Стана ясно коя е думата на 2025 година за България
„ Евро “ с 42,5%, „ безсрамие “ с 32,8 на 100 и „ митинг “ с 25,1% от гласовете са знаковите думи за 2025-а за България. Това демонстрира вотът на хората в обичайното изследване „ Думи на годината с „ Как се написа? “. На четвърта позиция, единствено на половин % от „ митинг “, е „ волейбол “, а на идващите места се подреждат „ мършляк “, „ джен зи “, „ когато па- “, „ основно Д “, „ бюджет “ и „ локали “. Някои от думите са елементи от по-големи изрази, които елементарно се подразбират – „ Кой разпореди това безсрамие? “, „ страна с основно Д “ и други
Инициативата за пета поредна година откроява най-важните тематики за миналите 12 месеца през използването на думите както измежду хората, по този начин и в медиите. Във финалната анкета всеки можеше да гласоподава за три думи и изрази, които са белязали 2025-а, а медийният разбор още веднъж е възложен от системата за световен медиен мониторинг Sensika. Неизненадващо думата, която е маркирана и в двете ранглисти, е „ евро “.
„ Двете огромни тематики на миналата година откриха своето разумно отражение. Първата е присъединението ни към еврозоната. Втората – митингите, изпъкна в самия завършек на 2025-а – този факт дружно с взривната им мощ се оказаха решаващи за високия резултат на „ безсрамие “ и „ митинг “, считат доктор Павлина Върбанова и Доротея Николова, уредници на проучването. Те припомнят, че през 2024 година на челното място застана „ Шенген “, което ясно алармира за европейската ориентировка на българите, а към заключението им се причисляват и останалите членове на журито.
„ Двете думи отпред на класацията – „ евро “ и „ безсрамие “, до момента май не са попадали толкоз тъкмо в „ десетката “ на политическата година. Те показват по едно и също време най-големия ѝ триумф, най-драматичния ѝ проблем и най-трудния ѝ избор. Еврото, с изключение на нова валута, е знак в ръцете на всеки от нас за сполучливия край на западноевропейската ни интеграция “, добавя доцент Георги Лозанов. По думите му казусът е все остарелият – безобразията при упражняването на властта, като тази година към тях се прибавя и потреблението на репресивния уред на страната против опозицията. Трудният избор за жителите е дали да се примирят с безобразията поради триумфа с еврото. „ Решението им се съдържа в третата дума от класацията – „ митинг “, безапелационен е той.
Веселина Седларска е уверена, че никой от анализите за предходната година не е толкоз къс, явен и прецизен, колкото листата с 10-те думи, които бяха препоръчани от журито за гласоподаване след разискване на предложенията, дадени от хората. „ Това е българската 2025 година – приемане в еврозоната и яд от корупционното и надменно ръководство. И една светла искра – волейболната горделивост. На хората, на които думите не харесаха, споделям: виновността не е в огледалото “, продължава тя.
Казаното добавя и още един от членовете на журито – Иван Ланджев: „ Вижте, и на мен ми се желае хората да са дали своят вот за по-стоплящи думички, само че живеем, където живеем, и никой няма да вкара в такава ранглиста „ милувка “, „ пудел “ и „ цветенца “. Безобразието е паролата на десетилетието, че и оттатък “. Според него от 12 години в България се стачкува против едни и същи одиозни фигури, а в това време нормалността страхливо си пробива път и нещата се случват, просто с доста по-бавни темпове, в сравнение с ни се желае. „ Влязохме в Шенген (разгеле), приехме еврото, което е естественият ход на нещата, естествено е и да бъде дума на годината “, приключва той.
Проучването измежду настройките на хората протече в три стадия. В първия – от 5 до 9 януари – всеки имаше опция да даде оферти за думи на годината на страниците на „ Как се написа? “ във Фейсбук, Instagram, Threads и в Х. Във втория стадий от 30-те оферти с най-вече гласове 5-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избрахме в анкета от 12 до 17 януари в третия, финален стадий.
През 2024 година думите, белязали публичното схващане, бяха „ Шенген “, „ дубайски шоколад “ и „ хигиеничен кордон “. За 2023 година първенци бяха „ изкуствен интелект “, „ сглобка “ и „ времеубежище “. През 2022-ра на челни позиции се озоваха „ война “, „ инфлация “, „ Украйна “ и „ избори “. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се подредиха некнижовната дума „ преценявам “, „ антиваксър “ и „ изчегъртване “.
Журито за 2025 година всекидневно беше формирано от дългогодишни наблюдаващи и участници в публичните процеси у нас и езикови специалисти: доктор Павлина Върбанова – създателка на платформата „ Как се написа? “, доцент Георги Лозанов – мъдрец и медиен специалист, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и доктор Иван Ланджев – стихотворец и есеист.
9 милиона изявления в над 9 хиляди осведомителни онлайн източника на български език за интервала 1 януари – 31 декември 2025 година са тествани в границите на огромния медиен разбор на системата за световен медиен мониторинг и разбори Sensika.
20-те най-често споменавани думи са: „ България “, „ дете “, „ Русия “, „ Украйна “, „ Съединени американски щати “, „ война “, „ Европа “, „ помощ “, „ президент “, „ политика “, „ министър “, „ поддръжка “, „ цена “, „ евро “, „ обществен “, „ сигурност “, „ ръководство “, „ министерство “, „ комисия “, „ семейство “.
Интересно е, че две нови думи са влезнали в класацията – това са „ евро “ и „ сигурност “. Появата на общоевропейската валута е закономерна, а сигурността по света става все по-проблематична и мечтана. Думата „ дете “ се изкачва трайно нагоре в класацията през последните години, като към този момент доближава до второ място след „ България “. „ Анализът на този феномен би бил забавен, за какво, въпреки да се вижда, че все по-трудно се оправяме свъзпитанието и образованието на децата, паниката за тях господства в публичния разговор “, счита Доротея Николова.
За трети път се показва и ранглиста на най-споменаваните персони в медиите.
На първо място е Доналд Тръмп, следван от Владимир Путин, Володимир Зеленски, Бойко Борисов и Делян Пеевски, които имат сходни резултати, Румен Радев, Росен Желязков, Асен Василев, Илън Мъск, Кирил Петков, Васил Терзиев, Еманюел Макрон, Благомир Коцев, Джо Байдън, Даниел Митов, Ахмед Доган, Костадин Костадинов, Борислав Сарафов, Борислав Гуцанов, Ивайло Мирчев.
Прави усещане, че всички в топ 20 на най-споменаваните персони са политици. Ръстът на споменаванията на Доналд Тръмп са нарастнали повече от три пъти от предходната годината, когато той за първи път изпревари Бойко Борисов. В класацията тази година влиза и варненският кмет Благомир Коцев.
Инициативата за пета поредна година откроява най-важните тематики за миналите 12 месеца през използването на думите както измежду хората, по този начин и в медиите. Във финалната анкета всеки можеше да гласоподава за три думи и изрази, които са белязали 2025-а, а медийният разбор още веднъж е възложен от системата за световен медиен мониторинг Sensika. Неизненадващо думата, която е маркирана и в двете ранглисти, е „ евро “.
„ Двете огромни тематики на миналата година откриха своето разумно отражение. Първата е присъединението ни към еврозоната. Втората – митингите, изпъкна в самия завършек на 2025-а – този факт дружно с взривната им мощ се оказаха решаващи за високия резултат на „ безсрамие “ и „ митинг “, считат доктор Павлина Върбанова и Доротея Николова, уредници на проучването. Те припомнят, че през 2024 година на челното място застана „ Шенген “, което ясно алармира за европейската ориентировка на българите, а към заключението им се причисляват и останалите членове на журито.
„ Двете думи отпред на класацията – „ евро “ и „ безсрамие “, до момента май не са попадали толкоз тъкмо в „ десетката “ на политическата година. Те показват по едно и също време най-големия ѝ триумф, най-драматичния ѝ проблем и най-трудния ѝ избор. Еврото, с изключение на нова валута, е знак в ръцете на всеки от нас за сполучливия край на западноевропейската ни интеграция “, добавя доцент Георги Лозанов. По думите му казусът е все остарелият – безобразията при упражняването на властта, като тази година към тях се прибавя и потреблението на репресивния уред на страната против опозицията. Трудният избор за жителите е дали да се примирят с безобразията поради триумфа с еврото. „ Решението им се съдържа в третата дума от класацията – „ митинг “, безапелационен е той.
Веселина Седларска е уверена, че никой от анализите за предходната година не е толкоз къс, явен и прецизен, колкото листата с 10-те думи, които бяха препоръчани от журито за гласоподаване след разискване на предложенията, дадени от хората. „ Това е българската 2025 година – приемане в еврозоната и яд от корупционното и надменно ръководство. И една светла искра – волейболната горделивост. На хората, на които думите не харесаха, споделям: виновността не е в огледалото “, продължава тя.
Казаното добавя и още един от членовете на журито – Иван Ланджев: „ Вижте, и на мен ми се желае хората да са дали своят вот за по-стоплящи думички, само че живеем, където живеем, и никой няма да вкара в такава ранглиста „ милувка “, „ пудел “ и „ цветенца “. Безобразието е паролата на десетилетието, че и оттатък “. Според него от 12 години в България се стачкува против едни и същи одиозни фигури, а в това време нормалността страхливо си пробива път и нещата се случват, просто с доста по-бавни темпове, в сравнение с ни се желае. „ Влязохме в Шенген (разгеле), приехме еврото, което е естественият ход на нещата, естествено е и да бъде дума на годината “, приключва той.
Проучването измежду настройките на хората протече в три стадия. В първия – от 5 до 9 януари – всеки имаше опция да даде оферти за думи на годината на страниците на „ Как се написа? “ във Фейсбук, Instagram, Threads и в Х. Във втория стадий от 30-те оферти с най-вече гласове 5-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избрахме в анкета от 12 до 17 януари в третия, финален стадий.
През 2024 година думите, белязали публичното схващане, бяха „ Шенген “, „ дубайски шоколад “ и „ хигиеничен кордон “. За 2023 година първенци бяха „ изкуствен интелект “, „ сглобка “ и „ времеубежище “. През 2022-ра на челни позиции се озоваха „ война “, „ инфлация “, „ Украйна “ и „ избори “. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се подредиха некнижовната дума „ преценявам “, „ антиваксър “ и „ изчегъртване “.
Журито за 2025 година всекидневно беше формирано от дългогодишни наблюдаващи и участници в публичните процеси у нас и езикови специалисти: доктор Павлина Върбанова – създателка на платформата „ Как се написа? “, доцент Георги Лозанов – мъдрец и медиен специалист, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и доктор Иван Ланджев – стихотворец и есеист.
9 милиона изявления в над 9 хиляди осведомителни онлайн източника на български език за интервала 1 януари – 31 декември 2025 година са тествани в границите на огромния медиен разбор на системата за световен медиен мониторинг и разбори Sensika.
20-те най-често споменавани думи са: „ България “, „ дете “, „ Русия “, „ Украйна “, „ Съединени американски щати “, „ война “, „ Европа “, „ помощ “, „ президент “, „ политика “, „ министър “, „ поддръжка “, „ цена “, „ евро “, „ обществен “, „ сигурност “, „ ръководство “, „ министерство “, „ комисия “, „ семейство “.
Интересно е, че две нови думи са влезнали в класацията – това са „ евро “ и „ сигурност “. Появата на общоевропейската валута е закономерна, а сигурността по света става все по-проблематична и мечтана. Думата „ дете “ се изкачва трайно нагоре в класацията през последните години, като към този момент доближава до второ място след „ България “. „ Анализът на този феномен би бил забавен, за какво, въпреки да се вижда, че все по-трудно се оправяме свъзпитанието и образованието на децата, паниката за тях господства в публичния разговор “, счита Доротея Николова.
За трети път се показва и ранглиста на най-споменаваните персони в медиите.
На първо място е Доналд Тръмп, следван от Владимир Путин, Володимир Зеленски, Бойко Борисов и Делян Пеевски, които имат сходни резултати, Румен Радев, Росен Желязков, Асен Василев, Илън Мъск, Кирил Петков, Васил Терзиев, Еманюел Макрон, Благомир Коцев, Джо Байдън, Даниел Митов, Ахмед Доган, Костадин Костадинов, Борислав Сарафов, Борислав Гуцанов, Ивайло Мирчев.
Прави усещане, че всички в топ 20 на най-споменаваните персони са политици. Ръстът на споменаванията на Доналд Тръмп са нарастнали повече от три пъти от предходната годината, когато той за първи път изпревари Бойко Борисов. В класацията тази година влиза и варненският кмет Благомир Коцев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ