Не разбрахте ли? Ние сме виновни, защото имаме злата участ да не сме баджанаци на някого
Ето по този начин фокусът се измества, уважаеми. Измества се от това, че един човек е подавал сигнали за тормоз от съседа си неведнъж и най-сетне е приключил с патрон в главата. Докато някакъв престъпен психолог надали не изясни, че Иван Владимиров - Нав и съседите му са отговорни за това, че не са отнесли " солидарно " въпросът към прокуратурата с тъжба против въпросния " хипотетичен причинител ", в ефира на друга национална телевизия шефът на Националното разследване Борислав Сарафов заприказва за това по какъв начин прокуратурата няма никаква виновност, тъй като се занимава с към този момент осъществени закононарушения. Превенцията, рече Сарафов, е отговорност на цялото ни общество и всеки обособен жител.
Сиреч, ние сме си отговорни, разбирате ли? Ние сме си отговорни, че жалбите в родните институции остават като зов в пустиня и ние ще сме си отговорни, в случай че някой от нас свърши с патрон в главата, в случай че свърши на части в куфар, пренебрегнат в някоя канавка.
Наративът се трансформира изцяло съзнателно. Защото другояче някой някъде би трябвало да признае, че не сме отговорни ние. Виновна е корупцията, отговорен е политическият ни хайлайф, толерирането на противозаконни проктики, систематичното затваряне на очите от страна на силовите органи. Фокусът се измества, тъй като в противоположен случай ще рухне като къща от карти опорката, че институциите у нас работят безотказно, а неналичието на доверие в тях е плод на въображението ни или резултат от политически престрелки.
Стига.
Липсата на доверие в институциите е реалност, тъй като системата ни накара да повярваме, че нищо не зависи от нас. Че сме безгласни букви и същите тези институции няма да ни чуят, тъй като имаме злата орис да не сме баджанаци на някого.
Иван Владимиров - Нав не е потърпевш. Беше погубен. И то не от хипотетичен причинител, а от съседа си - някогашен служител на реда със законно притежавано оръжие, против който са подавани няколко сигнала. Къде са свършили те - следва да разберем. Предстои също да разберем дали някой някъде не е затулил тези сигнали, тъй като някогашният служител на реда е нечий. Нав обаче няма да бъде върнат. А ние няма да извлечем поуките си.
Джесика Вълчева
Сиреч, ние сме си отговорни, разбирате ли? Ние сме си отговорни, че жалбите в родните институции остават като зов в пустиня и ние ще сме си отговорни, в случай че някой от нас свърши с патрон в главата, в случай че свърши на части в куфар, пренебрегнат в някоя канавка.
Наративът се трансформира изцяло съзнателно. Защото другояче някой някъде би трябвало да признае, че не сме отговорни ние. Виновна е корупцията, отговорен е политическият ни хайлайф, толерирането на противозаконни проктики, систематичното затваряне на очите от страна на силовите органи. Фокусът се измества, тъй като в противоположен случай ще рухне като къща от карти опорката, че институциите у нас работят безотказно, а неналичието на доверие в тях е плод на въображението ни или резултат от политически престрелки.
Стига.
Липсата на доверие в институциите е реалност, тъй като системата ни накара да повярваме, че нищо не зависи от нас. Че сме безгласни букви и същите тези институции няма да ни чуят, тъй като имаме злата орис да не сме баджанаци на някого.
Иван Владимиров - Нав не е потърпевш. Беше погубен. И то не от хипотетичен причинител, а от съседа си - някогашен служител на реда със законно притежавано оръжие, против който са подавани няколко сигнала. Къде са свършили те - следва да разберем. Предстои също да разберем дали някой някъде не е затулил тези сигнали, тъй като някогашният служител на реда е нечий. Нав обаче няма да бъде върнат. А ние няма да извлечем поуките си.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ