Работодатели vs. синдикати за идеята за обща европейска минимална заплата
Еврокомисията стартира съвещания за обща европейска минимална заплата. Ако задоволително страни членки поддържат концепцията, това може да докара до нов общностен правилник. Данните на Евростат демонстрира големи разлики в размера на минималната заплата. В България, Латвия, Румъния и Унгария заплатата е под 500 евро. Най-ниска е в Бължария - 312 евро, а в Будапеща служащият взема 484 евро.
Десет са страните, където заплатата се движи от 500 до 1000 евро. Хърватия, която последна се причисли, има 545 евро минимална заплата, а в Словения тя към този момент доближава 887 евро. Заплата над хиляда евро вземат от Испания - 1050 евро, до Люксембург - където минималната месечна ставка на служащия е 2090 евро.
Идеята на Европейска комисия е сътвори механизъм за пресмятане на най-ниското възнаграждание като се взимат поради огромните разлики в равнището на живот. Възможно е минималната заплата да се пресмята по отношение на междинната. Пример – у нас тя е под 50% от междинната, в доста страни от Съюза тя е над 60%.
„ Има 6 страни в Европейски Съюз, в които няма единна минимална заплата, нито часова ставка. В тях живеят половината от трудещите се в Европейски Съюз. Безработицата там е с 40% пониска. В тях хората живеят по-добре. Доходите в тези страни са с 60% по-високи. В страните с добър обществен разговор минималната работна заплата се договаря по стопански действия “, разяснява в ефира на bTVпредседателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Според него Европейската комисия не цели непосредствено установяване на минимална работна заплата идентична за всички, нито за обособени страни. И дефинира концепцията на комисията като метод да се отклони вниманието от значимите въпроси в Европейски Съюз.
„ В предлагането за въвеждане на единна минимална работна заплата в Европейски Съюз се постановат няколко ориентира - да се дефинира идентична кошница от услуги и артикули и по отношение на нея да се дефинира съотношението на минималната заплата “, съобщи водачът на КНСБ Пламен Димитров.
„ 22 страни в Европейски Съюз имат минимални работни заплати, които са открити по наложителен метод. В другите страни минималните работни заплати са договорени по браншови и по различен механизъм. Тези механизми би трябвало да се договорят групово, да има инструкция, която да бъде въведена на европейско равнище и да подтиква груповото трудово договаряне “, уточни Димитров.
„ Смятаме, че въвеждането на такава рамка ще е потребно за доста страни, в които има минимална работна заплата, само че която, съгласно нас, въобще не подсигурява заслужен метод на живот “, съобщи комисарят по заетостта и обществените права Никола Шмит при оповестяването на концепцията за обща европейска минимална заплата.
Предстоят 6 седмици на съвещания със синдикати и работодатели. В най-хубавия случай, след тях Европейската комисия ще оформи текст, който да предложи за гласоподаване в европарламента.
Десет са страните, където заплатата се движи от 500 до 1000 евро. Хърватия, която последна се причисли, има 545 евро минимална заплата, а в Словения тя към този момент доближава 887 евро. Заплата над хиляда евро вземат от Испания - 1050 евро, до Люксембург - където минималната месечна ставка на служащия е 2090 евро.
Идеята на Европейска комисия е сътвори механизъм за пресмятане на най-ниското възнаграждание като се взимат поради огромните разлики в равнището на живот. Възможно е минималната заплата да се пресмята по отношение на междинната. Пример – у нас тя е под 50% от междинната, в доста страни от Съюза тя е над 60%.
„ Има 6 страни в Европейски Съюз, в които няма единна минимална заплата, нито часова ставка. В тях живеят половината от трудещите се в Европейски Съюз. Безработицата там е с 40% пониска. В тях хората живеят по-добре. Доходите в тези страни са с 60% по-високи. В страните с добър обществен разговор минималната работна заплата се договаря по стопански действия “, разяснява в ефира на bTVпредседателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Според него Европейската комисия не цели непосредствено установяване на минимална работна заплата идентична за всички, нито за обособени страни. И дефинира концепцията на комисията като метод да се отклони вниманието от значимите въпроси в Европейски Съюз.
„ В предлагането за въвеждане на единна минимална работна заплата в Европейски Съюз се постановат няколко ориентира - да се дефинира идентична кошница от услуги и артикули и по отношение на нея да се дефинира съотношението на минималната заплата “, съобщи водачът на КНСБ Пламен Димитров.
„ 22 страни в Европейски Съюз имат минимални работни заплати, които са открити по наложителен метод. В другите страни минималните работни заплати са договорени по браншови и по различен механизъм. Тези механизми би трябвало да се договорят групово, да има инструкция, която да бъде въведена на европейско равнище и да подтиква груповото трудово договаряне “, уточни Димитров.
„ Смятаме, че въвеждането на такава рамка ще е потребно за доста страни, в които има минимална работна заплата, само че която, съгласно нас, въобще не подсигурява заслужен метод на живот “, съобщи комисарят по заетостта и обществените права Никола Шмит при оповестяването на концепцията за обща европейска минимална заплата.
Предстоят 6 седмици на съвещания със синдикати и работодатели. В най-хубавия случай, след тях Европейската комисия ще оформи текст, който да предложи за гласоподаване в европарламента.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ