Евдокия Александрова е нутриционист и организира семинари и събития в

Евдокия Александрова е нутриционист и провежда семинари и събития в помощ точно на това да разберем какво тъкмо да слагаме в чинията си, с цел да сме здрави. Самата тя е диагностицирана с хашимото още през 2008 година, само че взема решение да направи нещо по въпроса чак осем години по-късно. И по този начин от света на корпоративния маркетинг Ева се преквалифицира, подтикната от личния си опит и прекарвания.„ Попаднах на седмичен интернационален уебинар, където лекари обясняваха, че има метод щитовидната жлеза да се подкрепи с ежедневни действия, а освен да се разчита на стандартната терапия – споделя Ева. – Аз по този начин и не бях взимала нужните лекарства, което не върша и до през днешния ден, тъй като наблюдаващият ме ендокринолог не смята за належащо. От януари до май 2016-а обаче четири пъти настивах и бях много обезверена, тъй като не беше обикновено. Започнах да чувам този уебинар и се оказа, че съвсем нищо не разбирам. Продължих да чета по тематиката, защото тук не приказваме за диета, а за промяна на безусловно целия метод на живот. И се впуснах в приключението. Имаше такива резултати, в които и аз не можех да допускам.Всичко, което ме мъчеше, е имало връзка с автоимунния развой – чести настинки, отмалялост, косопад, чупливи нокти, нервност, неприятен сън, мъчителен цикъл, поликистозни яйчници и инсулинова устойчивост. И всичко това се повлия. Започнах да взимам всевъзможни курсове за преквалификация, които са със статут на полувисше. Убедих се, че в основата на всичко и най-лесното, с което човек може да стартира, е храната. “ А точно качеството на храната. „ Какво значи това? Плътността на храната е един от факторите, който въздейства върху нейното качество, т.е. дали е гледана щадящо и по метода, по който се допуска съгласно естествените закони. Така понижаваме възпалението в организма, което всички под една или друга форма имаме. Установих да вземем за пример, че пиянство на костен бульон или ястие на сурова туршия са все привички, които оказват помощ точно за възобновяване на стомашно-чревния тракт, а доста неразположения потеглят оттова. “Каква е първата смяна, която вижда в себе си, започвайки с тези дребни неща? „ Енергията ми се върна, а в случай че тя липсва още от събуждането, значи, че нещо пропущаме и най-логично е първо да обърнем внимание на наличието в чинията. Върна се здравият и първокласен сън. И близките също видяха, тъй като се бях успокоила. Кръвните ми индикатори граничеха с оптимални без хормонална терапия, автоимунното ми заболяване постепенно влезе в ремисия. Но това би трябвало да се поддържа, защото фактори като нескончаем стрес ме връщат назад към него. “С какви клиенти работи Ева през днешния ден? „ Помагам на заети хора в забързаното си всекидневие да изградят пълноценни и устойчиви хранителни привички. Храната не е даденост, тя е привилегия – историята ни демонстрира какъв брой са работили хората, с цел да я имат, а през днешния ден мъчно намираме същинската храна в заобикалящото ни обилие. Клиентите ми са главно дами, които изпитват усложнения с тежестта и по отношение на моя опит ги предизвиквам да отидат на доктор за проучвания и им давам хранителни насоки. В рамките на 2-3 месеца, в случай че човек обърне внимание на метода, по който се храни, спи, движи и изобщо персоналното му отношение към обкръжаващата го среда, всичко може да се промени “, продължава Ева. „ Най-елементарното за мен е да си носим храна със себе си, изключително когато към момента не знаем по какъв начин да си избираме най-пълноценната храна на открито по заведения за хранене. Аз отивам на фермерски пазар един път или два пъти в седмицата. Обикновено имам и два дни, в които си подготвям седмичното меню, употребявайки безусловно всички уреди у дома, с цел да спестявам време. Нареждам кутиите в хладилника и по този начин бързо вземам решение кое да бъде за обяд или вечеря. Правя и десерти с ясни съставки, които в никакъв случай не хапвам на гладно и в огромни количества. “Спортът каква част е от този метод на живот? „ Спортът участва според от персоналното равнище на физическа подготовка и потребности. Има хора, които се движат малко – от колата в офиса и след това у дома. Понякога предлагам на някои дами, с които работя, да стартират с вървене и с леки общи физически извършения вкъщи. Вярвам, че положението ни се дефинира от ежедневните привички, които построяваме. Не обичам да приказвам за диети, или детокс, или режими. С една дама – направихме консултация и я посъветвах да посети ендокринолог, тъй като беше непрекъснато изтощена и с апетит за сладко. Предположенията ми за хипофункция на щитовидната жлеза се потвърдиха. Направихме разтоварващите дни, които съм изготвила въз основата на хранителни рекомендации от разнообразни интернационалните експерти. Дамата беше толкоз усърдна, че чак към техния край откри, че сладкото не ѝ липсва. Променихме наличието на чинията и когато приключихме, ми сподели какъв брой е хубаво човек да спи добре, да не изпитва апетит за сладко и да се буди с сила! “А по какъв начин стои въпросът с алкохола и кафето? „ От година и малко по натурален път стопирах всевъзможен алкохол. Човек би трябвало самостоятелно да си го усети. Но за мен той няма никакво място в развой, в който тялото се връща в баланс, фокус е репродуктивното здраве или възстановяване на тежестта, а пък за кафето – аз съм „ за “ и си го пия заран на драго сърце, само че единствено в случай че съм сигурна, че не разгадавам на него за сила. След като закуся щедро, му се любувам най-малко 20 минути. “„ Тази година толкоз се въодушевих, че излязох отвън удобната си зона и започнах да върша събития онлайн и онлайн. „ Как да се храниш пълноценно и противовъзпалително на процедура “ пожъна огромен триумф и имаше три поредни издания. Последваха още няколко с друга устременост. Поддържам уеб страницата blissfulhearts.bg (и канали в обществените мрежи), където отпущам лесноразбираема и научно обоснована информация, както и бързи, лесни и пълноценни предписания. Самата аз постоянно си ги подготвям у дома. Надявам се по този метод всеки, докоснал се до мен, да се усеща подсилен и забелязан. Нещо, което осезаемо ми липсваше през 2016-а, когато тръг-нах по трънливия път на себепознанието. “