До кога българите ще вярват на професионални мошеници в политиката, само защото са добри оратори?
Евгени Кънев
Днес е денят на успеха над нацистка Германия, когато малко преди среднощ европейско време на 8.5.1945 е подписана капитулацията.
А на следващия ден - 9 май - е денят на Европа, когато през 1950 г, декларация на френския външен министър Роберт Шуман слага под общо ръководство въглищната и стоманената промишлености на Франция и Западна Германия (ФРГ) - с което се бележи началото на Европейската общественост, официализирано в контракта от Рим (1957 г).
Това, което ми липсва в нашата политика са пламенни оратори, които да пазят полезностите на Европа: господство на правото, свободата на словото, правата на индивида, отбрана правата на малцинствата, политическия плурализъм, неприкосновеността на частната благосъстоятелност, тайната на персоналната преписка и така нататък
Вместо това, терминът
“европейски полезности ” е станал факсимиле и постоянно употребен като насмешка
в контрастност с прослава на някакви митични български “изконни ” полезности. Не, същите тези европейски полезности - ненавиждани от незнание - са залегнали в нашата Конституция от 1991 г и то 14 години преди да подпишем Лисабонския контракт за присъединение към Европейски Съюз през 2005 г!
Начиная с член 4 (1): “България е правова страна. ”
Да, няма кой да отбрани тези полезности от тяхното редовно поругаване от политиците на Прехода, които в огромното си болшинство са със соц нрав. По подигравка на ориста - това поругаване стана ендемично с влизането ни точно в Европейски Съюз!
“Върховенството на правото ” стана факсимиле, до момента в който се формираше един граблив олигархичен хайлайф посредством ендемична корупция и прям обир на обществени фондове под закрилата на прокуратурата, а и на правосъдната власт.
Единствената страна в Европейски Съюз без наказан политик!
“Свободата на словото ” у нас удари дъното в международната ранглиста, поради напълно следен разказ на националните медии, където корупцията е спорадично споменавана като нещо по този начин типично и обикновено за … демокрациите.
“Правата на индивида ” са безчет неоправдателни присъди от Европейски съд по правата на човека против България за систематичното им тъпчене от правоприлагащите органи: Министерство на вътрешните работи, администрация, прокуратура и съд.
Вместо “защита правата на малцинствата ”, тези малцинства са желана територия за инженерингови планове, в които злоупотребата с техния обществен статут и разпалването на ненавист към тях носи гласове и основава патерици на Статуквото.
“Политическият плурализъм ” се състои в многообразие от инженерингови планове на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, които стремително съвсем задушават всяка неконтролирана политическа опция посредством - точно - репресивните органи и медиите.
“Неприкосновеност на частната благосъстоятелност ” е към момента пожелателна след толкоз рейдове за кражба на благосъстоятелност освен от българите (от политици, мутри, имотна мафия, офшорки, подставени лица, клошари ), само че даже от огромни европейски вложители посредством “гнили ябълки ” в съда.
“Тайна на персоналната преписка ” беше взривена от хиляди случаи на неконтролирано подслушване, шантаж на най-високо политическо равнище посредством записи, гнет и тормоз над политици и жители, опълчили се против системата.
Къде са ораторите в нашата политика, които се опълчват против всичко това?
Къде са тези, които не се срамят от Европа, тъй като България е Европа!
Къде е българския Ги Верхофстад, някогашния белгийски министър председател, който пали Европарламента със своите пламенни речи за Европа и нейните полезности?
Ами до момента в който ги нямаме - българите ще имат вяра на професионални мошеници в политиката, единствено тъй като са положителни оратори!
Днес е денят на успеха над нацистка Германия, когато малко преди среднощ европейско време на 8.5.1945 е подписана капитулацията.
А на следващия ден - 9 май - е денят на Европа, когато през 1950 г, декларация на френския външен министър Роберт Шуман слага под общо ръководство въглищната и стоманената промишлености на Франция и Западна Германия (ФРГ) - с което се бележи началото на Европейската общественост, официализирано в контракта от Рим (1957 г).
Това, което ми липсва в нашата политика са пламенни оратори, които да пазят полезностите на Европа: господство на правото, свободата на словото, правата на индивида, отбрана правата на малцинствата, политическия плурализъм, неприкосновеността на частната благосъстоятелност, тайната на персоналната преписка и така нататък
Вместо това, терминът
“европейски полезности ” е станал факсимиле и постоянно употребен като насмешка
в контрастност с прослава на някакви митични български “изконни ” полезности. Не, същите тези европейски полезности - ненавиждани от незнание - са залегнали в нашата Конституция от 1991 г и то 14 години преди да подпишем Лисабонския контракт за присъединение към Европейски Съюз през 2005 г!
Начиная с член 4 (1): “България е правова страна. ”
Да, няма кой да отбрани тези полезности от тяхното редовно поругаване от политиците на Прехода, които в огромното си болшинство са със соц нрав. По подигравка на ориста - това поругаване стана ендемично с влизането ни точно в Европейски Съюз!
“Върховенството на правото ” стана факсимиле, до момента в който се формираше един граблив олигархичен хайлайф посредством ендемична корупция и прям обир на обществени фондове под закрилата на прокуратурата, а и на правосъдната власт.
Единствената страна в Европейски Съюз без наказан политик!
“Свободата на словото ” у нас удари дъното в международната ранглиста, поради напълно следен разказ на националните медии, където корупцията е спорадично споменавана като нещо по този начин типично и обикновено за … демокрациите.
“Правата на индивида ” са безчет неоправдателни присъди от Европейски съд по правата на човека против България за систематичното им тъпчене от правоприлагащите органи: Министерство на вътрешните работи, администрация, прокуратура и съд.
Вместо “защита правата на малцинствата ”, тези малцинства са желана територия за инженерингови планове, в които злоупотребата с техния обществен статут и разпалването на ненавист към тях носи гласове и основава патерици на Статуквото.
“Политическият плурализъм ” се състои в многообразие от инженерингови планове на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, които стремително съвсем задушават всяка неконтролирана политическа опция посредством - точно - репресивните органи и медиите.
“Неприкосновеност на частната благосъстоятелност ” е към момента пожелателна след толкоз рейдове за кражба на благосъстоятелност освен от българите (от политици, мутри, имотна мафия, офшорки, подставени лица, клошари ), само че даже от огромни европейски вложители посредством “гнили ябълки ” в съда.
“Тайна на персоналната преписка ” беше взривена от хиляди случаи на неконтролирано подслушване, шантаж на най-високо политическо равнище посредством записи, гнет и тормоз над политици и жители, опълчили се против системата.
Къде са ораторите в нашата политика, които се опълчват против всичко това?
Къде са тези, които не се срамят от Европа, тъй като България е Европа!
Къде е българския Ги Верхофстад, някогашния белгийски министър председател, който пали Европарламента със своите пламенни речи за Европа и нейните полезности?
Ами до момента в който ги нямаме - българите ще имат вяра на професионални мошеници в политиката, единствено тъй като са положителни оратори!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ