Земната атмосфера: Какво всъщност означава „напускане на Космоса“?
Ето едно изречение, което, въпреки и механически правилно, ще ви накара да звучите като най-закоравелите теоретици на конспирацията: нито един астронавт в историята не е напускал земната атмосфера, пише .
Юрий Гагарин, Нийл Армстронг, Валентина Терешкова, Кейти Пери, Уилям Шатнър — назовете който желаете астронавт, космонавт или галактически екскурзиант, само че никой от тях не е напускал земната атмосфера. Макар да считаме, че Международната галактическа станция (МКС) се намира в Космоса, в реалност тя към момента се движи в земната атмосфера и изпитва гравитация със мощ към 90% от тази на морското ниво.
„ Като се замислите за атмосферата, в която живеем и дишаме тук, на Земята — тя не свършва тъкмо над главите ни. Не свършва на Еверест. Не свършва там, където летят самолетите. Тя продължава и продължава нагоре, и колкото по-високо се изкачвате, толкоз по-слаба става плътността ѝ. И към момента е там — на доста огромна височина “, изяснява специалистът по хелиофизика на НАСА Дъг Роуланд във видеоклип.
„ Когато стигнете до мястото, където се намира галактическата станция — единствено на няколкостотин благи над Земята — там към момента има задоволително въздух, с цел да забави галактическата станция. И в случай че не я поддържате с ракети, тя ще се върне назад към Земята заради въздушното противодействие — тъкмо както когато шофирате кола “, споделя още Роуланд.
Проблемът е в метода, по който дефинираме атмосферата си. Имаме на практика съображения при определянето на границата на Космоса — да вземем за пример за галактическите контракти — и интернационално приетата граница е известна като линията на Карман. Но макар че по-голямата част от земната атмосфера попада под нея, тя никога не съставлява ясна граница.
„ Макар че в действителност няма внезапна граница сред края на земната атмосфера и началото на галактическото пространство, множеството учени употребяват линията на Карман — ситуирана на 100 км над земната повърхнина — за обозначаване на преходната точка, защото 99,99997% от земната атмосфера се намира под тази височина. Проучване от февруари 2019 година, употребяващо данни от галактическия уред на НАСА и Европейската галактическа организация „ Слънчева и хелиосферна обсерватория “ (SOHO), обаче допуска, че най-отдалечената част от земната атмосфера — облак от водородни атоми, наименуван геокорона — в действителност може да се простира на близо 391 000 благи (629 300 км) в Космоса, надалеч оттатък орбитата на Луната “, изяснява НАСА.
Това изследване открива, че на към 60 000 километра над Земята към момента има към 70 водородни атома на пространствен сантиметър. Дори когато астронавтите са стъпили на Луната, те механически към момента са били в границите на земната атмосфера — макар че на това разстояние концентрацията спада до към 0,2 атома на пространствен сантиметър. Разглеждайки данни от SOHO, екипът открива, че земната атмосфера се простира до към 50 пъти радиуса на Земята.
„ Луната минава през земната атмосфера. Не знаехме това, до момента в който не изтупахме от праха наблюденията, направени преди повече от две десетилетия от галактическия уред SOHO “, съобщи тогава Игор Балюкин от Руския институт за галактически проучвания, водещ създател на публикацията, представяща резултатите.
Това се усложнява в допълнение от обстоятелството, че Земята и Луната механически също се намират в атмосферата на Слънцето.
„ Има този тип дихотомия — преминавате от Земята и земната атмосфера, по-късно се оказвате в атмосферата на Слънцето. И в един миг се озовавате отвън нея, когато достигнете хелиопаузата и границата на хелиосферата “, продължава Роуланд.
„ Така че, в случай че въпросът е: ‘Къде стартира Космосът?’ — зависи от гледната ви точка. Ако питате: ‘Къде свършва атмосферата?’ — това е на към 400 благи над главата ви. Но просто не забравяйте, че пространството оттатък нея не е празно. То е цялостно с най-различни забавни неща “, заключава Роуланд.
Юрий Гагарин, Нийл Армстронг, Валентина Терешкова, Кейти Пери, Уилям Шатнър — назовете който желаете астронавт, космонавт или галактически екскурзиант, само че никой от тях не е напускал земната атмосфера. Макар да считаме, че Международната галактическа станция (МКС) се намира в Космоса, в реалност тя към момента се движи в земната атмосфера и изпитва гравитация със мощ към 90% от тази на морското ниво.
„ Като се замислите за атмосферата, в която живеем и дишаме тук, на Земята — тя не свършва тъкмо над главите ни. Не свършва на Еверест. Не свършва там, където летят самолетите. Тя продължава и продължава нагоре, и колкото по-високо се изкачвате, толкоз по-слаба става плътността ѝ. И към момента е там — на доста огромна височина “, изяснява специалистът по хелиофизика на НАСА Дъг Роуланд във видеоклип.
„ Когато стигнете до мястото, където се намира галактическата станция — единствено на няколкостотин благи над Земята — там към момента има задоволително въздух, с цел да забави галактическата станция. И в случай че не я поддържате с ракети, тя ще се върне назад към Земята заради въздушното противодействие — тъкмо както когато шофирате кола “, споделя още Роуланд.
Проблемът е в метода, по който дефинираме атмосферата си. Имаме на практика съображения при определянето на границата на Космоса — да вземем за пример за галактическите контракти — и интернационално приетата граница е известна като линията на Карман. Но макар че по-голямата част от земната атмосфера попада под нея, тя никога не съставлява ясна граница.
„ Макар че в действителност няма внезапна граница сред края на земната атмосфера и началото на галактическото пространство, множеството учени употребяват линията на Карман — ситуирана на 100 км над земната повърхнина — за обозначаване на преходната точка, защото 99,99997% от земната атмосфера се намира под тази височина. Проучване от февруари 2019 година, употребяващо данни от галактическия уред на НАСА и Европейската галактическа организация „ Слънчева и хелиосферна обсерватория “ (SOHO), обаче допуска, че най-отдалечената част от земната атмосфера — облак от водородни атоми, наименуван геокорона — в действителност може да се простира на близо 391 000 благи (629 300 км) в Космоса, надалеч оттатък орбитата на Луната “, изяснява НАСА.
Това изследване открива, че на към 60 000 километра над Земята към момента има към 70 водородни атома на пространствен сантиметър. Дори когато астронавтите са стъпили на Луната, те механически към момента са били в границите на земната атмосфера — макар че на това разстояние концентрацията спада до към 0,2 атома на пространствен сантиметър. Разглеждайки данни от SOHO, екипът открива, че земната атмосфера се простира до към 50 пъти радиуса на Земята.
„ Луната минава през земната атмосфера. Не знаехме това, до момента в който не изтупахме от праха наблюденията, направени преди повече от две десетилетия от галактическия уред SOHO “, съобщи тогава Игор Балюкин от Руския институт за галактически проучвания, водещ създател на публикацията, представяща резултатите.
Това се усложнява в допълнение от обстоятелството, че Земята и Луната механически също се намират в атмосферата на Слънцето.
„ Има този тип дихотомия — преминавате от Земята и земната атмосфера, по-късно се оказвате в атмосферата на Слънцето. И в един миг се озовавате отвън нея, когато достигнете хелиопаузата и границата на хелиосферата “, продължава Роуланд.
„ Така че, в случай че въпросът е: ‘Къде стартира Космосът?’ — зависи от гледната ви точка. Ако питате: ‘Къде свършва атмосферата?’ — това е на към 400 благи над главата ви. Но просто не забравяйте, че пространството оттатък нея не е празно. То е цялостно с най-различни забавни неща “, заключава Роуланд.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ