Есенната меланхолия е някак почти чакана, почти нужна и желана,

Есенната потиснатост е някак съвсем чакана, съвсем нужна и мечтана, мощно вдъхновяваща, носеща аромата на някоя изгубена обич, остаряла фантазия и блян по това, което не можем да имаме.

Днес решихме да ви вдъхновим със следните поетични редове:
Edna предлага Пробвахме коректор №1 в Европа*
***

Това е тъкмо от тези мигове,
в които нуждая се от щурци.
Нощта е дълга колкото намигване,
и скоро есента ще ме приспи...
Тогава ще се случвам по едно и също време –
в сърцето ти и някъде надалеч.
Назаем ми е всяко ентусиазъм.
Изплащам го със мигове човещина...
Сърдечните ми удари болят.
Но необичайно е да беше иначе.
Признавам си, че си изобретявам свят,
във който до походката ти вървя...
По някакви алеи от звезди.
А ти ги угасяваш със безмълвие.
И имам страшна потребност от щурци,
които да запълнят тишината ми...
Последното припламване на лятото
с вяра за далечност ме отнесе.
До теб съм. И не съм. А пък душата ми
трансформира се в щурец.
И след това в есен.

Мира Дойчинова – irini

***