ЕС реши да измени на Украйна с Африка
Европейски Съюз би трябвало да показва „ същото единение по отношение на Африка, каквото сподели в Украйна “. Това съобщи ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на пленарната сесия на Европейския парламент. Какво значи това на процедура? Какви проекти има Европейската комисия за Африка? И ще успее ли тя да измести Русия там?
„ Трябва да развием взаимноизгодно партньорство, което ще адресира въпроси, които са еднообразно в полза на Европа и Африка. Затова дружно с висшия представител на Европейски Съюз по външните работи Жозеп Борел ще разработим нова стратегическа идея “, съобщи ръководителят на Европейската комисия, като даде обещание да показа тази идея на идната среща на високо ниво сред Европейски Съюз и Африка.
Урсула фон дер Лайен е потомка на съветския търговец на текстил Лудвиг (Лев Герасимович) Кноп, получил купата барон от Александър II. Той строи фабриката в Кренхолм, а Сава Морозов употребява услугите му. Смята се, че триумфът на предприятието на Кноп в Русия значително се дължи на неговата словоохотливост, открит темперамент и добър език.
Но на обществени речи и отчети на неговата пра-правнучка Урсула фон дер Лайен хората постоянно спят или, както направи този път шведската евродепутатка Илва Йохансон, плетат розови чорапи. Това частично се дължи на бюрократичната система на Европейски Съюз, където от дълго време се е формирала една от най-лошите разновидности на британския, на който пишат отчетите си.
Ето за какво е толкоз мъчно да се откри на практика смисъл в тях. Само едно нещо е ясно: Фон дер Лайен и Борел ще приготвят някакъв документ за това по какъв начин да взаимодействат с Африка. Преди това европейската администрация не можеше да реализира консенсус, само че може би не искаше. Единствената действителна демонстрация на каквото и да било деяние до момента бяха „ срещите на високо ниво ЕС-Африка ” – помпозни, само че много безсмислени събития. Последната намира се организира предходната година в Брюксел, където на гостите от Африка бяха наложени лозунги като „ да изгоним Китай и Русия от континента! “
Не се получи и единствено се утежни през годината. Единственото нещо, което самата Европейска комисия сега се пробва да означи на Тъмния континент, е възможното изпращане на някаква военна задача в няколко страни в Гвинейския залив. Говорят за Гана, Того, Бенин и Кот д`Ивоар, а последният не е поканил никого при себе си.
Като цяло, чисто правно, Европейският съюз като индивид на интернационалното право би трябвало да построява връзки с Африканския съюз, по-логично е. Но европейската администрация счита себе си за надали не обособена страна. Европейският съюз даже има посланици в страни, които не членуват в тази асоциация. Вярно, пълномощията им са малко странни, само че опитът да се приравни глобалистката дипломация с националната е състоятелен.
Но опитът да се формулира нещо единно във връзка с Африка се натъква на старите ползи на „ старите “ колониални страни. Дори в този момент да вземем за пример италианският министър на защитата Гуидо Крозето, по прякор Полифем (2 метра висок и 130 килограма), казвайки, че „ на Африка би трябвало да се помогне “, незабавно насочва диалога към Тунис, на който цяла Европа би трябвало да оказва помощ по някакъв специфичен метод.
Франция е заета с колапса, сполетял някогашните ѝ колониални владения. Единственото нещо, върху което се крепят остатъците от въздействието на Париж във франкофонска Африка, е, строго видяно, френският език. Всичко останало, в това число остатъчното военно наличие и лостовете за корупционно въздействие върху локалните елити, умира. Позицията на Макрон обаче е не просто поддържа, а даже увеличение на френското въздействие в Африка. Това е народен имиджов план, тъй че Париж не се нуждае от фрау Фон дер Лайен с нейния бюрократичен уред, още по-малко от странния човек Борел, с цел да го извърши.
Останалите страни от обединена Европа нямат ясно изразени ползи в Африка и поредно заобикалят даже да вземат участие в мироопазващи интервенции. Но водач в това отношение, видите ли, е Естония. Тази антична колониална мощ съумява да вкара най-малко рота сапьори във всяка африканска „ мироопазваща “ или антитерористична интервенция. Вярно, сапьорите не са изключително нужни в Сахел и в пустинята, а естонците понякога се оказват последни в листата за евакуация - дълго откакто французите към този момент са извели всички свои.
Ясна е повода за какво Европейската комисия се заинтересува от африканския проблем едвам в този момент. Самата Фон дер Лайен формулира това като „ усилване на въздействието на Русия и Китай в Африка “. В същото време тя схваща, че Европа има неприятен имидж в Африка, че колониализмът е неприятен, че би трябвало да заплаща и да се кае. Но отношението към Африка като пълноправен сътрудник по този начин и не се образува в съзнанието на европейските служители.
В речта си фон дер Лайен всъщност отхвърли въздействието на африканските водачи, защото тя пренебрегва самодейността на африканските водачи за Украйна. А ръководителят на Южна Африка Сирил Рамафоса преди този момент беше афектиран в Полша, като го претърсиха и не разрешиха излитането на един от самолетите му, на борда на който президентската защита държеше оръжията си.
Има периодически известия, че Европейският съюз е подготвен да отпусне малко пари за Африка. „ Благодаря ви “, споделят в района на юг от Сахара. Но в Санкт Петербург, на срещата на високо ниво Русия-Африка през август, водачите на най-влиятелните страни на континента, в това число Рамафоса, приказваха жестоко и от време на време недипломатично, че не чакат подаяния, а заслужено преразпределение на приходите. Един хубав образец с производството и преработката на кафе: страните, които го създават, печелят стотинки от него.
Между другото, Европейски Съюз беше заставен да се помири с форума Русия-Африка. В публично изказване от офиса на Борел се споделя, че Европейски Съюз „ почита “ желанието на африканските страни да дойдат в Санкт Петербург. Не с цел да подобрят връзките с Русия, а по-скоро да „ дойдат “.
Особено странни в подтекста на „ новата африканска политика “ на Европейски Съюз са опитите за налагане на наказания против Нигер. Тоест на думи Урсула фон дер Лайен почита африканските страни и тяхното суверенно мнение, само че в реалност тя тласка по-лоялните съседи на Нигер да нахлуят. Дори Франция не е подготвена за въоръжена интервенция (а Нигер е една от най-слабите страни в Западна Африка във военно отношение), само че Европа не се стеснява да тласка Нигерия, Того, Гана и Бенин към братоубийствен спор.
Трудно е да се планува авансово какво тъкмо ще написа в стратегическия документ, който фон дер Лайен и Борел дават обещание да изготвят. Има съображение да се счита, че скуката ще бъде смъртна и шведският пратеник ще изплете още един чифт розови чорапи. Вярно е, че класическата дефиниция „ ще приказваме освен с държавните управления, само че и с публичните организации “ е тревожна. На процедура това нормално значи подривна активност благодарение на технологията на „ цветните революции “.
В Брюксел се наложи мнението, че този способ е извънредно сполучлив, за благополучие организацията може да се употребява от разнообразни хора: от типичен „ правозащитници “ до безобидни на пръв взор културни групи. И тук френският опит е индикативен.
Париж към момента влага във френско обучение и други просветителни стратегии в Африка. Тоест африканецът израства във френската просвета и може да се болести с всичко друго профренско. Но директното създаване на проевропейски политически и обществени сили в Африка не прави работа. „ Европейските полезности “ наподобяват прекомерно нереални на Тъмния континент.
Французите даже в Сенегал не могат да основат изцяло лоялна към тях политическа партия. Освен това Европейската комисия няма да измисли нищо смислено. Всичко ще влезе в отчетите на Фон дер Лайен и може би в занимателните пътувания на Борел до запаметяващи се места като неотдавнашното му нанагорнище в планините в Грузия.
Домакинът провежда сафари за Борел до Трусовския пролом, където са непокътнати антични монументи. Вярно, грузинците не споделиха на госта, че това са осетински гробове и античен осетински молитвен дом, а локалното население е изгонено оттова по времето на президента Звиад Гамсахурдия. И едвам неотдавна Тбилиси позволи на няколко фамилии осетински бежанци от Владикавказ да посетят гробовете на роднините си под контрол, което им беше неразрешено да вършат в продължение на тридесет години. На Борел беше проведена цяла обиколка. Нещо сходно може да чака този устойчив човек в Африка.
Неспособността да се създаде единна и, което е по-важно, съгласувана и жизнеспособна тактика отразява на първо място самите европейски проблеми. Едва ли Урсула фон дер Лайен желае да изтръгне някои дестинации непосредствено от ръцете на Париж или Рим. Разбира се, европейската администрация постоянно се стреми да наруши още повече националните системи на власт. Но самостоятелната външна политика е прекомерно значима за доста страни от Европейски Съюз, колкото и фон дер Лайен и Борел да се пробват, а Европейската комисия няма да може да размени националните държавни управления в обозримо бъдеще, колкото и да ѝ се желае.
В последна сметка всяка „ стратегическа идея “ на Европейски Съюз по който и да е външнополитически въпрос е и ще бъде чисто декларативна по природа и не може да бъде приложена на процедура без дейното присъединяване на националните държавни управления.
Може да харчат пари за дейностите, планувани в проекта, само че това не значи реализиране на резултати. Европейски Съюз би трябвало или радикално да промени отношението си към Африка, или да продължи подмолната битка за послушание на националните държавни управления на наднационални бюрокрации. Трети път няма, единствено празни приказки. А за внуците на шведската евродепутатка може единствено да се радваме: най-малко чорапки ще имат.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Трябва да развием взаимноизгодно партньорство, което ще адресира въпроси, които са еднообразно в полза на Европа и Африка. Затова дружно с висшия представител на Европейски Съюз по външните работи Жозеп Борел ще разработим нова стратегическа идея “, съобщи ръководителят на Европейската комисия, като даде обещание да показа тази идея на идната среща на високо ниво сред Европейски Съюз и Африка.
Урсула фон дер Лайен е потомка на съветския търговец на текстил Лудвиг (Лев Герасимович) Кноп, получил купата барон от Александър II. Той строи фабриката в Кренхолм, а Сава Морозов употребява услугите му. Смята се, че триумфът на предприятието на Кноп в Русия значително се дължи на неговата словоохотливост, открит темперамент и добър език.
Но на обществени речи и отчети на неговата пра-правнучка Урсула фон дер Лайен хората постоянно спят или, както направи този път шведската евродепутатка Илва Йохансон, плетат розови чорапи. Това частично се дължи на бюрократичната система на Европейски Съюз, където от дълго време се е формирала една от най-лошите разновидности на британския, на който пишат отчетите си.
Ето за какво е толкоз мъчно да се откри на практика смисъл в тях. Само едно нещо е ясно: Фон дер Лайен и Борел ще приготвят някакъв документ за това по какъв начин да взаимодействат с Африка. Преди това европейската администрация не можеше да реализира консенсус, само че може би не искаше. Единствената действителна демонстрация на каквото и да било деяние до момента бяха „ срещите на високо ниво ЕС-Африка ” – помпозни, само че много безсмислени събития. Последната намира се организира предходната година в Брюксел, където на гостите от Африка бяха наложени лозунги като „ да изгоним Китай и Русия от континента! “
Не се получи и единствено се утежни през годината. Единственото нещо, което самата Европейска комисия сега се пробва да означи на Тъмния континент, е възможното изпращане на някаква военна задача в няколко страни в Гвинейския залив. Говорят за Гана, Того, Бенин и Кот д`Ивоар, а последният не е поканил никого при себе си.
Като цяло, чисто правно, Европейският съюз като индивид на интернационалното право би трябвало да построява връзки с Африканския съюз, по-логично е. Но европейската администрация счита себе си за надали не обособена страна. Европейският съюз даже има посланици в страни, които не членуват в тази асоциация. Вярно, пълномощията им са малко странни, само че опитът да се приравни глобалистката дипломация с националната е състоятелен.
Но опитът да се формулира нещо единно във връзка с Африка се натъква на старите ползи на „ старите “ колониални страни. Дори в този момент да вземем за пример италианският министър на защитата Гуидо Крозето, по прякор Полифем (2 метра висок и 130 килограма), казвайки, че „ на Африка би трябвало да се помогне “, незабавно насочва диалога към Тунис, на който цяла Европа би трябвало да оказва помощ по някакъв специфичен метод.
Франция е заета с колапса, сполетял някогашните ѝ колониални владения. Единственото нещо, върху което се крепят остатъците от въздействието на Париж във франкофонска Африка, е, строго видяно, френският език. Всичко останало, в това число остатъчното военно наличие и лостовете за корупционно въздействие върху локалните елити, умира. Позицията на Макрон обаче е не просто поддържа, а даже увеличение на френското въздействие в Африка. Това е народен имиджов план, тъй че Париж не се нуждае от фрау Фон дер Лайен с нейния бюрократичен уред, още по-малко от странния човек Борел, с цел да го извърши.
Останалите страни от обединена Европа нямат ясно изразени ползи в Африка и поредно заобикалят даже да вземат участие в мироопазващи интервенции. Но водач в това отношение, видите ли, е Естония. Тази антична колониална мощ съумява да вкара най-малко рота сапьори във всяка африканска „ мироопазваща “ или антитерористична интервенция. Вярно, сапьорите не са изключително нужни в Сахел и в пустинята, а естонците понякога се оказват последни в листата за евакуация - дълго откакто французите към този момент са извели всички свои.
Ясна е повода за какво Европейската комисия се заинтересува от африканския проблем едвам в този момент. Самата Фон дер Лайен формулира това като „ усилване на въздействието на Русия и Китай в Африка “. В същото време тя схваща, че Европа има неприятен имидж в Африка, че колониализмът е неприятен, че би трябвало да заплаща и да се кае. Но отношението към Африка като пълноправен сътрудник по този начин и не се образува в съзнанието на европейските служители.
В речта си фон дер Лайен всъщност отхвърли въздействието на африканските водачи, защото тя пренебрегва самодейността на африканските водачи за Украйна. А ръководителят на Южна Африка Сирил Рамафоса преди този момент беше афектиран в Полша, като го претърсиха и не разрешиха излитането на един от самолетите му, на борда на който президентската защита държеше оръжията си.
Има периодически известия, че Европейският съюз е подготвен да отпусне малко пари за Африка. „ Благодаря ви “, споделят в района на юг от Сахара. Но в Санкт Петербург, на срещата на високо ниво Русия-Африка през август, водачите на най-влиятелните страни на континента, в това число Рамафоса, приказваха жестоко и от време на време недипломатично, че не чакат подаяния, а заслужено преразпределение на приходите. Един хубав образец с производството и преработката на кафе: страните, които го създават, печелят стотинки от него.
Между другото, Европейски Съюз беше заставен да се помири с форума Русия-Африка. В публично изказване от офиса на Борел се споделя, че Европейски Съюз „ почита “ желанието на африканските страни да дойдат в Санкт Петербург. Не с цел да подобрят връзките с Русия, а по-скоро да „ дойдат “.
Особено странни в подтекста на „ новата африканска политика “ на Европейски Съюз са опитите за налагане на наказания против Нигер. Тоест на думи Урсула фон дер Лайен почита африканските страни и тяхното суверенно мнение, само че в реалност тя тласка по-лоялните съседи на Нигер да нахлуят. Дори Франция не е подготвена за въоръжена интервенция (а Нигер е една от най-слабите страни в Западна Африка във военно отношение), само че Европа не се стеснява да тласка Нигерия, Того, Гана и Бенин към братоубийствен спор.
Трудно е да се планува авансово какво тъкмо ще написа в стратегическия документ, който фон дер Лайен и Борел дават обещание да изготвят. Има съображение да се счита, че скуката ще бъде смъртна и шведският пратеник ще изплете още един чифт розови чорапи. Вярно е, че класическата дефиниция „ ще приказваме освен с държавните управления, само че и с публичните организации “ е тревожна. На процедура това нормално значи подривна активност благодарение на технологията на „ цветните революции “.
В Брюксел се наложи мнението, че този способ е извънредно сполучлив, за благополучие организацията може да се употребява от разнообразни хора: от типичен „ правозащитници “ до безобидни на пръв взор културни групи. И тук френският опит е индикативен.
Париж към момента влага във френско обучение и други просветителни стратегии в Африка. Тоест африканецът израства във френската просвета и може да се болести с всичко друго профренско. Но директното създаване на проевропейски политически и обществени сили в Африка не прави работа. „ Европейските полезности “ наподобяват прекомерно нереални на Тъмния континент.
Французите даже в Сенегал не могат да основат изцяло лоялна към тях политическа партия. Освен това Европейската комисия няма да измисли нищо смислено. Всичко ще влезе в отчетите на Фон дер Лайен и може би в занимателните пътувания на Борел до запаметяващи се места като неотдавнашното му нанагорнище в планините в Грузия.
Домакинът провежда сафари за Борел до Трусовския пролом, където са непокътнати антични монументи. Вярно, грузинците не споделиха на госта, че това са осетински гробове и античен осетински молитвен дом, а локалното население е изгонено оттова по времето на президента Звиад Гамсахурдия. И едвам неотдавна Тбилиси позволи на няколко фамилии осетински бежанци от Владикавказ да посетят гробовете на роднините си под контрол, което им беше неразрешено да вършат в продължение на тридесет години. На Борел беше проведена цяла обиколка. Нещо сходно може да чака този устойчив човек в Африка.
Неспособността да се създаде единна и, което е по-важно, съгласувана и жизнеспособна тактика отразява на първо място самите европейски проблеми. Едва ли Урсула фон дер Лайен желае да изтръгне някои дестинации непосредствено от ръцете на Париж или Рим. Разбира се, европейската администрация постоянно се стреми да наруши още повече националните системи на власт. Но самостоятелната външна политика е прекомерно значима за доста страни от Европейски Съюз, колкото и фон дер Лайен и Борел да се пробват, а Европейската комисия няма да може да размени националните държавни управления в обозримо бъдеще, колкото и да ѝ се желае.
В последна сметка всяка „ стратегическа идея “ на Европейски Съюз по който и да е външнополитически въпрос е и ще бъде чисто декларативна по природа и не може да бъде приложена на процедура без дейното присъединяване на националните държавни управления.
Може да харчат пари за дейностите, планувани в проекта, само че това не значи реализиране на резултати. Европейски Съюз би трябвало или радикално да промени отношението си към Африка, или да продължи подмолната битка за послушание на националните държавни управления на наднационални бюрокрации. Трети път няма, единствено празни приказки. А за внуците на шведската евродепутатка може единствено да се радваме: най-малко чорапки ще имат.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ