ЕС прие бюджета, но колко са милиардите за България? Андрей Новаков говори пред ФАКТИ
ЕС одобри бюджета за 2023 година в последния миг и след тежки диспути. Колко са милиардите, на които може да разчита България? Пред ФАКТИ приказва евродепутатът Андрей Новаков.
- Г-н Новаков, през 2023 година по линия на оперативните стратегии на Европейски Съюз България ще може да получи финансиране в размер до 3,4 милиарда лв.. Това стана ясно след завършилите тристранни договаряния за годишния бюджет на Европейския съюз? Разкажете повече какво се дискутира на срещата?
- Бюджетът бе контрактуван в последния вероятен миг заради желаните нараствания от страна на Европейския парламент и несъгласието от страна на държавите-членки (Съвета). Думата „ рецесии “ звучеше еднообразно на всички езици и се чуваше непрестанно в залата за договаряния. А на 169-те милиарда евро заплащания за идната година се гледаше като на избавителен пояс за европейските компании, общини и изобщо за най-уязвимите хора. На процедура 3.4 милиарда лева е заделеното за страната ни в бюджета на Европейски Съюз по линия на кохезионната политика и земеделието. Това са предстоящи междинни заплащания, което значи, че ще ги получим, в случай че служебното държавно управление и бъдещо постоянно работят задоволително бързо, с цел да има приключени планове и изпратени претенции за заплащания към Брюксел. Работим ли бързо, тези средства са ни обезпечени. Именно тук имам опасения и запаси поради ситуацията в страната.
- Защо актуалният планов интервал 2021-2027 година у нас на процедура още не е почнал. С какво и къде изоставаме?
- Нашите стратегии по кохезионната политика бяха подадени с огромно забавяне и точно за това от Европейска комисия не чакат междинни заплащания към България. Две от стратегиите ни към момента не са подадени - Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ и Програма „ Развитие на районите “. Последната даже занапред би трябвало да се утвърди на национално равнище, след което ще бъде изпратена за утвърждение към Брюксел. Сами разбирате, че, когато основна инфраструктурна стратегия като последната към момента не е изпратена за утвърждение, няма по какъв начин да чакаме да се възползваме от нея. Може би до края на годината ще имаме утвърждение, което значи след януари отваряне на процедури за асортимент на планови оферти, избиране на реализатори (включително и възможни обжалвания), подписване на контракти, осъществяване на действия (например строително-монтажни работи), изпращане на искане за заплащане до Брюксел, утвърждение от там и чак тогава превод на междинно заплащане. Неодобрението на тези две стратегии значи, че за момента нямаме достъп до 4.7 милиарда лева, а последният ще бъде занимателен доста.
- По какви планове може да вземем пари и какво би трябвало да осъществим?
- Към момента, с помощта на неуморната работа на администрацията, започва набирането на планови оферти по някои от утвърдените към този момент стратегии - Програма „ Развитие на човешките запаси “, „ Програмата за храни и главно материално подкрепяне “ и Програма „ Образование “. Скоро чакам и Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ да започва няколко процедури. Забележете, това са стратегии, които започват относително елементарно и биват изпълнявани относително елементарно. Програма „ Транспортна съгласуваност “, Програма „ Околна среда “ и Програма „ Развитие на районите “ са ключовете, които трябваше да започват първи, с цел да не загубим средства от тях. Например, по „ Транспортна съгласуваност “ чакаме общо над 3 милиарда лева вложения. 1.4 милиарда лева са за развиване на ж.п. инфраструктурата и съответно пет прави, а още толкоз ще бъдат вложени в довършването на Автомагистрала „ Струма “, обходът на Габрово и Автомагистрала „ Русе-Велико Търново “.
- За развиване на селските региони и земеделието са планувани до 890 млн. лева, а за директни заплащания и пазарни ограничения в поддръжка на стопаните - до 1.5 милиарда лева Къде сме ние?
- Земеделските стопани, животновъдите и младите фермери в България носят две рецесии на гърба си - последствията от пандемията и последствията от войната - пазарите, токът, газта и горивата изяждат тънките маржове, които с почтен труд съумяват да осъществят. Няма нищо по-логично от това да се възползваме от европейските средства, които договорихме. Тук би трябвало да отбележа, че по предписание за 2023 година можем да се възползваме от 1.5 милиарда лева за директни заплащания и пазарни ограничения - първия дирек на Общата селскостопанска политика. Ако се бавим с разплащанията към стопаните, няма да успеем да влагаме този бюджет и то на фона на острата потребност от подкрепяне на стопаните. Имаме още 33 млн. лева в поддръжка на рибарския бранш и бранша за аквакултури.
- Колко пари се плануват по механизма за възобновяване от коронавирус пандемията и въобще можем ли да се възползваме, тъй като коронавирус поотмина и по тази мярка ще се заплаща още година?
- За идната година по инструмента REACT-EU можем да получим 268 млн. лева През септември Европейската комисия отпусна 107 млн. лева на страната ни по същия инструмент. Чрез покриване на разноски за заплати този инструмент резервира хиляди работни места в страната и прави оцеляването на голям брой компании една концепция по-вероятно. Месец преди този момент, през август, Брюксел ни отпусна съвсем 900 млн. лева по механизма SURE, с цел да запазим работни места и да осигурим на чиновниците някакъв излаз от рецесията. Имах достойнството да бъда докладчик и договарящ на Европейския парламент по инструмента REACT-EU. Един от целите ми беше със средства от новия инструмент да можем да покриваме към този момент осъществени разноски по антикризисни ограничения, считано от 1 февруари 2020 година Надявам се да можем да се възползваме в цялостен размер от тези средства, които другояче биха натоварили държавния бюджет до точката на изкривяване.
- Европейският парламент гласоподава и одобри позицията си за договаряния за бюджета, а вие искахте над 50 млн. евро нарастване на средствата в 6 посоки. Кои са?
- Десет минути преди среднощ в понеделник против вторник Европейският парламент и Съвета си стиснаха ръцете по бюджет 2023 на Европейски Съюз и по този начин имаме свършек на развой, който тече от пролетта на тази година. Тогава планирах да подам промени в основни сфери - спомагателни средства за инфраструктура за цифрови услуги (Механизъм за свързване на Европа), поддръжка активността на основни европейски структури като Европейската прокуратура, ОЛАФ, Европейски фонд за защита (ЕФО), поддръжка за военна подвижност и Инструмента за финансово подкрепяне за ръководството на границите и за визите. Въпросните промени внесох през септември, а към този момент се оказа, че 40 млн. евро посредством моите промени са факт в европейския бюджет. Това е и български триумф. Вече има повече средства за защита на границите, военна подвижност, енергетика и Европейската прокуратура. Благодаря на сътрудниците от преговорния екип на Европейския парламент, които поддържаха моето искане за повече средства по тези цели.
- Като евродепутат какво мислите за абсурда с " Юбер ". Оказва се, че компанията като част от лобирането си за насърчаване на бизнес е обещавала постове. Такъв е казусът с името на някогашния нидерландски комисар Нели Круз.
- Смятам, че след тежките обвинявания в зависимости и непозволени подходи за лобизъм в допълнение се ускори недоверието на жителите към европейските институции. Предстои несъмнено изясняване на случая, след което ще разберем какви обвинявания ще бъдат повдигнати и дали. Отговорните лица следва да дават отговор на множащите се въпроси и да поемат отговорност без значение постовете, които са заемали или към момента заемат. Липсата на изясненост и мълчанието могат единствено да усилят съмненията.
- Името на френския президент Макрон също се загатва, че той, само че в качеството си на стопански министър на Франция, е лобирал за „ Юбер “…
- Когато абсурдът избухна, интернационалните медии използваха доста мощни избрания като „ корупция “ и „ изменничество на президента Макрон към френската страна “. Смятам, че в случай че един водач е злоупотребил с пълномощията си било това в качеството си на министър или на президент и в случай че една компания е употребила нерегламентирани средства с цел да се пребори с конкуренцията (в случая с таксиметровия сектор), би следвало да понесе отговорност.
- У нас компанията не съумя да пробие…
- Факт е, че „ Юбер “ съумява да навлезе на пазара в доста страни, само че в други не. Причините за това постоянно са свързани с нелоялната конкуренция, заплащането на налози и лицензи. Без значение кое е името на компанията обаче, главно условие към другите форми на подвижност е те да бъдат регламентирани и строго контролирани. Новите способи за превоз имат потребност от съответен надзор и рамка. Ковид рецесията промени визиите ни за пътешестване и за подвижност като цяло, а потребностите на потребителите еволюираха. Променихме и методите си на работа и предстоящо това докара до нови и непознати провокации. Дигитализацията се наложи като безспорен приоритет за Европейски Съюз в браншове като превоз и търговия. Важно е Европейски Съюз да разполага с рамка, която да контролира правата на хората, които работят през цифрови платформи, а през днешния ден те са над 28 милиона в Европейски Съюз.
- Къде се намираме по българския път към Шенген?
- Пътят ни е много „ бодлив “, нагледно казано. Вече десетилетие имаме техническа подготвеност, само че решението за приемане в шенгенското пространство е единомислещо в границите на Съвета. Този вид решения са все по-малко желани в Европейския съюз, тъй като трансформират избрани тематики в пленник. Същото е и с многогодишния бюджет - ветото на една страна блокира целия развой. Същото е и с решението Европейският парламент да заседава единствено на едно място. За да сложим завършек на сходни „ заложнически “ рецесии, би трябвало да променим главните правила на Съюза. А за последното няма единогласие. Подобен абсурд разрешава на Холандия да упражнява правото си на блокиране и за това сме тук.
Отделно от Европейската комисия, неколкократно и Европейският парламент прикани за приемането на страната ни в Шенген. По време на бюджетните договаряния обясних на сътрудниците си от преговорния екип, че Шенген ще значи по-сигурни външни граници - повече сигурност за всички страни та чак до Швеция. Всички схващат това и точно разбирането им докара до поддръжка за поисканите от мен спомагателни средства за защита и ръководство на границата.
- Г-н Новаков, през 2023 година по линия на оперативните стратегии на Европейски Съюз България ще може да получи финансиране в размер до 3,4 милиарда лв.. Това стана ясно след завършилите тристранни договаряния за годишния бюджет на Европейския съюз? Разкажете повече какво се дискутира на срещата?
- Бюджетът бе контрактуван в последния вероятен миг заради желаните нараствания от страна на Европейския парламент и несъгласието от страна на държавите-членки (Съвета). Думата „ рецесии “ звучеше еднообразно на всички езици и се чуваше непрестанно в залата за договаряния. А на 169-те милиарда евро заплащания за идната година се гледаше като на избавителен пояс за европейските компании, общини и изобщо за най-уязвимите хора. На процедура 3.4 милиарда лева е заделеното за страната ни в бюджета на Европейски Съюз по линия на кохезионната политика и земеделието. Това са предстоящи междинни заплащания, което значи, че ще ги получим, в случай че служебното държавно управление и бъдещо постоянно работят задоволително бързо, с цел да има приключени планове и изпратени претенции за заплащания към Брюксел. Работим ли бързо, тези средства са ни обезпечени. Именно тук имам опасения и запаси поради ситуацията в страната.
- Защо актуалният планов интервал 2021-2027 година у нас на процедура още не е почнал. С какво и къде изоставаме?
- Нашите стратегии по кохезионната политика бяха подадени с огромно забавяне и точно за това от Европейска комисия не чакат междинни заплащания към България. Две от стратегиите ни към момента не са подадени - Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ и Програма „ Развитие на районите “. Последната даже занапред би трябвало да се утвърди на национално равнище, след което ще бъде изпратена за утвърждение към Брюксел. Сами разбирате, че, когато основна инфраструктурна стратегия като последната към момента не е изпратена за утвърждение, няма по какъв начин да чакаме да се възползваме от нея. Може би до края на годината ще имаме утвърждение, което значи след януари отваряне на процедури за асортимент на планови оферти, избиране на реализатори (включително и възможни обжалвания), подписване на контракти, осъществяване на действия (например строително-монтажни работи), изпращане на искане за заплащане до Брюксел, утвърждение от там и чак тогава превод на междинно заплащане. Неодобрението на тези две стратегии значи, че за момента нямаме достъп до 4.7 милиарда лева, а последният ще бъде занимателен доста.
- По какви планове може да вземем пари и какво би трябвало да осъществим?
- Към момента, с помощта на неуморната работа на администрацията, започва набирането на планови оферти по някои от утвърдените към този момент стратегии - Програма „ Развитие на човешките запаси “, „ Програмата за храни и главно материално подкрепяне “ и Програма „ Образование “. Скоро чакам и Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ да започва няколко процедури. Забележете, това са стратегии, които започват относително елементарно и биват изпълнявани относително елементарно. Програма „ Транспортна съгласуваност “, Програма „ Околна среда “ и Програма „ Развитие на районите “ са ключовете, които трябваше да започват първи, с цел да не загубим средства от тях. Например, по „ Транспортна съгласуваност “ чакаме общо над 3 милиарда лева вложения. 1.4 милиарда лева са за развиване на ж.п. инфраструктурата и съответно пет прави, а още толкоз ще бъдат вложени в довършването на Автомагистрала „ Струма “, обходът на Габрово и Автомагистрала „ Русе-Велико Търново “.
- За развиване на селските региони и земеделието са планувани до 890 млн. лева, а за директни заплащания и пазарни ограничения в поддръжка на стопаните - до 1.5 милиарда лева Къде сме ние?
- Земеделските стопани, животновъдите и младите фермери в България носят две рецесии на гърба си - последствията от пандемията и последствията от войната - пазарите, токът, газта и горивата изяждат тънките маржове, които с почтен труд съумяват да осъществят. Няма нищо по-логично от това да се възползваме от европейските средства, които договорихме. Тук би трябвало да отбележа, че по предписание за 2023 година можем да се възползваме от 1.5 милиарда лева за директни заплащания и пазарни ограничения - първия дирек на Общата селскостопанска политика. Ако се бавим с разплащанията към стопаните, няма да успеем да влагаме този бюджет и то на фона на острата потребност от подкрепяне на стопаните. Имаме още 33 млн. лева в поддръжка на рибарския бранш и бранша за аквакултури.
- Колко пари се плануват по механизма за възобновяване от коронавирус пандемията и въобще можем ли да се възползваме, тъй като коронавирус поотмина и по тази мярка ще се заплаща още година?
- За идната година по инструмента REACT-EU можем да получим 268 млн. лева През септември Европейската комисия отпусна 107 млн. лева на страната ни по същия инструмент. Чрез покриване на разноски за заплати този инструмент резервира хиляди работни места в страната и прави оцеляването на голям брой компании една концепция по-вероятно. Месец преди този момент, през август, Брюксел ни отпусна съвсем 900 млн. лева по механизма SURE, с цел да запазим работни места и да осигурим на чиновниците някакъв излаз от рецесията. Имах достойнството да бъда докладчик и договарящ на Европейския парламент по инструмента REACT-EU. Един от целите ми беше със средства от новия инструмент да можем да покриваме към този момент осъществени разноски по антикризисни ограничения, считано от 1 февруари 2020 година Надявам се да можем да се възползваме в цялостен размер от тези средства, които другояче биха натоварили държавния бюджет до точката на изкривяване.
- Европейският парламент гласоподава и одобри позицията си за договаряния за бюджета, а вие искахте над 50 млн. евро нарастване на средствата в 6 посоки. Кои са?
- Десет минути преди среднощ в понеделник против вторник Европейският парламент и Съвета си стиснаха ръцете по бюджет 2023 на Европейски Съюз и по този начин имаме свършек на развой, който тече от пролетта на тази година. Тогава планирах да подам промени в основни сфери - спомагателни средства за инфраструктура за цифрови услуги (Механизъм за свързване на Европа), поддръжка активността на основни европейски структури като Европейската прокуратура, ОЛАФ, Европейски фонд за защита (ЕФО), поддръжка за военна подвижност и Инструмента за финансово подкрепяне за ръководството на границите и за визите. Въпросните промени внесох през септември, а към този момент се оказа, че 40 млн. евро посредством моите промени са факт в европейския бюджет. Това е и български триумф. Вече има повече средства за защита на границите, военна подвижност, енергетика и Европейската прокуратура. Благодаря на сътрудниците от преговорния екип на Европейския парламент, които поддържаха моето искане за повече средства по тези цели.
- Като евродепутат какво мислите за абсурда с " Юбер ". Оказва се, че компанията като част от лобирането си за насърчаване на бизнес е обещавала постове. Такъв е казусът с името на някогашния нидерландски комисар Нели Круз.
- Смятам, че след тежките обвинявания в зависимости и непозволени подходи за лобизъм в допълнение се ускори недоверието на жителите към европейските институции. Предстои несъмнено изясняване на случая, след което ще разберем какви обвинявания ще бъдат повдигнати и дали. Отговорните лица следва да дават отговор на множащите се въпроси и да поемат отговорност без значение постовете, които са заемали или към момента заемат. Липсата на изясненост и мълчанието могат единствено да усилят съмненията.
- Името на френския президент Макрон също се загатва, че той, само че в качеството си на стопански министър на Франция, е лобирал за „ Юбер “…
- Когато абсурдът избухна, интернационалните медии използваха доста мощни избрания като „ корупция “ и „ изменничество на президента Макрон към френската страна “. Смятам, че в случай че един водач е злоупотребил с пълномощията си било това в качеството си на министър или на президент и в случай че една компания е употребила нерегламентирани средства с цел да се пребори с конкуренцията (в случая с таксиметровия сектор), би следвало да понесе отговорност.
- У нас компанията не съумя да пробие…
- Факт е, че „ Юбер “ съумява да навлезе на пазара в доста страни, само че в други не. Причините за това постоянно са свързани с нелоялната конкуренция, заплащането на налози и лицензи. Без значение кое е името на компанията обаче, главно условие към другите форми на подвижност е те да бъдат регламентирани и строго контролирани. Новите способи за превоз имат потребност от съответен надзор и рамка. Ковид рецесията промени визиите ни за пътешестване и за подвижност като цяло, а потребностите на потребителите еволюираха. Променихме и методите си на работа и предстоящо това докара до нови и непознати провокации. Дигитализацията се наложи като безспорен приоритет за Европейски Съюз в браншове като превоз и търговия. Важно е Европейски Съюз да разполага с рамка, която да контролира правата на хората, които работят през цифрови платформи, а през днешния ден те са над 28 милиона в Европейски Съюз.
- Къде се намираме по българския път към Шенген?
- Пътят ни е много „ бодлив “, нагледно казано. Вече десетилетие имаме техническа подготвеност, само че решението за приемане в шенгенското пространство е единомислещо в границите на Съвета. Този вид решения са все по-малко желани в Европейския съюз, тъй като трансформират избрани тематики в пленник. Същото е и с многогодишния бюджет - ветото на една страна блокира целия развой. Същото е и с решението Европейският парламент да заседава единствено на едно място. За да сложим завършек на сходни „ заложнически “ рецесии, би трябвало да променим главните правила на Съюза. А за последното няма единогласие. Подобен абсурд разрешава на Холандия да упражнява правото си на блокиране и за това сме тук.
Отделно от Европейската комисия, неколкократно и Европейският парламент прикани за приемането на страната ни в Шенген. По време на бюджетните договаряния обясних на сътрудниците си от преговорния екип, че Шенген ще значи по-сигурни външни граници - повече сигурност за всички страни та чак до Швеция. Всички схващат това и точно разбирането им докара до поддръжка за поисканите от мен спомагателни средства за защита и ръководство на границата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ