Българското дърво
Есето е препубликувано от
Кое е българското дърво? Питам се в този момент, на Бъдни вечер, когато в огнището гори бъдникът. Това запитване не е маловажно, коства ми се. От отговора му зависи ненапълно от каква материя ще е бъдникът (макар да се споделя, че наложително би трябвало да е дъб, не е всеки път по този начин, от опит знам). Прочее, несъмнено ви е известно, че първото значение на думата " материя " е дървесина: материя (materia) е латинска калка на гръцката дума ὑλη (hylo), основана от Тит Лукреций Кар, римският почитател на Епикур. А hylo директно сочи към дървесината, т.е. дърветата, предопределени за преправка. Глаголът materie от своя страна отбелязва действието " строя ", само че не с какво да е, а само (непременно се уточнява) - с дървен материал, с никакъв различен.
Чехите в " дървесно " -символно отношение са пò в час от нас, българите - дърво им била липата, зоват я дори " дърво на републиката ". Владимир Мацура в сборника със " семи(о)фейлетони " и есета " Обувките на Масарик " (превод Божана Нишева, " Ерго " /Бохемия клуб, 2021) написа: " Имаме чувството, че по някакъв чудноват метод националният ни темперамент е магично привързан с липата ". Изборът на липата съгласно Мацура бил изработен от противното през 1824 година от чешкия (и словашки) стихотворец Ян Колар: " В поетичното произведение на Колар на мъжествения дъб е опълчена женствената липа като знак на чешката - и на първо място славянската - сдържаност, миролюбивост, благост. Меката, податлива дървесина на славянското дърво контрастира с твърдата дървесина на немското ".
Тази мекост на липата, категорично подчертана от Мацура, я срещаме и при Пушкин - различен славянски артист, този път великоимперски. Ето я втъкана в стихотворението " Царско село ": " Води ме на липите под сенките огромни, / които бяха всеки път така благи на сърце ми, / при хълмовете тихи, при езерния бряг! " (превод Давид Овадия). Пак при Пушкин следим и неусетното превращение на липата в бреза - друго дърво с мека дървесина, което е съветски знак (според самите руснаци, не съгласно мен): " В прозорчетата бели / липите престарели / се взират и цъфтят, / по пладне с тънки клони / брезички благосклонни / ветровит полъх струят / над роза белоснежна / и теменуга нежна " (превод Кръстьо Станишев). За брезата - с изключение на Александър Сергеевич, са писали още Фьодор Тютчев, Пьотър Вяземский, Афанасий Фет, Константин Балмонт, Сергей Есенин, Фьодор Сологуб, Иван Бунин, че даже и известните повече като прозаици Алексей Толстой и Владимир Набоков. А групата " Любе " пее: " Отчего так в России берёзы шумят? ( " Защо ли брезите в Русия по този начин шумолят? " ). Ако прескочим още пò на изток в това наше дървоизследователско странствуване, ще открием японския фетиш пред сакурата, в случай че пък погледнем доста пò на запад, ще попаднем на агавето - знак на Мексико (макар че агавето не е дърво, а кактус). А тръгнем ли на север от Мексико, стигаме канадския клен. На изток поемем ли, в Куба, Уифредо Лам в фамозната си картина " Джунгла " е изобразил тръстиката, въпреки че тя повече би могла да се одобри като проклятието, а не благословията на Острова на свободата. Тъй или другояче,
народите по света си имат някакво дърво/растение, което ги въплъщава, тъй че напълно обоснован ми се коства въпросът: " Кое е българското дърво? "
Ако имаме вяра на Патриарха, ще би трябвало да е борът - възвишен даже да е съкрушен:
Кат постоянно борът ядосан, непослушен
се бореше безстрашно с туй ужасно духло
и в тоз пердах отчаен, изкъртен от корен,
с звук противен простира гигантско тело.
Падна веч! И по какъв начин е възвишен, печален,
проснат на земята столетния бор!
До нощес той беше така горделив и начален,
чело му летеше към синий шир.
Тогава утихна веявица люта,
колоса надменни кат с боязън съкруши
и цялостна от респект към жертва фамозна
та място отстъпи на тъга и сълзи.
Тълкувано исторически, стихотворението на Иван Вазов може да се чете и като ориста българска,
така че няма да сгрешим, в случай че - опрени на неговия престиж, решим, че таман борът е българското дърво. Само че в една ранглиста на уеб страницата " Дърво с корен ", наречена " Вековните дървета приказват ", измежду спечелилите няма бор, ни един път (въпреки че се показват и по двама победители). Срещаме чинар (2010, 2014, 2019), бряст (2011, 2013), черница или дуд, както ѝ викаме по нашия край (2012, 2020), секвои (2017), топола (2018). Най-много са дъбовете (с разновидностите им цер и благун): първенци са през 2013, 2015 (дъбът на Йордан Радичков в с. Калиманица), 2016 (благун, с. Правешка Лакавица, Софийско), 2017 (цер, прокълнатия цер в с. Макреш, Видинско), 2018 (цер, с. Рани луг, Трънско), 2019. Сред тримата финалисти през 2021 година още веднъж няма бор: чинарът на Чучура, с. Годешево, Сатовча; Яворовият дъб в с. Скобелево, Димитровградско; черницата-столетница в с. Воден, Димитровградско. Така че - без значение от обстоятелството, че дядо Вазов ни е с доста легенди заредил, с бора нещо не е уцелил - не го избираме прекомерно. Пък като знаем воюването му с Пенчо Славейков и враждата, която синът на Петко е изпитвал към него, евентуално не бихме били прекомерно надалеч от истината, в случай че предположим, че популярната балада " Неразделни " ( " Стройна се Калина вие над брегът усамотени, / кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени) е написана в това число като контрапункт на Вазовото " Борът " - стихотворение, дълго въображаемо за негов книжовен дебют. Един тип майсторът Пенчо да се нахвърли връз дебютанта Ванчо и да го посрами довеки
От друга страна обаче, в случай че се обърнем към именната ни система, коства ми се, че имената Борян и Боряна отдават респект таман на бора. Е, някои го извеждат от " стихия " и настояват, че би трябвало да се написа с " у " - Бурян, Буряна. И в случай че женското Боряна е въпреки всичко постоянно срещано, то при мъжете прекомерно рядко може да чуем Борян; по-разпространено е друго " дървесно " име, с по-широк обсег - Горан. Явор и Ясен също са относително известни, в детството ми двама от най-близките ми другари - братя, с които непрестанно играехме дружно с брат ми на какво ли не, носеха тези имена. За Дъбо/Дъба или Дъбчо/Дъбка не се сещам - с изключение на, несъмнено, за Лазар Дъбака от популярния и толкоз бодър роман на Елин Пелин " Ветрената мелница ". Но това въпреки всичко е прякор, въпреки и сладкодумен. Виж, Калин и Калина колкото щеш, макар че спрямо дъба калината е дърво нежно и уязвимо. За дъбово име обаче може да приемем Благун - има го тук-таме из Българията, въпреки и рядко.
В националните песни букът е като че ли пò на респект.
Няма комай българин, който да не я знае за войводата-капетан Костадин: " Кога зашумят шумите, буките " В моя край гората е най-вече букова (срещат се и дъб, и габър, и леска, и елша, само че букът преобладава), тъй че бъдникът ни беше буков - крепко и твърдо дърво. Като дете бях доста ядосан на Николай Хайтов, който в неговите " Шумки от габър " никак не се произнасяше ласкаво за буковата гора, провъзгласяваше я за враждебна на всяка растителност. Но той има едни от най-прекрасните страници на поклонение пред гората: " Габри, буки и шипки, черни борове, трепетлики, осики и брези - всичко се беше втурнало с идентичен порив да засели, да завладее " Пърдулак ". // Дори леските на това място бяха изгубили вродената си нерешителност и пошибваха с дългите си пръти прилежащите буки. Отстъпчивият габър се надваряше с дъба, свенливата бреза въвираше клони в ребрата на явора. Беше любопитно да се следи по какъв начин черният бор врязваше тъмнозелените си тумби в разноликия гъстак, с цел да изтика няколко бухлати кленове. А глогът - кривият и уродливият, се надварваше с трепетликата и като не успяваше да я настигне, драскаше кората ѝ с яките си тръни - подъл и нечовечен. // В тая гора всичко беше диво ". Прочее, в случай че помислим, може би таман гората като цяло се явява българския знак: неслучайно всякога, като стане дума, че алчни и ненаситни ръце ѝ протягат ръка, недоволството и съпротивата е всеобща. Любен Каравелов добре го е знаел, когато е написал " Хубава си, моя горо "
От Медуза до Магрит - есета по картиниС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Това за гората проличава и от отговорите на мои другари и сътрудници, когато им зададох тоя въпрос за българското дърво.
Един уточни благуна, друга мурата, трети се сетиха за бора. Разни дървета - цяла гора
Никой обаче не уточни елхата - новогодишното дърво, за чието състезание в България се счита накичването ѝ от бойци на военачалник Гурко на 27 декември 1877 година (Царица Клементина пък, майката на Фердинанд І, устроила коледно празненство с елха през 1879 г.) Като че ли най-точен за българското дърво ще излезе Тони Николов - дрянът, сподели. Жилаво дърво е, държеливо, не се дава елементарно - доста напън се желае да го пречупиш. И също като българина оцелява в превратностите. От него се вършат и сурвачките, с които децата бият възрастните по гърбината за здраве и благодат. Получаваме: бъдникът в огнището - колкото по-чворест, жилав и извит, толкоз по-дълго ще гори - чудесно предвещание за новата година; с колкото по-челичен дрян те сурвакат - толкоз повече ще си як и късметлия през новата година. Тоест българското дърво не е някакво нежно и с мека дървесина - като липата, като брезата; би трябвало да е твърдо и чепато, с цел да го признаем за свое. Длъжно е да неугледно, че да го харесаме
В тая връзка финален въпрос: а дали българското дърво не е гьостерицата? Хем е здрава, хем е яка, хем не жали, когато/когото удря - в началото е била значим инструмент при практикуване на политическото по български, но и в този момент някои не я изпускат из ръка, въпреки и към този момент не толкоз безусловно.
Гьонсурати с гьостерица - чудноват сюжет за коледна картичка
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Кое е българското дърво? Питам се в този момент, на Бъдни вечер, когато в огнището гори бъдникът. Това запитване не е маловажно, коства ми се. От отговора му зависи ненапълно от каква материя ще е бъдникът (макар да се споделя, че наложително би трябвало да е дъб, не е всеки път по този начин, от опит знам). Прочее, несъмнено ви е известно, че първото значение на думата " материя " е дървесина: материя (materia) е латинска калка на гръцката дума ὑλη (hylo), основана от Тит Лукреций Кар, римският почитател на Епикур. А hylo директно сочи към дървесината, т.е. дърветата, предопределени за преправка. Глаголът materie от своя страна отбелязва действието " строя ", само че не с какво да е, а само (непременно се уточнява) - с дървен материал, с никакъв различен.
Чехите в " дървесно " -символно отношение са пò в час от нас, българите - дърво им била липата, зоват я дори " дърво на републиката ". Владимир Мацура в сборника със " семи(о)фейлетони " и есета " Обувките на Масарик " (превод Божана Нишева, " Ерго " /Бохемия клуб, 2021) написа: " Имаме чувството, че по някакъв чудноват метод националният ни темперамент е магично привързан с липата ". Изборът на липата съгласно Мацура бил изработен от противното през 1824 година от чешкия (и словашки) стихотворец Ян Колар: " В поетичното произведение на Колар на мъжествения дъб е опълчена женствената липа като знак на чешката - и на първо място славянската - сдържаност, миролюбивост, благост. Меката, податлива дървесина на славянското дърво контрастира с твърдата дървесина на немското ".
Тази мекост на липата, категорично подчертана от Мацура, я срещаме и при Пушкин - различен славянски артист, този път великоимперски. Ето я втъкана в стихотворението " Царско село ": " Води ме на липите под сенките огромни, / които бяха всеки път така благи на сърце ми, / при хълмовете тихи, при езерния бряг! " (превод Давид Овадия). Пак при Пушкин следим и неусетното превращение на липата в бреза - друго дърво с мека дървесина, което е съветски знак (според самите руснаци, не съгласно мен): " В прозорчетата бели / липите престарели / се взират и цъфтят, / по пладне с тънки клони / брезички благосклонни / ветровит полъх струят / над роза белоснежна / и теменуга нежна " (превод Кръстьо Станишев). За брезата - с изключение на Александър Сергеевич, са писали още Фьодор Тютчев, Пьотър Вяземский, Афанасий Фет, Константин Балмонт, Сергей Есенин, Фьодор Сологуб, Иван Бунин, че даже и известните повече като прозаици Алексей Толстой и Владимир Набоков. А групата " Любе " пее: " Отчего так в России берёзы шумят? ( " Защо ли брезите в Русия по този начин шумолят? " ). Ако прескочим още пò на изток в това наше дървоизследователско странствуване, ще открием японския фетиш пред сакурата, в случай че пък погледнем доста пò на запад, ще попаднем на агавето - знак на Мексико (макар че агавето не е дърво, а кактус). А тръгнем ли на север от Мексико, стигаме канадския клен. На изток поемем ли, в Куба, Уифредо Лам в фамозната си картина " Джунгла " е изобразил тръстиката, въпреки че тя повече би могла да се одобри като проклятието, а не благословията на Острова на свободата. Тъй или другояче,
народите по света си имат някакво дърво/растение, което ги въплъщава, тъй че напълно обоснован ми се коства въпросът: " Кое е българското дърво? "
Ако имаме вяра на Патриарха, ще би трябвало да е борът - възвишен даже да е съкрушен:
Кат постоянно борът ядосан, непослушен
се бореше безстрашно с туй ужасно духло
и в тоз пердах отчаен, изкъртен от корен,
с звук противен простира гигантско тело.
Падна веч! И по какъв начин е възвишен, печален,
проснат на земята столетния бор!
До нощес той беше така горделив и начален,
чело му летеше към синий шир.
Тогава утихна веявица люта,
колоса надменни кат с боязън съкруши
и цялостна от респект към жертва фамозна
та място отстъпи на тъга и сълзи.
Тълкувано исторически, стихотворението на Иван Вазов може да се чете и като ориста българска,
така че няма да сгрешим, в случай че - опрени на неговия престиж, решим, че таман борът е българското дърво. Само че в една ранглиста на уеб страницата " Дърво с корен ", наречена " Вековните дървета приказват ", измежду спечелилите няма бор, ни един път (въпреки че се показват и по двама победители). Срещаме чинар (2010, 2014, 2019), бряст (2011, 2013), черница или дуд, както ѝ викаме по нашия край (2012, 2020), секвои (2017), топола (2018). Най-много са дъбовете (с разновидностите им цер и благун): първенци са през 2013, 2015 (дъбът на Йордан Радичков в с. Калиманица), 2016 (благун, с. Правешка Лакавица, Софийско), 2017 (цер, прокълнатия цер в с. Макреш, Видинско), 2018 (цер, с. Рани луг, Трънско), 2019. Сред тримата финалисти през 2021 година още веднъж няма бор: чинарът на Чучура, с. Годешево, Сатовча; Яворовият дъб в с. Скобелево, Димитровградско; черницата-столетница в с. Воден, Димитровградско. Така че - без значение от обстоятелството, че дядо Вазов ни е с доста легенди заредил, с бора нещо не е уцелил - не го избираме прекомерно. Пък като знаем воюването му с Пенчо Славейков и враждата, която синът на Петко е изпитвал към него, евентуално не бихме били прекомерно надалеч от истината, в случай че предположим, че популярната балада " Неразделни " ( " Стройна се Калина вие над брегът усамотени, / кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени) е написана в това число като контрапункт на Вазовото " Борът " - стихотворение, дълго въображаемо за негов книжовен дебют. Един тип майсторът Пенчо да се нахвърли връз дебютанта Ванчо и да го посрами довеки
От друга страна обаче, в случай че се обърнем към именната ни система, коства ми се, че имената Борян и Боряна отдават респект таман на бора. Е, някои го извеждат от " стихия " и настояват, че би трябвало да се написа с " у " - Бурян, Буряна. И в случай че женското Боряна е въпреки всичко постоянно срещано, то при мъжете прекомерно рядко може да чуем Борян; по-разпространено е друго " дървесно " име, с по-широк обсег - Горан. Явор и Ясен също са относително известни, в детството ми двама от най-близките ми другари - братя, с които непрестанно играехме дружно с брат ми на какво ли не, носеха тези имена. За Дъбо/Дъба или Дъбчо/Дъбка не се сещам - с изключение на, несъмнено, за Лазар Дъбака от популярния и толкоз бодър роман на Елин Пелин " Ветрената мелница ". Но това въпреки всичко е прякор, въпреки и сладкодумен. Виж, Калин и Калина колкото щеш, макар че спрямо дъба калината е дърво нежно и уязвимо. За дъбово име обаче може да приемем Благун - има го тук-таме из Българията, въпреки и рядко.
В националните песни букът е като че ли пò на респект.
Няма комай българин, който да не я знае за войводата-капетан Костадин: " Кога зашумят шумите, буките " В моя край гората е най-вече букова (срещат се и дъб, и габър, и леска, и елша, само че букът преобладава), тъй че бъдникът ни беше буков - крепко и твърдо дърво. Като дете бях доста ядосан на Николай Хайтов, който в неговите " Шумки от габър " никак не се произнасяше ласкаво за буковата гора, провъзгласяваше я за враждебна на всяка растителност. Но той има едни от най-прекрасните страници на поклонение пред гората: " Габри, буки и шипки, черни борове, трепетлики, осики и брези - всичко се беше втурнало с идентичен порив да засели, да завладее " Пърдулак ". // Дори леските на това място бяха изгубили вродената си нерешителност и пошибваха с дългите си пръти прилежащите буки. Отстъпчивият габър се надваряше с дъба, свенливата бреза въвираше клони в ребрата на явора. Беше любопитно да се следи по какъв начин черният бор врязваше тъмнозелените си тумби в разноликия гъстак, с цел да изтика няколко бухлати кленове. А глогът - кривият и уродливият, се надварваше с трепетликата и като не успяваше да я настигне, драскаше кората ѝ с яките си тръни - подъл и нечовечен. // В тая гора всичко беше диво ". Прочее, в случай че помислим, може би таман гората като цяло се явява българския знак: неслучайно всякога, като стане дума, че алчни и ненаситни ръце ѝ протягат ръка, недоволството и съпротивата е всеобща. Любен Каравелов добре го е знаел, когато е написал " Хубава си, моя горо "
Това за гората проличава и от отговорите на мои другари и сътрудници, когато им зададох тоя въпрос за българското дърво.
Един уточни благуна, друга мурата, трети се сетиха за бора. Разни дървета - цяла гора
Никой обаче не уточни елхата - новогодишното дърво, за чието състезание в България се счита накичването ѝ от бойци на военачалник Гурко на 27 декември 1877 година (Царица Клементина пък, майката на Фердинанд І, устроила коледно празненство с елха през 1879 г.) Като че ли най-точен за българското дърво ще излезе Тони Николов - дрянът, сподели. Жилаво дърво е, държеливо, не се дава елементарно - доста напън се желае да го пречупиш. И също като българина оцелява в превратностите. От него се вършат и сурвачките, с които децата бият възрастните по гърбината за здраве и благодат. Получаваме: бъдникът в огнището - колкото по-чворест, жилав и извит, толкоз по-дълго ще гори - чудесно предвещание за новата година; с колкото по-челичен дрян те сурвакат - толкоз повече ще си як и късметлия през новата година. Тоест българското дърво не е някакво нежно и с мека дървесина - като липата, като брезата; би трябвало да е твърдо и чепато, с цел да го признаем за свое. Длъжно е да неугледно, че да го харесаме
В тая връзка финален въпрос: а дали българското дърво не е гьостерицата? Хем е здрава, хем е яка, хем не жали, когато/когото удря - в началото е била значим инструмент при практикуване на политическото по български, но и в този момент някои не я изпускат из ръка, въпреки и към този момент не толкоз безусловно.
Гьонсурати с гьостерица - чудноват сюжет за коледна картичка
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ