Политиците ни излъгаха, че отиваме на евроизбори
Европа е в устите на всички родни политици през последния месец. Нормално, ще кажете, предстоят евроизбори след няколко дни. Това обаче, че се приказва доста за Европа, не значи безусловно, че се споделя нещо всъщност. Което си личи в предизборните послания на политиците.
А какво да чакаме да ни кажат? Ами да погледнем към Германия, която даваме като образец за всичко, което ни пристигна мислено. През март т.г. Германската социалдемократическа партия – най-голямата лявоцентристка групировка в страната, утвърди избирателен манифест, в който приканва за промени, засягащи всички страни - членки на Европейски Съюз, в региона на общественото обезпечаване, данъчното облагане и миграционната политика. Ето и главните оферти в документа: въвеждане на минимална отплата във всички страни в съюза, закрепена на 60% от междинната работна заплата за съответната страна; хармонизация на ставките за корпоративно облагане и въвеждане на европейски налог върху финансовите трансакции; нова система за систематизиране на бежанците и унищожаване на граничния надзор в границите на Шенгенската зона; редуциране на еврофондовете за тези страни, които лимитират върховенството на закона; основаване на поста външен министър на Европейски Съюз, както и на общо посланичество на съюза в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Ето това е същинска платформа на партия,
участваща в евроизбори. Кратко, ясно и доста съответно са изразени визии, които директно се отнасят до бъдещето на Стария континент и метода, по който немските социалдемократи си го показват. Разбира се, християндемократите също имат своя стратегия, която отразява тяхното становище за развиването на Европа. И „ Република, напред! " – партията на френския президент Еманюел Макрон, разполага с сходна задълбочено създадена визия.
Да, мъчно можем да си представим, че родните политици биха могли да задават ориентирите на Европа, както вършат това западните им сътрудници (макар че могат да се поучат от централноевропейските страни, чието единодушие усилва гласа им в европейските дела). Когато обаче французи и германци замислят огромни промени, които биха засегнали всички европейски жители, най-малкото, което нашите партии могат и би трябвало да създадат, е да разясняват сходни начинания пред своите гласоподаватели. Къде стоят нашите политици по тематиката за общоевропейска минимална отплата да вземем за пример? Съгласни ли са да се изравнят данъчните ставки за бизнеса? Биха ли приели да ни орежат европейските пари, в случай че Брюксел реши, че нарушаваме стандартите за правова страна? Отговори на тези въпроси и доста други, сложени в непознати предизборни стратегии, са безусловно нужни, тъй като на българските кандидати за Европарламента така или иначе ще им се наложи да вземат отношение по тях през идващите години. Мълчанието в този случай е просто непочтено по отношение на българските жители.
Ако има еврокандидати у нас, които приказват по тези тематики обаче, надали някой изобщо ги чува.
Прекалено мощен е грохотът на пропагандната лавина,
която с чисто вътрешнополитическа приложимост залива гласоподавателите към този момент месеци наред. Кандидатите на ГЕРБ да вземем за пример подходиха в традицията, въведена от техния партиен необут Бойко Борисов, и потеглиха да пропагандират из страната, въоръжени със съмнителни статистики, демонстриращи съгласно тях възхода на България. „ Защитихме рекорден европейски бюджет за България в размер на 18 милиарда лева Този бюджет е израз на доверието, което България и министър председателят Борисов имат в Европа ", похвали се лидерът на герберската листа Мария Габриел. Внушително число, не ще и дума, истински медиен патрон! Какво стои зад него – планове, съфинансиране или нещо друго, това Габриел избира да не разяснява. Да не приказваме, че някои непосредствено си приписват персонална заслуга за тези неразбираеми милиарди. „ Андрей Новаков беше този, който утвърди 18 милиарда лв. за България в идващия програмен интервал от европейските средства ", твърдеше кметицата на Перник Вяра Церовска за младия кандидат Новаков. И объркването става цялостно. Кой, по какъв начин, от кое място и защо - въобще не се схваща. На гласоподавателите единствено се споделя, че
ГЕРБ им осигурявал огромни европейски пари
Всъщност повече от това на ръководещите въобще не им би трябвало.
Разбира се, да не забравяме, че всичко опира до спечелването на нескончаемата пропагандна война с Българска социалистическа партия. „ Хората, които през днешния ден ви приказват, че живеем зле, ви оставиха на купони за храна и на режим на тока, банкрутираха шестнайсет банки за три месеца. Загърбете великодушието и щедростта си и не вярвайте на лъжите на тези хора ", зовеше гласоподавателите упоменатият Новаков. Лозунгът за битката против „ връщането на комунистите " се употребява необятно и от другите претенденти на ГЕРБ. „ Нека на 26 май да предотвратим нашето родно място да попадне в ръцете на някогашните комунисти и на дамата с заболели упоритости за власт и премиерски пост “, развълнувано агитираше Андрей Ковачев против водача на социалистите, като че ли ни предстоят избори за Народно заседание, а не за Европейски парламент. Съвсем директни в това отношение са седесарите – следващите десни колаборационисти на ГЕРБ, съгласно които посредством евроизборите социалистите „ ще опитат да смъкват от власт държавното управление и да разкарат демократите от политическия живот ". Затова и задачата на вота според сините се свежда до това да се „ скапе сюжетът " на Българска социалистическа партия.
Разлика в предизборната изразителност на ГЕРБ и Българска социалистическа партия обаче няма – и двете политически сили схващат евроизборите като битка за властта. Социалистите изобщо не го крият, а даже натъртват непрестанно на това. „ Европейските избори имат два залога – народен и европейски. По-важен е националният, защото победа на „ Българска социалистическа партия за България “ на тези избори значи
нова политическа обстановка в България
и въведения към предсрочни парламентарни избори “, изясни Иво Христов – „ президентският " претендент в соцлистата. По думите му „ българският дневен ред е по-различен от европейския ", защото „ имаме да решаваме фундаментални национални въпроси - като правовата страна, законността, битката с корупцията ". Хубаво, само че когато европейският дневен ред, подложен от непознати страни и политически сили, ни пристигна до главите, тогава какво вършим?
Като ГЕРБ, социалистите също употребяват огромни цифри. Някои, с цел да плашат хората – като изказванието, че
ГЕРБ крадяли по 11 милиарда евро на година
(как пресметнаха размера на грабежа, единствено те си знаят). Други, с цел да ги подбуден да поддържат претендентите им – като уговорката на Корнелия Нинова да отпуска по 6400 лева еднократна помощ за второ или трето дете на работещи родители. Още даже не се обрисуват предварителни парламентарни избори на хоризонта, а лидерът на Българска социалистическа партия към този момент дава обещание на кого какъв брой ще раздаде, когато стартира да ръководи страната! Поне да си беше дала труда да изясни какво написа във „ Визия за Европа ", която размахва като програмен документ за вота. Чухме, че има такова животно, само че нищо повече.
За Движение за права и свободи няма потребност даже да приказваме – за придвижването изборите постоянно опират до укрепването на личните му позиции. Евровотът не прави изключение. „ Имаме потребност от мощно Движение за права и свободи, на локално равнище, национално равнище и в Екологичен потенциал. Когато правата и свободите се нарушават в България, имаме потребност от по-висока естрада. Тази в Брюксел и Страсбург ", разгласи партийният претендент Илхан Кючук. Другото е станалата типична изразителност против национализма и ксенофобията, която звучи много подозрително, когато си спомним, че през 2017 година придвижването номинира за кандидат-депутати някогашните атакисти Слави Бинев и Камен Петков.
Не съумя да навлезе истински във значимите елементи на европейския дневен ред и дясното обединяване „ Демократична България ". Вместо това се повлече по тона на акцията, както го зададоха ГЕРБ и Българска социалистическа партия. „ Битката на 26 май не е за един-двама или трима от нашата листа в Брюксел. Целта е да заявим ясно, че
има опция на двуполюсния модел,
който двете БКП-та – ГЕРБ и Българска социалистическа партия, разиграват с посредничеството на Движение за права и свободи ", сподели съпредседателят на обединението Христо Иванов. А лидерът на листата Радан Кънев разгласи: „ Тръгваме на избори, с цел да спечелим един ден властта в България и да покажем, че има различен метод на ръководство ". Че желаят властта, това е ясно; че могат да ръководят друго – по-скоро потвърдиха противното, до момента в който работеха дружно с Борисов във втория му кабинет.
Всички от дълго време разбрахме, че европейските избори ще преминат под сянката на националната политика. Така е в цяла Европа и нямаше по какъв начин България да направи изключение. Разликата е, че в другите страни партиите държат сметка, че Европейски Съюз се трансформира, и се пробват да вземат участие в този развой. А нашите се дърлят за властта и не обръщат внимание какво става към нас и какво може да ни се случи. И след това се стряскаме, когато изненадващо ни връхлитат промени като пакета „ Мобилност ", и се чудим и маем по какъв начин да се оправим. А няма никакво подозрение – доста сходни изненади занапред предстоят и ние още веднъж няма да сме подготвени да ги посрещнем.
А какво да чакаме да ни кажат? Ами да погледнем към Германия, която даваме като образец за всичко, което ни пристигна мислено. През март т.г. Германската социалдемократическа партия – най-голямата лявоцентристка групировка в страната, утвърди избирателен манифест, в който приканва за промени, засягащи всички страни - членки на Европейски Съюз, в региона на общественото обезпечаване, данъчното облагане и миграционната политика. Ето и главните оферти в документа: въвеждане на минимална отплата във всички страни в съюза, закрепена на 60% от междинната работна заплата за съответната страна; хармонизация на ставките за корпоративно облагане и въвеждане на европейски налог върху финансовите трансакции; нова система за систематизиране на бежанците и унищожаване на граничния надзор в границите на Шенгенската зона; редуциране на еврофондовете за тези страни, които лимитират върховенството на закона; основаване на поста външен министър на Европейски Съюз, както и на общо посланичество на съюза в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Ето това е същинска платформа на партия,
участваща в евроизбори. Кратко, ясно и доста съответно са изразени визии, които директно се отнасят до бъдещето на Стария континент и метода, по който немските социалдемократи си го показват. Разбира се, християндемократите също имат своя стратегия, която отразява тяхното становище за развиването на Европа. И „ Република, напред! " – партията на френския президент Еманюел Макрон, разполага с сходна задълбочено създадена визия.
Да, мъчно можем да си представим, че родните политици биха могли да задават ориентирите на Европа, както вършат това западните им сътрудници (макар че могат да се поучат от централноевропейските страни, чието единодушие усилва гласа им в европейските дела). Когато обаче французи и германци замислят огромни промени, които биха засегнали всички европейски жители, най-малкото, което нашите партии могат и би трябвало да създадат, е да разясняват сходни начинания пред своите гласоподаватели. Къде стоят нашите политици по тематиката за общоевропейска минимална отплата да вземем за пример? Съгласни ли са да се изравнят данъчните ставки за бизнеса? Биха ли приели да ни орежат европейските пари, в случай че Брюксел реши, че нарушаваме стандартите за правова страна? Отговори на тези въпроси и доста други, сложени в непознати предизборни стратегии, са безусловно нужни, тъй като на българските кандидати за Европарламента така или иначе ще им се наложи да вземат отношение по тях през идващите години. Мълчанието в този случай е просто непочтено по отношение на българските жители.
Ако има еврокандидати у нас, които приказват по тези тематики обаче, надали някой изобщо ги чува.
Прекалено мощен е грохотът на пропагандната лавина,
която с чисто вътрешнополитическа приложимост залива гласоподавателите към този момент месеци наред. Кандидатите на ГЕРБ да вземем за пример подходиха в традицията, въведена от техния партиен необут Бойко Борисов, и потеглиха да пропагандират из страната, въоръжени със съмнителни статистики, демонстриращи съгласно тях възхода на България. „ Защитихме рекорден европейски бюджет за България в размер на 18 милиарда лева Този бюджет е израз на доверието, което България и министър председателят Борисов имат в Европа ", похвали се лидерът на герберската листа Мария Габриел. Внушително число, не ще и дума, истински медиен патрон! Какво стои зад него – планове, съфинансиране или нещо друго, това Габриел избира да не разяснява. Да не приказваме, че някои непосредствено си приписват персонална заслуга за тези неразбираеми милиарди. „ Андрей Новаков беше този, който утвърди 18 милиарда лв. за България в идващия програмен интервал от европейските средства ", твърдеше кметицата на Перник Вяра Церовска за младия кандидат Новаков. И объркването става цялостно. Кой, по какъв начин, от кое място и защо - въобще не се схваща. На гласоподавателите единствено се споделя, че
ГЕРБ им осигурявал огромни европейски пари
Всъщност повече от това на ръководещите въобще не им би трябвало.
Разбира се, да не забравяме, че всичко опира до спечелването на нескончаемата пропагандна война с Българска социалистическа партия. „ Хората, които през днешния ден ви приказват, че живеем зле, ви оставиха на купони за храна и на режим на тока, банкрутираха шестнайсет банки за три месеца. Загърбете великодушието и щедростта си и не вярвайте на лъжите на тези хора ", зовеше гласоподавателите упоменатият Новаков. Лозунгът за битката против „ връщането на комунистите " се употребява необятно и от другите претенденти на ГЕРБ. „ Нека на 26 май да предотвратим нашето родно място да попадне в ръцете на някогашните комунисти и на дамата с заболели упоритости за власт и премиерски пост “, развълнувано агитираше Андрей Ковачев против водача на социалистите, като че ли ни предстоят избори за Народно заседание, а не за Европейски парламент. Съвсем директни в това отношение са седесарите – следващите десни колаборационисти на ГЕРБ, съгласно които посредством евроизборите социалистите „ ще опитат да смъкват от власт държавното управление и да разкарат демократите от политическия живот ". Затова и задачата на вота според сините се свежда до това да се „ скапе сюжетът " на Българска социалистическа партия.
Разлика в предизборната изразителност на ГЕРБ и Българска социалистическа партия обаче няма – и двете политически сили схващат евроизборите като битка за властта. Социалистите изобщо не го крият, а даже натъртват непрестанно на това. „ Европейските избори имат два залога – народен и европейски. По-важен е националният, защото победа на „ Българска социалистическа партия за България “ на тези избори значи
нова политическа обстановка в България
и въведения към предсрочни парламентарни избори “, изясни Иво Христов – „ президентският " претендент в соцлистата. По думите му „ българският дневен ред е по-различен от европейския ", защото „ имаме да решаваме фундаментални национални въпроси - като правовата страна, законността, битката с корупцията ". Хубаво, само че когато европейският дневен ред, подложен от непознати страни и политически сили, ни пристигна до главите, тогава какво вършим?
Като ГЕРБ, социалистите също употребяват огромни цифри. Някои, с цел да плашат хората – като изказванието, че
ГЕРБ крадяли по 11 милиарда евро на година
(как пресметнаха размера на грабежа, единствено те си знаят). Други, с цел да ги подбуден да поддържат претендентите им – като уговорката на Корнелия Нинова да отпуска по 6400 лева еднократна помощ за второ или трето дете на работещи родители. Още даже не се обрисуват предварителни парламентарни избори на хоризонта, а лидерът на Българска социалистическа партия към този момент дава обещание на кого какъв брой ще раздаде, когато стартира да ръководи страната! Поне да си беше дала труда да изясни какво написа във „ Визия за Европа ", която размахва като програмен документ за вота. Чухме, че има такова животно, само че нищо повече.
За Движение за права и свободи няма потребност даже да приказваме – за придвижването изборите постоянно опират до укрепването на личните му позиции. Евровотът не прави изключение. „ Имаме потребност от мощно Движение за права и свободи, на локално равнище, национално равнище и в Екологичен потенциал. Когато правата и свободите се нарушават в България, имаме потребност от по-висока естрада. Тази в Брюксел и Страсбург ", разгласи партийният претендент Илхан Кючук. Другото е станалата типична изразителност против национализма и ксенофобията, която звучи много подозрително, когато си спомним, че през 2017 година придвижването номинира за кандидат-депутати някогашните атакисти Слави Бинев и Камен Петков.
Не съумя да навлезе истински във значимите елементи на европейския дневен ред и дясното обединяване „ Демократична България ". Вместо това се повлече по тона на акцията, както го зададоха ГЕРБ и Българска социалистическа партия. „ Битката на 26 май не е за един-двама или трима от нашата листа в Брюксел. Целта е да заявим ясно, че
има опция на двуполюсния модел,
който двете БКП-та – ГЕРБ и Българска социалистическа партия, разиграват с посредничеството на Движение за права и свободи ", сподели съпредседателят на обединението Христо Иванов. А лидерът на листата Радан Кънев разгласи: „ Тръгваме на избори, с цел да спечелим един ден властта в България и да покажем, че има различен метод на ръководство ". Че желаят властта, това е ясно; че могат да ръководят друго – по-скоро потвърдиха противното, до момента в който работеха дружно с Борисов във втория му кабинет.
Всички от дълго време разбрахме, че европейските избори ще преминат под сянката на националната политика. Така е в цяла Европа и нямаше по какъв начин България да направи изключение. Разликата е, че в другите страни партиите държат сметка, че Европейски Съюз се трансформира, и се пробват да вземат участие в този развой. А нашите се дърлят за властта и не обръщат внимание какво става към нас и какво може да ни се случи. И след това се стряскаме, когато изненадващо ни връхлитат промени като пакета „ Мобилност ", и се чудим и маем по какъв начин да се оправим. А няма никакво подозрение – доста сходни изненади занапред предстоят и ние още веднъж няма да сме подготвени да ги посрещнем.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ