Как Европа може да обложи енергийните свръхпечалби?
Европа е въвлечена в енергийна рецесия. Откакто Русия нахлу в Украйна и понижи износа си на сила за Европа, цените на едро за газ и електричество скочиха внезапно, а потребителите и компаниите се тормозят дали ще съумеят да заплащат сметките си през зимата.
В отговор на тези опасности държавните управления в цяла Европа приложиха набор от национални ограничения за намаление на цените, икономисване на сила и поддръжка на приходите. Но доста европейци са възмутени, че в това време енергийните компании генерират рекордни облаги. По-рано тази седмица ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се оплака, че е " неправилно да се вършат благосъстояния от война и на гърба на потребителите “.
Тя предложи скица за целия Европейски съюз за преразпредзеляне на 140 милиарда евро под формата на така наречен „ свръхпечалби ". Министрите на енергетиката би трябвало да се срещнат на 30 септември, с цел да договорят детайлностите.
Как обаче може да проработи сходен механизъм? The Economist изяснява някои от детайлите зад вероятните решения на казуса.
Европейски Съюз преглежда две съществени групи свръхпечалби. Първите са тези на бизнеса с изкопаеми горива, в това число фирмите за петрол, газ, въглища и рафинериите, които се възползват от високите цени на силата. За да пресметна каква част от облагите са " несъразмерни ", европейската администрация употребява междинната стойност на облагите на компанията през последните три години като пример. Ако облагата през 2022 година е с повече от 20% по-висока от този индикатор, една трета от всичко над въпросната граница от 20% ще би трябвало да бъде платена на държавните управления.
Киритиците на концепцията акцентират, че изборът на референтен интервал е противоречив, защото включва 2020 и 2021 година - годините на пандемията от COVID-19, когато търсенето се срина и цените на силата бяха доста ниски. Цената на петрола даже за малко беше негативна през април 2020 година
Планът може да срещне и друга съпротива. Италианският налог върху изключителните облаги, въведен през март 2022 година, сега се оспорва в съда.
Вторият набор от свръхпечалби е още по-сложен. Разходите за произвеждане на електрическа енергия варират според от употребяваната сила - газът е доста безценен, до момента в който слънцето, да вземем за пример, грее гратис. На европейските пазари на електрическа енергия цената на електрическата енергия за всеки час се дефинира от най-скъпата електроцентрала, която е нужна за облекчаване на търсенето. Системата нормално работи добре, само че не е основана за тази рецесия.
Високите цени на газа съответстват с дефицит в производството на нуклеарна сила, защото доста реактори са затворени за ремонт, както и в производството на водноелектрическа сила заради сушата това лято. А електроцентралите, които създават електричество благодарение на газ, са най-гъвкавите и способни да запълнят празнините в производството на електрическа енергия. Това значи, че сега скъпите газови централи диктуват цената на силата в доста европейски страни.
Резултатът от всичко това е мощното повишаване на електрическата енергия. Парадоксът е, че даже и енергийните компании, чиито разноски не са се нараснали кой знае какъв брой, генерират доста високи облаги, да вземем за пример тези, употребяващи нуклеарна сила или вятър. Европейският съюз предлага да се лимитират приходите, които компаниите могат да получат на пазара, на 180 евро за мегаватчас. Пазарната цена преди рецесията беше към 50 евро за мегаватчас в Германия.
Гъвкавите централи, които са нужни за облекчаване на търсенето, като тези, работещи с газ и въглища, ще бъдат освободени от този таван. Приходите над тавана ще се събират от мрежовите оператори, с цел да бъдат преразпределени, да вземем за пример под формата на парични дотации на семействата.
Някои специалисти показват, че таванът от 180 евро е великодушен за енергийните компании. За съпоставяне, италианската скица за налог върху непредвидените облаги наложи таван от 60 евро на мегаватчас за възобновимите генератори. Очаква се лимитът да остане в действие до края на март 2023 година, само че може да бъде продължен, в случай че цените останат високи. Въз основа на настоящите прогнози за цените, това е изцяло евентуално да се случи.
В отговор на тези опасности държавните управления в цяла Европа приложиха набор от национални ограничения за намаление на цените, икономисване на сила и поддръжка на приходите. Но доста европейци са възмутени, че в това време енергийните компании генерират рекордни облаги. По-рано тази седмица ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се оплака, че е " неправилно да се вършат благосъстояния от война и на гърба на потребителите “.
Тя предложи скица за целия Европейски съюз за преразпредзеляне на 140 милиарда евро под формата на така наречен „ свръхпечалби ". Министрите на енергетиката би трябвало да се срещнат на 30 септември, с цел да договорят детайлностите.
Как обаче може да проработи сходен механизъм? The Economist изяснява някои от детайлите зад вероятните решения на казуса.
Европейски Съюз преглежда две съществени групи свръхпечалби. Първите са тези на бизнеса с изкопаеми горива, в това число фирмите за петрол, газ, въглища и рафинериите, които се възползват от високите цени на силата. За да пресметна каква част от облагите са " несъразмерни ", европейската администрация употребява междинната стойност на облагите на компанията през последните три години като пример. Ако облагата през 2022 година е с повече от 20% по-висока от този индикатор, една трета от всичко над въпросната граница от 20% ще би трябвало да бъде платена на държавните управления.
Киритиците на концепцията акцентират, че изборът на референтен интервал е противоречив, защото включва 2020 и 2021 година - годините на пандемията от COVID-19, когато търсенето се срина и цените на силата бяха доста ниски. Цената на петрола даже за малко беше негативна през април 2020 година
Планът може да срещне и друга съпротива. Италианският налог върху изключителните облаги, въведен през март 2022 година, сега се оспорва в съда.
Вторият набор от свръхпечалби е още по-сложен. Разходите за произвеждане на електрическа енергия варират според от употребяваната сила - газът е доста безценен, до момента в който слънцето, да вземем за пример, грее гратис. На европейските пазари на електрическа енергия цената на електрическата енергия за всеки час се дефинира от най-скъпата електроцентрала, която е нужна за облекчаване на търсенето. Системата нормално работи добре, само че не е основана за тази рецесия.
Високите цени на газа съответстват с дефицит в производството на нуклеарна сила, защото доста реактори са затворени за ремонт, както и в производството на водноелектрическа сила заради сушата това лято. А електроцентралите, които създават електричество благодарение на газ, са най-гъвкавите и способни да запълнят празнините в производството на електрическа енергия. Това значи, че сега скъпите газови централи диктуват цената на силата в доста европейски страни.
Резултатът от всичко това е мощното повишаване на електрическата енергия. Парадоксът е, че даже и енергийните компании, чиито разноски не са се нараснали кой знае какъв брой, генерират доста високи облаги, да вземем за пример тези, употребяващи нуклеарна сила или вятър. Европейският съюз предлага да се лимитират приходите, които компаниите могат да получат на пазара, на 180 евро за мегаватчас. Пазарната цена преди рецесията беше към 50 евро за мегаватчас в Германия.
Гъвкавите централи, които са нужни за облекчаване на търсенето, като тези, работещи с газ и въглища, ще бъдат освободени от този таван. Приходите над тавана ще се събират от мрежовите оператори, с цел да бъдат преразпределени, да вземем за пример под формата на парични дотации на семействата.
Някои специалисти показват, че таванът от 180 евро е великодушен за енергийните компании. За съпоставяне, италианската скица за налог върху непредвидените облаги наложи таван от 60 евро на мегаватчас за възобновимите генератори. Очаква се лимитът да остане в действие до края на март 2023 година, само че може да бъде продължен, в случай че цените останат високи. Въз основа на настоящите прогнози за цените, това е изцяло евентуално да се случи.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ