Защо пътят на България към Шенген минава през борбата със завладяната държава
ЕС се пробва да укрепи правовата страна и да обуздае корупцията в страните членки. В Унгария това значи отнемане от средства. За България, към този момент, в блокирано приемането ѝ в Шенген. Докъде може да стигне европейският напън и може ли да се реформира " превзетата страна "?
Способен ли е Европейският съюз да укрепи правовата страна и да обуздае корупцията в своите страни членки?
Обичайният отговор е по-скоро негативен. Това демонстрира опитът последните три десетилетия. Докато се стремяха към участие в Европейски Съюз, страните в Централна и Източна Европа и най-много техните елити демонстрираха воля за промени – къде по-искрена, къде повече на декларативно ниво.
Веднъж вътре, напъните позамряха. Т.нар. Механизъм за съдействие и инспекция , прилаган по отношение на България и Румъния, се оказа неясно сходство на предприсъединителния напън от Брюксел. Сагата със правосъдната промяна у нас е показателна по какъв начин в най-хубавия случай тъпчем на едно място последните 15 години.
Някои страни членки, където привидно демократичните институции изглеждаха изцяло консолидирани и безалтернативни, дадоха ход обратно. Към момента Унгария е на процедура полуавторитарна страна, в която цялата политическа и икономическа власт е в ръцете на Виктор Орбан и кръга от доближени.
Проблемите в България пък доведоха до следващото закъснение на влизането на страната в Шенгенското пространство.
Примерът на Унгария
Към днешна дата обаче Европейски Съюз се пробва да влезе още веднъж в ролята си на коректив. Миналата седмица Европейската комисия предложи, отпуснати на Будапеща в бюджета до 2021-27 година
Причината е съществени възражения от страна на Комисията във връзка корупцията в Унгария и по-специално системата на държавни поръчки. Козметичните законодателни ограничения за стягане на законодателството за битка със злоупотребата с публични средства не смекчиха позицията на Брюксел.
Нещо повече, макар че Комисията е одобрила кардинално унгарския План за възобновяване и резистентност , сумата от 5.8 милиарда евро също е обвързана с промени в 27 области, които унгарците би трябвало да осъществят.
Въпреки че завоюва тотална победа на изборите тази година Орбан е заловен натясно. Икономическата обстановка в Унгария се утежнява – обрисува се криза, инфлацията е над 20% на годишна база, стачкуват учители, общественото неодобрение кипи. Европейските фондове са от витална нужда – както бяха и след рецесията през 2008 година, която докара Орбан на власт две години по-късно. Затова и Будапеща щеш не щеш ще търси компромис, вместо да се конфронтира с Евросъюза.
Разбира се, последната дума за финансовите наказания имат икономическите министри на Европейски Съюз, които заседават във вторник и сряда. Унгария държи и някои козове. Например тя едностранно е блокирала пакет от 18 милиарда евро за Украйна, а както и законодателство за определяне на най-малък низък предел от 15% за корпоративния налог е Европейски Съюз, обвързван с световната самодейност за това. Но Орбан надали ще успее да отблокира еврофондовете току-така.
България и прекъсването ѝ за Шенген
От 2012 година насам България не е позволена да се причисли към Шенгенското пространство. Това се случва, макар че София и Букурещ изпълняваха техническите критерии в основни области като сигурност по границите, българското и румънското участие беше обвързано с Механизма за съдействие и инспекция. Това стана по почин на Франция и Нидерландия.
Към днешна дата само холандците са срещу и то, както разбрахме предходната седмица, единствено за присъединението на България. Румъния и Хърватия най-вероятно ще са в Шенген, макар че Европейската комисия след техническа инспекция предложи и София да е в пакета, а Европарламентът изрече утвърждение.
Да речем, че Марк Рюте работи конюнктурно, взема решение вътрешнополитически проблеми и употребява България за изкупителна жертва – рецензии, които чухме неведнъж, в това число от президента Румен Радев . Това не анулира обстоятелството, че доводите и възраженията на Хага по какъв начин в България не е реализиран кой знае какъв прогрес във връзка с битката с корупцията са годни.
Подозренията против Бойко Борисов за изнудване на предприемачи или удариха на камък, или не надживяха кабинета " Петков "
Началните опити на държавното управление на Кирил Петков да осветли знакови случаи като лабораторията на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “ , абсурда към автомагистрала „ Хемус “ и най-много съмненията против Бойко Борисов за изнудване на предприемачи или удариха на камък, или не надживяха кабинета.
Много български коментатори в действителност поддържаха твърдата позиция на Марк Рюте , вместо да освиркат холандците по патриотичному.
Дотук добре, само че казусът е, че влизането в Шенген и надлежно изключването ни няма да повлияе по никакъв метод – позитивен или отрицателен – върху битката със превзетата страна у нас. Нито ще стимулира служебното държавно управление или пък предстоящ постоянен кабинет да предприеме някакви действителни старания. Нито пък ще разгневи и активизира задоволително на брой жители, които да извърнат идващите избори в интерес на реформаторските партии.
Унгарската рецепта
Ако Рюте и надлежно Европейски Съюз в действителност желаят нещо да се случи в България, то те би трябвало да употребяват унгарската рецепта. Единствено блокирането на огромно финансиране, обвързано с напън от Брюксел за промени, може да даде подтик на нещо по-значимо у нас.
Благодарение на съглашението, реализирано преди две години по отношение на икономическите ограничения в отговор на Ковид, Евросъюзът разполага с доста по-мощно средство от общо-взето беззъбия Механизъм за инспекция и съдействие, прилаган към румънци и българи.
Да напомним – се състоеше в това, че общият дълг, който поемат 27 страни-членки, се съпътства и с по-строг надзор върху разходването на средствата. Включително и опция за заледяване на фондове. Между радетелите на сходно решение беше прочее и Нидерландия.
Европейската комисия блокира финансиране през 2009 година и 2014 година
Европейски Съюз е употребявал „ тежката артилерия “ и преди по отношение на България. Европейската комисия блокира финансиране през 2009 година и 2014 година (във връзка с газопровода „ Южен поток “). И двата случая последваха разтърсвания – идването на власт на ГЕРБ, колапса на КТБ и кабинета „ Орешарски “ във втория случай. Замразяването на средства в този миг – в изискванията за занимателен стопански растеж – ще има голям резултат върху вътрешната политика.
Разбира се, сходен коренен сюжет надали се чака. По-вероятно е след известно отсрочване въпреки всичко България да се озове в Шенген. Така и Рюте ще може да каже, че е отстоявал правилата на непоносимост към корупцията, и нашите ръководещи (които и да са), че имат благословията на Европа. Това е в природата на Европейски Съюз и европейската интеграция – търсенето на някакъв компромис.
От това следва един извод. В последна сметка битката против превзетата страна би трябвало да стане идея на българските жители, с цел да реализира някакъв триумф. Въпреки съществуването на положително предпочитание в Брюксел, макар сериозните принадлежности в ръцете на Европейски Съюз, външният фактор не може от единствено себе си да реши проблеми, чийто корен е у нас.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Способен ли е Европейският съюз да укрепи правовата страна и да обуздае корупцията в своите страни членки?
Обичайният отговор е по-скоро негативен. Това демонстрира опитът последните три десетилетия. Докато се стремяха към участие в Европейски Съюз, страните в Централна и Източна Европа и най-много техните елити демонстрираха воля за промени – къде по-искрена, къде повече на декларативно ниво.
Веднъж вътре, напъните позамряха. Т.нар. Механизъм за съдействие и инспекция , прилаган по отношение на България и Румъния, се оказа неясно сходство на предприсъединителния напън от Брюксел. Сагата със правосъдната промяна у нас е показателна по какъв начин в най-хубавия случай тъпчем на едно място последните 15 години.
Някои страни членки, където привидно демократичните институции изглеждаха изцяло консолидирани и безалтернативни, дадоха ход обратно. Към момента Унгария е на процедура полуавторитарна страна, в която цялата политическа и икономическа власт е в ръцете на Виктор Орбан и кръга от доближени.
Проблемите в България пък доведоха до следващото закъснение на влизането на страната в Шенгенското пространство.
Примерът на Унгария
Към днешна дата обаче Европейски Съюз се пробва да влезе още веднъж в ролята си на коректив. Миналата седмица Европейската комисия предложи, отпуснати на Будапеща в бюджета до 2021-27 година
Причината е съществени възражения от страна на Комисията във връзка корупцията в Унгария и по-специално системата на държавни поръчки. Козметичните законодателни ограничения за стягане на законодателството за битка със злоупотребата с публични средства не смекчиха позицията на Брюксел.
Нещо повече, макар че Комисията е одобрила кардинално унгарския План за възобновяване и резистентност , сумата от 5.8 милиарда евро също е обвързана с промени в 27 области, които унгарците би трябвало да осъществят.
Въпреки че завоюва тотална победа на изборите тази година Орбан е заловен натясно. Икономическата обстановка в Унгария се утежнява – обрисува се криза, инфлацията е над 20% на годишна база, стачкуват учители, общественото неодобрение кипи. Европейските фондове са от витална нужда – както бяха и след рецесията през 2008 година, която докара Орбан на власт две години по-късно. Затова и Будапеща щеш не щеш ще търси компромис, вместо да се конфронтира с Евросъюза.
Разбира се, последната дума за финансовите наказания имат икономическите министри на Европейски Съюз, които заседават във вторник и сряда. Унгария държи и някои козове. Например тя едностранно е блокирала пакет от 18 милиарда евро за Украйна, а както и законодателство за определяне на най-малък низък предел от 15% за корпоративния налог е Европейски Съюз, обвързван с световната самодейност за това. Но Орбан надали ще успее да отблокира еврофондовете току-така.
България и прекъсването ѝ за Шенген
От 2012 година насам България не е позволена да се причисли към Шенгенското пространство. Това се случва, макар че София и Букурещ изпълняваха техническите критерии в основни области като сигурност по границите, българското и румънското участие беше обвързано с Механизма за съдействие и инспекция. Това стана по почин на Франция и Нидерландия.
Към днешна дата само холандците са срещу и то, както разбрахме предходната седмица, единствено за присъединението на България. Румъния и Хърватия най-вероятно ще са в Шенген, макар че Европейската комисия след техническа инспекция предложи и София да е в пакета, а Европарламентът изрече утвърждение.
Да речем, че Марк Рюте работи конюнктурно, взема решение вътрешнополитически проблеми и употребява България за изкупителна жертва – рецензии, които чухме неведнъж, в това число от президента Румен Радев . Това не анулира обстоятелството, че доводите и възраженията на Хага по какъв начин в България не е реализиран кой знае какъв прогрес във връзка с битката с корупцията са годни.
Подозренията против Бойко Борисов за изнудване на предприемачи или удариха на камък, или не надживяха кабинета " Петков "
Началните опити на държавното управление на Кирил Петков да осветли знакови случаи като лабораторията на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “ , абсурда към автомагистрала „ Хемус “ и най-много съмненията против Бойко Борисов за изнудване на предприемачи или удариха на камък, или не надживяха кабинета.
Много български коментатори в действителност поддържаха твърдата позиция на Марк Рюте , вместо да освиркат холандците по патриотичному.
Дотук добре, само че казусът е, че влизането в Шенген и надлежно изключването ни няма да повлияе по никакъв метод – позитивен или отрицателен – върху битката със превзетата страна у нас. Нито ще стимулира служебното държавно управление или пък предстоящ постоянен кабинет да предприеме някакви действителни старания. Нито пък ще разгневи и активизира задоволително на брой жители, които да извърнат идващите избори в интерес на реформаторските партии.
Унгарската рецепта
Ако Рюте и надлежно Европейски Съюз в действителност желаят нещо да се случи в България, то те би трябвало да употребяват унгарската рецепта. Единствено блокирането на огромно финансиране, обвързано с напън от Брюксел за промени, може да даде подтик на нещо по-значимо у нас.
Благодарение на съглашението, реализирано преди две години по отношение на икономическите ограничения в отговор на Ковид, Евросъюзът разполага с доста по-мощно средство от общо-взето беззъбия Механизъм за инспекция и съдействие, прилаган към румънци и българи.
Да напомним – се състоеше в това, че общият дълг, който поемат 27 страни-членки, се съпътства и с по-строг надзор върху разходването на средствата. Включително и опция за заледяване на фондове. Между радетелите на сходно решение беше прочее и Нидерландия.
Европейската комисия блокира финансиране през 2009 година и 2014 година
Европейски Съюз е употребявал „ тежката артилерия “ и преди по отношение на България. Европейската комисия блокира финансиране през 2009 година и 2014 година (във връзка с газопровода „ Южен поток “). И двата случая последваха разтърсвания – идването на власт на ГЕРБ, колапса на КТБ и кабинета „ Орешарски “ във втория случай. Замразяването на средства в този миг – в изискванията за занимателен стопански растеж – ще има голям резултат върху вътрешната политика.
Разбира се, сходен коренен сюжет надали се чака. По-вероятно е след известно отсрочване въпреки всичко България да се озове в Шенген. Така и Рюте ще може да каже, че е отстоявал правилата на непоносимост към корупцията, и нашите ръководещи (които и да са), че имат благословията на Европа. Това е в природата на Европейски Съюз и европейската интеграция – търсенето на някакъв компромис.
От това следва един извод. В последна сметка битката против превзетата страна би трябвало да стане идея на българските жители, с цел да реализира някакъв триумф. Въпреки съществуването на положително предпочитание в Брюксел, макар сериозните принадлежности в ръцете на Европейски Съюз, външният фактор не може от единствено себе си да реши проблеми, чийто корен е у нас.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ