ЕсентаПоостане ли слънце под ябълкови листа -есента е в България...

Есента

Поостане ли слънце под ябълкови листа -
есента е в България... Знам си аз есента
от последната гръмотевица - фантом на лято,
и от първия жерав - сърце хвърковато.
Пo на бистро наподобяват очите наесен,
пo на вятър - челата... Смълчан и неразбираем
оставам жив инцидентно - сянка на прелет
през виелици зиме, през ветрушки през пролетта.

Не е ужасно, че времето отлита - и отлетя...
Есента е родината моя във времето. Тя
господ по господ и щурец по щурец сътвори ме,
подари ми душа като сън, като черкова - име,
и ми даде преди листопада и преди ветровея
преживения свят на сбогуване да доживея.

...И сходно на просяка в царска одеждa
или стареца, който под дъгата мина,
доживявам бреговете на Венецуела,
Халеевата комета, всемогъщата и всецяла
страна Утопия, пясъчни стихии,
северното зарево, звездоносеца Юрий.
Доживявам неродените три синджира плебеи,
посечени в майчините тракийски утроби.
Доживявам века на аленото знаме и ария
от Деветия ден на Деветия месец.
Доживявам човек неполомен, повратен,
предишното ми е вяра, бъдещето ми - спомен.

1996

* * *

Познах усета на хляба черен,
горчивината на солта
и упокойния вечерен
камбанен кънтеж на гибелта.

Видях мъже на сън да плачат
и да ликуват нескрито,
когато тръгваше орачът
от плуг брадва да кове.

Животът, който ми остана,
е единствено памет за война.
Аз оглушах от барабани,
одрипавях от флагове!

1961