Еколози: Паяците еволюират
Еволюцията е развой, който може да отнеме доста години, по тази причина постоянно е забавно да се чуе по кое време даден тип се трансформира, с цел да се приспособява към средата си. Molecular Phylogenetics and Evolution разгласява проучване, в което еколози са следили типове паяци в пещерите на Изреал в разнообразни стадии на слепота. От следените от тях типове пет са били полуслепи с понижени очи, а два типа са били изцяло слепи.
Още по-интересно е, че във всяка пещера могат да бъдат открити многочислени типове паяци, като типовете стават все по-слепи , колкото по-навътре в пещерата навлизат. Установено е, че типовете отвън пещерите към момента имат естествени очи и зрение , до момента в който типовете в тъмните елементи са с полунамалено зрение или с цялостна загуба на зрението. Поради това, че тези животни живеят в чист мрак, би било разумно типът последователно да е еволюирал до загуба на зрение с течение на времето.
Тези паяци надали са единствените типове, живеещи в пещери, които са изоставили зрението си в генофонда. Зрението изразходва сила, тъй че не би имало смисъл тези типове да не престават да се раждат с очи и да разхищават метаболитни запаси в този развой. Вместо това те имат други еволюционни преимущества, подобаващи за тяхната среда, които им оказват помощ да ловят храна и да заобикалят хищници.
Всъщност откривателите означават, че слепите паяци са по-близко свързани с тип в Средиземноморието, в сравнение с с паяците от входа на пещерата, с които живеят наоколо в Израел. Това предиздвикало откривателите да изкажат теорията, че полуслепите и изцяло слепите типове са имали общ предшественик. Друго съмнение е, че типът от дълбоките пещери и типът от входа са от обособени популации.
Една от вероятните аргументи, заради които типовете, обитаващи пещери, се разграничават от паяците на входа, може да се дължи на събитие на измиране, провокирано от климатичните промени. Изследователите показват, че преди към пет милиона години в епохата на плиоцена е настъпило измиране, вследствие на което първичните видове-предци са изчезнали отвън пещерата, а типовете, обитаващи дълбоките пещери, са единствените остатъци от тях. Събитията на измиране постоянно водят до бързо видообразуване заради увеличението на наличните запаси за оживелите типове.
Въпреки че събитията на измиране нормално унищожават доста типове, останалите могат да процъфтяват и популациите нормално се разделят и популяризират. След като тези популации се отделят от първичните типове, те стартират да основават нови популации и да основават напълно нови типове. Може би тъкмо това се е случило с тези паяци, обитаващи пещери, само че сигурно ще има още проучвания, защото те не престават да следят тези типове.
Друга забавна детайлност, която откривателите следят, е неналичието на разбъркване сред паяците, които се намират в дълбоките елементи на пещерата, и типовете, живеещи на открито. Въпреки че тези два типа са живели в относително близки пространства, жителите на пещерата не са могли да оцелеят в осветената част на пещерата и по тази причина не са се чифтосвали между тях. Това би обяснило и за какво белезите на слепота и полусляпота са могли да се популяризират непрестанно при следените типове.
Още по-интересно е, че във всяка пещера могат да бъдат открити многочислени типове паяци, като типовете стават все по-слепи , колкото по-навътре в пещерата навлизат. Установено е, че типовете отвън пещерите към момента имат естествени очи и зрение , до момента в който типовете в тъмните елементи са с полунамалено зрение или с цялостна загуба на зрението. Поради това, че тези животни живеят в чист мрак, би било разумно типът последователно да е еволюирал до загуба на зрение с течение на времето.
Тези паяци надали са единствените типове, живеещи в пещери, които са изоставили зрението си в генофонда. Зрението изразходва сила, тъй че не би имало смисъл тези типове да не престават да се раждат с очи и да разхищават метаболитни запаси в този развой. Вместо това те имат други еволюционни преимущества, подобаващи за тяхната среда, които им оказват помощ да ловят храна и да заобикалят хищници.
Всъщност откривателите означават, че слепите паяци са по-близко свързани с тип в Средиземноморието, в сравнение с с паяците от входа на пещерата, с които живеят наоколо в Израел. Това предиздвикало откривателите да изкажат теорията, че полуслепите и изцяло слепите типове са имали общ предшественик. Друго съмнение е, че типът от дълбоките пещери и типът от входа са от обособени популации.
Една от вероятните аргументи, заради които типовете, обитаващи пещери, се разграничават от паяците на входа, може да се дължи на събитие на измиране, провокирано от климатичните промени. Изследователите показват, че преди към пет милиона години в епохата на плиоцена е настъпило измиране, вследствие на което първичните видове-предци са изчезнали отвън пещерата, а типовете, обитаващи дълбоките пещери, са единствените остатъци от тях. Събитията на измиране постоянно водят до бързо видообразуване заради увеличението на наличните запаси за оживелите типове.
Въпреки че събитията на измиране нормално унищожават доста типове, останалите могат да процъфтяват и популациите нормално се разделят и популяризират. След като тези популации се отделят от първичните типове, те стартират да основават нови популации и да основават напълно нови типове. Може би тъкмо това се е случило с тези паяци, обитаващи пещери, само че сигурно ще има още проучвания, защото те не престават да следят тези типове.
Друга забавна детайлност, която откривателите следят, е неналичието на разбъркване сред паяците, които се намират в дълбоките елементи на пещерата, и типовете, живеещи на открито. Въпреки че тези два типа са живели в относително близки пространства, жителите на пещерата не са могли да оцелеят в осветената част на пещерата и по тази причина не са се чифтосвали между тях. Това би обяснило и за какво белезите на слепота и полусляпота са могли да се популяризират непрестанно при следените типове.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ