Литва държи ключа към енергийната сигурност на Европа
ЕС е заменил две трети от вноса на съветски газ от февруари и е минал към други снабдители – това разгласи ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен на 19 октомври. Подобен поврат изглеждаше неосъществим при започване на годината, когато нахлуването в Украйна трансформира Москва от бизнес сътрудник на Европейски Съюз във военна опасност.
За да реализира самостоятелност от съветската енергетика Европейски Съюз би могъл да изследва опита на един от своите членове – Литва – страна, която след оповестяването на независимостта си от Съюз на съветските социалистически републики през 1990 година съумя да се приспособява към комплицирания геополитически подтекст и да обезпечи своята енергийна самостоятелност. Това показва в публикацията си за The Conversation Анастасия Шапочкина. Тя е президент на френския мозъчен концерн The Eastern Circles, който се занимава с енергийни въпроси в Източна Европа, и е учител в Sciences Po Paris.
Опитът на Литва може да се сведе до три съществени урока.
Урок 1: Не се отхвърляйте от нуклеарната сила
Пътят на Литва към енергийна самостоятелност по никакъв начин не е елементарен. Преди присъединението си към Европейски Съюз на 1 май 2004 година нуклеарната сила е главният дирек на енергийния микс, като Вилнюс разчита на нея за 77% от своята електрическа енергия. Въпреки това страната би трябвало да затвори два от реакторите на АЕЦ „ Игналина ” като авансово изискване за присъединение към Европейски Съюз, защото технологията е като тази на Чернобил.
Впоследствие нуклеарната сила е сменена от съветски природен газ и петрол. През 2011 година тези два източника съставляват 75% от националния енергиен микс (останалият дял са въглища, петролни артикули, водна сила и биомаса). Следователно страната мощно зависи от вноса на въглеводороди от Русия.
Изправена пред същата алтернатива след нахлуването в Украйна, Германия реши през октомври да резервира своите три останали атомни електроцентрали в употреба най-малко до 2023 година Полша и Холандия ще строят надлежно три и две нови нуклеарни централи. Двете страни разполагат и с два нуклеарни реактора, предопределени извънредно за научни проучвания – Maria (30 MW капацитет) и Borssele (482 MW капацитет).
Франция, която в предишното е залагала на атомната сила, също прегърна концепцията за ренесанса на нуклеарната енергетика, откакто президентът Еманюел Макрон прокара законопроект за разхлабване на наредбите за построяването на нуклеарни мощности през ноември. Сега те генерират 25% от общата електроенергия в Европа и се чака този дял да намалее до 12-15% до 2050 година, тъй като доста от старите реактори ще излязат от приложимост.
Урок 2: Стратегията е значима
Прекратяването на енергийната взаимозависимост от Русия е експлицитна цел в Националната тактика за енергийна самостоятелност на Литва (NEIS). Когато Москва блокира износа на газ за Европейски Съюз, Вилнюс незабавно се отхвърли от съветските доставки, защото от години се приготвяше за това.
Всъщност страната бе осъзнала значимостта от спиране на енергийните връзки с Москва още през 1993 година, когато съветските доставки на нефт бяха прекратени заради неплащане, както твърдеше Кремъл.
Тогавашното държавно управление стартира с диверсификация на своите снабдители на нефт, като инерцията се ускори изключително през 2006 година, когато Русия деактивира разклонението на тръбопровода „ Дружба “ през Литва. Миналата година страната продължи да преобразува своя терминал Butinge в терминал за импорт на нефт. Това значително разреши на Вилнюс да диверсифицира вноса на нефт още през 2006 година и изцяло да спре вноса на този от Русия до юни 2022 година Днес литовският нефт идва от Саудитска Арабия, Казахстан, Обединеното кралство, Съединени американски щати и Норвегия.
Вторият значим детайл от литовската енергийна тактика е уплътняването на междусистемните електрически връзки с Полша и със Скандинавия. Така вносът от Русия и Беларус съставляват към половината от вноса на електрическа енергия в Литва през 2019-а. От 2022 година страната купува електрическа енергия от Швеция (70% от вноса) и Латвия (30%).
Третата част от тази тактика е намаляването на вноса на съветски природен газ през последните 10 години посредством построяването на LNG терминал. Откриването на пристанищния терминал в Клайпеда през 2014 година спомогна за диверсификацията на доставчиците на газ. Докато през 2011 година целият природен газ идваше от Русия, този импорт спадна с 60% до 2019 година и падна до нула до май 2022 година, откакто държавното управление влага допълнително плаващи складове и потенциал за импорт на LNG, в това число от Съединени американски щати и Норвегия, за които Литва е най-важната експортна дестинация.
Урок 3: Диверсификация на доставчиците и технологиите
В допълнение към диверсификацията на доставчиците, Литва е вложила в диверсификация на технологиите. На процедура държавното управление понижи каузи на природния газ в енергийния микс на страната, като влага във възобновима сила и усили каузи на биомасата в централното отопление.
Такива софтуерни избори помогнаха на страната да се оправи с проблемите на спирането на доставките, свързани с вятърна и слънчева сила. Например, посредством потреблението на биомаса Литва съумя да понижи каузи на съветския газ в отоплителната си система от 80% през 2010 година до нула до 2022 г.
За да реализира самостоятелност от съветската енергетика Европейски Съюз би могъл да изследва опита на един от своите членове – Литва – страна, която след оповестяването на независимостта си от Съюз на съветските социалистически републики през 1990 година съумя да се приспособява към комплицирания геополитически подтекст и да обезпечи своята енергийна самостоятелност. Това показва в публикацията си за The Conversation Анастасия Шапочкина. Тя е президент на френския мозъчен концерн The Eastern Circles, който се занимава с енергийни въпроси в Източна Европа, и е учител в Sciences Po Paris.
Опитът на Литва може да се сведе до три съществени урока.
Урок 1: Не се отхвърляйте от нуклеарната сила
Пътят на Литва към енергийна самостоятелност по никакъв начин не е елементарен. Преди присъединението си към Европейски Съюз на 1 май 2004 година нуклеарната сила е главният дирек на енергийния микс, като Вилнюс разчита на нея за 77% от своята електрическа енергия. Въпреки това страната би трябвало да затвори два от реакторите на АЕЦ „ Игналина ” като авансово изискване за присъединение към Европейски Съюз, защото технологията е като тази на Чернобил.
Впоследствие нуклеарната сила е сменена от съветски природен газ и петрол. През 2011 година тези два източника съставляват 75% от националния енергиен микс (останалият дял са въглища, петролни артикули, водна сила и биомаса). Следователно страната мощно зависи от вноса на въглеводороди от Русия.
Изправена пред същата алтернатива след нахлуването в Украйна, Германия реши през октомври да резервира своите три останали атомни електроцентрали в употреба най-малко до 2023 година Полша и Холандия ще строят надлежно три и две нови нуклеарни централи. Двете страни разполагат и с два нуклеарни реактора, предопределени извънредно за научни проучвания – Maria (30 MW капацитет) и Borssele (482 MW капацитет).
Франция, която в предишното е залагала на атомната сила, също прегърна концепцията за ренесанса на нуклеарната енергетика, откакто президентът Еманюел Макрон прокара законопроект за разхлабване на наредбите за построяването на нуклеарни мощности през ноември. Сега те генерират 25% от общата електроенергия в Европа и се чака този дял да намалее до 12-15% до 2050 година, тъй като доста от старите реактори ще излязат от приложимост.
Урок 2: Стратегията е значима
Прекратяването на енергийната взаимозависимост от Русия е експлицитна цел в Националната тактика за енергийна самостоятелност на Литва (NEIS). Когато Москва блокира износа на газ за Европейски Съюз, Вилнюс незабавно се отхвърли от съветските доставки, защото от години се приготвяше за това.
Всъщност страната бе осъзнала значимостта от спиране на енергийните връзки с Москва още през 1993 година, когато съветските доставки на нефт бяха прекратени заради неплащане, както твърдеше Кремъл.
Тогавашното държавно управление стартира с диверсификация на своите снабдители на нефт, като инерцията се ускори изключително през 2006 година, когато Русия деактивира разклонението на тръбопровода „ Дружба “ през Литва. Миналата година страната продължи да преобразува своя терминал Butinge в терминал за импорт на нефт. Това значително разреши на Вилнюс да диверсифицира вноса на нефт още през 2006 година и изцяло да спре вноса на този от Русия до юни 2022 година Днес литовският нефт идва от Саудитска Арабия, Казахстан, Обединеното кралство, Съединени американски щати и Норвегия.
Вторият значим детайл от литовската енергийна тактика е уплътняването на междусистемните електрически връзки с Полша и със Скандинавия. Така вносът от Русия и Беларус съставляват към половината от вноса на електрическа енергия в Литва през 2019-а. От 2022 година страната купува електрическа енергия от Швеция (70% от вноса) и Латвия (30%).
Третата част от тази тактика е намаляването на вноса на съветски природен газ през последните 10 години посредством построяването на LNG терминал. Откриването на пристанищния терминал в Клайпеда през 2014 година спомогна за диверсификацията на доставчиците на газ. Докато през 2011 година целият природен газ идваше от Русия, този импорт спадна с 60% до 2019 година и падна до нула до май 2022 година, откакто държавното управление влага допълнително плаващи складове и потенциал за импорт на LNG, в това число от Съединени американски щати и Норвегия, за които Литва е най-важната експортна дестинация.
Урок 3: Диверсификация на доставчиците и технологиите
В допълнение към диверсификацията на доставчиците, Литва е вложила в диверсификация на технологиите. На процедура държавното управление понижи каузи на природния газ в енергийния микс на страната, като влага във възобновима сила и усили каузи на биомасата в централното отопление.
Такива софтуерни избори помогнаха на страната да се оправи с проблемите на спирането на доставките, свързани с вятърна и слънчева сила. Например, посредством потреблението на биомаса Литва съумя да понижи каузи на съветския газ в отоплителната си система от 80% през 2010 година до нула до 2022 г.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ