне.
Тези пропуски значат, че даже в интервали на постоянна стопанска система огромни групи чиновници са по-малко предпазени от неочаквана загуба на работа или утежняване на изискванията.
Междувременно, Глобалният показател на правата на ITUC за 2025 година демонстрира по какъв начин тези правни недостатъци се отразяват в действителността и наблюдава нарушаванията на трудовите права, като рестриктивните мерки на стачките, основаването на синдикати, достъпа до правосъдна отбрана и отбраната на правата на служащите на годишна база.
Според ITUC, през 2025 година Европа означи най-лошия си междинен резултат до момента – 2,78, спрямо 2,73 през 2024 година и 2,56 през 2023 година
„ Европа продължи бързото си утежняване от 1,84 през 2014 година – най-големият спад, следен в който и да е район по света през последните 10 години “, акцентира отчетът на ITUC.
Според показателя на ITUC „ съвсем три четвърти от европейските страни са нарушили правото на стачка, а съвсем една трета са арестували или задържали служащи. На повече от половината е отхвърлен или стеснен достъп до правораздаване – внезапно нарастване от 32% през 2024 година “
Какво можем да чакаме
Икономическите сигнали за закъснение на пазара на труда – понижаване на свободните работни места, редуциране на работното време и повишаване на непълната претовареност – сочат, че служащите може да имат по-малко благоприятни условия, тъкмо когато приходите им са под напън.
С други думи, митата и други търговски разтърсвания могат да се отразят доста по-тежко през 2025 година, освен тъй като стопанската система се забавя, само че и тъй като институционалните защитни механизми, които в миналото помагаха в рецесиите, в този момент се разпадат.
След като ранните предупредителни знаци към този момент са забележими, идващите тримесечия ще покажат дали тези промени са краткотрайни разтърсвания или началото на по-дълбок спад за работната мощ в Европа.
Ако комбинацията от тарифен напън и ерозия на правата продължи, цената може да се мери освен в изгубени работни места, само че и в трайни вреди за преговорната мощ на чиновниците в идващите години.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ