Есето на Георги Данаилов, удостоено с Първа награда на Международния

Есето на Георги Данаилов, удостоено с Първа премия на Международния книжовен конкурс за есе “Коперник ” във Варшава (По мотив 500 години от рождението на великия астроном и учен) 

" Но непознат на всяко самозванство,
живей ти своя дял по този начин,
че на следващия ден време и пространство
с обич да ти прострат ръка. "
Борис Пастернак

Казват, няколко часа откакто видял и докоснал пристигналия от Нюренберг първи печатен образец на " Де революционибус ", Николай Коперник умрял. Умрял безшумно и умерено, така както е живял на този свят. Било 23 май 1543 година.

Не знам, и вероятно никой не е разбрал, какви са били съкровените му мисли преди заболяването да помрачи разсъдъка му. Разделял ли се е със светлината, задоволен от делата си, или е усещал мъка от познанието, до което бил достигнал. Нали от много време два възгласа се носели във вселената, единият като изтощена, далечна камбана повтарял: " В многото знание има доста тъга ", а другият като гръмотевица озарявал небосвода: " Разумът освобождава индивида от страха пред боговете ". Открай време спорели Соломон и Лукреций и е допустимо те да са воювали и в душата на самотника, който десетилетия не напускал кулата във Фромборг.

" Сам Коперник - упорства историкът на науката Хърбърт Дингъл - напълно се е придържал към тези възгледи, които са били присъщи и за другите учени от Средновековието, и в случай че той би могъл да планува следствията от своята доктрина, евентуално би изпаднал в смут от възприятието за отговорност към това, което е направил. "

Има нещо обратно в това изказване. То е прекомерно рационално, с цел да бъде правилно. То освен че прави по-беден облика на един талант, само че ни показва може би най-дълбоката драма на индивида единствено като съобразителна средновековна тайнственост.

Трудно е да се намерят съответни доказателства, които да опровергаят тезата на историка - въпросът е на първо място психичен, а самотните размишления и спотайваните усеща нормално не се документират.

В своя живот Николай Коперник се е отличавал с изключителна скромност; " непознат на всяко самозванство ", той е изпитвал дълбока злост към каквато и да е показност. Но това напълно не значи, че не е преценявал смисъла на личното си дело. Наистина той на никое място и в никакъв случай не е упорствал: аз детронирах Земята и я приравних към всички останали планети, аз лиших индивида от дълго въобразяваното му привилегировано състояние, което остарялата астрономия му отреждаше. " Аз нямам толкоз високо мнение за личната си доктрина, че да не обръщам внимание на мненията на другите. " Тъй твърди Коперник и все пак, той си е давал сметка, какво е направил. И несъмнено тъй като е разбирал последствията от " прекъсването на Слънцето ", е предпочел благоразумно да ги премълчи. Той е съобщил истината, а от хората е зависело дали тя ще ги направи свободни. Ако беше прибързал да уточни тази независимост, тя би се оказала гибелна за ориста на неговия труд, би била прекомерно ослепителна и предизвикателна, и нямаше да изминат плодородните седемдесет години, така нужни, с цел да покълнат семената на новата мисъл, до момента в който схоластиката успее да разбере защо става дума, до момента в който озлобената нелепост постанови:

" Твърдението, че Слънцето не се движи... е погрешно и неуместно от гледището на философията и е официално еретично. "

" Твърдението, че земята се движи и върти... е погрешно и неуместно и най-малкото неправилно от гледището на религията. "

За благополучие към този момент било късно. На Земята живеели и Галилей, и Кеплер - апостолите на коперниканството. Така че църковните специалисти са смогнали единствено да забранят истината; с други думи, да я създадат още по-желана. Не непрозорливост, а далновидност е показал Коперник, като се е лимитирал единствено с трудноразбираемата математика на свободата. Не е заслужено да се допуска, че индивидът, на който е било присъщо толкоз интуитивно просветление и обезверената смелост самотно да се възправи против хиляда и петстотингодишната рутина на геоцентризма, е останал незрящ за бъдещето на своята концепция.

Отдалечени с епохи от коперниковото време, мнозина от нас са склонни да мислят, че той е съумял единствено изкусно да се разправи с една узаконена от столетията илюзия. Само че това напълно не е по този начин. Системата на Птоломей прави чест на нейния създател, тя е комплицирана математическа скица, която разрешава да се правят астрономически предвиждания със приемлива акуратност. И в случай че ние имаме вяра, че науката е средство да се плануват бъдещи събития, нямаме учредения да назовем астрономията на Птоломей и Хипарх ненаучна. Това уточняване прави достижението на Коперник още по-забележително, тъй като не подценява неговите съперници. А измежду тях има един, който е най-коварен - очевидността. Та какво по-зримо от " върлия ход на Слънцето ". И кой зрящ би се наел да отхвърля, че небесните светила кръжат към полярната звезда? Само няколко блуждаещи скитници - планетите, смущавали простата картина, само че Птоломей използвал всичката мощ на своя ослепителен математически разум, с цел да ги " вкара в пътя "!

Отказът от очевидността е най-самоотверженият и трогателен ход в разсъжденията на Коперник, той е тържеството на първата " безумна концепция ". След него единствено двама, Айнщайн и Бор, са били способни на такава гносеологична случка. Астрономът, или по-добре космологът, от Фромборг приготви света за появяването на Нютон и мировъзрението за Айнщайн. Не ми се има вяра, човек, кадърен на сходна духовна смелост, да не се е вглеждал напред в бъдещето.

" АЗ ДЪЛГО съдебна експертиза КОЛЕБАХ ДАЛИ ДА ПУБЛИКУВАМ МОИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ... "

Години! Нещо повече, Коперник дълго е бил уговарян от приятелите си да ги напише. Защо? За да изпипа педантично всеки подробност. За да бъде невредим в убедителността си, въставайки против петнадесетвековния престиж. Така настояват историците и те имат своите учредения. Но въпреки всичко в изчисленията си Коперник е позволил и грешки и груби доближения, така че възможно е за съмненията да е имало и друга, не по-малко основна, причина. С никого несподелената, само че почувствана и проумяна драма на концепциите. Тя не се е ограничавала в дуела сред научното мислене и догматичните спекулации, нито в рисковото несъгласие сред знание и вяра, това било първият конфликт сред остарялата класическа дедукция - изящна, само че стерилна, и новата - грубовата, само че оплодотворяваща индукция в метода на познанието. Никой бунтовник в науката не се е разделял със остарялото без носталгична болежка.

Драмата на Коперник е била още по-разтърсваща, тъй като той и по ранг и по възприятие е бил лоялен на Бога. Той е бил откровено набожен и спорът с църквата за него е означавал и спор с Бога. Ученият Коперник го е провокирал, а духовникът е желал да го избегне.

" И в случай че се намерят пустословни хора, които, въпреки и напълно несведущи в математическите науки, биха си разрешили да осъдят или опровергаят моето начинание, предумишлено изопачавайки някое място от Светото писание, то аз няма да им обръщам внимание... "

Защо тези опасения? Защо да се изопачава Светото писание? Коперник - богословът доста добре е знаел, че неговото " начинание " безусловно опонира на някои текстове от библията и макар буйната си предварителна отбрана, въпреки всичко си е давал сметка, че сред хелиоцентризма и заветите хармонията е нарушена. Докато ученият Коперник не може да не е съобразявал, че протяга ръка на небесата. Щом Земята е като всички останали планети, би трябвало някак си да се изясни желанието на Небесния Отец към нея. Измъчвал ли го е този въпрос? Чувствал ли е " изкушението на лукавия "? Сигурно - да! И с цел да се пречисти от него, с цел да изкупи прегрешението си, той се е обърнал към Земния отец - папата, посвещавайки му чистосърдечно най-богоборческата книга на века! " Де революционибус " остава един от първите документи за трагичната разлъка на индивида с Бога. Тази разлъка, почувствана неясно даже от индивида Коперник, е била и мъчителна, и жестока. Сякаш Бог е почнал своето оттегляне, а Николай Коперник не е желал да го прогони нито от душата си, нито даже от новата си система и може би поради това е оставил недокосната остарялата сфера на звездите.

И друга грижа е имал великият академик, най-свидна и най-голяма - това бил Човекът, който към този момент не се намирал в Центъра на Вселената.

Айнщайн беше споделил: " Коперник прикани индивида да бъде непретенциозен ".

Като отхвърли системата на Птоломей, коперниканството нарани психическата й причина - егоцентризма. Самоопиващият се зов АЗ, който ликуващо се носел дружно с вълшебната музика на небесните сфери, внезапно сподавен жалостиво! Земята се трансформирала в сал на корабокрушенци, изменчив самотно в галактическия океан: вместо музика на сферите - безконечното безмълвие на безкрайните пространства, което така доста плашело Блез Паскал. За ориста на тези корабокрушенци не може да не е милеел човечният Коперник. Надявал ли се е той, че като анулира самозваното право на индивида да се обожествява, той в действителност го повежда по пътя на същинското достолепие. Знаел ли е, че неговата кула във Фромборг се трансформира в капитански мост на планетата и че първият, който е поел кърмата, е самият той?

Отговорността е била непостижима и тя не би могла и не би трябвало да бъде споделяна с екипажа. Има неща, които остават загадка на капитана. Тайна, която го осъжда на велика самотност, тъй като капитаните живеят в бъдещето.

Мисля, че Коперник е бил малтретиран от всичко това, колебаел се е, съмнявал се е, отричал се е нееднократно, до момента в който най-после е събрал всичкото си геройство и мощ, с цел да надмогне своята драма, и се е решил в името на Човека и с опрощение към Бога да изпрати своето обръщение за обявяване... Нищо чудно, че по-късно рухнал!

Казват, че получил печатния образец няколко часа преди да издъхне, преди времето и пространството с обич да му прострат ръка. Било 23 май 1543 година, само че към този момент по коперниканския календар.

Снимка: БГНЕС