Откровено от една бивша учителка: колко е лесно да работиш в училище
Ето че пристигна 15-и септември и хиляди родители изпращат своите деца в учебния двор със сърца, изпълнени с вяра, малко боязън и – дано си признаем – доза облекчение , че дребните към този момент ще имат къде и с кого да изразходват силата си.
На всички родители и деца поисквам доста триумфи и мотиви за горделивост. От понеделник раниците ще тежат, портфейлите ви ще олекват с всяка родителска среща, а животът на децата ще се извърши с нови страсти, познания и преживявания.
Е, аз съм от тези, които са били от другата страна на барикадата. Да, укрепление, тъй като учебното заведение като че ли се е трансформирало в полесражение, в което „ бойците “ се бият на няколко фронта.
iStock
Бях преподавател 7 години – от дипломирането до деня, в който напуснах дефинитивно системата. Отказах се от заплатата , за която постоянно цяла България схваща, че се е нараснала. Загърбих безкрайните ваканции , които карат мнозина да цъкат с език и да се чудят учителите работят ли въобще?! Нищо, че през ваканциите събираме парченцата от разрушените си нерви, опитваме се да възстановим гласните си струни и ревизираме безкрайни проби. Пак ще се откри кой да каже, че отпуските ни са големи и си изкарваме парите елементарно.
Да, толкоз е елементарно да си преподавател, че в системата на образованието всяка година с нови сили влизат младежи, до момента в който в същото време още толкоз напущат разочаровани. И не се обръщат обратно.
iStock
Ако кажа, че съвършено знам какво е да бъдеш преподавател, ще излъжа. Мога да приказвам единствено от моя непретенциозен опит и съгласно това, което колегиалността ми разрешава. Някои неща си остават в директорския кабинет и учителската стая, които крият повече мистерии от Стаята на тайните в „ Хари Потър “.
Учителите са неповторима порода хора. За благополучие доста от тях с годините не не помнят, че са и друго, с изключение на даскали . С тях е готино в междучасията, в учебното кафене, че и по екскурзиите. Те демонстрират, че има място за взаимност и последователност в една мощно феминизирана специалност – специалност, в която дами подават ръка на други дами и ги поддържат . На всички тях благодаря !
iStock
Имала съм обаче и много сътрудници от другия тип. Учителството се е просмукало в тях и се е трансформирало в тяхното главно аз. Те не стопират да даскалуват в свободното си време. Говорят вкъщи и в магазина със същия звук, с който го вършат пред бялата дъска.
В учителската стая вместо да чуеш нещо забавно за света, науката или живота, от тях слушаш за неприятните възпитаници . Защото най-хубавият метод да разпуснеш в 10-минутното междучасие е като преживяваш отначало най-кошмарните моменти от учителското съществуване.
Е, доста хора упрекват учителите, че все мрънкат. Но, повярвайте ми, сътрудниците си имат своите аргументи за това.
Да застанеш против 25+ деца не е лесна работа. В тези първи срещи всички се преценят. Гласът ти не трябва да трепва , облеклото ти би трябвало да е безупречно . Добре е да се усмихваш , само че не прекомерно доста, с цел да не решат, че им се подмазваш. Трябва да скръцнеш със зъби на някого, в случай че прекалява, само че не и да мачкаш достолепието му. Важно е да установиш строги правила , само че вътре в себе си знаеш, че от дълго време няма действителни административни санкции за хулиганите и техните родители. Затова зависи напълно от теб дали разпоредбите ще се съблюдават.
iStock
Кой ще бъдеш? Доброто ченге, тяхната втора мама, строгата класна, даскалът с вицовете или онази, при която всички си цъкат на телефоните?
Сигурно смятате, че на тези учители, които оставят децата да вършат каквото си желаят в час, им е елементарно . Истината е, че и на тях им е мъчно. Да грабнеш вниманието на повече от 20 деца е предизвикателство. Но да ги оставиш да ти се качат на главата – ето това е призрачен сън .
В този случай всички – от шефа ти до чистачката, ще узнаят, че не ставаш за тая работа . Обречен си да бродиш несретник по коридорите, недолюбван от всички . Защото никой не съжалява и не почита учителите, които са слаби и не се пробват.
iStock
Заставайки пред класа за пръв път, си като против глутница кучета – по този начин ми изясни една учителка, при която стажувах като студентка. Надушат ли страха ти, ще те раздерат. Загубиш ли борбата още първоначално, ще те раздират отначало след биенето на всеки звънец.
Тогава си обречена всички да те познават като „ онази, която не ги учи на нищо и при която се случва какво ли не, а тя просто чака да свърши часа “. Онази, поради която родителите са уверени, че на учителите им пука единствено едвам си вземат заплатите.
Да, никой не желае да влезе в тази роля, само че тъкмо по тази причина учителската специалност е толкоз сложна – не всеки може другото. А даже който го може, е допустимо към този момент да се е уморил да поставя старания.
iStock
Още помня всеобщото неодобрение измежду сътрудниците, че трябваше да пригодят методиката си за онлайн среда по време на пандемията. Та те с години вършат едно и също и то работи, нали? Помня по какъв начин някои пишеха на учениците на коя страница е урокът , paste-ваха проекта и ги оставяха да се самообразоват . Работата е свършена, да ги поемат родителите. Ама по какъв начин ще ни карат да изнасяме урок пред камера?
Докато доста други учители прекарваха много време на компютрите, създавайки мултимедийни и атрактивни уроци за онлайн образованието. Децата ви ще ги разпознаят. И тяхната работа несъмнено не е лесна.
iStock
Да запалиш искрата на знанието у един младеж, да видиш в очите му, че е осъзнал, че може и знае освен това спрямо през вчерашния ден – това е, което задържа учителите със сърца в учебно заведение.
Нали знаете, тези , които децата ви харесват , макар че са строги и от време на време им се карат. Онези, които със своите старания и пристрастеност към знанието не престават да търсят нови способи да стигнат до учениците. Онези, които дават персонален образец и не стопират да се стараят в работата си. Те са родени с това предопределение, само че и не престават да се трудят за триумфа си.
iStock
Децата знаят кой е там поради тях и имам вяра, че в тези случаи не е нужно учебното заведение да е полесражение. Вярвам още, че в учебните заведения има доста, доста такива учители. Децата ви незабавно ще ги усетят, ще видите.
С години съм следила антагонизма сред родители и учители , деца и учители , учители и учители и – обичания ми конфликт – шефове против учители . Да работиш с толкоз доста хора е ужасно мъчно и прочувствено изтощително. А в случай че никой на никого не има вяра, става още по-сложно.
Да, не можем да одобряваме учениците като свои деца и да ги дундуркаме Но и в никакъв случай не съм възприемала, че децата са от другата страна на барикадата и по-добре постоянно са сме зли и да всяваме боязън, че да не ни се качат на главата.
Дали съм била идеалният преподавател – изрично не. Но и до през днешния ден вардя загатна за детските очи, които ме следяха с интерес. Никога няма да не помни всички букети, дарове, дребни жестове, наставнически известия, театралните постановки (и други събития, на които общо взето береш позор, само че е забавно). Помня откраднатите мигове, в които децата просто желаят да им обърнеш внимание. Да ги чуеш. Да ги уважаваш. И те ми отвръщаха със същото.
iStock
Дали са се опитвали да ме излъжат ? О, да! Дали от време на време съм си затваряла очите, че съм ги хванала ? Случвало се е.
Смятам, че в случай че продължаваш да вярваш в някого, той ще се почувства задължен рано или късно да оправдае доверието ти. Не важи за всички хора, несъмнено. Вероятно просто съм попаднала на положителни деца, на които също благодаря.
Нямаме потребност от фронтове и нови борби на полето на образованието. Нещата не зависят единствено от образователната стратегия и следващия министър. Зависят от нас, възрастните. Малко повече усърдие от страна на учителите да създадат часовете забавни и смислени. Въпреки напрежението, негативизма и неголемите заплати.
iStock
Малко повече доверие към учебното заведение и надзор от страна на родителите . И магията може да се случи – попитайте многото възпитаници, които помнят с любов своите учители . Затова си дайте късмет взаимно – на никого не му е елементарно в днешния свят на комплицирани полезности.
iStock
Учителството е изпитание, което изисква прочувствена мощ и сила, от които положителните учители лишават своите близки, половинки и даже личните си деца от време на време. Защото те не са неизчерпаеми . През годините разбрах, че да съм добър преподавател ми коства прекалено много и не желая да заплащам тази цена . Въпреки цялата хубост и достойнство на това да работиш с деца.
Бих ли работила отново като преподавател? Не. Липсва ли ми? Всеки ден. Особено през днешния ден.
iStock
Ставайки преподавател, съм поела отговорност. Ако не съм склонна да дам 100% от себе си в класната стая, би трябвало да отстъпя някой различен да го направи. И да го почитам поради това . А такива хора съществуват. Затова, родители, ви поисквам да срещнете и разпознаете тъкмо тези учители, които са съгласни да заплащат цената. Те заслужават всички цветя, които децата ви ще им подарят през днешния ден.
На добър час!
iStock
На всички родители и деца поисквам доста триумфи и мотиви за горделивост. От понеделник раниците ще тежат, портфейлите ви ще олекват с всяка родителска среща, а животът на децата ще се извърши с нови страсти, познания и преживявания.
Е, аз съм от тези, които са били от другата страна на барикадата. Да, укрепление, тъй като учебното заведение като че ли се е трансформирало в полесражение, в което „ бойците “ се бият на няколко фронта.
iStock Бях преподавател 7 години – от дипломирането до деня, в който напуснах дефинитивно системата. Отказах се от заплатата , за която постоянно цяла България схваща, че се е нараснала. Загърбих безкрайните ваканции , които карат мнозина да цъкат с език и да се чудят учителите работят ли въобще?! Нищо, че през ваканциите събираме парченцата от разрушените си нерви, опитваме се да възстановим гласните си струни и ревизираме безкрайни проби. Пак ще се откри кой да каже, че отпуските ни са големи и си изкарваме парите елементарно.
Да, толкоз е елементарно да си преподавател, че в системата на образованието всяка година с нови сили влизат младежи, до момента в който в същото време още толкоз напущат разочаровани. И не се обръщат обратно.
iStock Ако кажа, че съвършено знам какво е да бъдеш преподавател, ще излъжа. Мога да приказвам единствено от моя непретенциозен опит и съгласно това, което колегиалността ми разрешава. Някои неща си остават в директорския кабинет и учителската стая, които крият повече мистерии от Стаята на тайните в „ Хари Потър “.
Учителите са неповторима порода хора. За благополучие доста от тях с годините не не помнят, че са и друго, с изключение на даскали . С тях е готино в междучасията, в учебното кафене, че и по екскурзиите. Те демонстрират, че има място за взаимност и последователност в една мощно феминизирана специалност – специалност, в която дами подават ръка на други дами и ги поддържат . На всички тях благодаря !
iStock Имала съм обаче и много сътрудници от другия тип. Учителството се е просмукало в тях и се е трансформирало в тяхното главно аз. Те не стопират да даскалуват в свободното си време. Говорят вкъщи и в магазина със същия звук, с който го вършат пред бялата дъска.
В учителската стая вместо да чуеш нещо забавно за света, науката или живота, от тях слушаш за неприятните възпитаници . Защото най-хубавият метод да разпуснеш в 10-минутното междучасие е като преживяваш отначало най-кошмарните моменти от учителското съществуване.
Е, доста хора упрекват учителите, че все мрънкат. Но, повярвайте ми, сътрудниците си имат своите аргументи за това.
Да застанеш против 25+ деца не е лесна работа. В тези първи срещи всички се преценят. Гласът ти не трябва да трепва , облеклото ти би трябвало да е безупречно . Добре е да се усмихваш , само че не прекомерно доста, с цел да не решат, че им се подмазваш. Трябва да скръцнеш със зъби на някого, в случай че прекалява, само че не и да мачкаш достолепието му. Важно е да установиш строги правила , само че вътре в себе си знаеш, че от дълго време няма действителни административни санкции за хулиганите и техните родители. Затова зависи напълно от теб дали разпоредбите ще се съблюдават.
iStock Кой ще бъдеш? Доброто ченге, тяхната втора мама, строгата класна, даскалът с вицовете или онази, при която всички си цъкат на телефоните?
Сигурно смятате, че на тези учители, които оставят децата да вършат каквото си желаят в час, им е елементарно . Истината е, че и на тях им е мъчно. Да грабнеш вниманието на повече от 20 деца е предизвикателство. Но да ги оставиш да ти се качат на главата – ето това е призрачен сън .
В този случай всички – от шефа ти до чистачката, ще узнаят, че не ставаш за тая работа . Обречен си да бродиш несретник по коридорите, недолюбван от всички . Защото никой не съжалява и не почита учителите, които са слаби и не се пробват.
iStock Заставайки пред класа за пръв път, си като против глутница кучета – по този начин ми изясни една учителка, при която стажувах като студентка. Надушат ли страха ти, ще те раздерат. Загубиш ли борбата още първоначално, ще те раздират отначало след биенето на всеки звънец.
Тогава си обречена всички да те познават като „ онази, която не ги учи на нищо и при която се случва какво ли не, а тя просто чака да свърши часа “. Онази, поради която родителите са уверени, че на учителите им пука единствено едвам си вземат заплатите.
Да, никой не желае да влезе в тази роля, само че тъкмо по тази причина учителската специалност е толкоз сложна – не всеки може другото. А даже който го може, е допустимо към този момент да се е уморил да поставя старания.
iStock Още помня всеобщото неодобрение измежду сътрудниците, че трябваше да пригодят методиката си за онлайн среда по време на пандемията. Та те с години вършат едно и също и то работи, нали? Помня по какъв начин някои пишеха на учениците на коя страница е урокът , paste-ваха проекта и ги оставяха да се самообразоват . Работата е свършена, да ги поемат родителите. Ама по какъв начин ще ни карат да изнасяме урок пред камера?
Докато доста други учители прекарваха много време на компютрите, създавайки мултимедийни и атрактивни уроци за онлайн образованието. Децата ви ще ги разпознаят. И тяхната работа несъмнено не е лесна.
iStock Да запалиш искрата на знанието у един младеж, да видиш в очите му, че е осъзнал, че може и знае освен това спрямо през вчерашния ден – това е, което задържа учителите със сърца в учебно заведение.
Нали знаете, тези , които децата ви харесват , макар че са строги и от време на време им се карат. Онези, които със своите старания и пристрастеност към знанието не престават да търсят нови способи да стигнат до учениците. Онези, които дават персонален образец и не стопират да се стараят в работата си. Те са родени с това предопределение, само че и не престават да се трудят за триумфа си.
iStock Децата знаят кой е там поради тях и имам вяра, че в тези случаи не е нужно учебното заведение да е полесражение. Вярвам още, че в учебните заведения има доста, доста такива учители. Децата ви незабавно ще ги усетят, ще видите.
С години съм следила антагонизма сред родители и учители , деца и учители , учители и учители и – обичания ми конфликт – шефове против учители . Да работиш с толкоз доста хора е ужасно мъчно и прочувствено изтощително. А в случай че никой на никого не има вяра, става още по-сложно.
Да, не можем да одобряваме учениците като свои деца и да ги дундуркаме Но и в никакъв случай не съм възприемала, че децата са от другата страна на барикадата и по-добре постоянно са сме зли и да всяваме боязън, че да не ни се качат на главата.
Дали съм била идеалният преподавател – изрично не. Но и до през днешния ден вардя загатна за детските очи, които ме следяха с интерес. Никога няма да не помни всички букети, дарове, дребни жестове, наставнически известия, театралните постановки (и други събития, на които общо взето береш позор, само че е забавно). Помня откраднатите мигове, в които децата просто желаят да им обърнеш внимание. Да ги чуеш. Да ги уважаваш. И те ми отвръщаха със същото.
iStock Дали са се опитвали да ме излъжат ? О, да! Дали от време на време съм си затваряла очите, че съм ги хванала ? Случвало се е.
Смятам, че в случай че продължаваш да вярваш в някого, той ще се почувства задължен рано или късно да оправдае доверието ти. Не важи за всички хора, несъмнено. Вероятно просто съм попаднала на положителни деца, на които също благодаря.
Нямаме потребност от фронтове и нови борби на полето на образованието. Нещата не зависят единствено от образователната стратегия и следващия министър. Зависят от нас, възрастните. Малко повече усърдие от страна на учителите да създадат часовете забавни и смислени. Въпреки напрежението, негативизма и неголемите заплати.
iStock Малко повече доверие към учебното заведение и надзор от страна на родителите . И магията може да се случи – попитайте многото възпитаници, които помнят с любов своите учители . Затова си дайте късмет взаимно – на никого не му е елементарно в днешния свят на комплицирани полезности.
iStock Учителството е изпитание, което изисква прочувствена мощ и сила, от които положителните учители лишават своите близки, половинки и даже личните си деца от време на време. Защото те не са неизчерпаеми . През годините разбрах, че да съм добър преподавател ми коства прекалено много и не желая да заплащам тази цена . Въпреки цялата хубост и достойнство на това да работиш с деца.
Бих ли работила отново като преподавател? Не. Липсва ли ми? Всеки ден. Особено през днешния ден.
iStock Ставайки преподавател, съм поела отговорност. Ако не съм склонна да дам 100% от себе си в класната стая, би трябвало да отстъпя някой различен да го направи. И да го почитам поради това . А такива хора съществуват. Затова, родители, ви поисквам да срещнете и разпознаете тъкмо тези учители, които са съгласни да заплащат цената. Те заслужават всички цветя, които децата ви ще им подарят през днешния ден.
На добър час!
iStock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ