Проф. Антоний Тодоров: Етикетът „партии на протеста“ загуби смисъл
„ Етикетът „ партии на митинга “ към този момент загуби своя смисъл. Истинска смяна ще има тогава, когато едно ново държавно управление сложи завършек на тези отхвърлени от обществото практики, които свързваме с над 10-годишното ръководство на ГЕРБ. Който успее да взе участие в такова ръководство или да спомага за него, евентуално ще сполучи да бъде наименуван част от едно такова болшинство на смяната. Иначе всичко ще продължи постарому “, разяснява за БГНЕС политологът проф. Антоний Тодоров.
„ Отново сме в задънена улица. Поредният парламент не съумя да свърши главната си работа – да образува ръководещо болшинство и да излъчи държавно управление. Дори се препъваха на бюджета и не свършиха доста, което основава огромно отчаяние у хората. Това е печално, попари доста очаквания “, разяснява политологът наближаващия завършек на 46-ото Народно заседание, което следва президентът да разпусне в четвъртък.
Според него по време на дебатите по актуализацията на бюджета неналичието на ясно изразено болшинство е направила по този начин, че всички обединения да се надпреварват „ да наддават “ и да дават обещание повече пари, ясно осъзнавайки, че няма да носят непосредствената отговорност от крайното решение и осъществяването му.
„ Допълнителна тъга сътвори и методът, по който общуваха партиите, които афишираха, че желаят да „ приключат “ с ГЕРБ. Между тях бяха разменени такива обиди, че Народното събрание на моменти изглеждаше като едно спречкване на дребни деца, играещи на детската площадка. Съжалявам за сравнението, децата нямат виновност за нищо, само че пререканието беше безсмислено. Ефектът върху поданството от това е извънредно негативен и не вдъхва доверие към институциите “, безапелационен е политологът.
Според проф. Тодоров Народното събрание не излъчва никакви положителни послания, а партиите употребяват парламентарната естрада за предизборната си акция, която към този момент е в ход. „ Всеки се мъчеше да се хареса на тази част от публиката, която счита за своя. Важни и основни неща останаха встрани “, разяснява още той.
„ За всички беше ясно, че има две вероятни решения – държавно управление без ГЕРБ или държавно управление на ГЕРБ. Не можаха да създадат нито едно от двете. Тези, които претендират за завършек на модела „ ГЕРБ “, в последна сметка се провалиха. Не съумяха да създадат това, което всеки един по настрана обещаваше на обществото. Напротив, влязоха във война между тях и си размениха такива думи, че е под въпрос всяко бъдещо съдействие сред тях “, добави още политологът.
„ Отново сме в задънена улица. Поредният парламент не съумя да свърши главната си работа – да образува ръководещо болшинство и да излъчи държавно управление. Дори се препъваха на бюджета и не свършиха доста, което основава огромно отчаяние у хората. Това е печално, попари доста очаквания “, разяснява политологът наближаващия завършек на 46-ото Народно заседание, което следва президентът да разпусне в четвъртък.
Според него по време на дебатите по актуализацията на бюджета неналичието на ясно изразено болшинство е направила по този начин, че всички обединения да се надпреварват „ да наддават “ и да дават обещание повече пари, ясно осъзнавайки, че няма да носят непосредствената отговорност от крайното решение и осъществяването му.
„ Допълнителна тъга сътвори и методът, по който общуваха партиите, които афишираха, че желаят да „ приключат “ с ГЕРБ. Между тях бяха разменени такива обиди, че Народното събрание на моменти изглеждаше като едно спречкване на дребни деца, играещи на детската площадка. Съжалявам за сравнението, децата нямат виновност за нищо, само че пререканието беше безсмислено. Ефектът върху поданството от това е извънредно негативен и не вдъхва доверие към институциите “, безапелационен е политологът.
Според проф. Тодоров Народното събрание не излъчва никакви положителни послания, а партиите употребяват парламентарната естрада за предизборната си акция, която към този момент е в ход. „ Всеки се мъчеше да се хареса на тази част от публиката, която счита за своя. Важни и основни неща останаха встрани “, разяснява още той.
„ За всички беше ясно, че има две вероятни решения – държавно управление без ГЕРБ или държавно управление на ГЕРБ. Не можаха да създадат нито едно от двете. Тези, които претендират за завършек на модела „ ГЕРБ “, в последна сметка се провалиха. Не съумяха да създадат това, което всеки един по настрана обещаваше на обществото. Напротив, влязоха във война между тях и си размениха такива думи, че е под въпрос всяко бъдещо съдействие сред тях “, добави още политологът.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ