"Изобретенията на мечока Дърабъра" - мъдрост и непреходност
Ето че, след шест книги със стихотворения и три книги за ваканционно четене - " Вълшебно лято " за след 1,2 и 3 клас, Петя Кокудева показва пред своите читатели и фенове прозаична книга за деца. Тук бих желала да кажа, че като всички надарено написани книги, тя не е единствено за деца. Тя е и за нас, порасналите деца-възрастни, които докрая носим в сърцето си едно уязвимо момиченце или момченце, което постоянно чака възрастния човек-ние да го хванем за ръка, да го приласкаем, приютим и да го подкрепим.
" Изобретенията на мечока Дърабъра " е мъдра и непреходна книга. Книга, която приказва на сърцето ни. За доста неща: за заетостта на родителите, за търпението да си родител, за това, че ти се учиш от детето си. И за доста други неща.
Сюжетно разказът се развива като разговор, другарство (дума, която за дребните деца е много странна и дистанцираща, " малко завъртяна дума " ) сред детето Бети и мечока Дърабъра. И изненадите, с които е цялостна тази книга, стартират още първоначално. Къде мислите, че живее Дърабъра? Оказва се, че живее в един чорап, жълт на сини раета, където е толкоз прелестно разхвърлено, просто тъй като " то е просто различен тип подредено ". Толкова философия, пригодна за детската възраст има в това. Та разхвърляното, хаосът си имат лична логичност, която е присъща даже и за квантовата физика . И в тази креативна разхвърляност мечокът Дърабъра основава своите изобретения.
Дали това ще е мармаладът " Треперушко ", тостерът " Сам-се-обиждаш " или Грубозавър, който прави по този начин, че грубите думи изчезват тъкмо преди да ги кажеш.
Изобретенията на мечока Дърабъра С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Детският роман на Петя Кокудева е книга-богатство на усеща, благосъстояние на спонтанност и креативност, благосъстояние на правота и откровеност. Но едно от най-ценните качества на този текст е методът на почитание към детето и неговото въображение, към света на фантазиите и творчеството, в който детето живее. Известната френска терапевтка, сподвижница на Жак Лакан, Франсоаз Долто споделяше: " Детето би трябвало да бъде посрещано като почетен член в фамилията. "
Неслучайно Бети, благодарение на концепцията на Дърабъра, ще намисли да подари на татко си буркан с компот от фантазии, който ще е разграфен и ще демонстрира равнището само че сериозен най-малко. А подаръкът на това дете за майка му не може да не ни развълнува. Бети ще подари на майка си детектор, който да демонстрира по кое време силите на възрастния за неговите действия са се изчерпали и ще се изпише " не мога повече ".
Всички в тази книга - и дребни, и огромни са разказани с толкоз любов и емпатия , толкоз проникновено психически. И това е умеенето на Петя да следи и да вижда значителното, което се вижда със сърцето, а не с очите (Екзюпери - схваща се). Децата са със своите мечти и страхове, а възрастните са и със своята зряла възраст, и със своята накърнимост. Това прави облиците живи, плътни, достоверни.
Затова още веднъж споделям, че ние се учим от децата си. Учим се от тяхната естествено присъща мъдрост и вътрешен глас да се оправят с провокациите в всекидневието и света. Защото те от дребни са в единна слятост с Вселената - това, което Якоб Леви Морено - основателят на психодрамата- назовава Първа Вселенска еднаквост.
Тази неголяма книга на Петя Кокудева ще ни напомни, да вземем за пример, какво е да се срамуваш, когато би трябвало да декламираш пред аудитория, какво е когато зърнеш в публиката засмяната си и подкрепяща те баба или друго обичано лице и внезапно куражът се връща.
От този текст ще научим и че своеобразното откритие на Дърабъра за галактически проучвания единствено потвърждава, че във Вселената не съществува друго измислено по-сполучливо и скъпо нещо от прегръдката. А белким този ескиз не приближава текста на Петя Кокудева до шедьоври като " Мечо Пух ", " Алиса ", " Пипи, дългото чорапче " или " Малкият принц "?
На желанието на Дъръбъра да изобрети нещо, което по гласа ти още ще схваща в какво въодушевление си, Бети споделя, че то към този момент съществува и се споделя " Мама ". Възхитих се от деликатната съкровеност на този откъс от книгата. На финеса на Петя Кокудева да изобрети подобен сбит и сакрален миг от възприятията и връзките човешки. Отношенията дете - майка. Затова е толкоз разбираема провокационната имитация на британският психотерапевт и педиатър Доналд Уиникът, който на един конгрес по психоанализа декларира: " Бебе не съществува. Има бебе и майка. "
Много забавна е тази история-среща на Бети и Дърабъра. Като че ли сън и реалност се преплитат. Тук се приказва за възглавката на Бети, наречена " Обаче " и че тя е " на една сънливост разстояние " от Дърабъра. А може би това са " сънища нескрито " - най-нормалното положение, в което обитава едно дете в тази възраст от душевното си и ментално развиване.
Както и в стихотворните книги на Петя Кокудева и тази книга е изпълнена с изненади, с съобразителни смислови и стилови обрати на изрече, с нонсенсови умозаключения. И по това книгата не отстъпва и на най-сполучливите типичен български и непознати мостри.
А и доста от изразите, извадени от подтекста, звучат като сентенции. Ето, хрумвало ли ви е, че:
" Чорапите стават доста мързеливи, в случай че все са два идентични! Друго си е да не знаеш с какъв чужд чорап ще се паднеш на промяна през днешния ден. Стараеш се и даваш всичко от себе си.
- Обаче, това е стрес за чорапите! - възрази Бети.
- Нали по тази причина имат дупки - от там излиза всичкият стрес "
Или да не бързаме да се радваме, че нещо, може и да не стане. Детската логичност е друга: Дори и да не стане, в противен случай, най-малко сме се порадвали.
А мъдростта на думите на Бети: " Е, пострахувахме се задоволително. А в този момент да играем! ".
Както виждаме, това са все детските обрати на мисълта, които ни зареждат с толкоз оптимизъм и креативност.
Колекция „ Търсачи на истории “С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Илюстрациите в книгата са на художничката Ина Кьорова. И те са един различен, допълващ роман на написаното. Цветни, шарени, радостни. Разгръщащи още повече въображението. Както самата художничка в края се самопредставя - тя има вяра в чудеса и силата на хубавите мисли.
И още един акцент и колорит. Както пишат издателите - употребяваният шрифт е за начинаещи читатели и това също ще насърчи детето единствено да се допре до тази толкоз завладяваща книга.
Иска ми се да завърша с това, че в книгата на Петя Кокудева има доста хуманистично обръщение, че добротата е, която ще избави света, прегръдката или това просто да помълчиш до другар, до момента в който си хвърляте във вода камъчета и всеки си мисли за нещо свое.
Тази книга на Петя Кокудева ще ни предизвика да не се поддаваме на рутината, клишетата, навиците трупани с годините. И че когато някой постоянно повтаря " Аз-казах-ли-ти! ", значи е възрастен. И то не безусловно на години, а възрастен в възприятията си и способността си да се изненадва, смее и играе.
" Изобретенията на мечока Дърабъра " е мъдра и непреходна книга. Книга, която приказва на сърцето ни. За доста неща: за заетостта на родителите, за търпението да си родител, за това, че ти се учиш от детето си. И за доста други неща.
Сюжетно разказът се развива като разговор, другарство (дума, която за дребните деца е много странна и дистанцираща, " малко завъртяна дума " ) сред детето Бети и мечока Дърабъра. И изненадите, с които е цялостна тази книга, стартират още първоначално. Къде мислите, че живее Дърабъра? Оказва се, че живее в един чорап, жълт на сини раета, където е толкоз прелестно разхвърлено, просто тъй като " то е просто различен тип подредено ". Толкова философия, пригодна за детската възраст има в това. Та разхвърляното, хаосът си имат лична логичност, която е присъща даже и за квантовата физика . И в тази креативна разхвърляност мечокът Дърабъра основава своите изобретения.
Дали това ще е мармаладът " Треперушко ", тостерът " Сам-се-обиждаш " или Грубозавър, който прави по този начин, че грубите думи изчезват тъкмо преди да ги кажеш.
Детският роман на Петя Кокудева е книга-богатство на усеща, благосъстояние на спонтанност и креативност, благосъстояние на правота и откровеност. Но едно от най-ценните качества на този текст е методът на почитание към детето и неговото въображение, към света на фантазиите и творчеството, в който детето живее. Известната френска терапевтка, сподвижница на Жак Лакан, Франсоаз Долто споделяше: " Детето би трябвало да бъде посрещано като почетен член в фамилията. "
Неслучайно Бети, благодарение на концепцията на Дърабъра, ще намисли да подари на татко си буркан с компот от фантазии, който ще е разграфен и ще демонстрира равнището само че сериозен най-малко. А подаръкът на това дете за майка му не може да не ни развълнува. Бети ще подари на майка си детектор, който да демонстрира по кое време силите на възрастния за неговите действия са се изчерпали и ще се изпише " не мога повече ".
Всички в тази книга - и дребни, и огромни са разказани с толкоз любов и емпатия , толкоз проникновено психически. И това е умеенето на Петя да следи и да вижда значителното, което се вижда със сърцето, а не с очите (Екзюпери - схваща се). Децата са със своите мечти и страхове, а възрастните са и със своята зряла възраст, и със своята накърнимост. Това прави облиците живи, плътни, достоверни.
Затова още веднъж споделям, че ние се учим от децата си. Учим се от тяхната естествено присъща мъдрост и вътрешен глас да се оправят с провокациите в всекидневието и света. Защото те от дребни са в единна слятост с Вселената - това, което Якоб Леви Морено - основателят на психодрамата- назовава Първа Вселенска еднаквост.
Тази неголяма книга на Петя Кокудева ще ни напомни, да вземем за пример, какво е да се срамуваш, когато би трябвало да декламираш пред аудитория, какво е когато зърнеш в публиката засмяната си и подкрепяща те баба или друго обичано лице и внезапно куражът се връща.
От този текст ще научим и че своеобразното откритие на Дърабъра за галактически проучвания единствено потвърждава, че във Вселената не съществува друго измислено по-сполучливо и скъпо нещо от прегръдката. А белким този ескиз не приближава текста на Петя Кокудева до шедьоври като " Мечо Пух ", " Алиса ", " Пипи, дългото чорапче " или " Малкият принц "?
На желанието на Дъръбъра да изобрети нещо, което по гласа ти още ще схваща в какво въодушевление си, Бети споделя, че то към този момент съществува и се споделя " Мама ". Възхитих се от деликатната съкровеност на този откъс от книгата. На финеса на Петя Кокудева да изобрети подобен сбит и сакрален миг от възприятията и връзките човешки. Отношенията дете - майка. Затова е толкоз разбираема провокационната имитация на британският психотерапевт и педиатър Доналд Уиникът, който на един конгрес по психоанализа декларира: " Бебе не съществува. Има бебе и майка. "
Много забавна е тази история-среща на Бети и Дърабъра. Като че ли сън и реалност се преплитат. Тук се приказва за възглавката на Бети, наречена " Обаче " и че тя е " на една сънливост разстояние " от Дърабъра. А може би това са " сънища нескрито " - най-нормалното положение, в което обитава едно дете в тази възраст от душевното си и ментално развиване.
Както и в стихотворните книги на Петя Кокудева и тази книга е изпълнена с изненади, с съобразителни смислови и стилови обрати на изрече, с нонсенсови умозаключения. И по това книгата не отстъпва и на най-сполучливите типичен български и непознати мостри.
А и доста от изразите, извадени от подтекста, звучат като сентенции. Ето, хрумвало ли ви е, че:
" Чорапите стават доста мързеливи, в случай че все са два идентични! Друго си е да не знаеш с какъв чужд чорап ще се паднеш на промяна през днешния ден. Стараеш се и даваш всичко от себе си.
- Обаче, това е стрес за чорапите! - възрази Бети.
- Нали по тази причина имат дупки - от там излиза всичкият стрес "
Или да не бързаме да се радваме, че нещо, може и да не стане. Детската логичност е друга: Дори и да не стане, в противен случай, най-малко сме се порадвали.
А мъдростта на думите на Бети: " Е, пострахувахме се задоволително. А в този момент да играем! ".
Както виждаме, това са все детските обрати на мисълта, които ни зареждат с толкоз оптимизъм и креативност.
Илюстрациите в книгата са на художничката Ина Кьорова. И те са един различен, допълващ роман на написаното. Цветни, шарени, радостни. Разгръщащи още повече въображението. Както самата художничка в края се самопредставя - тя има вяра в чудеса и силата на хубавите мисли.
И още един акцент и колорит. Както пишат издателите - употребяваният шрифт е за начинаещи читатели и това също ще насърчи детето единствено да се допре до тази толкоз завладяваща книга.
Иска ми се да завърша с това, че в книгата на Петя Кокудева има доста хуманистично обръщение, че добротата е, която ще избави света, прегръдката или това просто да помълчиш до другар, до момента в който си хвърляте във вода камъчета и всеки си мисли за нещо свое.
Тази книга на Петя Кокудева ще ни предизвика да не се поддаваме на рутината, клишетата, навиците трупани с годините. И че когато някой постоянно повтаря " Аз-казах-ли-ти! ", значи е възрастен. И то не безусловно на години, а възрастен в възприятията си и способността си да се изненадва, смее и играе.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ