Евелина БелчеваУбедена съм, че смъртта на Николай Волев е неговият

Евелина Белчева

Убедена съм, че гибелта на Николай Волев е неговият финален екзистенциален избор. Този жест не е инцидентен и персонален, той е резултат от вонящите миазми в актуалното ни общество. Няма нищо инцидентно, по този начин споделяше!
Много бездънен, доста сензитивен създател, колкото самоуверен и дръзновен, толкоз подсъзнателен и сензитивен! Един от най-почтените и надарени хора, които познавам.

Погуби го долната българска сегашна реалност,

изтъкана от незначителност, кариеризъм, злоба и духовно оскотяване.
Неистово работеше по филм за ориста на Яворов и Лора – изцяло отдадено, с извънредно възприятие за психологизъм и човещина. Живи са – в нас – по този начин споделяше! Но беше уверен, че няма да получи поддръжка за кино лентата и тази мисъл го разяждаше доста повече от болестта. И повтори трагичния жест на Яворов: „ Неговият трагизъм е по-голям от нашия! “
Изпитваше страшни болки, само че работеше философски, с наслада и неистова отдаденост, като че ли да заглуши болката: „ Обичам да давам знак, че ме има! “
Нека да осъзнаем какво го принуди да се изолира за 16 години отвън киното, отвън обичаната си работа, която беше смисъл на живота му! ЗАЩО най-големите ни създатели си отиват

низвергнати духовно,

в алиенация, мизерия и омерзение.

Такова общество, което обрича на сходно битие своята интелигенция, най-талантливите си създатели, е ОБРЕЧЕНО ОБЩЕСТВО!
Неговата гибел отвори голяма пропаст в българската просвета и в душите на приятелите, които го ценят и обичат.
Поклон доземи пред нравственото достолепие и силата на тази огромна персона!
Николай, ти ми подари цяла една нова Вселена.
Господи, благодаря ти, че ни срещна!