България е на кръстопът, но без инфраструктура: ще изпуснем ли новите транспортни коридори на Европа
Европейски Съюз форсира връзките сред Балтийско, Черно и Егейско море до 2030 година, само че районът остава с мудни железници, скъпи логистики и пропуснати вложения
Европа бърза да свърже моретата си. България към момента се пробва да стигне до тях в точния момент.
Докато Европейски Съюз форсира построяването на нови транспортни коридори сред Балтийско, Черно и Егейско море, районът на Югоизточна Европа остава с едни от най-бавните железопътни връзки, лимитирана интермодална инфраструктура и гранични точки, които не престават да забавят търговията.
Това към този момент не е просто въпрос на развиване. Това е въпрос на позиция в стопанската система на Европа.
През последните месеци Европейският съюз формализира нов стратегически кулоар, който би трябвало да сътвори по-бърза връзка сред северната и южната част на континента и да понижи зависимостта от обичайните направления. Паралелно България, Румъния и Гърция координират ускорение на връзките сред Черно и Егейско море - от железопътни линии и пристанища до нови мостове над Дунав.
На доктрина това слага България в мощна позиция, като натурален логистичен мост сред Азия, Близкия изток и вътрешния пазар на Европейски Съюз.
На процедура обаче страната остава отвън скоростта, с която Европа се пробва да се преструктурира.
Железопътният превоз в Европейски Съюз образува едвам към 5-6% от товарния пазар, до момента в който автомобилният превоз продължава да господства, а морският транспорт носи главната тежест на търговията. В Югоизточна Европа този дисбаланс е още по-изразен - липсват бързи връзки, интермодалните терминали са лимитирани, а времето за прекосяване през граници остава непредвидимо.
Цената към този момент се заплаща от бизнеса.
По-високи логистични разноски, по-дълги доставки и по-малка предвидимост, това са фактори, които директно въздействат върху капиталовите решения. В миг, в който фирмите пренареждат веригите си за доставки, производството се насочва към райони с бърз и сигурен достъп до пазари. В момента това рядко е Югоизточна Европа.
Именно тук влиза и по-широкият въпрос, дали районът ще бъде интегриран в новите стопански направления на Европа, или ще остане външна страна.
Този въпрос ще бъде подложен и в София на 1 юни, където в границите на европейският комисар по превоз Апостолос Цицикостас, гръцкият министър на инфраструктурата Христос Димас и европейският координатор на коридора Балтийско море - Черно море - Егейско море Марио Мауро ще обсъдят по какъв начин районът може да форсира основните си връзки - от железопътните линии и пристанищата до интермодалната съгласуваност.
Контекстът е явен: Европейски Съюз слага краен период до 2030 година за довеждане докрай на главната транспортна мрежа.
Проблемът е, че Европа към този момент изостава, а Югоизточна Европа изостава най-вече.
Следващите 12 до 18 месеца ще бъдат решаващи. Очаква се ускорение на основни планове, пренасочване на вложения към действително изпълними трасета и засилен напън за редуциране на процедурите. Транспортът към този момент се преглежда като част от икономическата сигурност на Европейски Съюз - паралелно до енергетиката и защитата.
Разговорът в София няма да бъде нереален. Темите включват ускорение на железопътните коридори, развиване на пристанищата като действителни логистични хъбове и създаване на работеща интермодална съгласуваност в района.
Отговорите на тези въпроси ще дефинират освен скоростта на плановете, само че и мястото на България в новата транспортна карта на Европа.
Защото в превоза няма неутрална позиция.
Или си част от маршрута, или той те заобикаля.
Европа бърза да свърже моретата си. България към момента се пробва да стигне до тях в точния момент.
Докато Европейски Съюз форсира построяването на нови транспортни коридори сред Балтийско, Черно и Егейско море, районът на Югоизточна Европа остава с едни от най-бавните железопътни връзки, лимитирана интермодална инфраструктура и гранични точки, които не престават да забавят търговията.
Това към този момент не е просто въпрос на развиване. Това е въпрос на позиция в стопанската система на Европа.
През последните месеци Европейският съюз формализира нов стратегически кулоар, който би трябвало да сътвори по-бърза връзка сред северната и южната част на континента и да понижи зависимостта от обичайните направления. Паралелно България, Румъния и Гърция координират ускорение на връзките сред Черно и Егейско море - от железопътни линии и пристанища до нови мостове над Дунав.
На доктрина това слага България в мощна позиция, като натурален логистичен мост сред Азия, Близкия изток и вътрешния пазар на Европейски Съюз.
На процедура обаче страната остава отвън скоростта, с която Европа се пробва да се преструктурира.
Железопътният превоз в Европейски Съюз образува едвам към 5-6% от товарния пазар, до момента в който автомобилният превоз продължава да господства, а морският транспорт носи главната тежест на търговията. В Югоизточна Европа този дисбаланс е още по-изразен - липсват бързи връзки, интермодалните терминали са лимитирани, а времето за прекосяване през граници остава непредвидимо.
Цената към този момент се заплаща от бизнеса.
По-високи логистични разноски, по-дълги доставки и по-малка предвидимост, това са фактори, които директно въздействат върху капиталовите решения. В миг, в който фирмите пренареждат веригите си за доставки, производството се насочва към райони с бърз и сигурен достъп до пазари. В момента това рядко е Югоизточна Европа.
Именно тук влиза и по-широкият въпрос, дали районът ще бъде интегриран в новите стопански направления на Европа, или ще остане външна страна.
Този въпрос ще бъде подложен и в София на 1 юни, където в границите на европейският комисар по превоз Апостолос Цицикостас, гръцкият министър на инфраструктурата Христос Димас и европейският координатор на коридора Балтийско море - Черно море - Егейско море Марио Мауро ще обсъдят по какъв начин районът може да форсира основните си връзки - от железопътните линии и пристанищата до интермодалната съгласуваност.
Контекстът е явен: Европейски Съюз слага краен период до 2030 година за довеждане докрай на главната транспортна мрежа.
Проблемът е, че Европа към този момент изостава, а Югоизточна Европа изостава най-вече.
Следващите 12 до 18 месеца ще бъдат решаващи. Очаква се ускорение на основни планове, пренасочване на вложения към действително изпълними трасета и засилен напън за редуциране на процедурите. Транспортът към този момент се преглежда като част от икономическата сигурност на Европейски Съюз - паралелно до енергетиката и защитата.
Разговорът в София няма да бъде нереален. Темите включват ускорение на железопътните коридори, развиване на пристанищата като действителни логистични хъбове и създаване на работеща интермодална съгласуваност в района.
Отговорите на тези въпроси ще дефинират освен скоростта на плановете, само че и мястото на България в новата транспортна карта на Европа.
Защото в превоза няма неутрална позиция.
Или си част от маршрута, или той те заобикаля.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ