Еуфорията след победата над Армения доведе Азербайджан до конфликт с

Еуфорията след успеха над Армения докара Азербайджан до спор с Русия. А в този момент оттова се насочат закани към нас. Алиев дрънка с оръжия, заявявайки, че страната му е почнала подготовка за война. Срещу кого, се схваща без обяснения. Местните управляващи дават обещание да направятта съветската войска на части, в случай че тя се осмели да нахлуе на тяхна територия. Но какво ще стане, в случай че нещата в действителност стигнат до СВО сред Русия и Азербайджан?

Руски войник от най-боеспособните азербайджански специфични елементи от първата Карабахска война – „ 777 “ и „ Едноока сова “ – приказва почтено и намерено пред „ Царьград “ за бойния дух на азербайджанците. С позивна „ Щрафбат “ през 1992 година взе участие в основаването на Милли Орда (наименованието на националната азербайджанска армия). А през 2014 година се записва доброволец в Донбас и се бори в Славянск.

Съотношението сред страхливци и смелчаци

„ Штрафбат “: В началото на 90-те години те имаха единствено няколко същински бойни елементи. И те бяха от към 80% руснаци, пристигнали при тях, съветски бакинци и мощно русифицирани бакинци-азербайджанци, приключили руски военни учебни заведения.

Баку през 1992 година беше специфичен град, като Одеса в Украйна или Санкт Петербург в Русия. Въпреки че национализмът към този момент започваше да се култивира там. А турците имаха голямо въздействие още тогава. Те спонсорираха и въоръжаваха Азербайджан.

Когато с приятеля ми Дима напуснахме гарата в Баку, видяхме на улицата човек в 12-цветна тропическа камуфлажна униформа. В Русия по това време даже „ афганка “ с песъчлив цвят към този момент се смяташе за готина. Приближихме се до него. Оказа се студент - предстоящ преподавател по съветски език. Доброволец в отделение, основано от техния професор.

Човекът се споделяше Султан. Благодарение на него попаднахме в 811-ти Лачински полк. Имаше единствено няколко доброволци като него. Султан ни сподели: „ Азербайджанците са като японките. Или са доста красиви, или доста грозни - няма приблизително състояние. “

Спомням си по какъв начин в Баку набираха личен състав за пердах в Карабах – проведоха набези по пазарите. Мъжете се криеха под тезгяхите и когато ги извеждаха, мнозина плачеха. Натъпкваха ги в рейсовете и ги отвеждаха на война. Там, в цивилни облекла, тичаха из окопите с муниции.

Не им позволяваха да се обаждат нито от пазара, нито от Карабах, тъй като откакто приказват с околните си, сигурно щяха да избягат. Нямаше никаква мотивация. Тоест, хората отиваха на пазара и изчезваха, а околните им не знаеха, че към този момент са на война. Тогава нямаше мобилни телефони.

Разбира се, не всички избягаха. Но тези енергични азербайджанци, които се биеха с нас, се срамиха от такива дезертьори. Спомням си доброволеца Намик. Той остана с картечница, с цел да прикрива нашия отряд, самичък се записа доброволец и почина. Той също беше русифициран бакинац, който беше неразграничим от руснак. Но тук всичко е въпрос на съразмерност сред смелите и страхливите.

- Някъде три към седем. И три е максимумът. По-голямата част от азербайджанците не са воини. Те не могат да понасят пукотевица и дълги борби с врага, отстъпват и бягат.

„ Арменците ги плашиха с воя на чакали “

–

- Винаги. И даже не им се постановяваше да влизат в пердах, с цел да избягат. Например, през лятото на 1992 година арменците обкръжиха Агдам. Намира се в равнина, заобиколен от планини. Арменците сложиха унищоженате техника в тези планини и я подпалиха. Това единствено ускори чувството за обграждане и оказа огромен напън върху душeвността. А арменските разузнавачи се приближаваха и виеха като чакали. Всичко това предизвикваше същинска суматоха измежду азербайджанците. Когато започваше пердах или мощен обстрел, те незабавно се оттегляха.

Въпреки че бяха по-добре екипирани в тази война. За разлика от арменците, те даже имаха бойни самолети: те им бяха предоставени от Украйна дружно с украински водачи.

Те имаха всичко. Липсваше им единствено военен дух. Но бяха и жестоки. Жестоко малтретираха пленниците.

Отношението към руснаците тогава беше положително, в никакъв случай не чух неприятна дума за себе си. Но не можех да си показва по какъв начин могат да вършат такива неща с арменците.

Не воини, а търговци и началници

- През цялото време. Само по този начин беше. Те не са воини, а търговци. Имат доста публикувана дума „ алвер “ /може би има поради алъш-вериш/ - на нашия език „ купи – продай “. Много от териториите им бяха продадени на арменците от самите техни висши чиновници.

Войските към момента стоят и внезапно виждат, че няма прикритие: то е отишло някъде. Много постоянно те са се оттегляли в обстановки, когато към момента е било допустимо да се защитят.

Позициите ни бяха в село Чухурмахли. Дима беше стрелец-оператор, а аз бях механик-водач в БМП. Карахме напред, стреляхме и се връщахме, само че на позициите ни нямаше никой! Влязохме в идващото село, Ахмедавар, и там имаше арменци. Карах колкото можех по-бързо. Но нашето БМП въпреки всичко беше ударено.

Изскочихме от него и бързо закуцахме по улицата. Видяхме кола като нашите „ самуни “ в някакъв двор. Азербайджански боец влачеше шевна машина в нея. Казах му: „ Просто я пусни - арменците са на всички места! “ Той я пусна. Качихме се в колата и, като някак си се извивахме, избягахме от този Ахмедавар.

След това с Дима се прехвърлихме в специфичните елементи „ 777 “, след това в „ Еднооката сова “. И там имаше друга навалица – рускоезични, а офицерите бяха доста съществени. Там бях в „ скитаща “, номадска минохвъргачна батарея.

Спомням си нашите командири. Бакински татарин на име Алтаф, той имаше лична школа по карате, а също така издаваше списание за комикси в Турция. Имахме първия и единствен снайперски взвод в цялата войска, който беше основан и управителен от чичо Юра – притежател на фабрика за мебели. Това бяха освен смели хора, само че и образовани, а и не небогати.

- Разбира се. Суетата е може би главният им грях. Колкото по-голям е каскетът ти - аеродрум, толкоз по-голям си. Никога не бих могъл да си показва, че можеш да пасеш овце в костюм от три елементи. Но съм виждал това в Азербайджан.

Веднъж дойдохме в Ленкоран за екипировка (между другото, по това време там бяха пристигнали и два самолета от Афганистан – докараха муджахидините да се бият за Азербайджан). И там, във военното отделение, видях глава на кран. Дори не кулокран, а елементарен кран за вода.

В казармата, пред тоалетната, имаше мивки и всички „ врътки “ на главите на крановете бяха свалени. Имаше единствено една врътка, стояща у специфичен човек. Ако някой имаше потребност да се измие, той отиваше до него и го молеше. И този шеф на крана подаваше клапана с значим взор, а също по този начин наблюдаваше процеса на измиване.

Разбира се, Азербайджан няма да преживее боен конфликт с Русия. Но въпреки всичко, не може да се съди за протичащото се в този момент по това, което се е случило тогава. Във всеки случай, нещо се е трансформирало. Турците ги поучават, а и виждат нашите проблеми - това ги стимулира да бъдат смели с нас. Ясно е, че по-късно ще бъдат доста разочаровани. Но да се хвалиш с какъвто и да е зложелател е несвоевременно. Особено след Чечня и Украйна. И изключително като се има поради, че през днешния ден имаме и стабилен „ Алвер “ и задоволително предатели на върха.

Русия има доста благоприятни условия да нанесе съществени вреди на Азербайджан. Но ние също не вършим доста от това, което бихме могли в Украйна. Ние стискаме и смиламе всичко. Те изстискват пъпки и унищожават врага. Във войната би трябвало да се стигне до дъно.

Когато защитавахме Славянск през 2014 година и украински бойци и техника минаха към нас, когато в Харков и Одеса се организираха проруски манифестации, за каквито даже Крим не мо