Инициативата „Три морета“ подсилва връзките с балтийските страни
Естония, Литва и Латвия са част от самодейността " Три морета ", която обединява 12 страни членки на Европейския съюз – в това число Австрия, България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения, граничещи с Балтийско море, Адриатическо море и Черно море. Тя се употребява и със мощната поддръжка на Европейската комисия, Германия и Съединени американски щати. Основният приоритет на тази самодейност е да се подобрят изискванията за икономическо и обществено развиване в страните от Източна Европа посредством по-голяма съгласуваност във всичките измерения - транспортна, цифрова, енергийна, в района посредством взаимни планове по линията Север-Юг.
Това е още една опция за развиване на двустранните връзки с балтийските страни. В тази посока може да се преглеждат и три от последните нови посланически назначения.
Вече един български посланик ще дава отговор за Естония, Литва и Латвия, само че това ще става отдалечено от София. Този пост ще заема дипломатът от кариерата Селвер Халил.
В претекстовете за назначението й се отбелязва, че през 2011 година поради стопански съображения дипломатическите ни задачи в Талин и Вилнюс са били закрити. По тази причина за връзките ни с Естония отговаряше посланикът ни във Финландия Мартин Иванов, а за Литва и Латвия отговаряне посланикът във Варшава Емил Ялнъзов. С приключването на мандатите им е решено за трите балтийски страни да има един посланик.
Самата Селвер Халил работи от 2001 година в Министерството на външните работи, а до сега оглавяваше дирекция “Политики и институции на Европейски Съюз ”.
Латвия
Посланикът връчи акредитивните си писма на президента на Латвия Егилс Левитс на виртуална гала. По време на диалога на дипломат Халил с президента Егилс Левитс е очебийно отличното съдействие сред двете страни. Акцент е подложен и върху ползотворното партньорство във връзка с Инициативата „ Три морета “ и идната Шеста среща на върха, 8-9 юли в София. На виртуална среща с държавния секретар Андрис Пейш са разисквани и опциите за задълбочаване на двустранното съдействие, в това число в региона на туризма и стопанската система.
През 2022 година честваме 100-годишнина от определяне на дипломатическите връзки сред България и Латвия.
Ковид пандемията не оказа огромно въздействие върху двустранните връзки. През предходната година износът ни е за 42.82 млн. евро и се усилва с 42 на 100. Вносът е 26.97 млн. евро, само че понижава с 14.4 на 100. Стокообменът възлиза на 69.79 млн. евро и пораства с 13.2 на 100. Салдото е позитивно и е в размер на 15.84 млн. евро. С максимален дял в износа са електрически апарати за жична телефония или телеграфия, в това число кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация посредством носещ ток или за цифрова телекомуникация; видеофони, сурови или необработени тютюни; боклуци от тютю и лекарства.
По данни на Българска народна банка към края на 2020 година общият размер на вложенията от Латвия в България възлиза на 170.9 млн. евро. Основно вложенията са ориентирани в недвижимите парцели, по-малка част са в бранша на търговията и услугите.
Над 20 000 латвийци са готували у нас през 2018 и 2019-а. Спад от 91% обаче има през предходната година.
Естония
При връчване на акредитивните писма от дипломат Халил на президента на Естония Керсти Калюлайд е маркирано отличното съдействие на двете страни в границите на Инициативата „ Три морета “, в това число в подтекста на подготовката на Шестата среща на върха на 8-9 юли в София. Откроени са опциите за задълбочаване и активизиране на двустранните връзки. От края на март 2021 година работи Национално туристическо посланичество към Посолството на България във Варшава, чийто териториален обсег включва и Естония. На състоялите се срещи са разисквани благоприятни условия за взаимно съдействие в региона на туризма, търговско-икономическите връзки и дигитализацията.
На 10 септември тази година означаваме 30 години от възобновяване на двустранните връзки. През 2022 година честваме 100 годишнина от определяне на дипломатическите връзки сред България и Естония.
След като през предходните три години бяхме достигнали стокообмет от към 55 млн. евро, през пандемичната 2020-а износът ни понижава с 18.1% до 21.02 млн. евро. Вносът пък губи 10.9% от цената и е за 26.74 млн. евро. Стокообменът възлиза на 47.76, само че регистрира понижаване с 14.2 на 100. Търговското салдо пък е негативно за страната ни. Най-много изнасяме електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели (например токоизправители), индуктивни бобини и дросели и лекарства.
По данни на Българска народна банка към края на 2020 година общият размер на вложенията от Естония у нас възлиза на 121 млн. евро.
През последните години у нас са гостували по над 20 000 естанци, само че пандемичната 2020-а донесе спад от 96% на туристите.
Литва
През последните 10 години търговията сред двете ни страни пораства, а през 2016-а прескочи и 100 милиона евро.
И през пандемичната 2020 година износът расте - с 13%, до 82.01 млн. евро. Вносът обаче понижава - 3.1%, и е на стайност 72.53 млн. евро. Стокообменът възлиза на 154.54 млн. евро и се усилва с 4.9 на 100. Търговското салдо е позитивно за страната ни.
В износа доминират лекарства, вати от текстилни материали и продукти от тези вати, текстилни нишки и шоколад и други хранителни артикули, съдържащи какао.
По данни на Българска народна банка в края на 2020 година общият размер на вложенията от Литва в България възлиза на 128 млн. евро. Една от огромните вериги за бързооборотни артикули “Т-маркет ” е литовска. Литовски вложения има и в бранша за зелена сила, в недвижимите парцели. Една от последните литовски компании, стъпила на българския пазар, само че с огромен дял, предлага устройства, които преобразуват аналоговия ефирен сигнал в дигитален.
През 2009 година сред държавните организации по туризъм на двете страни е подписано съглашение за съдействие. През лятото има директни чартърни полети по линията Вилнюс-Варна. Повечето литовски туристи летуват на българското Черноморие. Другите най-посещавани градове са София, Пловдив и Велико Търново.
През последните години у нас идват по към 30 000 литовци. Пандемията обаче донесе спад от 91% през 2020 година.
Това е още една опция за развиване на двустранните връзки с балтийските страни. В тази посока може да се преглеждат и три от последните нови посланически назначения.
Вече един български посланик ще дава отговор за Естония, Литва и Латвия, само че това ще става отдалечено от София. Този пост ще заема дипломатът от кариерата Селвер Халил.
В претекстовете за назначението й се отбелязва, че през 2011 година поради стопански съображения дипломатическите ни задачи в Талин и Вилнюс са били закрити. По тази причина за връзките ни с Естония отговаряше посланикът ни във Финландия Мартин Иванов, а за Литва и Латвия отговаряне посланикът във Варшава Емил Ялнъзов. С приключването на мандатите им е решено за трите балтийски страни да има един посланик.
Самата Селвер Халил работи от 2001 година в Министерството на външните работи, а до сега оглавяваше дирекция “Политики и институции на Европейски Съюз ”.
Латвия
Посланикът връчи акредитивните си писма на президента на Латвия Егилс Левитс на виртуална гала. По време на диалога на дипломат Халил с президента Егилс Левитс е очебийно отличното съдействие сред двете страни. Акцент е подложен и върху ползотворното партньорство във връзка с Инициативата „ Три морета “ и идната Шеста среща на върха, 8-9 юли в София. На виртуална среща с държавния секретар Андрис Пейш са разисквани и опциите за задълбочаване на двустранното съдействие, в това число в региона на туризма и стопанската система.
През 2022 година честваме 100-годишнина от определяне на дипломатическите връзки сред България и Латвия.
Ковид пандемията не оказа огромно въздействие върху двустранните връзки. През предходната година износът ни е за 42.82 млн. евро и се усилва с 42 на 100. Вносът е 26.97 млн. евро, само че понижава с 14.4 на 100. Стокообменът възлиза на 69.79 млн. евро и пораства с 13.2 на 100. Салдото е позитивно и е в размер на 15.84 млн. евро. С максимален дял в износа са електрически апарати за жична телефония или телеграфия, в това число кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация посредством носещ ток или за цифрова телекомуникация; видеофони, сурови или необработени тютюни; боклуци от тютю и лекарства.
По данни на Българска народна банка към края на 2020 година общият размер на вложенията от Латвия в България възлиза на 170.9 млн. евро. Основно вложенията са ориентирани в недвижимите парцели, по-малка част са в бранша на търговията и услугите.
Над 20 000 латвийци са готували у нас през 2018 и 2019-а. Спад от 91% обаче има през предходната година.
Естония
При връчване на акредитивните писма от дипломат Халил на президента на Естония Керсти Калюлайд е маркирано отличното съдействие на двете страни в границите на Инициативата „ Три морета “, в това число в подтекста на подготовката на Шестата среща на върха на 8-9 юли в София. Откроени са опциите за задълбочаване и активизиране на двустранните връзки. От края на март 2021 година работи Национално туристическо посланичество към Посолството на България във Варшава, чийто териториален обсег включва и Естония. На състоялите се срещи са разисквани благоприятни условия за взаимно съдействие в региона на туризма, търговско-икономическите връзки и дигитализацията.
На 10 септември тази година означаваме 30 години от възобновяване на двустранните връзки. През 2022 година честваме 100 годишнина от определяне на дипломатическите връзки сред България и Естония.
След като през предходните три години бяхме достигнали стокообмет от към 55 млн. евро, през пандемичната 2020-а износът ни понижава с 18.1% до 21.02 млн. евро. Вносът пък губи 10.9% от цената и е за 26.74 млн. евро. Стокообменът възлиза на 47.76, само че регистрира понижаване с 14.2 на 100. Търговското салдо пък е негативно за страната ни. Най-много изнасяме електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели (например токоизправители), индуктивни бобини и дросели и лекарства.
По данни на Българска народна банка към края на 2020 година общият размер на вложенията от Естония у нас възлиза на 121 млн. евро.
През последните години у нас са гостували по над 20 000 естанци, само че пандемичната 2020-а донесе спад от 96% на туристите.
Литва
През последните 10 години търговията сред двете ни страни пораства, а през 2016-а прескочи и 100 милиона евро.
И през пандемичната 2020 година износът расте - с 13%, до 82.01 млн. евро. Вносът обаче понижава - 3.1%, и е на стайност 72.53 млн. евро. Стокообменът възлиза на 154.54 млн. евро и се усилва с 4.9 на 100. Търговското салдо е позитивно за страната ни.
В износа доминират лекарства, вати от текстилни материали и продукти от тези вати, текстилни нишки и шоколад и други хранителни артикули, съдържащи какао.
По данни на Българска народна банка в края на 2020 година общият размер на вложенията от Литва в България възлиза на 128 млн. евро. Една от огромните вериги за бързооборотни артикули “Т-маркет ” е литовска. Литовски вложения има и в бранша за зелена сила, в недвижимите парцели. Една от последните литовски компании, стъпила на българския пазар, само че с огромен дял, предлага устройства, които преобразуват аналоговия ефирен сигнал в дигитален.
През 2009 година сред държавните организации по туризъм на двете страни е подписано съглашение за съдействие. През лятото има директни чартърни полети по линията Вилнюс-Варна. Повечето литовски туристи летуват на българското Черноморие. Другите най-посещавани градове са София, Пловдив и Велико Търново.
През последните години у нас идват по към 30 000 литовци. Пандемията обаче донесе спад от 91% през 2020 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ