Наистина ли трябва да гласуваме на всяка цена?
Ето че пристигна време и една от най-големите и устойчиви опорки на демократичния преход да си отиде - опорката: " би трябвало да гласуваме непременно ". В продължение на доста години сме повтаряли, че надали не гласуването и демокрацията са едно и също нещо и който не гласоподава, не е демократ, който не гласоподава, саботира демокрацията. Повтаряли сме също, че няма метод да не гласуваме, тъй като в случай че не идем до урните, гласът ни ще се преразпредели в интерес на някого другиго, който въобще не желаем да забележим във властта. Но не щеш ли пристигна моментът да се запитам (лично аз, не налагам мнението си никому и знам, че за никого то не е от изключително значение) дали си заслужава да се гласоподава - има ли смисъл, редно ли е, морално ли е.
Винаги съм дал своя вот и на парламентарни, и на президентски, и на локални избори. Гласувал съм, тъй като през 90-те взехме решение, че по този начин е редно, а не тъй като си фантазирам, че с гласа си оказвам някакво въздействие върху историческите процеси. Пропуснах единствено един път - на балотажа сред Първанов и Волен Сидеров, само че имам вяра, че ще ме разберете. Сега - позор, не позор, - още веднъж си играя с мисълта да пропусна.
През годините съм дал своя вот освен от сърце, само че и с компромис. От сърце съм дал своя вот може би единствено няколко пъти, само че въпреки всичко задоволително доста, с цел да не пострадвам от скрупули, че съм конформист. Ето по какъв начин съм дал своя вот на парламентарни избори след 1989 - нито е загадка, нито ме е позор:
1990 - за Съюз на демократичните сили на Желю Желев. Тогава Българска социалистическа партия ни биха и покрусата беше нечувана, тъй като си бяхме въобразили, че след джангъра по улиците, с комунистите е свършено и няма да ги забележим в никакъв случай повече.
1991 - за Съюз на демократичните сили на Филип Димитров. Романтиката беше още жива, а и раната от успеха на комунистите предходната година още гноясваше.
1994 - за Филип Димитров, въпреки че завоюва Жан Виденов.
1997 - за ОДС на Иван Костов (от сърце). Тогава беше вторият случай, когато бяхме сигурни, че след чудесата на Жан Виденов комунистите в никакъв случай повече няма да се върнат. ОДС организира приватизация и реставрация, само че не организира лустрация, с което ни обрече комунистите да се завръщат още веднъж и още веднъж до Второ пришествие. Но гарван гарвана не лустрира.
2001 - за Национална движение „Симеон Втори" от сърце, тъй като отношението към монархията и монарха са част от домашното ми образование. Друг е въпросът, че след това май се оказа, че моето отношение към монархията е по-силно от това на монарха.
2005 - за Национална движение „Симеон Втори" със свито сърце, изключително откакто Царя даде обещание да не се коалира с комунистите, след което се коалира и по този начин се случи Тройната коалиция. От нея Национална движение „Симеон Втори" не излезе в точния момент (през 2007, когато с приемането на България в Европейски Съюз се реализира и последният ни народен идеал) и това костваше политическата му крах.
2009 - за ДСБ от сърце, само че и с малко подигравка, тъй като постоянно (поне по това време) съм бил повече седесар, в сравнение с десебар. Тогава стартира едно другарство с неколцина млади и надеждни политици, които след това оправдаха очакванията, само че другарството изстина. Както е споделил Хераклит: всичко тече, всичко се променя и нищо не остава същото.
2013 - за ДБГ на Меглена Кунева не от сърце, само че по обвързване, тъй като тогава бях освен измежду основателите на тази партия, само че и член на националното ѝ управление и лидер на листа в Хасково. С неколцина другари бяхме отишли с вяра да вършим нов огромен десен план, само че здравите сили ни изхвърлиха като бодилче от пета.
2014 - за Реформаторския блок с огромен компромис. Бях за известно време в самото начало член на икономическата му група, където видях и чух такива неща, че избягах с писъци. Това, което се случи с Република България, както и това, което след това се случи с Обединените патриоти в коалиция с ГЕРБ, би трябвало да накара всеки политик с съдружни планове съществено да се замисли. Стига, несъмнено, да има някакво възприятие за историчност.
2017 - за ГЕРБ с компромис. Това е паметна година за мен, тъй като тогава сложих изискване на " остарялата десница " (макар че кой съм аз, та да слагам условия!) да преодолеят вождизмите си и да създадат нещо като първото Съюз на демократичните сили, поради което развявахме сини флагове с лъвчета от скромните си тогава коли. В противоположен случай дадох обещание, че ще напусна редиците на техния предан електорат. Те не се сплотиха, не преодоляха дребнавия вождизъм на водачите си, а пък аз напуснах редиците на електората им, както бях заречен. Междувременно доста другари от партии, за които бях дал своя вот, в това време попаднаха в ГЕРБ.
2021 - за ГЕРБ с по-малко компромис, уверен, че това е партията, която показва и съставлява десните гласоподаватели, каквото и да значи " дясно " в България. Пък и знаете мнението ми за взимане на властта не по разпоредбите, а посредством дирижирани митинги.
20221 - ГЕРБ.
2021 - ГЕРБ. Тук изгря " Промяната ", с цел да ни потвърди, че светът към този момент дефинитивно не е същият.
2022 - Не знам за кого, само че което е по-обезпокоителното - не знам дали (много ми е забавно какъв брой още хора са дали своят вот по този метод през годините и още какъв брой през днешния ден стигат до сходни изводи).
Винаги съм се водил от един напълно елементарен фиктивен претекст - в никакъв случай за комунистите. Тоест в никакъв случай за Българска социалистическа партия. Може за всеки различен, само че не и за тях! Де да мислеше по този начин и " достоверната остаряла десница ", която напуснах през 2017! Доживях да видя ДСБ, за които съм дал своя вот от сърце през 2009, коалирани и ръководещи с Българска социалистическа партия. Сега към този момент не е толкоз елементарно, времената се смениха, пристигнаха други генерации. Включително други генерации комунисти (безбожници, антихристи). Днешните, които по инерция продължаваме да назоваваме " комсомолци ", в действителност към този момент са си едни зрели левичари на междинна възраст. В момента всички или съвсем всички български партии са по един или различен метод леви, даже и националистите. Дори се удивлявам за какво назовават националистите " извънредно десни ", като те са по-скоро извънредно леви. Те също се борят за общественото благоденствие на необятните национални маси, единствено че от позиция на расата, а не на класата. Може би по тази причина им викат " десни ", тъй като на другите викат " леви ". Единствено поради това. А разликата не е покъртително огромна - и в двата случая (образно казано) експроприаторите би трябвало да бъдат експроприирани, а експроприираното да се раздаде " заслужено " на угнетените, с цел да го изпапкат и изакат.
През последните дни с известна доза интелихентско отвращение следя плахия флирт сред ГЕРБ и ПППП, щото, нали, социологията споделя, че ще заемат първите две места и аритметиката може да излезе. ПППП е същата " съвременна " партия, чийто напушен министър на културата даде близо половин милион да ремонтират паметника на Бузлуджа - оня с огромната алена петолъчка, дето по план при ясно време трябвало да се вижда и от Гърция и от Румъния. Ако на идващите избори една против друга се изправят сталинистката левица (БСП) и маркузеанската левица (ПППП ± ДБ), болшевиките против културните марксисти, аз в действителност не виждам по какъв начин бих могъл да ида и да гласоподавам. Пък дано са в коалиция с който си щат! Ако пък се явят дружно, както и управляваха дружно в последното безславно провалило се постоянно държавно управление, тогава е по-лесно - стоя за всеки който е срещу тях и срещу всеки, който е за тях.
Не знам също по какъв начин ще се държат и всички тези, които първо гласоподаваха за Слави Трифонов, а след това гласоподаваха и за Кирил Петков с единственото опрощение, че са подготвени да гласоподават за всекиго, който смъкна ГЕРБ. А в този момент - хоп! - коалиция с ГЕРБ, за какво не! Но при този тип гласоподаватели е по-лесно. Те не помнят бързо и безследно. Достатъчно е да се появи някой нов Крали Марко. Достатъчно е да им извадят някой следващ ентъртейнър и те ще тръгнат след него като плъховете след свирача на флейта от Хамелин.
Ако се очертае някаква такава предизборна или - забележете! - следизборна обстановка (защото могат да ни изненадат с нещо като Царя, който се закле от фолиото на " Труд " и " 24 часа " че няма да се събере със социалистите, броени дни преди Тройната коалиция), аз най-почтено и в точния момент предизвестявам всички свои сегашни и някогашни другари, че няма да гласоподавам. И ще го направя с чиста съвест, тъй като това към този момент не е аморално. Напротив, аморално би било да дадеш единодушието си да се случват всички тези неща, които потресени гледаме по малкия екран. Каквото има да става, ще стане със или без моя глас. Ако не съм бил дал своя вот, някой различен щял да се възползва от гласа ми. Да е жив и здрав! Но да не не помни, че ниската изборна интензивност подкопава легитимността на ръководството и то все по мъчно ще съумява да изкара цялостен мандат.
Но вие си гласувайте, не ме гледайте мен. Гласувайте, с цел да поддържате индуцираната кома на обичаната ни народна власт. Гласувайте, с цел да ви назовават вестниците " суверен " и " шеф на депутатите ". Гласувайте най-накрая и поради това, че може и да не съм прав. И най-вероятно не съм прав - времето е ваше. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Винаги съм дал своя вот и на парламентарни, и на президентски, и на локални избори. Гласувал съм, тъй като през 90-те взехме решение, че по този начин е редно, а не тъй като си фантазирам, че с гласа си оказвам някакво въздействие върху историческите процеси. Пропуснах единствено един път - на балотажа сред Първанов и Волен Сидеров, само че имам вяра, че ще ме разберете. Сега - позор, не позор, - още веднъж си играя с мисълта да пропусна.
През годините съм дал своя вот освен от сърце, само че и с компромис. От сърце съм дал своя вот може би единствено няколко пъти, само че въпреки всичко задоволително доста, с цел да не пострадвам от скрупули, че съм конформист. Ето по какъв начин съм дал своя вот на парламентарни избори след 1989 - нито е загадка, нито ме е позор:
1990 - за Съюз на демократичните сили на Желю Желев. Тогава Българска социалистическа партия ни биха и покрусата беше нечувана, тъй като си бяхме въобразили, че след джангъра по улиците, с комунистите е свършено и няма да ги забележим в никакъв случай повече.
1991 - за Съюз на демократичните сили на Филип Димитров. Романтиката беше още жива, а и раната от успеха на комунистите предходната година още гноясваше.
1994 - за Филип Димитров, въпреки че завоюва Жан Виденов.
1997 - за ОДС на Иван Костов (от сърце). Тогава беше вторият случай, когато бяхме сигурни, че след чудесата на Жан Виденов комунистите в никакъв случай повече няма да се върнат. ОДС организира приватизация и реставрация, само че не организира лустрация, с което ни обрече комунистите да се завръщат още веднъж и още веднъж до Второ пришествие. Но гарван гарвана не лустрира.
2001 - за Национална движение „Симеон Втори" от сърце, тъй като отношението към монархията и монарха са част от домашното ми образование. Друг е въпросът, че след това май се оказа, че моето отношение към монархията е по-силно от това на монарха.
2005 - за Национална движение „Симеон Втори" със свито сърце, изключително откакто Царя даде обещание да не се коалира с комунистите, след което се коалира и по този начин се случи Тройната коалиция. От нея Национална движение „Симеон Втори" не излезе в точния момент (през 2007, когато с приемането на България в Европейски Съюз се реализира и последният ни народен идеал) и това костваше политическата му крах.
2009 - за ДСБ от сърце, само че и с малко подигравка, тъй като постоянно (поне по това време) съм бил повече седесар, в сравнение с десебар. Тогава стартира едно другарство с неколцина млади и надеждни политици, които след това оправдаха очакванията, само че другарството изстина. Както е споделил Хераклит: всичко тече, всичко се променя и нищо не остава същото.
2013 - за ДБГ на Меглена Кунева не от сърце, само че по обвързване, тъй като тогава бях освен измежду основателите на тази партия, само че и член на националното ѝ управление и лидер на листа в Хасково. С неколцина другари бяхме отишли с вяра да вършим нов огромен десен план, само че здравите сили ни изхвърлиха като бодилче от пета.
2014 - за Реформаторския блок с огромен компромис. Бях за известно време в самото начало член на икономическата му група, където видях и чух такива неща, че избягах с писъци. Това, което се случи с Република България, както и това, което след това се случи с Обединените патриоти в коалиция с ГЕРБ, би трябвало да накара всеки политик с съдружни планове съществено да се замисли. Стига, несъмнено, да има някакво възприятие за историчност.
2017 - за ГЕРБ с компромис. Това е паметна година за мен, тъй като тогава сложих изискване на " остарялата десница " (макар че кой съм аз, та да слагам условия!) да преодолеят вождизмите си и да създадат нещо като първото Съюз на демократичните сили, поради което развявахме сини флагове с лъвчета от скромните си тогава коли. В противоположен случай дадох обещание, че ще напусна редиците на техния предан електорат. Те не се сплотиха, не преодоляха дребнавия вождизъм на водачите си, а пък аз напуснах редиците на електората им, както бях заречен. Междувременно доста другари от партии, за които бях дал своя вот, в това време попаднаха в ГЕРБ.
2021 - за ГЕРБ с по-малко компромис, уверен, че това е партията, която показва и съставлява десните гласоподаватели, каквото и да значи " дясно " в България. Пък и знаете мнението ми за взимане на властта не по разпоредбите, а посредством дирижирани митинги.
20221 - ГЕРБ.
2021 - ГЕРБ. Тук изгря " Промяната ", с цел да ни потвърди, че светът към този момент дефинитивно не е същият.
2022 - Не знам за кого, само че което е по-обезпокоителното - не знам дали (много ми е забавно какъв брой още хора са дали своят вот по този метод през годините и още какъв брой през днешния ден стигат до сходни изводи).
Винаги съм се водил от един напълно елементарен фиктивен претекст - в никакъв случай за комунистите. Тоест в никакъв случай за Българска социалистическа партия. Може за всеки различен, само че не и за тях! Де да мислеше по този начин и " достоверната остаряла десница ", която напуснах през 2017! Доживях да видя ДСБ, за които съм дал своя вот от сърце през 2009, коалирани и ръководещи с Българска социалистическа партия. Сега към този момент не е толкоз елементарно, времената се смениха, пристигнаха други генерации. Включително други генерации комунисти (безбожници, антихристи). Днешните, които по инерция продължаваме да назоваваме " комсомолци ", в действителност към този момент са си едни зрели левичари на междинна възраст. В момента всички или съвсем всички български партии са по един или различен метод леви, даже и националистите. Дори се удивлявам за какво назовават националистите " извънредно десни ", като те са по-скоро извънредно леви. Те също се борят за общественото благоденствие на необятните национални маси, единствено че от позиция на расата, а не на класата. Може би по тази причина им викат " десни ", тъй като на другите викат " леви ". Единствено поради това. А разликата не е покъртително огромна - и в двата случая (образно казано) експроприаторите би трябвало да бъдат експроприирани, а експроприираното да се раздаде " заслужено " на угнетените, с цел да го изпапкат и изакат.
През последните дни с известна доза интелихентско отвращение следя плахия флирт сред ГЕРБ и ПППП, щото, нали, социологията споделя, че ще заемат първите две места и аритметиката може да излезе. ПППП е същата " съвременна " партия, чийто напушен министър на културата даде близо половин милион да ремонтират паметника на Бузлуджа - оня с огромната алена петолъчка, дето по план при ясно време трябвало да се вижда и от Гърция и от Румъния. Ако на идващите избори една против друга се изправят сталинистката левица (БСП) и маркузеанската левица (ПППП ± ДБ), болшевиките против културните марксисти, аз в действителност не виждам по какъв начин бих могъл да ида и да гласоподавам. Пък дано са в коалиция с който си щат! Ако пък се явят дружно, както и управляваха дружно в последното безславно провалило се постоянно държавно управление, тогава е по-лесно - стоя за всеки който е срещу тях и срещу всеки, който е за тях.
Не знам също по какъв начин ще се държат и всички тези, които първо гласоподаваха за Слави Трифонов, а след това гласоподаваха и за Кирил Петков с единственото опрощение, че са подготвени да гласоподават за всекиго, който смъкна ГЕРБ. А в този момент - хоп! - коалиция с ГЕРБ, за какво не! Но при този тип гласоподаватели е по-лесно. Те не помнят бързо и безследно. Достатъчно е да се появи някой нов Крали Марко. Достатъчно е да им извадят някой следващ ентъртейнър и те ще тръгнат след него като плъховете след свирача на флейта от Хамелин.
Ако се очертае някаква такава предизборна или - забележете! - следизборна обстановка (защото могат да ни изненадат с нещо като Царя, който се закле от фолиото на " Труд " и " 24 часа " че няма да се събере със социалистите, броени дни преди Тройната коалиция), аз най-почтено и в точния момент предизвестявам всички свои сегашни и някогашни другари, че няма да гласоподавам. И ще го направя с чиста съвест, тъй като това към този момент не е аморално. Напротив, аморално би било да дадеш единодушието си да се случват всички тези неща, които потресени гледаме по малкия екран. Каквото има да става, ще стане със или без моя глас. Ако не съм бил дал своя вот, някой различен щял да се възползва от гласа ми. Да е жив и здрав! Но да не не помни, че ниската изборна интензивност подкопава легитимността на ръководството и то все по мъчно ще съумява да изкара цялостен мандат.
Но вие си гласувайте, не ме гледайте мен. Гласувайте, с цел да поддържате индуцираната кома на обичаната ни народна власт. Гласувайте, с цел да ви назовават вестниците " суверен " и " шеф на депутатите ". Гласувайте най-накрая и поради това, че може и да не съм прав. И най-вероятно не съм прав - времето е ваше. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ