Сблъсъкът на Постмодерната със Старокаменната епоха
Ето какво мисля след нещастието в Барселона - градът, в който цялостен живот съм желал да отида и все не се е получавало, само че към този момент с 1000% съм сигурен, че ще отида.
Всяка мощна дума в тази ситуация е вярна и обективна. Всичко е тъкмо по този начин: Онези ни ненавиждат по тази причина което сме и ни ненавиждат за това, което вършим, за това по какъв начин живеем, за това, по какъв начин мислим, за това към какво се стремим.
Те са инцест, блудничество сред лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.
Ние сме в Постмодерната ера, те - в Старокаменната ера.
Ние, в постмодерността,
сърфираме сред идентичности (индивидът към този момент не е ин-дивид, тоест неразделен, а е от ден на ден дивид, т.е. разделяме, даже поли-дивид, мулти-дивид),
радваме се на богатствата на тази ера, на информационите и информационните технолигии, на виталния стандарт и на развлеченията, в някои отиваме, за жал до прекаленост, до перверзия.
Но по този начин е постоянно -
в обществото на „ многостта “, на „ доста “-то – многото избори, многото благоприятни условия, многото идентичности, многото достъпности,
постоянно поражда, неизбежно поражда главният, жизненоважният проблем и въпрос:
Колко доста да е това „ доста “?
Защото многостта, „ доста “-то е като с лекарството – то единствено до избрана доза е лекарство, над тази доза е отрова.
В същото време те, неудачниците, новобранците, маргиналите,
останалите в предишното, заседналите в безпросветността, заложниците на Старокаменната ера –
тъй като са неспособни да изградят свят като нашия, желаят да го разрушат с техните примитивни и безсърдечни, вандалски и канибалски начини и средства.
Това е Сблъсък на цивилизации –
само че не ситуирани на разнообразни места в Пространството, както пишеше починалият Самюъл Хънтингтън,
а на ситуирани на разнообразни места във Времето.
Сблъсък на Цивилизацията
на Постмодерната ероха и Цивилизацията на Старокаменната ера.
Ще ни е доста мъчно, тъй като всичко сред двете цивилизации е друго – полезности, правила, достижения, упоритости, желания, вярвания, връзки към живота и гибелта.
Ние сме доста по-богатите, доста по-развитите, доста по-просветените, доста по-съзидателните, само че и с всичките тези доста „ по “ имаме доста „ по “ какво да губим.
А тъй като имаме толкоз доста „ по “, доста „ по “ обичаме живота и здравето, тъй като да сме живи и да сме здрави – това са двете основни условия да се радваме на всички тези „ по “ и да ги консумираме в мааксимална степен.
Ето тук нашите сили, нашите мощни страни се трансформират в наши недостатъци. И войната става безмилостно жестока, тъй като се изправят една против друга
Слабостта на Силния и Силата на Слабия.
Силата на Слабия черпи мощност от Слабостта на Силния…
Нашата цивилизация би трябвало да се замисли доста съществено. Тя има и качествата, и отговорностите, да направи света по-спокойно място за живеене – като проучва грешките си и се откаже от двойните стандарти. И в това време като притегли всички, които могат да бъдат привлечени в борбата за по-добър свят и смаже или сложи под надзор отказващите да дадат правото на нашия свят да бъде по-добър…
И най-после – още нещо. То демонстрира какъв брой дребен опит имаме към момента в противодействието на чумата на настоящия тероризъм – в случай че това е тероризъм...
Ззащото съгласно мен това е по-скоро е необикновен вид война, тотална война, която се води в това число и посредством терористични дейности.
Идеологията активизира в името на отсроченото благополучие в този живот, след избран брой години - 20, 50, 100 (щяхме да живеем при комунизма през 1980 г.).
Религията активизира в името на отсроченото благополучие в другия живот, в отвъдния свят.
Много рисково е когато идеологията се трансформира в вяра (комунизмът).
Оказва се, че е още по-опасно когато религията се трансформира в идеология (ислямизмът).
Ислямът е велика вяра, една от трите Авраамови религии дружно с Юдаизма и Християнството.
В същото време Ислямизмът с основните му проявления
– фундаментализъм, екстремизъм, радикализъм и фанатизъм - е злина, той е Зло – с размерите на апокалиптично Зло. Зло, което няма право да съществува. Защото е Рак, даващ непрестанно все по-зловещи метастази и разновидности.
Тепърва ще има да страдаме от него, само че би трябвало да се приготвим за тези премеждия и да се калим за тяхното понасяне. Няма различен метод. Цената ще е висока. Но тъй като ще успеем, тъй като ще би трябвало да успеем, цената ще бъде висока. Готови ли сме да я платим, в действителност ще успеем. Не сме ли подготвени – ще я платим десеторно...
Но отново рано или късно ще успеем.
Всяка мощна дума в тази ситуация е вярна и обективна. Всичко е тъкмо по този начин: Онези ни ненавиждат по тази причина което сме и ни ненавиждат за това, което вършим, за това по какъв начин живеем, за това, по какъв начин мислим, за това към какво се стремим.
Те са инцест, блудничество сред лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.
Ние сме в Постмодерната ера, те - в Старокаменната ера.
Ние, в постмодерността,
сърфираме сред идентичности (индивидът към този момент не е ин-дивид, тоест неразделен, а е от ден на ден дивид, т.е. разделяме, даже поли-дивид, мулти-дивид),
радваме се на богатствата на тази ера, на информационите и информационните технолигии, на виталния стандарт и на развлеченията, в някои отиваме, за жал до прекаленост, до перверзия.
Но по този начин е постоянно -
в обществото на „ многостта “, на „ доста “-то – многото избори, многото благоприятни условия, многото идентичности, многото достъпности,
постоянно поражда, неизбежно поражда главният, жизненоважният проблем и въпрос:
Колко доста да е това „ доста “?
Защото многостта, „ доста “-то е като с лекарството – то единствено до избрана доза е лекарство, над тази доза е отрова.
В същото време те, неудачниците, новобранците, маргиналите,
останалите в предишното, заседналите в безпросветността, заложниците на Старокаменната ера –
тъй като са неспособни да изградят свят като нашия, желаят да го разрушат с техните примитивни и безсърдечни, вандалски и канибалски начини и средства.
Това е Сблъсък на цивилизации –
само че не ситуирани на разнообразни места в Пространството, както пишеше починалият Самюъл Хънтингтън,
а на ситуирани на разнообразни места във Времето.
Сблъсък на Цивилизацията
на Постмодерната ероха и Цивилизацията на Старокаменната ера.
Ще ни е доста мъчно, тъй като всичко сред двете цивилизации е друго – полезности, правила, достижения, упоритости, желания, вярвания, връзки към живота и гибелта.
Ние сме доста по-богатите, доста по-развитите, доста по-просветените, доста по-съзидателните, само че и с всичките тези доста „ по “ имаме доста „ по “ какво да губим.
А тъй като имаме толкоз доста „ по “, доста „ по “ обичаме живота и здравето, тъй като да сме живи и да сме здрави – това са двете основни условия да се радваме на всички тези „ по “ и да ги консумираме в мааксимална степен.
Ето тук нашите сили, нашите мощни страни се трансформират в наши недостатъци. И войната става безмилостно жестока, тъй като се изправят една против друга
Слабостта на Силния и Силата на Слабия.
Силата на Слабия черпи мощност от Слабостта на Силния…
Нашата цивилизация би трябвало да се замисли доста съществено. Тя има и качествата, и отговорностите, да направи света по-спокойно място за живеене – като проучва грешките си и се откаже от двойните стандарти. И в това време като притегли всички, които могат да бъдат привлечени в борбата за по-добър свят и смаже или сложи под надзор отказващите да дадат правото на нашия свят да бъде по-добър…
И най-после – още нещо. То демонстрира какъв брой дребен опит имаме към момента в противодействието на чумата на настоящия тероризъм – в случай че това е тероризъм...
Ззащото съгласно мен това е по-скоро е необикновен вид война, тотална война, която се води в това число и посредством терористични дейности.
Идеологията активизира в името на отсроченото благополучие в този живот, след избран брой години - 20, 50, 100 (щяхме да живеем при комунизма през 1980 г.).
Религията активизира в името на отсроченото благополучие в другия живот, в отвъдния свят.
Много рисково е когато идеологията се трансформира в вяра (комунизмът).
Оказва се, че е още по-опасно когато религията се трансформира в идеология (ислямизмът).
Ислямът е велика вяра, една от трите Авраамови религии дружно с Юдаизма и Християнството.
В същото време Ислямизмът с основните му проявления
– фундаментализъм, екстремизъм, радикализъм и фанатизъм - е злина, той е Зло – с размерите на апокалиптично Зло. Зло, което няма право да съществува. Защото е Рак, даващ непрестанно все по-зловещи метастази и разновидности.
Тепърва ще има да страдаме от него, само че би трябвало да се приготвим за тези премеждия и да се калим за тяхното понасяне. Няма различен метод. Цената ще е висока. Но тъй като ще успеем, тъй като ще би трябвало да успеем, цената ще бъде висока. Готови ли сме да я платим, в действителност ще успеем. Не сме ли подготвени – ще я платим десеторно...
Но отново рано или късно ще успеем.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ