Казусът „Гоце Делчев” – неразрешим?!
Евгений Еков, основен специалист в ДА " Архиви " за БГНЕС
На 4 февруари 2022 година се навършват 150 години от рождението на Гоце Делчев – индивидът, борецът, апостолът, заел още приживе достойното си място отдясно на Васил Левски. Защото с цялостната си активност той продължава започнатото от Дякона в Мизия и Тракия освободително дело в останалите в рамките на Османската империя Македония и Одринско. Впрочем има нещо съдбовно във обстоятелството, че Гоце се ражда в Кукуш единствено година откакто Левски увисва на въжето в покрайнините на София. Историята като че ли побързва да запълни огромната празнота на уредник на национално-революционното придвижване в обречените на още иго области.
Най-синтезирано и тъкмо апостолската задача на Делчев е разказана от Симеон Радев във «Великите сенки»: «Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го съставлява като една гневна фурия – и в действителност, никой не бе еднакъв нему по храброст – само че в неговата природа преобладаваше мечтателността. По предопределение той бе роден за деятел. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха протест в душата му; всички крайни мечти за преустрояване на обществото му изкушаваха мозъка. Една безспирна бликам от многообразен идеализъм бликаше в него. Но това чадо на Кукуш бе схванало, че преди всички идеали върви тоя блян: да бъдеш член на една свободна националност в една свободна земя. И без да удуши в себе си обществените пориви, той бе в Македония бунтовник като българин», заключава летописецът и самичък непосреден участник в национално-освободителните битки.
Поради своята значителност за освободителната битка Гоце Делчев заема неоспорима лидерска позиция в Тайната македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). За множеството от македоно-одринските борци той е «хайдушко божество», както го дефинира поета Пейо Яворов в първата му биография. И през целия си умишлен живот Георги Николов Делчев, както е формалното му име, единствено подрежда доказателства за правотата на едно такова божествено «звание».
Гоце Делчев е роден в Кукуш на 23 януари (ст.ст.), 4 февруари (н.ст.) 1872 година След довеждане докрай на трикласно учебно заведение в родния му град постъпва в Солунската българска мъжка гимназия. Включва се в тайните училищен кръжоци. През 1891 година напуща гимназията и постъпва във Военното учебно заведение в София. Малко преди завършването му е изключен от него поради увлечението му към социалистическите хрумвания.
Гоце Делчев се включва в проведената битка през есента на 1894 година, когато е назначен за преподавател в гр. Щип, където по същото време е преподавател и Дамян (Даме) Груев, член на Централен комитет на ТМОРО. Между двамата се откриват тесни другарски връзки, вследствие на които идва и незабавното привличане на Гоце Делчев в редовете на Вътрешната революционна организация. За малко време, с помощта на всеотдайната си активност, той се трансформира в неин утвърден началник и идеолог.
Дело на Гоце са основаването на първите канали на ТМОРО през българо-турската граница, както и учредяването на първите пунктове в България за приемане и изпращане на куриери и за преместване на оръжие и литература в европейските лимити на Османската империя. Още като преподавател в Щип взе участие в построяването на комитети в града и близките селища. През идната година активността му се принася и в други краища на Македония – Солунско, Кукушко, Дойранско, Гевгелийско и Струмишко. След Солунския конгрес на БМОРК от 1896 година на него и на Гьорче Петров е предоставено изработването на устава и правилниците на организацията, което те извършват навреме.
През есента на 1896 година Гоце Делчев е назначен за преподавател в гр. Банско. След известно време, заради големите си отговорности към Вътрешната революционна организация, се отхвърля от заеманата от него служба и поема по пътя на професионален бунтовник. Последвалата през 1897 година Винишка спекулация подтиква както него, по този начин и другите ръководители към търсене на нови, по-ефикасни форми на организация на ТМОРО. Така той стига до концепцията за четническия институт. Пристъпва се към създаване на чети, на които се разпореждат основно агитационно-организационни функционалности.
От 1896 до 1901 година наред с функционалностите си на член на Централен комитет Гоце извършва и други значими поръчения на организацията. Той е неин чуждестранен представител в България, ревизира и четите навътре в Македония и Одринско в качеството му на основен инспектор. По негова самодейност стартира построяването на революционни комитети и в Одринско. Да тяхното по-нататъшно разгръщане и подсилване значима роля изиграва по негово искане Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг от 1902 година
Заради влошеното състояние на популацията през 1901 година и изключително след неуспеха на Горноджумайското въстание от 1902 година Гоце Делчев, както и Дамян Груев и други дейци на организацията са срещу прибързаното оповестяване на ново въстание. Главното му основание за това е към момента слабото въоръжение на комитетите на организацията.
От тази позиция той посреща с изненада Солунския конгрес на ТМОРО от 1902 година, на който се взема решение за оповестяване на въстание напролет на с.г. Безсилен да се опълчи на решението на конгреса, на който както той, по този начин и Д. Груев не са участвали, той подхваща незабавни дейности за неговото поправяне. Веднага след освобождението на Д. Груев от изгнание той бърза да се срещне с него, с цел да набележат идващите съответни стъпки на организацията. Постигнато е единодушие за отсрочване датата на въстанието за лятото на същата година, както и за превръщането му от «повсеместно и стратегическо» в непрестанно и с присъединяване най-вече на въстанически чети.
Що се отнася до задачите на въстанието, които са и цели на организацията, те съгласно него се свеждат до срутване на османското господство в Македония и Одринско. Поради невъзможността от директно присъединение на тези две области към Княжество България се проектира установяването на автономност и промени в тях, по този начин както се планува в член 23 от Берлинския контракт от 1878 година
При организационното създаване на ТМОРО Гоце Делчев, както и останалите управителни дейци на организацията, се учат от опита на великите възрожденски дейци Г.С. Раковски и изключително Васил Левски и неговите почитатели в лицето на водачите на Априлското въстание от 1876 година
В битността си на македонски бунтовник Г. Делчев не крие и не премълчава в никакъв случай своята българска етническа принадлежност. Всички писма, правилници и устави на организацията, които той и други нейни дейци сформират в края на 19 и началото на 20 в., са писани на литературен български език.
След срещата си с Д. Груев, състояла през април 1903 година, Г. Делчев, съпроводен от дребна чета, се насочва за Серския революционен окръг по отношение на проектирания областен конгрес в планината Алиботуш (дн. Славянка), на който да се обсъдят най-наболелите въпроси на този окръг по отношение на идното въстание. При с. Баница четата е видяна от локалните турски управляващи и обградена от многочислен войник. В почналото неравно стълкновение умират множеството от четниците, сред които и самият Г. Делчев. Така той не дочаква въстанието, за подготовката на което е вложил доста сили и сила. Неговата крах е нечовечен удар върху ТМОРО, само че тя не попречва на хода на дейностите, довели до експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година
След гибелта на Гоце Делчев нито костите му, нито духът му намират покой. В Държавния военно-исторически списък (ДВИА) се пази чужд документ – „ Присъда № 1751 от 9 септември 1918 година на Военно-полевия съд при 8. пехотна Тунджанска дивизия с данни за кражбата на костите на Гоце Делчев, намиращи се във притежание на Никола Мутафчиев от с. Баница, от редника Дамян Несторов Балников от 2/8 ешалон на 17 май 1918 г.” Вярно е, че един подобен срамен факт е изключително сложен за приемане в настоящето развълнувано време на разногласия чий е Гоце Делчев. Но покаянието на боеца откакто е схванал какво е сторил и връщането незабавно на костите на пазителя им го оневиняват и по тази причина го осъждат единствено на един месец тъмничен затвор.
Интересното е, че изнесените тук обстоятелства напълно опровергават версията на доцент доктор Димитър Тюлеков в публикацията му „ Отново за Гоце, 10 години по-късно” за кражбата на костите на войводата. 8 „ Двама войници-крадци през 1917 година, написа Тюлеков, съумяват да заблудят дядо Никола Мутафчиев. Уплашени от пренасяното по влака страховито наличие, изхвърлят торбата, оставена без контрол единствено за момент. Тогава най-старшият офицер - полковник Семерджиев, държи прочувствена тирада за патриотичните каузи на Гоце Делчев, влакът е спрян някъде по равните поля сред Сяр и Ксанти, а войнишкият кордон намира скъпоценната торба.” Авторът на публикацията не показва от кое място са сведенията му, само че те се разминават както в броя на крадците – двама, а не един, по този начин и в годината – 1917, а не 1918, а също и в самото развиване на случилото се. Имайки поради, че преди да се организира съвещанието на военно-полевият съд е извършено разследване и, че присъдата е съгласно настоящия при война военно-наказателен кодекс, то аз мисля, че няма никакво подозрение, че истината за кражбата е съхранена в посочения архивен документ.
В друга дирекция на Държавна организация „ Архиви” (ДА „ Архиви”) – Централния държавен списък (ЦДА), се съхраняват редица непознати документи за митарстването на мощите на Апостола. Те са ксерокопия на съхранявани в Архив на Македониjа-Скопje, Фонд 773 – „ Гоце Делчев” истински документи. Те разкриват позорния акт на предаване на ковчега с тленните остатъци на Гоце Делчев, защитавани от Илинденската организация в Македонския дом в София на публична делегация на тъй наречените Народна република Македония – съставка на Федеративна национална република Югославия.
Това са писма от Главниот тим на Народно-освободителниот фронт на Македония до председателството на Владата на НР Македония, с които се желае да се одобрят средства за покриване на разноските и целенасочената организация към преместването на смъртните остатъци на Гоце Делчев с настаняване и изхранване на гостите. А «гостите» са тези предатели на българските национални ползи в Македония продали и тях, и достойнството си за 30 сребърника! Сред ксерокопията е и писмо от Главниот тим на Народно-освободителниот фронт на Македония до Националния комитет на македонската емиграция в България – София, с което ги известява за признатото решение мощите на Гоце Делчев да бъдат пренесени в Скопие, с молба да потърсят единодушие от неговата фамилия. И тук би трябвало да отбележим, че родствениците на Апостола дълго време отхвърлят да дадат своето единодушие с аргумента, че не цяла Македония е към момента освободена. В последна сметка обаче под натиска на управлението на Илинденската организация и след обещанието на околните на Гоце Делчев, че и те ще бъдат включени в «делегацията» съпротивата рухва и скопяни получават по този начин чаканото единодушие на родствениците.
Останалите писма единствено допълват картината на национално изменничество от страна на виновните «фактори» в София. Връх на тази измяна е «говорот» (приветствието) на акад. Тодор Павлов, който от името на властта на Отечествен фронт в София го произнася на 7 октомври 1946 година при приемо-предаването на мощите на Гоце Делчев в София. Освен него в листата на позора са записали имената си и 32-те лица – делегати на Националния комитет на Македонската емиграция в България, отишли да участват на полагането на мощите на Гоце Делчев в Скопие. Сред тях се открояват имената на Стефан Аврамов, Михаил Сматракалев, Петър Хаджиделев – лидер на делегацията и други
Дано в никакъв случай историята не добавя този лист с нови имена на предатели на българските национални ползи в Македония. Защото изкуството на властниците в Скопие да купуват съвести на наши ръководещи е неповторимо!
Наред с узурпирането на мощите на Гоце Делчев властниците в Скопие поставят своята ръка и на «националната принадлежност» на Апостола обявявайки го за етнически македонец. Несрещайки съвсем никакъв отпор от формалните български ръководещи те печелят нови, и нови поддръжници на това неуместно изказване в интернационален мащаб, както в Европа, по този начин и в Америка. Ръководителят и идеологът на освободителната битка на българите в Македония и Одринско бе позорно помакедончен!
Съдбата пожела спирачка на тази реквизиция да постави българската част на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси. Определянето на съпредседателя, структурата и състава от българска страна на комисията стана с решение на Министерския съвет на Република България. Създаването на комисията е регламентирано в член 8, алинея 2 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Република Македония.
Комисията стартира работа в края на юни 2018 година След постигнатите „ успехи” с решенията за взаимно честване на: Св.св. Кирил и Методий, Св. Наум Преславски, Св. Климент Охридски, Цар Самуил, приет за законен представител на Българското царство, и Григор Пърличев членовете й се изправиха пред проблема „ Гоце Делчев”. И към този момент 15-и месец са в задънена улица, без шансове да излязат от нея.
Във връзка с нуждата от подробна информация на българските членове на комисията, с молба за предпочитано даване на материали, които биха могли да се съхраняват във фонд № 246К „ Българската Екзархия” и в други сходни фондове, към ръководителя на Държавна организация „ Архиви” (ДА „ Архиви”) доцент доктор Михаил Груев се обърна госпожа Емилия Кралева, зам.-министър на външните работи. В писмото си тя изясни, че търси непубликувани документи за Гоце Делчев, по-специално от интервала на неговото образование в Кукуш (1879-1887 г.), Солун (1888-1891 г.), София (1891-1894 г.) и учителстването му в Щип (1894-1896 г.) и Банско (1896 г.). Аналогични непубликувани документи се търсеха и за най-близките родственици на революционера - татко му Никола (ок. 1844-1920 г.), брат му Христо (1885-1927 г.) и сестрите му Руша Делчева – Чопова (1868-1896 г.), Тина Делчева – Андонова, Лика Делчева - Станишева и Еленка (Ленка) Делчева. Всички те през 1913 година се преселват от Кукуш в България и множеството от тях живеят за малко или по-продължително в Горна Джумая (Благоевград) или в София.
Писмото бе подбудено от убеждението, че новоиздирените документи, които свидетелстват за българската среда и схващане на Гоце Делчев и околните му роднини, биха подкрепили в изключителна степен работата на Съвместната комисия.
В отговор зам.-министър Кралева бе осведомена, че в дирекция „ Централен държавен архив” (ЦДА) документи в по тематиката се пазят в няколко архивни фондове.
Най-много документи за Апостола и роднините му се пазят в архивния фонд № 1938К „ Делчев, Георги (Гоце) Николов (1872–1903)”, съхраняван в ЦДА. В него се намират мемоари за Гоце Делчев от Рафаел Камхи, Петър Ацев, Лазар Димитров, Климент Шапкарев, Михаил Чаков, Димитър Мирчев, Антон Страшимиров, Христо Настев, Никола Ризов, Божидар Божилов и други (1887–1971); стихотворение „ Бързай млад войводо “ от Христо Силянов, отдадено на Гоце Делчев.
Запазени са и изявление на Гоце Делчев на VІІІ-ми ексклузивен конгрес на ВМОК (1901); удостоверения, информации, разписки от Гоце Делчев, Марко Секулички, Т. Христов и други за получени и изразходвани суми; лист на дейци на ВМОРО, получили суми от организацията. Особено скъпи са писмата от и до Гоце Делчев и Иван Бележков, Никола Зографов, Никола Малешевски, Марко Секулички, Йордан Нацев, Тома Карайовов, Никола Наумов, Ефрем Чучков, Александър Кипров, Пейо К. Яворов, Туше Делииванов, Димитър Стефанов за активността на Задграничното посланичество (ЗП) на Вътрешната организация и пограничните пунктове на ВМОРО в Лъджене, Кюстендил, Дупница, Чепеларе, Хебибчево. В тях се уреждат въпроси за снабдяването с оръжие и материали, издръжката на чети, за споразумяване на канали за прекосяване в Турция; за връзките с Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и опитите му да поеме в свои ръце управлението на революционното придвижване в Македония и Одринско, за акцията на полк. Анастас Янков, за дейностите на върховистките чети в пограничните региони, за подготовката и експлоадирането на Горноджумайското въстание (1902).
Пазят се и писмата на Гоце Делчев до Неврокопската митрополия, църковно-училищната община в Банско, екзарх Йосиф І и други за приемане на оставката му като основен преподавател в Банско. Сред кориците на архивните папки е „ Из кореспонденцията на Гоце Делчев “ – дешифрирани и коментирани от Дино Кьосев писма до Гоце Делчев. Ценни са и фотосите на Гоце Делчев; на баба Дона Ковачева, Васил Ковачев, Ангел Винишки, Коста Мазнейков, Кръсте Краев, Лазар Поптомов, Георги Христов, Т. П. Тошев, Петър Юруков, Филип Мандов; груповите фотоси на Милан Делчев, Васил Кондев, Райчо Спиридонов, Никола Жеков, Кръстю Траянов, Сане Петров, Тодор Станков, Алфред Христов, Филип Димитров, на участници в конференция на ВМОК в Кюстендил и други
„ Идеалният документ” обаче, отговарящ изцяло на търсенията на зам.-министър Кралева, който свидетелства за българската среда и схващане на Гоце Делчев, бе открит във фонда на Българската екзархия. Това е Рапорт от Н. А. Милйовски, основен преподавател, за вървежа на българското православно смесено учебно заведение, с. Банско, през 1896/1897 образователна година. От него излиза наяве, че потънал в неповторимата атмосфера на Банско Гоце Делчев като основен преподавател и учител по български език, френски език и гимнастика в „ школото” е напълно предан на задачата си.
За потребностите на петимата български представители в Смесената комисия бе изпратена и информация за съхраняваните в отдел „ Държавен архив” (ОДА) – Благоевград архивни документи за Гоце Делчев. В нея е маркирано, че в хранилищата на ОДА – Благоевград не се съхраняват истински документи за Апостола. Сведения се съдържат главно в мемоари. Спомените за Гоце Делчев са основно на лица от с. Баница, Серско и се отнасят за гибелта на революционера. Бащата на Гоце Делчев – Никола Делчев умира през 1920 година в Горна Джумая (Благоевград) и е заровен в градските гробища. Запазени са няколко фотоси на гроба му и на поклонение през 1975 година на потомци на бежанци от Кукуш във връзка 55 години от гибелта му. През 1986 година гробът на Никола Делчев е разкопан в наличието на комисия и останките му са извадени, съхранявани са в Историческия музей и през 1989 година са препогребани в построения в двора на църквата „ Въведение Богородично” Мемориал „ Делчев род”. В архива се съхраняват и няколко документа (предимно спомени) за сестрата на Гоце Делчев – Руша Делчева – Чопова, за сина й Тодор Чопов и за дъщерите й Магда Чопова-Големинова и Велика (Лика) Чопова.
Външно министерство бе осведомено също по този начин, че архивните документи, съхранявани в посочените нагоре институции, са обществени и интензивно са употребявани от голям брой читатели през последните 25 години. В този смисъл експертите-архивисти от ЦДА и ОДА – Благоевград не могат да се ангажират с позиция кои тъкмо от документите, съхранявани в съответните държавни архиви, са били оповестени или не.
Изглежда този отговор на ДА „ Архиви” не удовлетвори изцяло участниците от наша страна в Смесената комисия и заместник-съпредседателят й доцент доктор Наум Кайчев организира няколко срещи с ръководителя на ДА „ Архиви” доцент доктор Михаил Груев. След които изпрати и електронно питане с повече съответни условия за осъществяване на спомагателни търсения от специалистите на институцията. В резултат на всичко това бе освежен издирващият екип в ЦДА и бе уголемен обсега на териториалните архивни отдели с тези в София и Кюстендил, които също се включиха в търсенето.
Отговорите, които пристигнаха в организацията от двата отдела бяха негативни. Във връзка с писмо, получено в ОДА – София по отношение на даване на информация за родственици на Гоце Делчев, доцент доктор Михаил Груев бе известен, че след направена инспекция във ф. № 1К „ Софийско градско общинско ръководство (1878–1944) “, оп. № 6, а.е. №№ 182а, 183, 183а, 184, 185, 185а, 187 и 188 и ф. № 163К „ Столично полицейско комендантство (1883–1944)”, оп. № 2, а.е. № 45 „ Досие на състезателен клуб „ Гоце Делчев” – София (1928–1933)”, не са открити документи, свързани с посочените в писмото имена. Във връзка със запитването до ОДА – Кюстендил за съществуване на данни за роднините на Гоце Делчев ДА „ Архиви” бе осведомена, че след направената информация в именния фишов азбучник и в архивен фонд № 281К „ Участие на Кюстендилски окръг в национално-освободителната битка в Македония – сбирка (1878 – 1944) “, не са открити сведения за търсените лица.
Първият „ пробив” по отношение на настояването на госпожа Ем. Кралева – зам.-министър на външните работи на България, бе осъществен с представянето на лист с анотации на архивни документи, съхранявани в ДВИА, отразяващи сведения за службата в Българската войска на: Георги Николов Делчев, Христо Николов Делчев, Владимир Андонов Чопов, Тодор Андонов (Делчев) Чопов и Петър (Петруш, Туше) Андонов Чопов.
Данните, съдържащи се в 22-те архивни единици, започващи „ С приказ по Военното учебно заведение № 192, § 6 от 11 юли 1891 година Георги Делчев се приема за щатен юнкер в учебното заведение и се зачислява във 2. Рота” и завършващи със „ Свидетелство № 2722 от 4 октомври 1894 година на Георги Делчев за довеждане докрай на старшия клас и претекстове за изключването му” разрешават да се наблюдава по необработен до момента метод образованието на Гоце във Военното учебно заведение. Причината за това е, че заради строгия режим на достъп, множеството от тези архивни материали не са били предоставяни и на професионални историци, и на „ читатели-изследователи”. По един съвършен метод те се допълват от защитаваните в ЦДА „ Спомени на Владимир Коцев за активността на Гоце Делчев във Военното учебно заведение и присъединяване му в национално-освободителното придвижване на македонските българи”, писани през 1959 година, и спомените от Хр. Гюрков от гр. Щип, живущ в Ихтиман, които са озаглавени „ Най-ранният интервал от активността на Гоце Делчев “. Имайки поради както размерът им, по този начин и значимостта им, новооткритите документи ще бъдат показани скоро в обособен електронен уебсайт на уеб-страницата на ДА „ Архиви”.
Независимо в какво си качество – на възпитаник, на юнкер, на преподавател или на лидер на БМОРК, като че ли предчувствайки, че един ден ще избухне спор „ чий е?” Георги Николов Делчев непроменяемо е оставял отговор какъв се усеща по народност. И това се вижда във всеки един обнародван или не архивен документ, обвързван с неговата персона, в който Гоце се е самоопределял недвусмислено като етнически българин от Македония.
Както демонстрират новооткритите материали, незащитени от експертни неточности са и други считани за „ потвърдени факти” от историята на „ Делчевия род”, чиито представители се борят за идеалите на Апостола по фронтовете на три войни. В някои от анотациите на ДВИА е посочен Списък от м. февруари 1913 година на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети, пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение. В тях е визирана „ четата на Рума Делчева”. Внимателният разбор обаче на изпратените сканирани копия на архивните документи от специалисти на ЦДА даде финален отговор на един въпрос: „ Имало ли е изобщо през Балканската война челник на Кукушката чета с име РУМА Делчева или това е била РУША – сестра на Гоце? Безспорно това е била Гоцевата сестра, защото иде тирада за неверно разчитане на буквата „ Ш” като „ М”, и е време „ Рума войвода” да бъде изтрита от историята. А Руша Делчева да заеме полагащото се съгласно заслугите й място, както акцентира и нейната родственица Нина Димитрова Андонова в книгата си „ За Гоце Делчев войвода”!
Прегледът на анотациите за Туше Ан. (Чонов) Чопов разреши на столични архивисти да открият и една друга фактологическа неточност в разказа на ДВИА. „ В Списък [б.а. от м. февруари 1913 г.] на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети [пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение], следващ № 536 е Туше Ан. Чонов (така се води) – месторождение – гр. Кукуш; възраст – 18; в състава на четата на Иван Ташов дружно с четата на Рума Делчева.” Според анотация 2, „ Със заповед № 1, § 6 от 3 март 1913 година по 13-а Кукушка тайфа се зачисляват по описите на дружината и ротите явилите се служили бойци и доброволци. В листата на чиновете от Нестроевата рота под следващ № 93 е записан доброволец Тодор Чопов (така се води); местопребиваване – гр. Кукуш; възраст – 18; фамилно състояние – неженен; националност – българин; изповедание – източно православно; обучение - V-и клас; занимание – ученик; на каква служба се назначава – кон. патрон. обоз (коняр в патронен обоз).” От анотация 3, узнаваме, че: „ Със заповед по 13-та Кукушка тайфа № 26, § 11 от 1 юни 1913 година се афишира лист за изключване на самоотлъчили се опълченци. Под следващ № 8 е записан Тодор Чопов (така се води) от гр. Кукуш, служил в нестроевата рота, в бягство и изключен от котлова храна, считано от 27 май 1913 г.”
Навярно, с цел да обяснят разликата в имената – Туше и Тодор, създателите на листата са сложили под текста на анотация 3 „ Забележка: След сравнение на данните и относителен разбор може да се направи извод, че в архивните документи на 13-та Кукушка тайфа вместо Туше Чопов, погрешно е вписан Тодор Чопов. Същото е видно от специалностите и възрастта на двамата братя (вписани един след различен в Списък [б.а] на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети [пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение]. Тодор Чопов е причислен в Сборната партизанска рота от 20 май 1913 година и е уволнен от същата на 10 август 1913 година, паради което е невероятно същият да е изключен от котлова храна и да се смята в бягство от нестроевата рота на 13-та Кукушка тайфа, считано от 27 май 1913 г.” С която сами слагат питането: „ За кой Тодор Чопов става въпрос?”
Стига да се сравнят данните за другия наследник на Руша Чопова - Тодор Чопов, с тези на неговия адаш, с цел да стане ясно, че е позволена неточност. „ В Списък [б.а.] от 2 февруари 1913 година, на Кукушката чета с челник Иван Ташев следващ № 2 е Тодор Чопов (така се води) – секретар на четата; възраст – 22-годишен; националност – българин; месторождение – гр. Кукуш; обучение – V-и клас; занимание – учител; не се е числил в запаса като войник; не е бил на свръхсрочна работа.” Както ясно се вижда, разминаването е цялостно и очевидно става дума за различен член на Кукушкия жанр Чопови, а не за брата на Туше, чиито данни нямат място в справката.
От своя страна, при отразяване на сведенията за службата в Българската войска на Христо Николов Делчев, брат на Гоце, архивистите от ДВИА са разкрили неверността на различен един „ факт”, придобил необятна гласност в мрежата. Тя е посочена в „ Забележка: В Списъка на наградените участници в Първата международна война, оповестен на интернет страницата на ДА „ Архиви”, попада името на Христо Делчев – старши подофицер, на служба – мерач, служил в 3-ти артилерийски полк, 2-ро скорострелно артилерийско поделение, награден със Знак на военния медал „ За смелост “, IV ст., според зап. № 193/1916 година по 2-ра пехотна дивизия със следните претекстове за награждаване: за проявена смелост във войната против сърбите през 1915 година При осъществената инспекция по архивните документи на 3-ти артилерийски се откри, че старши подофицер Христо Делчев от 2-ро скорострелно артилерийско поделение, награден с Военен медал „ за Храброст “, е родом от с. Кара Саралий (правилно Кара сарлии), Карловска околия (дн. Столетово). Същият няма връзка с известната фамилия Делчеви от гр. Кукуш.” В друга „ забележка” сътрудниците от ДВИА показват, че: „ При осъществената инспекция по Списъка на починалите в Първата международна война, оповестен на интернет страницата на ДА „ Архиви”, не се откри информация за Владимир Чопов.” Изглежда откриването на направени при описването на архивни документи за „ Делчевия род” експертни неточности ще остане различен един от дребното положителни резултати от работата на Смесената комисия!
Сравнително малко са сведенията, които се отнасят до най-близките роднини на Гоце Делчев. Основополагащи са данните за тях в проучването на Туше Влахов, от което са минали цели пет десетилетия. 14 Нови сведения за генеалогията на „ Делчевия род” разгласява през 2018 година гл. ас. доктор Станислава Стойчева, само че техен източник са преписки и се отнасят за интервала от края на 19 до началото на 20 в.
Майката на Гоце Делчев - Султана (ок. 1844-1907) умира в Кукуш. След 1913 година в Горна Джумая (Благоевград) сигурно са живели: бащата на Гоце - Никола Димитров (Мицов) Делчев (ок. 1844-1920), брат му Христо (1885-1927), който към 1924 година се мести в София и там умира. Той има деца: Георги (р. 1909), Никола (р. 1911), Елена (р. 1913) и Маргарита (р. 1920). Сестрата на Гоце - Руша (Мария/Маруша) (1868-1945), омъжена е за Андон (Доне) Чопов, с деца Владимир (1890-1918), Тодор (1892-1923), Петър/Петруш (Туше) (1897-1959), Христо, Велика (Лика) (1895-1983), Елена (Ленка) и Магда. Бягайки от погрома съвсем непосредствено в София, след два месеца престой в Дупница, идват: Тина/Христина/Катерина (ок. 1874-1954), омъжена е за Георги (Гоце) Андонов, с деца Мицо/Димитър (р. 1901), Христо /1903-ок.1937/ и Милан (р. 1906), Александър/Сандо (р. 1908) и щерка Мария (р. 1911). Като цяло за наследниците на Христо Делчев съвсем нищо не се знае, до момента в който за наследниците на Руша - за Чопови, и на Тина - за Андонови, има относително много оповестена информация, в това число в книгата на Нина Димитрова Андонова " За Гоце Делчев челник ". Почти нищо не се знае за най-малките сестри на Гоце: Лика/Велика (р. ок. 1876), омъжена, съгласно някои непотвърдени данни, за Никола Станишев. Елена (Ленка) (р. ок. 1880), омъжена за Иван Пейнирджиев.
Именно заради неналичието на задоволително информация за трансформиралите се в столичани Делчеви е осъществен и вторият „ пробив” по тематиката. Той е осъществен след изчерпателен разбор от специалисти от ЦДА и от ОДА – София на опциите къде отвън системата на ДА „ Архиви” биха могли да бъдат открити търсените сведения? Така се стигна до концепцията те да бъдат потърсени в отдел „ ГРАО” на регион „ Средец” на Столична община, където се съхраняват архивите на София от 1913 до 1947 година Ролята на „ златните ключета”, които отворят дълго защитаваните секрети на софийските архиви, извършват откритите при първото и второто търсене в ЦДА досиета за очистване на парцели по спогодбата „ Моллов – Кафандарис “, подписана сред Царство България и Кралство Гърция през 1927 година Те са на имената на Гоце Хр. Андонов и на Андон Н. Чопов. Благодарение на данните, съдържащи се в тях, на „ бял свят” след дълго отлежаване в хранилищата се появяват непознати сведения за софийския клон на Делчевия жанр. След обработката им столичното отклонение на Делчеви ще може да бъде проследено до през днешния ден. Разбира се, както и в тази ситуация с новооткритите документи за юнкера Гоце Делчев, и тук ще е нужна обособена обява, в която да се изнесат всички новооткрити сведения.
Основните източници на информация открити в Столична община, регион „ Средец “, отдел „ ГРАО “ са регистрите на лицата, от които се състои семейството на: Андон Н. Чопов, Иван Николов Пейнирджиев, Тина Георгиева Андонова и Димитър Гоцев Андонов. Макар и единствено четири на брой, заради събираната в тях информация, те се явяват скъп извор на точни сведения, допълващи родословието на Делчеви. Важни данни има и в Регистрите за умиранията и в Регистрите за ражданията. Естествено, за тяхната обработка са нужни значително време и старания.
Откритите неточности в листата с анотациите бяха отстранени, архивните документи бяха записани на 2 CD диска и бяха изпратени преди септемврийската среща 2019 година на Смесената комисия на госпожа Емилия Кралева, зам.-министър на външните работи, за потребление от българските участници. Въпреки това, новооткритите документи не бяха взети поради от северомакедонските представители и до общо мнение не се стигна. И на съвещанието на комисията на 11-12 октомври 2019 година в Охрид, за следващ път, двете страни не съумяха да разрешат разногласието „ Чий е Гоце Делчев?”
След неполучаването на по този начин бленуваната от Скопие покана за започване на договаряния за участие в Европейския съюз, възможностите това да стане към този момент са негативни, да не кажа, че са надълбоко замразени. Дали на идните три съвещания на Смесената комисия до края на 2022 година, за които се договориха в София съпредседателите от двете страни по време на взаимното съвещание на двете държавни управления, въпросът „ Гоце Делчев” ще бъде позволен - следва да забележим. Но, както демонстрира над 140-годишното развиване на македонския въпрос, постоянно има едно „ Но!”...
На 4 февруари 2022 година се навършват 150 години от рождението на Гоце Делчев – индивидът, борецът, апостолът, заел още приживе достойното си място отдясно на Васил Левски. Защото с цялостната си активност той продължава започнатото от Дякона в Мизия и Тракия освободително дело в останалите в рамките на Османската империя Македония и Одринско. Впрочем има нещо съдбовно във обстоятелството, че Гоце се ражда в Кукуш единствено година откакто Левски увисва на въжето в покрайнините на София. Историята като че ли побързва да запълни огромната празнота на уредник на национално-революционното придвижване в обречените на още иго области.
Най-синтезирано и тъкмо апостолската задача на Делчев е разказана от Симеон Радев във «Великите сенки»: «Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го съставлява като една гневна фурия – и в действителност, никой не бе еднакъв нему по храброст – само че в неговата природа преобладаваше мечтателността. По предопределение той бе роден за деятел. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха протест в душата му; всички крайни мечти за преустрояване на обществото му изкушаваха мозъка. Една безспирна бликам от многообразен идеализъм бликаше в него. Но това чадо на Кукуш бе схванало, че преди всички идеали върви тоя блян: да бъдеш член на една свободна националност в една свободна земя. И без да удуши в себе си обществените пориви, той бе в Македония бунтовник като българин», заключава летописецът и самичък непосреден участник в национално-освободителните битки.
Поради своята значителност за освободителната битка Гоце Делчев заема неоспорима лидерска позиция в Тайната македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). За множеството от македоно-одринските борци той е «хайдушко божество», както го дефинира поета Пейо Яворов в първата му биография. И през целия си умишлен живот Георги Николов Делчев, както е формалното му име, единствено подрежда доказателства за правотата на едно такова божествено «звание».
Гоце Делчев е роден в Кукуш на 23 януари (ст.ст.), 4 февруари (н.ст.) 1872 година След довеждане докрай на трикласно учебно заведение в родния му град постъпва в Солунската българска мъжка гимназия. Включва се в тайните училищен кръжоци. През 1891 година напуща гимназията и постъпва във Военното учебно заведение в София. Малко преди завършването му е изключен от него поради увлечението му към социалистическите хрумвания.
Гоце Делчев се включва в проведената битка през есента на 1894 година, когато е назначен за преподавател в гр. Щип, където по същото време е преподавател и Дамян (Даме) Груев, член на Централен комитет на ТМОРО. Между двамата се откриват тесни другарски връзки, вследствие на които идва и незабавното привличане на Гоце Делчев в редовете на Вътрешната революционна организация. За малко време, с помощта на всеотдайната си активност, той се трансформира в неин утвърден началник и идеолог.
Дело на Гоце са основаването на първите канали на ТМОРО през българо-турската граница, както и учредяването на първите пунктове в България за приемане и изпращане на куриери и за преместване на оръжие и литература в европейските лимити на Османската империя. Още като преподавател в Щип взе участие в построяването на комитети в града и близките селища. През идната година активността му се принася и в други краища на Македония – Солунско, Кукушко, Дойранско, Гевгелийско и Струмишко. След Солунския конгрес на БМОРК от 1896 година на него и на Гьорче Петров е предоставено изработването на устава и правилниците на организацията, което те извършват навреме.
През есента на 1896 година Гоце Делчев е назначен за преподавател в гр. Банско. След известно време, заради големите си отговорности към Вътрешната революционна организация, се отхвърля от заеманата от него служба и поема по пътя на професионален бунтовник. Последвалата през 1897 година Винишка спекулация подтиква както него, по този начин и другите ръководители към търсене на нови, по-ефикасни форми на организация на ТМОРО. Така той стига до концепцията за четническия институт. Пристъпва се към създаване на чети, на които се разпореждат основно агитационно-организационни функционалности.
От 1896 до 1901 година наред с функционалностите си на член на Централен комитет Гоце извършва и други значими поръчения на организацията. Той е неин чуждестранен представител в България, ревизира и четите навътре в Македония и Одринско в качеството му на основен инспектор. По негова самодейност стартира построяването на революционни комитети и в Одринско. Да тяхното по-нататъшно разгръщане и подсилване значима роля изиграва по негово искане Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг от 1902 година
Заради влошеното състояние на популацията през 1901 година и изключително след неуспеха на Горноджумайското въстание от 1902 година Гоце Делчев, както и Дамян Груев и други дейци на организацията са срещу прибързаното оповестяване на ново въстание. Главното му основание за това е към момента слабото въоръжение на комитетите на организацията.
От тази позиция той посреща с изненада Солунския конгрес на ТМОРО от 1902 година, на който се взема решение за оповестяване на въстание напролет на с.г. Безсилен да се опълчи на решението на конгреса, на който както той, по този начин и Д. Груев не са участвали, той подхваща незабавни дейности за неговото поправяне. Веднага след освобождението на Д. Груев от изгнание той бърза да се срещне с него, с цел да набележат идващите съответни стъпки на организацията. Постигнато е единодушие за отсрочване датата на въстанието за лятото на същата година, както и за превръщането му от «повсеместно и стратегическо» в непрестанно и с присъединяване най-вече на въстанически чети.
Що се отнася до задачите на въстанието, които са и цели на организацията, те съгласно него се свеждат до срутване на османското господство в Македония и Одринско. Поради невъзможността от директно присъединение на тези две области към Княжество България се проектира установяването на автономност и промени в тях, по този начин както се планува в член 23 от Берлинския контракт от 1878 година
При организационното създаване на ТМОРО Гоце Делчев, както и останалите управителни дейци на организацията, се учат от опита на великите възрожденски дейци Г.С. Раковски и изключително Васил Левски и неговите почитатели в лицето на водачите на Априлското въстание от 1876 година
В битността си на македонски бунтовник Г. Делчев не крие и не премълчава в никакъв случай своята българска етническа принадлежност. Всички писма, правилници и устави на организацията, които той и други нейни дейци сформират в края на 19 и началото на 20 в., са писани на литературен български език.
След срещата си с Д. Груев, състояла през април 1903 година, Г. Делчев, съпроводен от дребна чета, се насочва за Серския революционен окръг по отношение на проектирания областен конгрес в планината Алиботуш (дн. Славянка), на който да се обсъдят най-наболелите въпроси на този окръг по отношение на идното въстание. При с. Баница четата е видяна от локалните турски управляващи и обградена от многочислен войник. В почналото неравно стълкновение умират множеството от четниците, сред които и самият Г. Делчев. Така той не дочаква въстанието, за подготовката на което е вложил доста сили и сила. Неговата крах е нечовечен удар върху ТМОРО, само че тя не попречва на хода на дейностите, довели до експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година
След гибелта на Гоце Делчев нито костите му, нито духът му намират покой. В Държавния военно-исторически списък (ДВИА) се пази чужд документ – „ Присъда № 1751 от 9 септември 1918 година на Военно-полевия съд при 8. пехотна Тунджанска дивизия с данни за кражбата на костите на Гоце Делчев, намиращи се във притежание на Никола Мутафчиев от с. Баница, от редника Дамян Несторов Балников от 2/8 ешалон на 17 май 1918 г.” Вярно е, че един подобен срамен факт е изключително сложен за приемане в настоящето развълнувано време на разногласия чий е Гоце Делчев. Но покаянието на боеца откакто е схванал какво е сторил и връщането незабавно на костите на пазителя им го оневиняват и по тази причина го осъждат единствено на един месец тъмничен затвор.
Интересното е, че изнесените тук обстоятелства напълно опровергават версията на доцент доктор Димитър Тюлеков в публикацията му „ Отново за Гоце, 10 години по-късно” за кражбата на костите на войводата. 8 „ Двама войници-крадци през 1917 година, написа Тюлеков, съумяват да заблудят дядо Никола Мутафчиев. Уплашени от пренасяното по влака страховито наличие, изхвърлят торбата, оставена без контрол единствено за момент. Тогава най-старшият офицер - полковник Семерджиев, държи прочувствена тирада за патриотичните каузи на Гоце Делчев, влакът е спрян някъде по равните поля сред Сяр и Ксанти, а войнишкият кордон намира скъпоценната торба.” Авторът на публикацията не показва от кое място са сведенията му, само че те се разминават както в броя на крадците – двама, а не един, по този начин и в годината – 1917, а не 1918, а също и в самото развиване на случилото се. Имайки поради, че преди да се организира съвещанието на военно-полевият съд е извършено разследване и, че присъдата е съгласно настоящия при война военно-наказателен кодекс, то аз мисля, че няма никакво подозрение, че истината за кражбата е съхранена в посочения архивен документ.
В друга дирекция на Държавна организация „ Архиви” (ДА „ Архиви”) – Централния държавен списък (ЦДА), се съхраняват редица непознати документи за митарстването на мощите на Апостола. Те са ксерокопия на съхранявани в Архив на Македониjа-Скопje, Фонд 773 – „ Гоце Делчев” истински документи. Те разкриват позорния акт на предаване на ковчега с тленните остатъци на Гоце Делчев, защитавани от Илинденската организация в Македонския дом в София на публична делегация на тъй наречените Народна република Македония – съставка на Федеративна национална република Югославия.
Това са писма от Главниот тим на Народно-освободителниот фронт на Македония до председателството на Владата на НР Македония, с които се желае да се одобрят средства за покриване на разноските и целенасочената организация към преместването на смъртните остатъци на Гоце Делчев с настаняване и изхранване на гостите. А «гостите» са тези предатели на българските национални ползи в Македония продали и тях, и достойнството си за 30 сребърника! Сред ксерокопията е и писмо от Главниот тим на Народно-освободителниот фронт на Македония до Националния комитет на македонската емиграция в България – София, с което ги известява за признатото решение мощите на Гоце Делчев да бъдат пренесени в Скопие, с молба да потърсят единодушие от неговата фамилия. И тук би трябвало да отбележим, че родствениците на Апостола дълго време отхвърлят да дадат своето единодушие с аргумента, че не цяла Македония е към момента освободена. В последна сметка обаче под натиска на управлението на Илинденската организация и след обещанието на околните на Гоце Делчев, че и те ще бъдат включени в «делегацията» съпротивата рухва и скопяни получават по този начин чаканото единодушие на родствениците.
Останалите писма единствено допълват картината на национално изменничество от страна на виновните «фактори» в София. Връх на тази измяна е «говорот» (приветствието) на акад. Тодор Павлов, който от името на властта на Отечествен фронт в София го произнася на 7 октомври 1946 година при приемо-предаването на мощите на Гоце Делчев в София. Освен него в листата на позора са записали имената си и 32-те лица – делегати на Националния комитет на Македонската емиграция в България, отишли да участват на полагането на мощите на Гоце Делчев в Скопие. Сред тях се открояват имената на Стефан Аврамов, Михаил Сматракалев, Петър Хаджиделев – лидер на делегацията и други
Дано в никакъв случай историята не добавя този лист с нови имена на предатели на българските национални ползи в Македония. Защото изкуството на властниците в Скопие да купуват съвести на наши ръководещи е неповторимо!
Наред с узурпирането на мощите на Гоце Делчев властниците в Скопие поставят своята ръка и на «националната принадлежност» на Апостола обявявайки го за етнически македонец. Несрещайки съвсем никакъв отпор от формалните български ръководещи те печелят нови, и нови поддръжници на това неуместно изказване в интернационален мащаб, както в Европа, по този начин и в Америка. Ръководителят и идеологът на освободителната битка на българите в Македония и Одринско бе позорно помакедончен!
Съдбата пожела спирачка на тази реквизиция да постави българската част на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси. Определянето на съпредседателя, структурата и състава от българска страна на комисията стана с решение на Министерския съвет на Република България. Създаването на комисията е регламентирано в член 8, алинея 2 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Република Македония.
Комисията стартира работа в края на юни 2018 година След постигнатите „ успехи” с решенията за взаимно честване на: Св.св. Кирил и Методий, Св. Наум Преславски, Св. Климент Охридски, Цар Самуил, приет за законен представител на Българското царство, и Григор Пърличев членовете й се изправиха пред проблема „ Гоце Делчев”. И към този момент 15-и месец са в задънена улица, без шансове да излязат от нея.
Във връзка с нуждата от подробна информация на българските членове на комисията, с молба за предпочитано даване на материали, които биха могли да се съхраняват във фонд № 246К „ Българската Екзархия” и в други сходни фондове, към ръководителя на Държавна организация „ Архиви” (ДА „ Архиви”) доцент доктор Михаил Груев се обърна госпожа Емилия Кралева, зам.-министър на външните работи. В писмото си тя изясни, че търси непубликувани документи за Гоце Делчев, по-специално от интервала на неговото образование в Кукуш (1879-1887 г.), Солун (1888-1891 г.), София (1891-1894 г.) и учителстването му в Щип (1894-1896 г.) и Банско (1896 г.). Аналогични непубликувани документи се търсеха и за най-близките родственици на революционера - татко му Никола (ок. 1844-1920 г.), брат му Христо (1885-1927 г.) и сестрите му Руша Делчева – Чопова (1868-1896 г.), Тина Делчева – Андонова, Лика Делчева - Станишева и Еленка (Ленка) Делчева. Всички те през 1913 година се преселват от Кукуш в България и множеството от тях живеят за малко или по-продължително в Горна Джумая (Благоевград) или в София.
Писмото бе подбудено от убеждението, че новоиздирените документи, които свидетелстват за българската среда и схващане на Гоце Делчев и околните му роднини, биха подкрепили в изключителна степен работата на Съвместната комисия.
В отговор зам.-министър Кралева бе осведомена, че в дирекция „ Централен държавен архив” (ЦДА) документи в по тематиката се пазят в няколко архивни фондове.
Най-много документи за Апостола и роднините му се пазят в архивния фонд № 1938К „ Делчев, Георги (Гоце) Николов (1872–1903)”, съхраняван в ЦДА. В него се намират мемоари за Гоце Делчев от Рафаел Камхи, Петър Ацев, Лазар Димитров, Климент Шапкарев, Михаил Чаков, Димитър Мирчев, Антон Страшимиров, Христо Настев, Никола Ризов, Божидар Божилов и други (1887–1971); стихотворение „ Бързай млад войводо “ от Христо Силянов, отдадено на Гоце Делчев.
Запазени са и изявление на Гоце Делчев на VІІІ-ми ексклузивен конгрес на ВМОК (1901); удостоверения, информации, разписки от Гоце Делчев, Марко Секулички, Т. Христов и други за получени и изразходвани суми; лист на дейци на ВМОРО, получили суми от организацията. Особено скъпи са писмата от и до Гоце Делчев и Иван Бележков, Никола Зографов, Никола Малешевски, Марко Секулички, Йордан Нацев, Тома Карайовов, Никола Наумов, Ефрем Чучков, Александър Кипров, Пейо К. Яворов, Туше Делииванов, Димитър Стефанов за активността на Задграничното посланичество (ЗП) на Вътрешната организация и пограничните пунктове на ВМОРО в Лъджене, Кюстендил, Дупница, Чепеларе, Хебибчево. В тях се уреждат въпроси за снабдяването с оръжие и материали, издръжката на чети, за споразумяване на канали за прекосяване в Турция; за връзките с Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и опитите му да поеме в свои ръце управлението на революционното придвижване в Македония и Одринско, за акцията на полк. Анастас Янков, за дейностите на върховистките чети в пограничните региони, за подготовката и експлоадирането на Горноджумайското въстание (1902).
Пазят се и писмата на Гоце Делчев до Неврокопската митрополия, църковно-училищната община в Банско, екзарх Йосиф І и други за приемане на оставката му като основен преподавател в Банско. Сред кориците на архивните папки е „ Из кореспонденцията на Гоце Делчев “ – дешифрирани и коментирани от Дино Кьосев писма до Гоце Делчев. Ценни са и фотосите на Гоце Делчев; на баба Дона Ковачева, Васил Ковачев, Ангел Винишки, Коста Мазнейков, Кръсте Краев, Лазар Поптомов, Георги Христов, Т. П. Тошев, Петър Юруков, Филип Мандов; груповите фотоси на Милан Делчев, Васил Кондев, Райчо Спиридонов, Никола Жеков, Кръстю Траянов, Сане Петров, Тодор Станков, Алфред Христов, Филип Димитров, на участници в конференция на ВМОК в Кюстендил и други
„ Идеалният документ” обаче, отговарящ изцяло на търсенията на зам.-министър Кралева, който свидетелства за българската среда и схващане на Гоце Делчев, бе открит във фонда на Българската екзархия. Това е Рапорт от Н. А. Милйовски, основен преподавател, за вървежа на българското православно смесено учебно заведение, с. Банско, през 1896/1897 образователна година. От него излиза наяве, че потънал в неповторимата атмосфера на Банско Гоце Делчев като основен преподавател и учител по български език, френски език и гимнастика в „ школото” е напълно предан на задачата си.
За потребностите на петимата български представители в Смесената комисия бе изпратена и информация за съхраняваните в отдел „ Държавен архив” (ОДА) – Благоевград архивни документи за Гоце Делчев. В нея е маркирано, че в хранилищата на ОДА – Благоевград не се съхраняват истински документи за Апостола. Сведения се съдържат главно в мемоари. Спомените за Гоце Делчев са основно на лица от с. Баница, Серско и се отнасят за гибелта на революционера. Бащата на Гоце Делчев – Никола Делчев умира през 1920 година в Горна Джумая (Благоевград) и е заровен в градските гробища. Запазени са няколко фотоси на гроба му и на поклонение през 1975 година на потомци на бежанци от Кукуш във връзка 55 години от гибелта му. През 1986 година гробът на Никола Делчев е разкопан в наличието на комисия и останките му са извадени, съхранявани са в Историческия музей и през 1989 година са препогребани в построения в двора на църквата „ Въведение Богородично” Мемориал „ Делчев род”. В архива се съхраняват и няколко документа (предимно спомени) за сестрата на Гоце Делчев – Руша Делчева – Чопова, за сина й Тодор Чопов и за дъщерите й Магда Чопова-Големинова и Велика (Лика) Чопова.
Външно министерство бе осведомено също по този начин, че архивните документи, съхранявани в посочените нагоре институции, са обществени и интензивно са употребявани от голям брой читатели през последните 25 години. В този смисъл експертите-архивисти от ЦДА и ОДА – Благоевград не могат да се ангажират с позиция кои тъкмо от документите, съхранявани в съответните държавни архиви, са били оповестени или не.
Изглежда този отговор на ДА „ Архиви” не удовлетвори изцяло участниците от наша страна в Смесената комисия и заместник-съпредседателят й доцент доктор Наум Кайчев организира няколко срещи с ръководителя на ДА „ Архиви” доцент доктор Михаил Груев. След които изпрати и електронно питане с повече съответни условия за осъществяване на спомагателни търсения от специалистите на институцията. В резултат на всичко това бе освежен издирващият екип в ЦДА и бе уголемен обсега на териториалните архивни отдели с тези в София и Кюстендил, които също се включиха в търсенето.
Отговорите, които пристигнаха в организацията от двата отдела бяха негативни. Във връзка с писмо, получено в ОДА – София по отношение на даване на информация за родственици на Гоце Делчев, доцент доктор Михаил Груев бе известен, че след направена инспекция във ф. № 1К „ Софийско градско общинско ръководство (1878–1944) “, оп. № 6, а.е. №№ 182а, 183, 183а, 184, 185, 185а, 187 и 188 и ф. № 163К „ Столично полицейско комендантство (1883–1944)”, оп. № 2, а.е. № 45 „ Досие на състезателен клуб „ Гоце Делчев” – София (1928–1933)”, не са открити документи, свързани с посочените в писмото имена. Във връзка със запитването до ОДА – Кюстендил за съществуване на данни за роднините на Гоце Делчев ДА „ Архиви” бе осведомена, че след направената информация в именния фишов азбучник и в архивен фонд № 281К „ Участие на Кюстендилски окръг в национално-освободителната битка в Македония – сбирка (1878 – 1944) “, не са открити сведения за търсените лица.
Първият „ пробив” по отношение на настояването на госпожа Ем. Кралева – зам.-министър на външните работи на България, бе осъществен с представянето на лист с анотации на архивни документи, съхранявани в ДВИА, отразяващи сведения за службата в Българската войска на: Георги Николов Делчев, Христо Николов Делчев, Владимир Андонов Чопов, Тодор Андонов (Делчев) Чопов и Петър (Петруш, Туше) Андонов Чопов.
Данните, съдържащи се в 22-те архивни единици, започващи „ С приказ по Военното учебно заведение № 192, § 6 от 11 юли 1891 година Георги Делчев се приема за щатен юнкер в учебното заведение и се зачислява във 2. Рота” и завършващи със „ Свидетелство № 2722 от 4 октомври 1894 година на Георги Делчев за довеждане докрай на старшия клас и претекстове за изключването му” разрешават да се наблюдава по необработен до момента метод образованието на Гоце във Военното учебно заведение. Причината за това е, че заради строгия режим на достъп, множеството от тези архивни материали не са били предоставяни и на професионални историци, и на „ читатели-изследователи”. По един съвършен метод те се допълват от защитаваните в ЦДА „ Спомени на Владимир Коцев за активността на Гоце Делчев във Военното учебно заведение и присъединяване му в национално-освободителното придвижване на македонските българи”, писани през 1959 година, и спомените от Хр. Гюрков от гр. Щип, живущ в Ихтиман, които са озаглавени „ Най-ранният интервал от активността на Гоце Делчев “. Имайки поради както размерът им, по този начин и значимостта им, новооткритите документи ще бъдат показани скоро в обособен електронен уебсайт на уеб-страницата на ДА „ Архиви”.
Независимо в какво си качество – на възпитаник, на юнкер, на преподавател или на лидер на БМОРК, като че ли предчувствайки, че един ден ще избухне спор „ чий е?” Георги Николов Делчев непроменяемо е оставял отговор какъв се усеща по народност. И това се вижда във всеки един обнародван или не архивен документ, обвързван с неговата персона, в който Гоце се е самоопределял недвусмислено като етнически българин от Македония.
Както демонстрират новооткритите материали, незащитени от експертни неточности са и други считани за „ потвърдени факти” от историята на „ Делчевия род”, чиито представители се борят за идеалите на Апостола по фронтовете на три войни. В някои от анотациите на ДВИА е посочен Списък от м. февруари 1913 година на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети, пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение. В тях е визирана „ четата на Рума Делчева”. Внимателният разбор обаче на изпратените сканирани копия на архивните документи от специалисти на ЦДА даде финален отговор на един въпрос: „ Имало ли е изобщо през Балканската война челник на Кукушката чета с име РУМА Делчева или това е била РУША – сестра на Гоце? Безспорно това е била Гоцевата сестра, защото иде тирада за неверно разчитане на буквата „ Ш” като „ М”, и е време „ Рума войвода” да бъде изтрита от историята. А Руша Делчева да заеме полагащото се съгласно заслугите й място, както акцентира и нейната родственица Нина Димитрова Андонова в книгата си „ За Гоце Делчев войвода”!
Прегледът на анотациите за Туше Ан. (Чонов) Чопов разреши на столични архивисти да открият и една друга фактологическа неточност в разказа на ДВИА. „ В Списък [б.а. от м. февруари 1913 г.] на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети [пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение], следващ № 536 е Туше Ан. Чонов (така се води) – месторождение – гр. Кукуш; възраст – 18; в състава на четата на Иван Ташов дружно с четата на Рума Делчева.” Според анотация 2, „ Със заповед № 1, § 6 от 3 март 1913 година по 13-а Кукушка тайфа се зачисляват по описите на дружината и ротите явилите се служили бойци и доброволци. В листата на чиновете от Нестроевата рота под следващ № 93 е записан доброволец Тодор Чопов (така се води); местопребиваване – гр. Кукуш; възраст – 18; фамилно състояние – неженен; националност – българин; изповедание – източно православно; обучение - V-и клас; занимание – ученик; на каква служба се назначава – кон. патрон. обоз (коняр в патронен обоз).” От анотация 3, узнаваме, че: „ Със заповед по 13-та Кукушка тайфа № 26, § 11 от 1 юни 1913 година се афишира лист за изключване на самоотлъчили се опълченци. Под следващ № 8 е записан Тодор Чопов (така се води) от гр. Кукуш, служил в нестроевата рота, в бягство и изключен от котлова храна, считано от 27 май 1913 г.”
Навярно, с цел да обяснят разликата в имената – Туше и Тодор, създателите на листата са сложили под текста на анотация 3 „ Забележка: След сравнение на данните и относителен разбор може да се направи извод, че в архивните документи на 13-та Кукушка тайфа вместо Туше Чопов, погрешно е вписан Тодор Чопов. Същото е видно от специалностите и възрастта на двамата братя (вписани един след различен в Списък [б.а] на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети [пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение]. Тодор Чопов е причислен в Сборната партизанска рота от 20 май 1913 година и е уволнен от същата на 10 август 1913 година, паради което е невероятно същият да е изключен от котлова храна и да се смята в бягство от нестроевата рота на 13-та Кукушка тайфа, считано от 27 май 1913 г.” С която сами слагат питането: „ За кой Тодор Чопов става въпрос?”
Стига да се сравнят данните за другия наследник на Руша Чопова - Тодор Чопов, с тези на неговия адаш, с цел да стане ясно, че е позволена неточност. „ В Списък [б.а.] от 2 февруари 1913 година, на Кукушката чета с челник Иван Ташев следващ № 2 е Тодор Чопов (така се води) – секретар на четата; възраст – 22-годишен; националност – българин; месторождение – гр. Кукуш; обучение – V-и клас; занимание – учител; не се е числил в запаса като войник; не е бил на свръхсрочна работа.” Както ясно се вижда, разминаването е цялостно и очевидно става дума за различен член на Кукушкия жанр Чопови, а не за брата на Туше, чиито данни нямат място в справката.
От своя страна, при отразяване на сведенията за службата в Българската войска на Христо Николов Делчев, брат на Гоце, архивистите от ДВИА са разкрили неверността на различен един „ факт”, придобил необятна гласност в мрежата. Тя е посочена в „ Забележка: В Списъка на наградените участници в Първата международна война, оповестен на интернет страницата на ДА „ Архиви”, попада името на Христо Делчев – старши подофицер, на служба – мерач, служил в 3-ти артилерийски полк, 2-ро скорострелно артилерийско поделение, награден със Знак на военния медал „ За смелост “, IV ст., според зап. № 193/1916 година по 2-ра пехотна дивизия със следните претекстове за награждаване: за проявена смелост във войната против сърбите през 1915 година При осъществената инспекция по архивните документи на 3-ти артилерийски се откри, че старши подофицер Христо Делчев от 2-ро скорострелно артилерийско поделение, награден с Военен медал „ за Храброст “, е родом от с. Кара Саралий (правилно Кара сарлии), Карловска околия (дн. Столетово). Същият няма връзка с известната фамилия Делчеви от гр. Кукуш.” В друга „ забележка” сътрудниците от ДВИА показват, че: „ При осъществената инспекция по Списъка на починалите в Първата международна война, оповестен на интернет страницата на ДА „ Архиви”, не се откри информация за Владимир Чопов.” Изглежда откриването на направени при описването на архивни документи за „ Делчевия род” експертни неточности ще остане различен един от дребното положителни резултати от работата на Смесената комисия!
Сравнително малко са сведенията, които се отнасят до най-близките роднини на Гоце Делчев. Основополагащи са данните за тях в проучването на Туше Влахов, от което са минали цели пет десетилетия. 14 Нови сведения за генеалогията на „ Делчевия род” разгласява през 2018 година гл. ас. доктор Станислава Стойчева, само че техен източник са преписки и се отнасят за интервала от края на 19 до началото на 20 в.
Майката на Гоце Делчев - Султана (ок. 1844-1907) умира в Кукуш. След 1913 година в Горна Джумая (Благоевград) сигурно са живели: бащата на Гоце - Никола Димитров (Мицов) Делчев (ок. 1844-1920), брат му Христо (1885-1927), който към 1924 година се мести в София и там умира. Той има деца: Георги (р. 1909), Никола (р. 1911), Елена (р. 1913) и Маргарита (р. 1920). Сестрата на Гоце - Руша (Мария/Маруша) (1868-1945), омъжена е за Андон (Доне) Чопов, с деца Владимир (1890-1918), Тодор (1892-1923), Петър/Петруш (Туше) (1897-1959), Христо, Велика (Лика) (1895-1983), Елена (Ленка) и Магда. Бягайки от погрома съвсем непосредствено в София, след два месеца престой в Дупница, идват: Тина/Христина/Катерина (ок. 1874-1954), омъжена е за Георги (Гоце) Андонов, с деца Мицо/Димитър (р. 1901), Христо /1903-ок.1937/ и Милан (р. 1906), Александър/Сандо (р. 1908) и щерка Мария (р. 1911). Като цяло за наследниците на Христо Делчев съвсем нищо не се знае, до момента в който за наследниците на Руша - за Чопови, и на Тина - за Андонови, има относително много оповестена информация, в това число в книгата на Нина Димитрова Андонова " За Гоце Делчев челник ". Почти нищо не се знае за най-малките сестри на Гоце: Лика/Велика (р. ок. 1876), омъжена, съгласно някои непотвърдени данни, за Никола Станишев. Елена (Ленка) (р. ок. 1880), омъжена за Иван Пейнирджиев.
Именно заради неналичието на задоволително информация за трансформиралите се в столичани Делчеви е осъществен и вторият „ пробив” по тематиката. Той е осъществен след изчерпателен разбор от специалисти от ЦДА и от ОДА – София на опциите къде отвън системата на ДА „ Архиви” биха могли да бъдат открити търсените сведения? Така се стигна до концепцията те да бъдат потърсени в отдел „ ГРАО” на регион „ Средец” на Столична община, където се съхраняват архивите на София от 1913 до 1947 година Ролята на „ златните ключета”, които отворят дълго защитаваните секрети на софийските архиви, извършват откритите при първото и второто търсене в ЦДА досиета за очистване на парцели по спогодбата „ Моллов – Кафандарис “, подписана сред Царство България и Кралство Гърция през 1927 година Те са на имената на Гоце Хр. Андонов и на Андон Н. Чопов. Благодарение на данните, съдържащи се в тях, на „ бял свят” след дълго отлежаване в хранилищата се появяват непознати сведения за софийския клон на Делчевия жанр. След обработката им столичното отклонение на Делчеви ще може да бъде проследено до през днешния ден. Разбира се, както и в тази ситуация с новооткритите документи за юнкера Гоце Делчев, и тук ще е нужна обособена обява, в която да се изнесат всички новооткрити сведения.
Основните източници на информация открити в Столична община, регион „ Средец “, отдел „ ГРАО “ са регистрите на лицата, от които се състои семейството на: Андон Н. Чопов, Иван Николов Пейнирджиев, Тина Георгиева Андонова и Димитър Гоцев Андонов. Макар и единствено четири на брой, заради събираната в тях информация, те се явяват скъп извор на точни сведения, допълващи родословието на Делчеви. Важни данни има и в Регистрите за умиранията и в Регистрите за ражданията. Естествено, за тяхната обработка са нужни значително време и старания.
Откритите неточности в листата с анотациите бяха отстранени, архивните документи бяха записани на 2 CD диска и бяха изпратени преди септемврийската среща 2019 година на Смесената комисия на госпожа Емилия Кралева, зам.-министър на външните работи, за потребление от българските участници. Въпреки това, новооткритите документи не бяха взети поради от северомакедонските представители и до общо мнение не се стигна. И на съвещанието на комисията на 11-12 октомври 2019 година в Охрид, за следващ път, двете страни не съумяха да разрешат разногласието „ Чий е Гоце Делчев?”
След неполучаването на по този начин бленуваната от Скопие покана за започване на договаряния за участие в Европейския съюз, възможностите това да стане към този момент са негативни, да не кажа, че са надълбоко замразени. Дали на идните три съвещания на Смесената комисия до края на 2022 година, за които се договориха в София съпредседателите от двете страни по време на взаимното съвещание на двете държавни управления, въпросът „ Гоце Делчев” ще бъде позволен - следва да забележим. Но, както демонстрира над 140-годишното развиване на македонския въпрос, постоянно има едно „ Но!”...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ