112-то място по свобода на медиите е успех – истинското е след 140-то
Ето по какъв начин виждам нещата. Мнението е персонално, не наемам никого.
Малко светлина върху дългогодишния проблем хвърля изявлението на Александър Андреев от „ Дойче веле “ с Кристиян Мир, изпълнителен шеф на „ Репортери без граници “ за Германия. Повдигането на завесата обаче е прекомерно срамежливо, единствено крайчето. Съжалявам. Повтарят се едни и същи неща, омръзнали от дълго време. Не знам до каква степен Андреев и Мир са осведомени с връзките власт-медии-журналисти в България, само че казаното от тях издава, че не е доста. Или икономисват нещо.
Случаите с бития публицист по време на митингите Димитър Кенаров, както и нападението против Слави Ангелов са отвратителни. Но надалеч не са единствено те.
Констатацията, че Пеевски се отдръпва от медиите само че това „ не трансформира изключително олигархичната система и медийния пейзаж “ е прекомерно слаба. Оттеглянето е фиктивно, като той и ортакът му Бойко Борисов резервират благосъстоятелност и въздействие в огромни малките екрани и някои други медии. Сделките за продажбата на Нова телевизия и по-рано сменилата притежателя си бТВ будят доста и основателни подозрения. Има оповестени значително обстоятелства и доказателства. Реалността е доста по-отвратителна от дежурните констатации веднъж в годината.
БНР и изключително Българска национална телевизия са следени от властта, откъдето идва финансирането. Затова е пресилено да бъдат наричани публични. Чест прави на неколцина публицисти там, че пробват да запазят достолепие и работят професионално.
Непослушните, неуместните или неприемащите модела на ръководство на страната са подложени от години на гонене и репресии по разнообразни способи посредством прокуратурата и държавните институции. „ Репортери без граница “ елементарно може да откри кои публицисти и от кои медии са под напън и кои се употребяват с властови и прокурорски „ чадър “, макар сигналите и доказателствата за подозрително финансиране и провеждани оскърбителен акции против неуместни политици, предприемачи, адвокати и прочие Нека някой ми уточни най-малко един публицист от „ Труд “, „ 24 часа “, „ Монитор “, „ Телеграф “, „ Стандарт “ и прочие, който да е с повдигнати обвинявания и влачен по съдилища, под нечовечен напън от Национална агенция за приходите, КПКОНПИ и обект на следене, подслушване и гонене от Министерство на вътрешните работи, ДАНС и други секрети служби. Поне един!
Съвсем друго е ситуацията за публицисти от Евроком, ТВ-1, „ Биволъ “, „ Капитал “, Фрог нюз и други, както и на сътрудници от медии отвън столицата. Те са обект на жестока преса, закани, прокурорско и правосъдно гонене, разтакаване и разпити в полицейски сектори. Извинявам се в случай че пропущам някоя медия.
Властта и Пеевски управляват и рекламния пазар. Неудобните са лишени от достъп до реклама и средства, а доста от рекламодателите признават, че са предупреждавани, че ще имат проблеми, в случай че сключат контракти с медии и публицисти от „ черния “ лист.
Не са малко случаите на гонене и подигравка с публицисти, техните сътрудници, фамилии и близки. Те не подвигат звук към себе си, само че не престават да отстояват гражданската си позиция и да си правят работата. Не пискат, не търсят място в отчети и заплащат висока цена, само че не престават да се борят за нормализиране на връзките и съблюдаване на демократичните правила.
Стигна се до парадокса проправителствена медия да провежда масовки с мутри, под закрилата на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата в отбрана на основния прокурор Гешев и против негови съперници и съперници на Борисов, Пеевски, Цацаров и изобщо властта. Такова „ животно “ няма в никоя страна. Както и офанзиви против публицисти, неуместни на статуквото. Те са заливани с обиди, неистини и клюки, на което не реагира нито една институция. И няма по какъв начин, тъй като поръчките идват от самия връх на ръководството.
Доклади има всяка година, само че те не стопираха пропадането ни от 35-то място през 2006 година до 112-то през днешния ден. След всяка оповестена ранглиста властта в България декларира, че не я приема и че тук има цялостна независимост на словото и медиите. След което гоненията не престават и даже се ускоряват. И на 180-то място да се наредим, до Еритрея, това няма да промени нищо, до момента в който не се смени управническият модел и не бъде ударена мъчително корупцията, която разяжда и медийната среда.
Огнян Стефанов
Малко светлина върху дългогодишния проблем хвърля изявлението на Александър Андреев от „ Дойче веле “ с Кристиян Мир, изпълнителен шеф на „ Репортери без граници “ за Германия. Повдигането на завесата обаче е прекомерно срамежливо, единствено крайчето. Съжалявам. Повтарят се едни и същи неща, омръзнали от дълго време. Не знам до каква степен Андреев и Мир са осведомени с връзките власт-медии-журналисти в България, само че казаното от тях издава, че не е доста. Или икономисват нещо.
Случаите с бития публицист по време на митингите Димитър Кенаров, както и нападението против Слави Ангелов са отвратителни. Но надалеч не са единствено те.
Констатацията, че Пеевски се отдръпва от медиите само че това „ не трансформира изключително олигархичната система и медийния пейзаж “ е прекомерно слаба. Оттеглянето е фиктивно, като той и ортакът му Бойко Борисов резервират благосъстоятелност и въздействие в огромни малките екрани и някои други медии. Сделките за продажбата на Нова телевизия и по-рано сменилата притежателя си бТВ будят доста и основателни подозрения. Има оповестени значително обстоятелства и доказателства. Реалността е доста по-отвратителна от дежурните констатации веднъж в годината.
БНР и изключително Българска национална телевизия са следени от властта, откъдето идва финансирането. Затова е пресилено да бъдат наричани публични. Чест прави на неколцина публицисти там, че пробват да запазят достолепие и работят професионално.
Непослушните, неуместните или неприемащите модела на ръководство на страната са подложени от години на гонене и репресии по разнообразни способи посредством прокуратурата и държавните институции. „ Репортери без граница “ елементарно може да откри кои публицисти и от кои медии са под напън и кои се употребяват с властови и прокурорски „ чадър “, макар сигналите и доказателствата за подозрително финансиране и провеждани оскърбителен акции против неуместни политици, предприемачи, адвокати и прочие Нека някой ми уточни най-малко един публицист от „ Труд “, „ 24 часа “, „ Монитор “, „ Телеграф “, „ Стандарт “ и прочие, който да е с повдигнати обвинявания и влачен по съдилища, под нечовечен напън от Национална агенция за приходите, КПКОНПИ и обект на следене, подслушване и гонене от Министерство на вътрешните работи, ДАНС и други секрети служби. Поне един!
Съвсем друго е ситуацията за публицисти от Евроком, ТВ-1, „ Биволъ “, „ Капитал “, Фрог нюз и други, както и на сътрудници от медии отвън столицата. Те са обект на жестока преса, закани, прокурорско и правосъдно гонене, разтакаване и разпити в полицейски сектори. Извинявам се в случай че пропущам някоя медия.
Властта и Пеевски управляват и рекламния пазар. Неудобните са лишени от достъп до реклама и средства, а доста от рекламодателите признават, че са предупреждавани, че ще имат проблеми, в случай че сключат контракти с медии и публицисти от „ черния “ лист.
Не са малко случаите на гонене и подигравка с публицисти, техните сътрудници, фамилии и близки. Те не подвигат звук към себе си, само че не престават да отстояват гражданската си позиция и да си правят работата. Не пискат, не търсят място в отчети и заплащат висока цена, само че не престават да се борят за нормализиране на връзките и съблюдаване на демократичните правила.
Стигна се до парадокса проправителствена медия да провежда масовки с мутри, под закрилата на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата в отбрана на основния прокурор Гешев и против негови съперници и съперници на Борисов, Пеевски, Цацаров и изобщо властта. Такова „ животно “ няма в никоя страна. Както и офанзиви против публицисти, неуместни на статуквото. Те са заливани с обиди, неистини и клюки, на което не реагира нито една институция. И няма по какъв начин, тъй като поръчките идват от самия връх на ръководството.
Доклади има всяка година, само че те не стопираха пропадането ни от 35-то място през 2006 година до 112-то през днешния ден. След всяка оповестена ранглиста властта в България декларира, че не я приема и че тук има цялостна независимост на словото и медиите. След което гоненията не престават и даже се ускоряват. И на 180-то място да се наредим, до Еритрея, това няма да промени нищо, до момента в който не се смени управническият модел и не бъде ударена мъчително корупцията, която разяжда и медийната среда.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ