Страшна прогноза за зимата направи климатологът Рачев
Есен 2018 е на път да попадне в топ 5 на най-сухите за последните 70-80 години. Това съобщи пред „ Монитор “ климатологът проф. Георги Рачев.
Според прогнозите септември се е оказал с 2 градуса над нормата, октомври - с към 2,5, а досега ноември е даже с 4-6 градуса по-топъл от естественото. В същото време това ще е и интервалът с минимум превалявания, изключително за Западна България. На някои места пък дъждовете са били от порядъка на 10-20 л на кв/м, което на процедура е минимално количество. В обособени територии на страната пък въобще не е валяло.
„ Ако не вали в околните десетина дни, а съгласно прогнозите времето ще продължи да е изсъхнало, реколтата може да бъде компрометирана. Да не приказваме, че за ноември даже е обикновено към този момент да има снежна завивка, а най-малко до 25-и няма такива изгледи “, изясни проф. Рачев. Надеждата била, в случай че в края на месеца се образува средиземноморски циклон, който да провокира обилни количества дъжд и за 1-2 дни, да се извърши месечната норма. „ Но това не е позволение на казуса със засушаването, тъй като есенните посеви се нуждаят от влага. Когато обаче сме имали нескончаем интервал на суша, то няма влага в първите 40 см от почвата и посевите не могат да покълнат. Така че ситуацията за селскостопанските производители по никакъв начин не е лека “, изясни проф. Рачев.
Показателни за засушаването били и ниските равнища на водите в реките и езерата в планините. В Пирин да вземем за пример са паднали с половин метър, а реките тук-там били напълно пресушени. Не било по-добро ситуацията и в Рила. Затова и специалистите се надяват през януари да има повече превалявания, с цел да се компенсира дефицитът на водния баланс. Топлата и суха есен обаче не е присъща единствено за нашата страна, само че и за целия Балкански полуостров и Източна Европа. В Германия да вземем за пример равнището на Рейн е едно от най-ниските за последните 50 години. В Италия и Испания пък се следи противоположното събитие. Там безусловно бяха потопени от дъжд, а водите взеха 30 жертви.„ Има наслагване на някои характерни синоптични ситуации и това докара до това дълго задържане на това дъждовете в Италия и Испания и на топлото време на Балканите и Централна и Източна Европа “, разяснява проф. Рачев. [Доц. Георги Рачев ] Рекорди са регистрирани и в европейската територия на Русия. В Москва и Санкт Петербург бяха измерени най-топлите дни, откогато съществуват метеорологични измервания там. Неслучайно преди няколко дни стана ясно, че този октомври е най-топлият в северното полукълбо и особено в Русия.
„ Няма мраз, който може да слезе към България. Русия е най-голямата по територия страна в света, само че и най-студената. Тя е по-студена от Канада и Финландия, което е в контраст с това, което се случи през октомври. Навсякъде в европейската част на Русия температурите са с над 3 градуса по-високи, а в Сибир има места, които са с 8 градуса над нормата. Това е неповторимо. Имайте поради, че през 1967 година никой не е мислил за световно стопляне “, разясни климатологът.
Според проф. Рачев хората като цяло са станали по-чувствителни към всяко изменение и на пръв взор се основава чувството за нещо неповторимо. „ Наистина не е типично това засушаване в Източна Европа, както и преваляванията в Сардиния и Северна Италия. Но към 15 ноември се чака смяна в общата атмосферна циркулация. Тогава температурите у нас ще се намалят, само че не фрапантно “, сподели още проф. Рачев. Така оптималните ще са сред 10-13 градуса, а минималните към 2, само че в котловинните полета ще паднат и под нулата. След 22 ноември температурите ще продължат да се намаляват и може би в края на месеца ще стигнат до естествените за сезона. „ Сушата обаче продължава. Дотук се движим с 4 градуса над нормата, тъй че се чака и ноември да е над нормата “, добави той.
Все още синоптиците не могат да дадат точни прогнози по кое време се чака първият сняг. За целия Балкански полуостров обаче и за България зимата се обрисува да бъде по-топла с към 1-2 градуса. „ Предишните три зими също бяха много топли, в това число и предходната, само че имаше разминаване в обособените месеци. Лятото у нас стартира доста рано, още през април имаше доста високи температури. Юни и юли пък имаше доста превалявания, което остави в хората усещане, че лятото е хладно, което не е тъкмо по този начин. Температурите бяха естествени. Валежите бяха 400 % над нормата тук-там. В резултат на това зърнената и зеленчуковата годишна продукция бяха на доста високо равнище. Произведохме 10 млн.т зърно, царевицата се чака над 3 млн. т и слънчогледът към 2 млн.т. Това е неповторимо за територията на България. Малко по-зле беше във връзка с картофите. Така че, когато има дъжд, има и годишна продукция. Когато е изсъхнало, не е по този начин. Затова обръщам внимание на това засушаване “, сподели още проф. Рачев.
У нас продължава да има ясно разграничени четири сезона и хипотезата за размиване на сезоните не е вярна. В това е безапелационен климатологът проф. Рачев. „ Ние постоянно сме били на границата сред умерения и субтропичния пояс и сме имали ясно разграничени четири годишни времена. Няма нищо в това, че някой пролетен или зимен месец са по-топли. Това е въпрос на циркулация. В интерес на истината обаче би трябвало да се знае, че топлото полугодие у нас е по-дълго. Имаме седем месеца с широколистна растителност - от април до момента “, изясни Рачев.
Той посочи, че ние сме покрай Средиземно море, което е най-голямото вътрешноконтинентално море на земята, и това оказва въздействие върху климата. Експерти обаче регистрират наклонност от 1975 година до момента в страната ни да става все по-топло. Забелязва се скок на температурите през цялата година. Така да вземем за пример зимите към този момент са с към 0,5-1 градуса по-топли, а летата - с към 0,2 - до 0,4 градуса. След две години ще бъде ясна и новата норма, която ще важи за интервала 1991-2020 година. Тогава ще имаме и по-ясна визия за измененията, настъпили в климата. Учените са безапелационни, че когато имаме данни за 30-годишен интервал, тогава може да се приказва за промени в климата.
Глобалното стопляне е реалност
Глобалното стопляне е безспорен факт. То се усеща на всички места по света. Така и 2016 година беше оповестена като най-топла за целия свят. Тогава и въздействието на естествения феномен Ел Ниньо, затоплящ няколко милиона квадратни километра екваториална вода в Тихия океан беше много мощна. Тогава температурата беше с 1 градус по-висока от междинната за 20-и век. „ Това е доста съществено стопляне. 2017-а беше втората най-топла година - с 0,86 градуса, а 2015 година - третата с покачване от 0,8 градуса. Тази година върви към влизане на топ 5 на най-топлите години, само че по всяка възможност няма да може да реализира върха на 2016-а. Но забележете, че измежду най-топлите години са последните пет. Нищо, че някъде е по-студено, а някъде по-топла. Цялата земна повърхнина към този момент е по-топла от температурите на 20-и век с към 0,7 градуса “, разяснява още климатологът. Според него обаче не трябва да забравяме, че 2/3 от земята е вода и океанът гълтам големи количества топлота. Според проф. Рачев доста са факторите, които въздействат върху световните температури, само че по този начин или другояче, по света на всички места се регистрира наклонност към увеличение освен на месечните температури, само че и на годишната стойност. „ В момента няма мраз и изключително в северното полукълбо ледът е малко. Дори прогнозите бяха, че тази година ще е първата, в която не трябваше да има лед. Оказа се, че не е по този начин. В Северния ледовит океан той доближи 4,5 млн. кв.км, като това беше минимумът, а прогнозите бяха да към този момент да е под 1 млн. Така че нещата не са толкоз елементарни “, изясни Рачев. Той обаче посочи, че към този момент липсва така наречен паков лед, като на негово място се натрупва сезонният. Той обаче е малотраен. „ Как ще се отрази това след към 5-6 години, никой не може да каже още от в този момент. Но северното полукълбо се затопля доста по-бързо в сравнение с Антарктида. Тя още дълго време ще остане студена. Живеем в забавно време. Човешката активност директно въздейства върху климата “, добави климатологът. Той посочи, че въздействието на човешката активност ще се усети и единствено след към седмица, когато в целия Балкански полуостров ще бъдат запалени няколко десетки милиона печки, които ще влошат качеството на въздуха. За решението на този проблем обаче била нужна национална стратегия.
Според прогнозите септември се е оказал с 2 градуса над нормата, октомври - с към 2,5, а досега ноември е даже с 4-6 градуса по-топъл от естественото. В същото време това ще е и интервалът с минимум превалявания, изключително за Западна България. На някои места пък дъждовете са били от порядъка на 10-20 л на кв/м, което на процедура е минимално количество. В обособени територии на страната пък въобще не е валяло.
„ Ако не вали в околните десетина дни, а съгласно прогнозите времето ще продължи да е изсъхнало, реколтата може да бъде компрометирана. Да не приказваме, че за ноември даже е обикновено към този момент да има снежна завивка, а най-малко до 25-и няма такива изгледи “, изясни проф. Рачев. Надеждата била, в случай че в края на месеца се образува средиземноморски циклон, който да провокира обилни количества дъжд и за 1-2 дни, да се извърши месечната норма. „ Но това не е позволение на казуса със засушаването, тъй като есенните посеви се нуждаят от влага. Когато обаче сме имали нескончаем интервал на суша, то няма влага в първите 40 см от почвата и посевите не могат да покълнат. Така че ситуацията за селскостопанските производители по никакъв начин не е лека “, изясни проф. Рачев.
Показателни за засушаването били и ниските равнища на водите в реките и езерата в планините. В Пирин да вземем за пример са паднали с половин метър, а реките тук-там били напълно пресушени. Не било по-добро ситуацията и в Рила. Затова и специалистите се надяват през януари да има повече превалявания, с цел да се компенсира дефицитът на водния баланс. Топлата и суха есен обаче не е присъща единствено за нашата страна, само че и за целия Балкански полуостров и Източна Европа. В Германия да вземем за пример равнището на Рейн е едно от най-ниските за последните 50 години. В Италия и Испания пък се следи противоположното събитие. Там безусловно бяха потопени от дъжд, а водите взеха 30 жертви.„ Има наслагване на някои характерни синоптични ситуации и това докара до това дълго задържане на това дъждовете в Италия и Испания и на топлото време на Балканите и Централна и Източна Европа “, разяснява проф. Рачев. [Доц. Георги Рачев ] Рекорди са регистрирани и в европейската територия на Русия. В Москва и Санкт Петербург бяха измерени най-топлите дни, откогато съществуват метеорологични измервания там. Неслучайно преди няколко дни стана ясно, че този октомври е най-топлият в северното полукълбо и особено в Русия.
„ Няма мраз, който може да слезе към България. Русия е най-голямата по територия страна в света, само че и най-студената. Тя е по-студена от Канада и Финландия, което е в контраст с това, което се случи през октомври. Навсякъде в европейската част на Русия температурите са с над 3 градуса по-високи, а в Сибир има места, които са с 8 градуса над нормата. Това е неповторимо. Имайте поради, че през 1967 година никой не е мислил за световно стопляне “, разясни климатологът.
Според проф. Рачев хората като цяло са станали по-чувствителни към всяко изменение и на пръв взор се основава чувството за нещо неповторимо. „ Наистина не е типично това засушаване в Източна Европа, както и преваляванията в Сардиния и Северна Италия. Но към 15 ноември се чака смяна в общата атмосферна циркулация. Тогава температурите у нас ще се намалят, само че не фрапантно “, сподели още проф. Рачев. Така оптималните ще са сред 10-13 градуса, а минималните към 2, само че в котловинните полета ще паднат и под нулата. След 22 ноември температурите ще продължат да се намаляват и може би в края на месеца ще стигнат до естествените за сезона. „ Сушата обаче продължава. Дотук се движим с 4 градуса над нормата, тъй че се чака и ноември да е над нормата “, добави той.
Все още синоптиците не могат да дадат точни прогнози по кое време се чака първият сняг. За целия Балкански полуостров обаче и за България зимата се обрисува да бъде по-топла с към 1-2 градуса. „ Предишните три зими също бяха много топли, в това число и предходната, само че имаше разминаване в обособените месеци. Лятото у нас стартира доста рано, още през април имаше доста високи температури. Юни и юли пък имаше доста превалявания, което остави в хората усещане, че лятото е хладно, което не е тъкмо по този начин. Температурите бяха естествени. Валежите бяха 400 % над нормата тук-там. В резултат на това зърнената и зеленчуковата годишна продукция бяха на доста високо равнище. Произведохме 10 млн.т зърно, царевицата се чака над 3 млн. т и слънчогледът към 2 млн.т. Това е неповторимо за територията на България. Малко по-зле беше във връзка с картофите. Така че, когато има дъжд, има и годишна продукция. Когато е изсъхнало, не е по този начин. Затова обръщам внимание на това засушаване “, сподели още проф. Рачев.
У нас продължава да има ясно разграничени четири сезона и хипотезата за размиване на сезоните не е вярна. В това е безапелационен климатологът проф. Рачев. „ Ние постоянно сме били на границата сред умерения и субтропичния пояс и сме имали ясно разграничени четири годишни времена. Няма нищо в това, че някой пролетен или зимен месец са по-топли. Това е въпрос на циркулация. В интерес на истината обаче би трябвало да се знае, че топлото полугодие у нас е по-дълго. Имаме седем месеца с широколистна растителност - от април до момента “, изясни Рачев.
Той посочи, че ние сме покрай Средиземно море, което е най-голямото вътрешноконтинентално море на земята, и това оказва въздействие върху климата. Експерти обаче регистрират наклонност от 1975 година до момента в страната ни да става все по-топло. Забелязва се скок на температурите през цялата година. Така да вземем за пример зимите към този момент са с към 0,5-1 градуса по-топли, а летата - с към 0,2 - до 0,4 градуса. След две години ще бъде ясна и новата норма, която ще важи за интервала 1991-2020 година. Тогава ще имаме и по-ясна визия за измененията, настъпили в климата. Учените са безапелационни, че когато имаме данни за 30-годишен интервал, тогава може да се приказва за промени в климата.
Глобалното стопляне е реалност
Глобалното стопляне е безспорен факт. То се усеща на всички места по света. Така и 2016 година беше оповестена като най-топла за целия свят. Тогава и въздействието на естествения феномен Ел Ниньо, затоплящ няколко милиона квадратни километра екваториална вода в Тихия океан беше много мощна. Тогава температурата беше с 1 градус по-висока от междинната за 20-и век. „ Това е доста съществено стопляне. 2017-а беше втората най-топла година - с 0,86 градуса, а 2015 година - третата с покачване от 0,8 градуса. Тази година върви към влизане на топ 5 на най-топлите години, само че по всяка възможност няма да може да реализира върха на 2016-а. Но забележете, че измежду най-топлите години са последните пет. Нищо, че някъде е по-студено, а някъде по-топла. Цялата земна повърхнина към този момент е по-топла от температурите на 20-и век с към 0,7 градуса “, разяснява още климатологът. Според него обаче не трябва да забравяме, че 2/3 от земята е вода и океанът гълтам големи количества топлота. Според проф. Рачев доста са факторите, които въздействат върху световните температури, само че по този начин или другояче, по света на всички места се регистрира наклонност към увеличение освен на месечните температури, само че и на годишната стойност. „ В момента няма мраз и изключително в северното полукълбо ледът е малко. Дори прогнозите бяха, че тази година ще е първата, в която не трябваше да има лед. Оказа се, че не е по този начин. В Северния ледовит океан той доближи 4,5 млн. кв.км, като това беше минимумът, а прогнозите бяха да към този момент да е под 1 млн. Така че нещата не са толкоз елементарни “, изясни Рачев. Той обаче посочи, че към този момент липсва така наречен паков лед, като на негово място се натрупва сезонният. Той обаче е малотраен. „ Как ще се отрази това след към 5-6 години, никой не може да каже още от в този момент. Но северното полукълбо се затопля доста по-бързо в сравнение с Антарктида. Тя още дълго време ще остане студена. Живеем в забавно време. Човешката активност директно въздейства върху климата “, добави климатологът. Той посочи, че въздействието на човешката активност ще се усети и единствено след към седмица, когато в целия Балкански полуостров ще бъдат запалени няколко десетки милиона печки, които ще влошат качеството на въздуха. За решението на този проблем обаче била нужна национална стратегия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ