Разбулване на тайните: ГРУ и Коминтерна „вдигат“ въстанието през 1923 г., загиват много невинни
Ето какво написа проф. Андрей Зубов, д.и.н., редактор и съставител на двутомната „ История на Русия. ХХ век “.
„ За всемирното и историческо значение на съветската гражданска война е написано и казано доста. Но ние не всеки път си представяме, какви последствия е имало от нейното приложение на практика. А става дума за проливане на кръв, принуждение, нещастия и разпад на националното единение на цели нации и страни, даже на доста близки на Русия. Такъв е казусът с България, която през 1923-1925 година попада в обстановка, която трансформира нейния исторически път и орис. „ Благодарение “ на Русия… “.
Друг откривател на връзките на Коминтерна с съветските секрети служби и най-много с Главното разследващо ръководство Игор Симбирцев разкрива елементи и обстоятелства, за които дълги години българските управници и учени мълчат. Някои от тях са потресаващи и оголват напълно различен облик на Комунистическия интернационал, който до момента ни е представян като доста скъп орган, управлявал битките на международния пролетариат. Разкриването в тази книга на някои непознати страници не е опит за развенчаване или отказване на казаното и написаното в писания и учебници. Скромните ни старания са ориентирани към опознаване на историята ни оттатък възбраните и табутата, налагани от „ студената война “ и комунистическата идеология. Прикривайки истината или манипулирайки обстоятелства тя е успявала освен да оцелее, само че да изтъкне себе си като водеща историческа мощ, повела българите по „ пътя на възхода “. Гръмки думи и лозунги, зад които се спотайнат тъмни истини. „ Неприятни “ за „ създателите “ на новата ни история, които непременно желаят да останат в паметта на хората като „ строители “ на нов живот, пълностоен и хубав. На всяка цена… Само че архивите и документите са неумолими. Рано или късно те правят своите корекции.
Според Симбирцев от средата на 20-те години, до закриването му през 1943 година, в продължение на две десетилетия, управлението на Коминтерна в Москва е изпълнявало двойна, даже тройна роля. Става дума за три функционалности: формалната – той е център на бъдещата международна гражданска война, която по този начин и не се е случва; да бъде център за взаимозависимост на просъветските партии в чужбина; и най-важната – посредством руските секрети служби да се прониква в други страни и да се прокарват ползите на властта в Кремъл.
Провалът на концепцията за експорт на гражданска война се е потвърдил неведнъж. И коства хиляди жертви. Такова е въстанието на немските комунисти в Хамбург през 1923 година, потушено брутално за едно денонощие. В Коминтерна отчели: Лоша подготовка.
Същата година в България е било потушено в кръв сходно въстание, още веднъж квалифицирано от Коминтерна и на първо място от специалистите на военното разузнаване на новата болшевишка страна. По концепция на тогавашното управление на ГРУ в руското посолство във Виена, началникът на военното крило на Българската комунистиеска партия Янков, щатен помощник на ГРУ, а по съвместителство и сътрудник на Коминтерна, оборудвал същински склад за муниции и гърмежи за бъдещето нападение против цар Борис III и министър-председателя проф. Александър Цанков. Там, във Виена, се чертаел и проектът за бъдещи бойни дейности в България, издигане на барикади и подривна активност. За смут на посланика даже шкафовете в неговия кабинет били натъпкани с взривни устройства за терористична активност.
Тук се постанова малко отклоняване, с цел да свържем подготовката на терористични актове на Балканите, включително и в България и редом с това, подготовката на първите бойни групи в Близкия и Средния Изток, които по-късно стават основа за пораждане на тероризма в някои арабски страни. Има такава свързваща линия сред тероризма на Балканите и този в арабския свят. Общото е Руското военно разузнаване. Именно то основава съответните структури в България, Турция, Югославия, Румъния и други
Но да следваме събитията. Всичко стартира незабавно след Великата октомврийска социалистическа гражданска война през 1917 година Мегаломанските хрумвания на Ленин за международна гражданска война, поддържани дълго време от Сталин, били трансформирани в държавна политика. Важен щрих в тази активност на Руското военно разузнаване е, че още тогава стартира основаването на бойни отряди в новоучредените комунистически партии в доста страни.
След Октомврийската гражданска война в Русия нейни емисари съумяват да спомагат за основаване на комунистически партии в Персия, Турция, Палестина, Египет, Сирия, Ирак, Алжир, Тунис и други Както написа в своите мемоари Евгений Думбадзе, „ членове на новите партии и изключително техните ръководители били в тесни връзки с съветските секрети служби “. Някои даже не осъзнавали това, тъй като считали, че споделят с представители на Коминтерна. Именно коминтерновските сътрудници вербували измежду новите компартии информатори и набелязвали хора за особено образование в Съветска Русия.
За тази цел бил основан Комунистически университет на трудещите се от Изтока. Това става през 1921 година, а университетът е разгласен за образователно заведение на Коминтерна. В него се образоват бъдещи фрагменти на Военното разузнаване и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Главният офис на университета бил в Москва, а филиалите в Баку, Иркутск и Ташкент. През годините там се обучавали на специфична подготовка и подривна активност представители на 73 националности от десетки страни. Негови ученици са видни деятели на комунистическите партии като иракчанина Юсиф Салман Юсиф, палестинеца Мухамед Наджети Сидки, сириеца Халид Бакдаш и други
Първите бойни групи в тези страни били ръководени точно от випускници на университета и се състояли от алжирци, йеменци, палестинци, сирийци, тунисийци и прочие Обучавали се, несъмнено и партийни фрагменти от средите на интелигенцията. В същото време се готвили и хора за въоръжена битка, терористични актове и саботажна активност. Те се избирали от съсловиято на бедуините, общи служащи, моряци…
В едно секретно писмо „ До членовете на Комунистическата партия на Палестина “, изпратено от Коминтерна през декември 1930 година до новоучредената Палестинка комунистическа партия написа: „ Ръководството на Коминтерна възприема Палестина като арабска страна на еврейските и арабските трудещи се “. В писмото се акцентира, че „ британският империализъм е трансформирал еврейското малцинство в оръдие за подтискане на арабското население “. Затова еврейските фрагменти би трябвало да се изтласкат от партийните организации и да се заменят с араби. По този метод, ще се основат отряди „ като пестник “, които да водят война по всевъзможен метод с британските империалисти и техните еврейски съдружници. Става ясно още в кои години е заложен спорът сред Палестина и Израел. Научаваме и каква е била позицията тогава на Москва.
През 1923 година сирийско-ливанските националисти сами се свързват с управлението на Коминтерна, с цел да изискат помощ за основаване на компартия в Сирия, която да управлява въоръжена битка. В сводката на Военното разузнаване до управлението на комунистическата партия в Кремъл написа: „ Сирия се намира на огромния път на международната политика, където международният империализъм води битка против революционния Изток и срещу Съюз на съветските социалистически републики “. Тогава се взима и решението да се приготвят допустимо максимален брой диверсионни групи от локалното население, което да води война със международния капитализъм.
По това време Руското военно разузнаване към този момент е изключително интензивно и в Афганистан. Посолството на Москва в Кабул било цялостно с представители на Коминтерна, които в действителност били щатни разузнавачи. Изследователят Юрий Тихонов разказва, по какъв начин точно в Кабул съветските шпиони основават първата „ Индийска революционна база “, ръководена от Николай Бравин. Именно той провежда тяхното образование за въоръжена битка против Англия. Кадрите минали специфична подготовка в Ташкент, след което направили няколко набези против британски военни бази, които още тогава били разказани като терористични набези в международни издания, само че в Москва пресата ги отразила като „ революционни дейности за мир и независимост “.
Почеркът – там и на Балканите, - е еднакъв. Обучените фрагменти са от люпилнята на към този момент Съветското военно разузнаване и структурите му в Коминтерна.
Откъс от книгата „ Под сянката на прилепа “ на издателство „ Слънце “
„ За всемирното и историческо значение на съветската гражданска война е написано и казано доста. Но ние не всеки път си представяме, какви последствия е имало от нейното приложение на практика. А става дума за проливане на кръв, принуждение, нещастия и разпад на националното единение на цели нации и страни, даже на доста близки на Русия. Такъв е казусът с България, която през 1923-1925 година попада в обстановка, която трансформира нейния исторически път и орис. „ Благодарение “ на Русия… “.
Друг откривател на връзките на Коминтерна с съветските секрети служби и най-много с Главното разследващо ръководство Игор Симбирцев разкрива елементи и обстоятелства, за които дълги години българските управници и учени мълчат. Някои от тях са потресаващи и оголват напълно различен облик на Комунистическия интернационал, който до момента ни е представян като доста скъп орган, управлявал битките на международния пролетариат. Разкриването в тази книга на някои непознати страници не е опит за развенчаване или отказване на казаното и написаното в писания и учебници. Скромните ни старания са ориентирани към опознаване на историята ни оттатък възбраните и табутата, налагани от „ студената война “ и комунистическата идеология. Прикривайки истината или манипулирайки обстоятелства тя е успявала освен да оцелее, само че да изтъкне себе си като водеща историческа мощ, повела българите по „ пътя на възхода “. Гръмки думи и лозунги, зад които се спотайнат тъмни истини. „ Неприятни “ за „ създателите “ на новата ни история, които непременно желаят да останат в паметта на хората като „ строители “ на нов живот, пълностоен и хубав. На всяка цена… Само че архивите и документите са неумолими. Рано или късно те правят своите корекции.
Според Симбирцев от средата на 20-те години, до закриването му през 1943 година, в продължение на две десетилетия, управлението на Коминтерна в Москва е изпълнявало двойна, даже тройна роля. Става дума за три функционалности: формалната – той е център на бъдещата международна гражданска война, която по този начин и не се е случва; да бъде център за взаимозависимост на просъветските партии в чужбина; и най-важната – посредством руските секрети служби да се прониква в други страни и да се прокарват ползите на властта в Кремъл.
Провалът на концепцията за експорт на гражданска война се е потвърдил неведнъж. И коства хиляди жертви. Такова е въстанието на немските комунисти в Хамбург през 1923 година, потушено брутално за едно денонощие. В Коминтерна отчели: Лоша подготовка.
Същата година в България е било потушено в кръв сходно въстание, още веднъж квалифицирано от Коминтерна и на първо място от специалистите на военното разузнаване на новата болшевишка страна. По концепция на тогавашното управление на ГРУ в руското посолство във Виена, началникът на военното крило на Българската комунистиеска партия Янков, щатен помощник на ГРУ, а по съвместителство и сътрудник на Коминтерна, оборудвал същински склад за муниции и гърмежи за бъдещето нападение против цар Борис III и министър-председателя проф. Александър Цанков. Там, във Виена, се чертаел и проектът за бъдещи бойни дейности в България, издигане на барикади и подривна активност. За смут на посланика даже шкафовете в неговия кабинет били натъпкани с взривни устройства за терористична активност.
Тук се постанова малко отклоняване, с цел да свържем подготовката на терористични актове на Балканите, включително и в България и редом с това, подготовката на първите бойни групи в Близкия и Средния Изток, които по-късно стават основа за пораждане на тероризма в някои арабски страни. Има такава свързваща линия сред тероризма на Балканите и този в арабския свят. Общото е Руското военно разузнаване. Именно то основава съответните структури в България, Турция, Югославия, Румъния и други
Но да следваме събитията. Всичко стартира незабавно след Великата октомврийска социалистическа гражданска война през 1917 година Мегаломанските хрумвания на Ленин за международна гражданска война, поддържани дълго време от Сталин, били трансформирани в държавна политика. Важен щрих в тази активност на Руското военно разузнаване е, че още тогава стартира основаването на бойни отряди в новоучредените комунистически партии в доста страни.
След Октомврийската гражданска война в Русия нейни емисари съумяват да спомагат за основаване на комунистически партии в Персия, Турция, Палестина, Египет, Сирия, Ирак, Алжир, Тунис и други Както написа в своите мемоари Евгений Думбадзе, „ членове на новите партии и изключително техните ръководители били в тесни връзки с съветските секрети служби “. Някои даже не осъзнавали това, тъй като считали, че споделят с представители на Коминтерна. Именно коминтерновските сътрудници вербували измежду новите компартии информатори и набелязвали хора за особено образование в Съветска Русия.
За тази цел бил основан Комунистически университет на трудещите се от Изтока. Това става през 1921 година, а университетът е разгласен за образователно заведение на Коминтерна. В него се образоват бъдещи фрагменти на Военното разузнаване и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Главният офис на университета бил в Москва, а филиалите в Баку, Иркутск и Ташкент. През годините там се обучавали на специфична подготовка и подривна активност представители на 73 националности от десетки страни. Негови ученици са видни деятели на комунистическите партии като иракчанина Юсиф Салман Юсиф, палестинеца Мухамед Наджети Сидки, сириеца Халид Бакдаш и други
Първите бойни групи в тези страни били ръководени точно от випускници на университета и се състояли от алжирци, йеменци, палестинци, сирийци, тунисийци и прочие Обучавали се, несъмнено и партийни фрагменти от средите на интелигенцията. В същото време се готвили и хора за въоръжена битка, терористични актове и саботажна активност. Те се избирали от съсловиято на бедуините, общи служащи, моряци…
В едно секретно писмо „ До членовете на Комунистическата партия на Палестина “, изпратено от Коминтерна през декември 1930 година до новоучредената Палестинка комунистическа партия написа: „ Ръководството на Коминтерна възприема Палестина като арабска страна на еврейските и арабските трудещи се “. В писмото се акцентира, че „ британският империализъм е трансформирал еврейското малцинство в оръдие за подтискане на арабското население “. Затова еврейските фрагменти би трябвало да се изтласкат от партийните организации и да се заменят с араби. По този метод, ще се основат отряди „ като пестник “, които да водят война по всевъзможен метод с британските империалисти и техните еврейски съдружници. Става ясно още в кои години е заложен спорът сред Палестина и Израел. Научаваме и каква е била позицията тогава на Москва.
През 1923 година сирийско-ливанските националисти сами се свързват с управлението на Коминтерна, с цел да изискат помощ за основаване на компартия в Сирия, която да управлява въоръжена битка. В сводката на Военното разузнаване до управлението на комунистическата партия в Кремъл написа: „ Сирия се намира на огромния път на международната политика, където международният империализъм води битка против революционния Изток и срещу Съюз на съветските социалистически републики “. Тогава се взима и решението да се приготвят допустимо максимален брой диверсионни групи от локалното население, което да води война със международния капитализъм.
По това време Руското военно разузнаване към този момент е изключително интензивно и в Афганистан. Посолството на Москва в Кабул било цялостно с представители на Коминтерна, които в действителност били щатни разузнавачи. Изследователят Юрий Тихонов разказва, по какъв начин точно в Кабул съветските шпиони основават първата „ Индийска революционна база “, ръководена от Николай Бравин. Именно той провежда тяхното образование за въоръжена битка против Англия. Кадрите минали специфична подготовка в Ташкент, след което направили няколко набези против британски военни бази, които още тогава били разказани като терористични набези в международни издания, само че в Москва пресата ги отразила като „ революционни дейности за мир и независимост “.
Почеркът – там и на Балканите, - е еднакъв. Обучените фрагменти са от люпилнята на към този момент Съветското военно разузнаване и структурите му в Коминтерна.
Откъс от книгата „ Под сянката на прилепа “ на издателство „ Слънце “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ