Ето какво се случи в България: група дилетанти, скочили в

Ето какво се случи в България: група дилетанти, скочили в политиката с претенцията да ни спасят, със самочувствие до небето, само че без покритие, провалиха образуването на болшинство на смяната. Кое е в този момент по-малкото зло?

Не знам дали препоръчаното от „ ИТН ” (ИТН) държавно управление ще бъде утвърдено или не. Другите две така наречен партии на митинга очевидно няма да го поддържат. Но пък има и други разновидности - без техните гласове.

" Ами аз отраснах със Слави "

Каквото и да стане, едно към този момент е ясно: „ суверенът ” (по Слави Трифонов) ни вкара в следващия безценен опит. Е, не целият - само към 11 % от него. Но задоволителни за образуването на малцинство от 65 депутати, което в този момент, най-малко на думи, желае да ръководи самó.

За следващ път се оказа, че има задоволително хора, подготвени да гласоподават за нещо, за което не знаят нищо - нито за качествата му да ръководи, нито за политическите му цели, планове и съответни проекти (ако въобще има такива). Не знаят, само че не се и интересуват. Може би тъй като са, нагледно казано, отгледани в правещото се в този момент на политическа партия телевизионно шоу, „ възпитани ” и „ образовани ” от неговия водещ и подчинените му сценаристи.

След изборите на 11 юли моя позната беше попитала едно момиче за какво е гласувало за Слави Трифонов. „ Ми аз отраснах с него ”, дало отговор момичето.

Какво се случи

Лесно можеше да се планува какво ще произтече от това. Макар че, признавам, действителността се оказа толкоз отчайващо грозна, че надвиши и най-мрачните упования. Ето какво се случи.

Група дилетанти, скочили в полето на политиката с претенцията да избавят нацията, със самочувствие до небето, само че без никакво покритие, с непоколебима нарцистична, само че ненапълно детска самонадеяност провалиха образуването на ясно и релативно устойчиво парламентарно болшинство на смяната и направиха поддръжката на възможните си сътрудници и съдружници невъзможна.

Постигнаха го, като с арогантното си държание редовно ги унижаваха и шантажираха. Отказаха да поемат твърди писмени задължения с съответна политическа стратегия. Спуснаха им за утвърждение лист с претенденти за министри, които, с някои изключения, впечатляват главно с липса на опит и на ясна гражданска позиция. Всъщност, на каквато и да било обществено предпазена позиция по който и да било значим публичен въпрос. С повече от съмнителна експертиза, да не приказваме за някаква визия. Сред тях и някои искрено несъответстващи, карикатурни и скандални лица. Всичко това лъсна изключително ясно на фона на някои от министрите в настоящото сега служебно държавно управление.

Като стана дума за служебното държавно управление, славната компания представители на партията-мандатоносител поде грозна офанзива срещу най-успешните и харесвани негови министри, които демонстрираха на дело по какъв начин може да се разбие господстващият модел и да се прекъсне хранителната верига на огромната корупция.

Всичко това укрепи подозренията, че за бърза и дълбока смяна ще би трябвало още дълго да чакаме. И че, както е тръгнало, вместо да бъде „ изчегъртан ”, досегашният модел на превзетата страна може още веднъж да бъде заимствуван.

Кой вариант е по-добър за България?

И по този начин - предстои гласоподаване. В обстановката, в която са сложени, така наречен партии на митинга ще гласоподават „ срещу ”.Което е изцяло разбираемо - в края на краищата те имат правила, достолепие и отговорности пред гласоподавателите си, които са също част от „ суверена ”.

Дилемата на това гласоподаване е: ново постоянно ръководство или нови избори. Вече не знам кой от двата разновидността е по-добър за страната.

Цената на такова ръководство ще е висока. Едни нови избори пък най-вероятно биха ни върнали в изходно състояние, с цел да преживеем целия доскорошен цирк още един път изначало. Тъй че може би по-малкото зло би било, в случай че имаше по какъв начин, препоръчаното държавно управление някак си да бъде утвърдено, та следващият безценен опит, в който ни вкара „ суверенът ”, да завърши по-бързо и да ни се маха от главата.

Автор: Ясен Бояджиев

Източник: