Слабата брънка в НАТО? България, Русия и изкушението на шпионажа
Ето и цялата публикация:
Множество тревожни въпроси за сигурността през политиците в Съединени американски щати и НАТО разсъниха последните разкрития за пробива на българската национална сигурност и проникването на съветските разследващи служби.
Може ли България да остане благонадежден член на НАТО? Този въпрос излезе на напред във времето на 19 март тази година, когато прокуратурата в България заяви, че шестима души, включително петима чиновници на Министерството на защитата, са с обвинявания за шпионаж в интерес на Русия.
Това е следващото разобличаване за съветския шпионаж, който тече в България. През 2019 година Николай Малинов, някогашен народен представител в Народното събрание бе задържан по същите обвинявания, както и по обвинявания за пране на пари за съветски " патриотични " организации. Малинов е началник на Национално придвижване " Русофили ", една от няколкото про-Кремълски организации в България, която е спонсорирана от Москва.
Два месеца след този случай, до момента в който чака започване на делото против него, Малинов пътува до Москва, където получава медал от съветския президент Владимир Путин. Церемонията в Кремъл е излъчена по съветската телевизия, а самото отличие включва и стипендия от 2,5 милиона рубли.
През септември предходната година българските управляващи експулсираха петима съветски дипломати и военното аташе на Русия. Мотивът - потребление на служебно състояние за присъединяване в действия " несъвместими с Виенската спогодба за дипломатическите връзки ". Това е общоприет метод да се каже, че става дума за присъединяване в шпионаж.
При последният шпионски скандал в България прокуратурата популяризира разобличаващи доказателства за активността на шпионската мрежа. Сред тях е 20-минутно видео. Според показаното досега финансовата полза е била основен моти за шпионите.
Сумите, които са получавали са били относително скромни (приблизително 1700 щатски $ на месец). България обаче е бедна страна и спомагателни приходи с подобен размер могат да окажат въздействие.
Трябва да се внимава с преценката на смисъла на тези арести и последвалите разкрития. Главният прокурор Иван Гешев, който е непосредствен до премиера Бойко Борисов, бе обект на всеобщи митинги през миналото лято. Демонстрациите бяха и против самия Борисов. Двамата вършат всичко допустимо тези арести да са в интерес на ръководещата партия ГЕРБ на парламентарните избори. Гешев и Борисов са показани като доблестни бранители на българската сигурност.
Дори и политическите сметки да са повлияли за арестите и последвалото им обявяване, доста тревожни въпроси се повдигат по повод сигурността на политиците в Съединени американски щати и НАТО. Публичните разкрития и въпросите, на които и все още не е даден отговор, пораждат безпокойствие в натовските среди по отношение на ролята на България в Алианса.
Важно е да се спомене основен факт - още не е ясно какъв брой тъкмо надълбоко са проникнали съветските служби в българската войска. Предполагаемият водач на шпионския кръг, 74-годишният Иван Илиев, е минал образование във академията за военно разузнаване в Съюз на съветските социалистически републики в средата на 70-те години. Беше ли злепоставен по това време или e от скоро е беглец, воден от алчни претекстове? Казаното от прокуратурата досега допуска второто. Но някои от думите сред Илиев и брачната половинка му в записите, сочат към по-дългосрочни връзки.
Галина, брачната половинка на Илиев, е с двойно поданство - съветско и българско. Тя е хипотетичната връзка сред шпионския кръг и съветското посолство в София и е една от шестимата арестувани.
Илиева има два основни контакта в дипломатическата институция - Максим Рибкин и Александър Зинкин, които бяха първи и втори секретари на посолството, само че в реалност работят за съветската работа за външно разузнаване. Те бяха оповестени за личност нон грата от Министерство на външните работи и напуснаха страната.
От подслушванията знаем, че няколко седмици преди арестуването на шестимата обвинени, Рибкин и Зинкин са заповядали на шпионите да прекратят интервенциите си краткотрайно. Това допуска, че офицерите по един или различен метод са научили, че има теч на информация. Как? Все още не се знае. Най-вероятно някой от високите етажи на българските структури ги е насочил, само че който и да е бил, към момента не е разпознат. Предполага се, че българските управляващи на този стадий не знаят за кого става дума.
Липсата на изясненост по този въпрос е една от главните аргументи за терзания по отношение на все по-дълбокото навлизане на съветските секрети служби в българското държавно управление и войска.
Илиев гради кариерата си в българското военно разузнаване по времето на комунизма и в първите две десетилетия по-късно. След пенсионирането си, той продължава да работи за военното разузнаване в страната и надзирава образованието на нови офицери. Задача, която той извършва в продължение на няколко години.
В подтекста на това, което се знае все още, обикновено е да си зададем въпроса какъв брой от тези нови офицери от военното разузнаване са били вербувани като шпиони за Русия. Към този миг се проверяват класовете на Илиев, само че в случай че той не сътрудничи, в никакъв случай няма да стане явен цялостния обсег на активността му.
Знаем сигурно, че чиновници на военна полиция, изпратени да задържат Илиев на 19 март, в последна сметка се пробват да му оказват помощ да избяга. Оставили са го без контрол в кафене, а той е употребявал опцията да побегне. Опитът му да се измъкне е бил възпрепятстван от сътрудниците на контраразузнаването, ситуирани в региона на съветското посолство. Именно те залавят Илиев, който явно е възнамерявал да търси леговище там.
Все още никой от военната полиция не е бил задържан. Въпреки това обаче очевидното им съучастничество в опита за бягство допуска, че абсурдът е доста по-мащабен, в сравнение с в началото се смяташе.
До януари 2021 година работа " Военна полиция “ е била под командването на военачалник Борислав Сертов, който сега служи като асистент на българския боен аташе в Русия. Според изказванията в медиите, проверяващите от българското контраразузнаване минават относително методично през протокола на Сертов като шеф, с цел да ревизират дали той е компрометирал службата и е разрешил на съветските разузнавачи да получат достъп до сензитивна информация.
Сертов отхвърли да е провеждал каквито и да било нерегламентирани против със чиновници на съветското посолство в България. Но импровизирано проверяващите обявиха, че по всичко, проличава, че под неово наблюдаване нещо се е объркало.
Останалите трима задържани на 19 март са чиновници на военното разузнаване. Един от тях е Любомир Медаров, който по-рано бе посланик и офицер от военното разузнаване. Досега отговаряше за службата за класифицирана информация в българския парламент. Властите в страната към момента не са дали сведения за информацията, която е предадена от Медаров. На записите обаче излиза наяве, че той е виновен за приключването на сензитивна информация освен по повод политиката за националната сигурност на България, само че и за връзките на страната с НАТО, в това число американските военни сили, които работят на боен полигон в Ново село в Източна България. Записите демонстрира също и че Медаров, дружно с различен офицер - Димитър Улахов, са били изцяло подготвени да предадат колкото се може повече от тази информация против съответното възнаграждение. Улахов също измежду арестуваните.
Все още не може да бъде измерен и цялостният размер на вредите, породени от различен допускаме разузнавач - полк. Петър Петров, имал сериозна отговорност по бюджетните въпроси и стратегии на МО. Петров е имал достъп до най-класифицираните документи, включително чувствителни данни по отношение на новия координационен център на НАТО във Варна. Смята се, че огромна част от тази информация е била компрометирана.
По време на Комунизма в България страната е правилен съдружник на Варшавския контракт на Съюз на съветските социалистически републики. Останките от епохата последователно се разсейват, след свалянето на Тодор Живков през 1989 година Дори и откакто България става член на НАТО през 2004 година, и член на Европейския съюз през 2007 година страната продължава да е в странна позиция.
България разчита на Русия за съвсем 100% от вноса на сила. Когато западните петролни компании осведомиха българското държавно управление преди петнадесет години, че обилни енергийни запаси в България могат да бъдат извлечени посредством фракинг (хидравлично разбиване), съветските управляващи сътвориха финансирано от тях протестно придвижване. За страдание българският парламент се огъна под настояванията на подправените стачкуващи и забрани тази активност, оставяйки страната съвсем напълно енергийно подвластна от Москва.
Подобни мощни зависимости е рискована сама по себе си, само че последните разкрития за поникването на Русия в българските служби за сигурност са доста по-обезпокоителни. Съюзниците на България в НАТО сигурно ще упорстват за цялостна изясненост. Въпреки че американските служби може би са прекомерно внимателни да разкрият това, което самите те са разкрили посредством свои източници, те би трябвало да подхващат премерения риск за даването на всякаква информация, която да помогне на българското държавно управление да изкорени съветските шпионски мрежи, които гледат на България като на едва звено в НАТО.
Ако българските управляващи целят провеждането на едно неенергично следствие и в последна сметка се подхващат леки дисциплинарни ограничения, НАТО ще би трябвало да премисли дълготрайната роля на България в Алианса.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Множество тревожни въпроси за сигурността през политиците в Съединени американски щати и НАТО разсъниха последните разкрития за пробива на българската национална сигурност и проникването на съветските разследващи служби.
Може ли България да остане благонадежден член на НАТО? Този въпрос излезе на напред във времето на 19 март тази година, когато прокуратурата в България заяви, че шестима души, включително петима чиновници на Министерството на защитата, са с обвинявания за шпионаж в интерес на Русия.
Това е следващото разобличаване за съветския шпионаж, който тече в България. През 2019 година Николай Малинов, някогашен народен представител в Народното събрание бе задържан по същите обвинявания, както и по обвинявания за пране на пари за съветски " патриотични " организации. Малинов е началник на Национално придвижване " Русофили ", една от няколкото про-Кремълски организации в България, която е спонсорирана от Москва.
Два месеца след този случай, до момента в който чака започване на делото против него, Малинов пътува до Москва, където получава медал от съветския президент Владимир Путин. Церемонията в Кремъл е излъчена по съветската телевизия, а самото отличие включва и стипендия от 2,5 милиона рубли.
През септември предходната година българските управляващи експулсираха петима съветски дипломати и военното аташе на Русия. Мотивът - потребление на служебно състояние за присъединяване в действия " несъвместими с Виенската спогодба за дипломатическите връзки ". Това е общоприет метод да се каже, че става дума за присъединяване в шпионаж.
При последният шпионски скандал в България прокуратурата популяризира разобличаващи доказателства за активността на шпионската мрежа. Сред тях е 20-минутно видео. Според показаното досега финансовата полза е била основен моти за шпионите.
Сумите, които са получавали са били относително скромни (приблизително 1700 щатски $ на месец). България обаче е бедна страна и спомагателни приходи с подобен размер могат да окажат въздействие.
Трябва да се внимава с преценката на смисъла на тези арести и последвалите разкрития. Главният прокурор Иван Гешев, който е непосредствен до премиера Бойко Борисов, бе обект на всеобщи митинги през миналото лято. Демонстрациите бяха и против самия Борисов. Двамата вършат всичко допустимо тези арести да са в интерес на ръководещата партия ГЕРБ на парламентарните избори. Гешев и Борисов са показани като доблестни бранители на българската сигурност.
Дори и политическите сметки да са повлияли за арестите и последвалото им обявяване, доста тревожни въпроси се повдигат по повод сигурността на политиците в Съединени американски щати и НАТО. Публичните разкрития и въпросите, на които и все още не е даден отговор, пораждат безпокойствие в натовските среди по отношение на ролята на България в Алианса.
Важно е да се спомене основен факт - още не е ясно какъв брой тъкмо надълбоко са проникнали съветските служби в българската войска. Предполагаемият водач на шпионския кръг, 74-годишният Иван Илиев, е минал образование във академията за военно разузнаване в Съюз на съветските социалистически републики в средата на 70-те години. Беше ли злепоставен по това време или e от скоро е беглец, воден от алчни претекстове? Казаното от прокуратурата досега допуска второто. Но някои от думите сред Илиев и брачната половинка му в записите, сочат към по-дългосрочни връзки.
Галина, брачната половинка на Илиев, е с двойно поданство - съветско и българско. Тя е хипотетичната връзка сред шпионския кръг и съветското посолство в София и е една от шестимата арестувани.
Илиева има два основни контакта в дипломатическата институция - Максим Рибкин и Александър Зинкин, които бяха първи и втори секретари на посолството, само че в реалност работят за съветската работа за външно разузнаване. Те бяха оповестени за личност нон грата от Министерство на външните работи и напуснаха страната.
От подслушванията знаем, че няколко седмици преди арестуването на шестимата обвинени, Рибкин и Зинкин са заповядали на шпионите да прекратят интервенциите си краткотрайно. Това допуска, че офицерите по един или различен метод са научили, че има теч на информация. Как? Все още не се знае. Най-вероятно някой от високите етажи на българските структури ги е насочил, само че който и да е бил, към момента не е разпознат. Предполага се, че българските управляващи на този стадий не знаят за кого става дума.
Липсата на изясненост по този въпрос е една от главните аргументи за терзания по отношение на все по-дълбокото навлизане на съветските секрети служби в българското държавно управление и войска.
Илиев гради кариерата си в българското военно разузнаване по времето на комунизма и в първите две десетилетия по-късно. След пенсионирането си, той продължава да работи за военното разузнаване в страната и надзирава образованието на нови офицери. Задача, която той извършва в продължение на няколко години.
В подтекста на това, което се знае все още, обикновено е да си зададем въпроса какъв брой от тези нови офицери от военното разузнаване са били вербувани като шпиони за Русия. Към този миг се проверяват класовете на Илиев, само че в случай че той не сътрудничи, в никакъв случай няма да стане явен цялостния обсег на активността му.
Знаем сигурно, че чиновници на военна полиция, изпратени да задържат Илиев на 19 март, в последна сметка се пробват да му оказват помощ да избяга. Оставили са го без контрол в кафене, а той е употребявал опцията да побегне. Опитът му да се измъкне е бил възпрепятстван от сътрудниците на контраразузнаването, ситуирани в региона на съветското посолство. Именно те залавят Илиев, който явно е възнамерявал да търси леговище там.
Все още никой от военната полиция не е бил задържан. Въпреки това обаче очевидното им съучастничество в опита за бягство допуска, че абсурдът е доста по-мащабен, в сравнение с в началото се смяташе.
До януари 2021 година работа " Военна полиция “ е била под командването на военачалник Борислав Сертов, който сега служи като асистент на българския боен аташе в Русия. Според изказванията в медиите, проверяващите от българското контраразузнаване минават относително методично през протокола на Сертов като шеф, с цел да ревизират дали той е компрометирал службата и е разрешил на съветските разузнавачи да получат достъп до сензитивна информация.
Сертов отхвърли да е провеждал каквито и да било нерегламентирани против със чиновници на съветското посолство в България. Но импровизирано проверяващите обявиха, че по всичко, проличава, че под неово наблюдаване нещо се е объркало.
Останалите трима задържани на 19 март са чиновници на военното разузнаване. Един от тях е Любомир Медаров, който по-рано бе посланик и офицер от военното разузнаване. Досега отговаряше за службата за класифицирана информация в българския парламент. Властите в страната към момента не са дали сведения за информацията, която е предадена от Медаров. На записите обаче излиза наяве, че той е виновен за приключването на сензитивна информация освен по повод политиката за националната сигурност на България, само че и за връзките на страната с НАТО, в това число американските военни сили, които работят на боен полигон в Ново село в Източна България. Записите демонстрира също и че Медаров, дружно с различен офицер - Димитър Улахов, са били изцяло подготвени да предадат колкото се може повече от тази информация против съответното възнаграждение. Улахов също измежду арестуваните.
Все още не може да бъде измерен и цялостният размер на вредите, породени от различен допускаме разузнавач - полк. Петър Петров, имал сериозна отговорност по бюджетните въпроси и стратегии на МО. Петров е имал достъп до най-класифицираните документи, включително чувствителни данни по отношение на новия координационен център на НАТО във Варна. Смята се, че огромна част от тази информация е била компрометирана.
По време на Комунизма в България страната е правилен съдружник на Варшавския контракт на Съюз на съветските социалистически републики. Останките от епохата последователно се разсейват, след свалянето на Тодор Живков през 1989 година Дори и откакто България става член на НАТО през 2004 година, и член на Европейския съюз през 2007 година страната продължава да е в странна позиция.
България разчита на Русия за съвсем 100% от вноса на сила. Когато западните петролни компании осведомиха българското държавно управление преди петнадесет години, че обилни енергийни запаси в България могат да бъдат извлечени посредством фракинг (хидравлично разбиване), съветските управляващи сътвориха финансирано от тях протестно придвижване. За страдание българският парламент се огъна под настояванията на подправените стачкуващи и забрани тази активност, оставяйки страната съвсем напълно енергийно подвластна от Москва.
Подобни мощни зависимости е рискована сама по себе си, само че последните разкрития за поникването на Русия в българските служби за сигурност са доста по-обезпокоителни. Съюзниците на България в НАТО сигурно ще упорстват за цялостна изясненост. Въпреки че американските служби може би са прекомерно внимателни да разкрият това, което самите те са разкрили посредством свои източници, те би трябвало да подхващат премерения риск за даването на всякаква информация, която да помогне на българското държавно управление да изкорени съветските шпионски мрежи, които гледат на България като на едва звено в НАТО.
Ако българските управляващи целят провеждането на едно неенергично следствие и в последна сметка се подхващат леки дисциплинарни ограничения, НАТО ще би трябвало да премисли дълготрайната роля на България в Алианса.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ