1.32 трилиона евро дългосрочен бюджет на ЕС за 2021-2027 гласува Европарламентът
Евродепутатите упорстват за повече финансови запаси за младите, за научни проучвания, за напредък и претовареност, както и за битка с климатичните промени; Около 94% от бюджета на Европейски Съюз отива за жителите, районите, градовете, земеделците и предприятията. Административните разноски на Европейски Съюз съставляват 6% от бюджета.
1.32 трилиона евро да бъде дълготрайният бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021 - 2027 година Европейският парламент удостовери в сряда своята преговорна позиция за идващия дълготраен бюджет, в това число точната разбивката на стойностите, планувани за всяка стратегия на Европейски Съюз, заяви пресофисът на Екологичен потенциал.
Парламентът акцентира своето „ единение и подготвеност “ за идните договаряния по отношение на Многогодишната финансова рамка https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/euco-budget-booklet-june2018_en.pdfогогодишната финансова рамка (МФР 2021 – 2027
с министрите на Европейски Съюз и изрази страдание, че страните членки „ не са постигнали забележителен прогрес “ за приемането на обща позиция.
Евродепутатите считат, че предлагането за МФР на Европейската комисия е добра насочна точка, само че препоръчаното равнище „ няма да разреши на Европейски Съюз да извърши политическите си задължения и да отговори на значимите идни провокации “. Така те потвърдиха следните цели (неизчерпателен списък):
– Определяне на бюджета за програмата за научни проучвания „ Хоризонт Европа “ на 120 милиарда евро по цени от 2018 година (Комисия: 83,5 милиарда евро);
– Засилване на Европейския проект за стратегически вложения (Плана „ Юнкер “);
– Увеличаване на финансирането за транспортната инфраструктура и дребните и междинни предприятия;
– Запазване на финансирането за дългогодишната селскостопанска и кохезионна политика;
– Удвояване на средствата за битката с младежката безработица, тройно увеличение на средствата за програмата „ Еразъм+ “;
– Определяне на приноса на Европейски Съюз към за климатичните цели на 25% от разноските на МФР и 30% допустимо най-скоро (най-късно до 2027 г.).
Нова и по-ясна система за доходи
По отношение на реформирането на източниците на доходи на Европейски Съюз („ лични запаси “), евродепутатите акцентират, че сегашната система е „ доста комплицирана, несправедлива и непрозрачна, и изцяло неразбираема за жителите на Европейски Съюз “.
Нова, по-проста система би трябвало доста да понижи директните вноски, учредени на брутния народен приход на страните членки и да подсигурява съответно финансиране на бъдещите разноски от новата МФР. Парламентът също по този начин утвърждава премахването на всевъзможни отстъпки и други корекционни механизми.
Евродепутатите изискват въвеждане на нови лични запаси, като тези учредени на новото корпоративно данъчно облагане (което включва данъчното облагане на огромните сдружения в цифровия сектор) върху приходите от схемата за търговия с излъчвания и налог върху пластмасите.
Те акцентират, че приходите и разноските следва да бъдат обсъждани като един пакет, като по този метод всички детайли от МФР/Пакета за личните запаси, и по-конкретно цифрите в МФР, би трябвало да останат на масата за договаряния до постигането на дефинитивно съглашение.
Междинният отчет по отношение на Многогодишната финансова рамка 2021 – 2027 година – позицията на Парламента предвид на реализиране на съглашение – от съдокладчиците Ян Олбрихт (ЕНП, Полша), Изабел Тома (С&Д, Франция), Жерар Дьопре (АЛДЕ, Белгия), Януш Левандовски (ЕНП, Полша) беше признат с 429 гласа „ за “, против 207 гласа „ срещу “ и 40 гласа „ въздържал се “.
„ Нашите жители не би трябвало да стават заложници на решението на Англия да напусне Европейския съюз. Средствата за Общата селскостопанска политика и за кохезионната политика би трябвало да останат най-малко на същите равнища в идната Многогодишна финансова рамка. Ще настояваме за двойно нарастване на бюджета за Инициативата за младежка претовареност и за тройно нарастване на стратегия „ Еразъм + “. Задължително би трябвало да има запас и за осъществяване на т. нар Детска гаранция. В България в риск от беднотия живеят към 50 % от децата “, означи Момчил Неков (С&Д, България).
„ МФР трансформира политическите цели на Европейски Съюз в бюджетни средства. По тази причина, имаме потребност от задоволително финансиране, с цел да реализираме задачите на Съюза. Следващата МФР (2021-2027 год.) следва предпочитано да поддържа Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионната политика, както и да подсигурява поддръжка за младежите, справяне с проблемите на миграцията, сигурността, защитата, опазването на външните ни граници и поддръжка за прилежащите ни страни. Европарламентът би трябвало да се опълчи на предложенията за радикални съкращения, които биха попречили на Европейски Съюз да понижи разликите сред обособените страни членки “, разяснява Неджми Али (АЛДЕ, България).
След приемането на резолюцията за МФР през март 2018 година Парламентът е подготвен за договаряния със Съвета на Европейски Съюз, като диалозите могат да стартират щом последният одобри своята обща позиция. Приемането на нов правилник за МФР изисква утвърждение от Парламента.
Евродепутатите чакат „ постигането на положително съглашение преди европейските избори през май 2019 година, с цел да се избегнат сериозните усложнения при стартирането на новите стратегии заради късното приемане на финансовата рамка, както сочи опитът от предишното “.
Ето и разбивката, показана пред “24 часа”от основния договарящ на Европейския парламент - евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков:
- 372,2 милиарда евро са за кохезионна политика - с 12% / 41,6 милиарда евро/ покачване по отношение на предлагането на Европейската комисия.
- 383,2 милиарда евро за земеделие - с 15% /59 милиарда евро/ повече по отношение на предлагането на Европейска комисия, в това число за гаранционен фонд и фонд за селските райони.
- 10,3 милиарда евро за отбрана на границите на Европейски Съюз и битка с миграцията.
- 17,7 милиарда евро за пътна и железопътна инфраструктура посредством Механизма за обвързвана Европа - с над 5 милиарда повече от сегашната рамка.
- 120 милиарда евро за научни проучвания и нововъведения посредством “Хоризонт Европа”, което пък е съвсем двойно нарастване от настоящия интервал.
- 41 милиарда евро за “Еразъм+”- утроен бюджет по отношение на сегашната рамка.
- 11,5 милиарда евро за околна среда и климат, което е повече от три пъти по отношение на сегашната рамка.
България ще получи част от нарастването на бюджета в разнообразни браншове - 500 милиона евро от парите за миграцията, както и спомагателни средства от финансирането за бедните райони, за защитата на границите и за земеделието. Страната ни ще продължи да получава средства и за изведените от употреба нуклеарни мощности.
Приетият текст (14.11.2018) е наличен на: http://www.europarl.europa.eu/plenary/en/texts-adopted.html
1.32 трилиона евро да бъде дълготрайният бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021 - 2027 година Европейският парламент удостовери в сряда своята преговорна позиция за идващия дълготраен бюджет, в това число точната разбивката на стойностите, планувани за всяка стратегия на Европейски Съюз, заяви пресофисът на Екологичен потенциал.
Парламентът акцентира своето „ единение и подготвеност “ за идните договаряния по отношение на Многогодишната финансова рамка https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/euco-budget-booklet-june2018_en.pdfогогодишната финансова рамка (МФР 2021 – 2027
с министрите на Европейски Съюз и изрази страдание, че страните членки „ не са постигнали забележителен прогрес “ за приемането на обща позиция.
Евродепутатите считат, че предлагането за МФР на Европейската комисия е добра насочна точка, само че препоръчаното равнище „ няма да разреши на Европейски Съюз да извърши политическите си задължения и да отговори на значимите идни провокации “. Така те потвърдиха следните цели (неизчерпателен списък):
– Определяне на бюджета за програмата за научни проучвания „ Хоризонт Европа “ на 120 милиарда евро по цени от 2018 година (Комисия: 83,5 милиарда евро);
– Засилване на Европейския проект за стратегически вложения (Плана „ Юнкер “);
– Увеличаване на финансирането за транспортната инфраструктура и дребните и междинни предприятия;
– Запазване на финансирането за дългогодишната селскостопанска и кохезионна политика;
– Удвояване на средствата за битката с младежката безработица, тройно увеличение на средствата за програмата „ Еразъм+ “;
– Определяне на приноса на Европейски Съюз към за климатичните цели на 25% от разноските на МФР и 30% допустимо най-скоро (най-късно до 2027 г.).
Нова и по-ясна система за доходи
По отношение на реформирането на източниците на доходи на Европейски Съюз („ лични запаси “), евродепутатите акцентират, че сегашната система е „ доста комплицирана, несправедлива и непрозрачна, и изцяло неразбираема за жителите на Европейски Съюз “.
Нова, по-проста система би трябвало доста да понижи директните вноски, учредени на брутния народен приход на страните членки и да подсигурява съответно финансиране на бъдещите разноски от новата МФР. Парламентът също по този начин утвърждава премахването на всевъзможни отстъпки и други корекционни механизми.
Евродепутатите изискват въвеждане на нови лични запаси, като тези учредени на новото корпоративно данъчно облагане (което включва данъчното облагане на огромните сдружения в цифровия сектор) върху приходите от схемата за търговия с излъчвания и налог върху пластмасите.
Те акцентират, че приходите и разноските следва да бъдат обсъждани като един пакет, като по този метод всички детайли от МФР/Пакета за личните запаси, и по-конкретно цифрите в МФР, би трябвало да останат на масата за договаряния до постигането на дефинитивно съглашение.
Междинният отчет по отношение на Многогодишната финансова рамка 2021 – 2027 година – позицията на Парламента предвид на реализиране на съглашение – от съдокладчиците Ян Олбрихт (ЕНП, Полша), Изабел Тома (С&Д, Франция), Жерар Дьопре (АЛДЕ, Белгия), Януш Левандовски (ЕНП, Полша) беше признат с 429 гласа „ за “, против 207 гласа „ срещу “ и 40 гласа „ въздържал се “.
„ Нашите жители не би трябвало да стават заложници на решението на Англия да напусне Европейския съюз. Средствата за Общата селскостопанска политика и за кохезионната политика би трябвало да останат най-малко на същите равнища в идната Многогодишна финансова рамка. Ще настояваме за двойно нарастване на бюджета за Инициативата за младежка претовареност и за тройно нарастване на стратегия „ Еразъм + “. Задължително би трябвало да има запас и за осъществяване на т. нар Детска гаранция. В България в риск от беднотия живеят към 50 % от децата “, означи Момчил Неков (С&Д, България).
„ МФР трансформира политическите цели на Европейски Съюз в бюджетни средства. По тази причина, имаме потребност от задоволително финансиране, с цел да реализираме задачите на Съюза. Следващата МФР (2021-2027 год.) следва предпочитано да поддържа Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионната политика, както и да подсигурява поддръжка за младежите, справяне с проблемите на миграцията, сигурността, защитата, опазването на външните ни граници и поддръжка за прилежащите ни страни. Европарламентът би трябвало да се опълчи на предложенията за радикални съкращения, които биха попречили на Европейски Съюз да понижи разликите сред обособените страни членки “, разяснява Неджми Али (АЛДЕ, България).
След приемането на резолюцията за МФР през март 2018 година Парламентът е подготвен за договаряния със Съвета на Европейски Съюз, като диалозите могат да стартират щом последният одобри своята обща позиция. Приемането на нов правилник за МФР изисква утвърждение от Парламента.
Евродепутатите чакат „ постигането на положително съглашение преди европейските избори през май 2019 година, с цел да се избегнат сериозните усложнения при стартирането на новите стратегии заради късното приемане на финансовата рамка, както сочи опитът от предишното “.
Ето и разбивката, показана пред “24 часа”от основния договарящ на Европейския парламент - евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков:
- 372,2 милиарда евро са за кохезионна политика - с 12% / 41,6 милиарда евро/ покачване по отношение на предлагането на Европейската комисия.
- 383,2 милиарда евро за земеделие - с 15% /59 милиарда евро/ повече по отношение на предлагането на Европейска комисия, в това число за гаранционен фонд и фонд за селските райони.
- 10,3 милиарда евро за отбрана на границите на Европейски Съюз и битка с миграцията.
- 17,7 милиарда евро за пътна и железопътна инфраструктура посредством Механизма за обвързвана Европа - с над 5 милиарда повече от сегашната рамка.
- 120 милиарда евро за научни проучвания и нововъведения посредством “Хоризонт Европа”, което пък е съвсем двойно нарастване от настоящия интервал.
- 41 милиарда евро за “Еразъм+”- утроен бюджет по отношение на сегашната рамка.
- 11,5 милиарда евро за околна среда и климат, което е повече от три пъти по отношение на сегашната рамка.
България ще получи част от нарастването на бюджета в разнообразни браншове - 500 милиона евро от парите за миграцията, както и спомагателни средства от финансирането за бедните райони, за защитата на границите и за земеделието. Страната ни ще продължи да получава средства и за изведените от употреба нуклеарни мощности.
Приетият текст (14.11.2018) е наличен на: http://www.europarl.europa.eu/plenary/en/texts-adopted.html
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ