Еврипид е най-младият и сочен за третия велик драматург след

Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите ~ ЕВРИПИД

Еврипид е най-младият и апетитен за третия популярен драматург след Есхил и Софокъл. Роден във века на Перикъл, в разцвета на класическа Атина, той е очевидец и на нейния крах по време на Пелопонеската война. Античните биографи разказват спестовно живота му. Еврипид страни от дейна социална активност, избира уединението. Пише нещастия от 18-годишен, само че през дългия си креативен път той рядко получава награди и самопризнание. Според Аристотел, Еврипид показва хората не такива, каквито би трябвало да бъдат, а такива, каквито са. В 431 година прочие н. е., когато показва “Медея ” на празника Големите Дионисии, Еврипид е в разцвета на креативните си сили, в средата на виталния си път. Вече двадесет и пет години излиза пред атинската аудитория. Този път се състезава със Софокъл и сина на Есхил Евфорион, който получава първата премия. На второто място се оказва Софокъл, на третото Еврипид. Атинската аудитория или по-точно журито на Дионисовите надпревари не може да оцени “Медея ”. За половинвековния си креативен живот великият стихотворец е почетен единствено четири пъти с първа премия. Еврипид не се харесва и остава неразбираем от съвременниците си, защото е доста по-реалистичен от нормата на атическата покруса и се отклонява от нейния поучително-възвишен темперамент. Вкусовете на това време са консервативни. За явната податливост към разсъждения Еврипид си печели прозвището “философ на сцената ”. Неговите герои постоянно разсъждават в реален звук върху модерни проблеми. Той показва на сцената фигури от елементарния живот и дискутира въпроси на деня - брака, съпружеската честност, благосъстоянието и щастието, равенството. Най-високото постижение на Еврипидовата покруса остава индивидът. В никой различен създател на гръцката класика няма такова многообразие на характери и човешки положения. Еврипид среща своята аудитория и с женската душа. Силните и пълнокръвни женски облици, които основава той, качват на сцената „ Електра ”, „ Медея ”, „ Троянки ”. Смята се, че Еврипид е създател на повече от 90 нещастия, от които до нас са достигнали едвам 18.

(480 ~ 406 пр.н.е.)

Мъки за гръмки вопли ме късат,
клетница! О, триклети деца
на несретна майка! Умрете
със него, с татко си!
Нека изсъхне целият корен!
„ Медея ”

Радостта да е с вас! Ако може
човек да се радва, да бъде надалеч от зло –
благословен е измежду смъртните люде.
„ Електра ”

(Medea about to Kill her Children, Eugène Delacroix, 1868)

Както боговете, по този начин и хората малко си дават сметка за постъпките си.

Не умрелите би трябвало да оплаквате, а родените за тежка битка с несгодите на живота.

Човешкият език може да направи пожар и от дребната искра.

В учтивостта има и сексапил, и полза.

Ако цениш живота си, то помни, че и другите ценят не по-малко своя.

Да се наричаш свободен човек е най-голямото благосъстояние.

Животът е битка.

Когато боговете желаят да накажат човека, те най-често го лишават от разсъдъка му.

Владетелят би трябвало да помни три неща: че ръководи хора, че би трябвало да ги ръководи според законите и че няма да ръководи постоянно.

Между приятели всичко би трябвало да бъде общо.

Наглостта е най-лошата от всички човешки заболявания.

Никога не вярвай на жените, даже и да казват истината.

Предпазливостта е истинската смелост.

Предпазливият военачалник е по-добър от дръзкия.

Ала има ли друга, по-скръбна орис – да напуснеш земята на родния край? (От „ Електра ”)

Хората не биха могли да живеят, в случай че боговете не ги бяха дарили със способността да забравят.

Когато един добър човек страда, всички, които се считат за положителни би трябвало да страдат с него.

Човек не обича същински, в случай че не обича постоянно.

(Medea, 1879-1882, Paul Cezanne)

Какъв глупец е този, който щастието си обезпечено счита
и радостно ликува. А пък във своите прищевки казусът се мята
като човек придирчив, един път насам, различен път натам накривен
и към един същ той в никакъв случай не се демонстрира благоразположен.
„ Троянки ”

От Олимп ни изпраща Зевс доста неща,
доста неща се сбъдват не както
ние желаеме – волята на богове –
всичко тя се подрежда по себе.
Туй, що чакаш, не иде; каквото не щеш –
иде. Ето в този момент това и стана.
„ Медея ”