Иван Кръстев: ЕС губи контрол над събитията в периферията си, обхваната от конфликти
" Европейски Съюз през днешния ден неумишлено губи хегемонията си в Европа след студената война в припадък на несъразмерна централизация. Брюксел беше толкоз ангажиран със задачата да напредне в интеграцията в Европейски Съюз, че не съумя да се оправи с разпадането в периферията му. "
Това написа Иван Кръстев в коментар за " Файненшъл таймс ", в който изяснява, че постоянно повтаряната фраза, че на 24 февруари сме се събудили в друг свят, не е напълно вярна.
" Истината е, че този " друг свят " е с нас от доста време. Проблемът е, че нямахме предпочитание да го забележим ", споделя той. Според него експанзията на Владимир Путин е принудила европейците да слагат под въпрос упованията си за бъдещето на Европа, само че признаците, че нещо се пропуща, са били забележими още през 90-те години.
Кръстев кани читателите си на умствен опит с двама наблюдаващи, помолени след края на студената война да предскажат по какъв начин ще се развие новият европейски ред. Според единия, основан в Прага, бъдещето на Европа ще се дефинира от разширението на Европейски Съюз и трансформацията на посткомунистическите общества по западноевропейски модел. Според другия, основан на Балканите и повлиян от войните в някогашна Югославия и деформациите на възобновяване, рухването на комунистическите режими е довело до възхода на яростен етнически шовинизъм, а демократизацията пристигна с жестоки спорове и етническо пречистване.
" Този наблюдаващ би се съгласил с Клифърд Гирц, американски антрополог, който през 1995 година предвижда, че новороденият интернационален ред ще се дефинира не от всеобщото разбиране на западните модели, а от манията по идентичността и разликите. Политическият дневен ред ще се дефинира не от въпроса " Кога Сърбия или Албания ще се причислят към Европейски Съюз ", а от " Какво е страна, в случай че не е нация " и " Какво е просвета, в случай че не е консенсус ".
" Греша ли, като имам вяра, че нашият балкански наблюдаващ ще ни помогне да разберем по-добре днешна Европа от този в Прага? Дали настоящето ни положение на парализирана изненада не се изяснява с нежеланието ни да приемем, че видяното на Балканите не е фантом от предишното? "
Препоръката на създателя е, че с цел да се оправи Европейски Съюз дейно с рецесията, провокирана от съветската офанзива, би трябвало да премисли своя " балкански опит ". Отправната точка на всяка жизнеспособна тактика би трябвало да бъде неуспехът на Европейски Съюз да трансформира и интегрира Балканите, а не най-малко частичният триумф на Брюксел в консолидираното на Централна Европа, добавя Кръстев.
Той написа и за три балкански урока " от извънредно значение ":
" Първо, европейската интеграция може да трансформира страни, само че не може да основава страни. По своята същина планът Европейски Съюз е опит за превъзмогване на националната страна от XIX век. Но предизвикването в периферията на Европа беше построяването на функциониращи национални страни. Опитът да се размени построяването на нация с създаване на страни - членки на Европейски Съюз, се оказа противоположен. "
Кръстев илюстрира този урок с разликата в успеваемостта сред проектирането преди 30 години на балкански конституции, ориентирани към правата на малцинствата, и конституциите в балтийските страни, в центъра на които е болшинството.
Вторият урок е, че разпадането на някогашните комунистически федерални страни докара до дълги, комплицирани спорове. Една огромна заплаха за страните, произлезли от тези спорове, е обезлюдяването.
По този мотив Иван Кръстев обръща внимание в коментара си, че колкото по-дълго е войната в Украйна, толкоз по-малка е вероятността доста бежанци да се върнат и припомня, че Босна е изгубила 40 % от популацията си вследствие на войната и следвоенната криза.
Третият урок е, че сега, в който войната спре, европейците ще изгубят интерес към периферията. Възстановяването не основава герои и не провокира мощни страсти. Пет от 27-те страни на Европейски Съюз към момента не признават независимостта на Косово.
В умозаключение създателят още веднъж обръща внимание на разликата с това по какъв начин са протекли събитията в Централна Европа през 1989-1991 година Той го назовава " трик, изигран на Европа " - " защото се случи нещо прелестно и ненадейно - краят на студената война и разпадането на Съветския съюз - ние станахме уверени, че знаем какво ни чака бъдещето ".
Източник
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Това написа Иван Кръстев в коментар за " Файненшъл таймс ", в който изяснява, че постоянно повтаряната фраза, че на 24 февруари сме се събудили в друг свят, не е напълно вярна.
" Истината е, че този " друг свят " е с нас от доста време. Проблемът е, че нямахме предпочитание да го забележим ", споделя той. Според него експанзията на Владимир Путин е принудила европейците да слагат под въпрос упованията си за бъдещето на Европа, само че признаците, че нещо се пропуща, са били забележими още през 90-те години.
Кръстев кани читателите си на умствен опит с двама наблюдаващи, помолени след края на студената война да предскажат по какъв начин ще се развие новият европейски ред. Според единия, основан в Прага, бъдещето на Европа ще се дефинира от разширението на Европейски Съюз и трансформацията на посткомунистическите общества по западноевропейски модел. Според другия, основан на Балканите и повлиян от войните в някогашна Югославия и деформациите на възобновяване, рухването на комунистическите режими е довело до възхода на яростен етнически шовинизъм, а демократизацията пристигна с жестоки спорове и етническо пречистване.
" Този наблюдаващ би се съгласил с Клифърд Гирц, американски антрополог, който през 1995 година предвижда, че новороденият интернационален ред ще се дефинира не от всеобщото разбиране на западните модели, а от манията по идентичността и разликите. Политическият дневен ред ще се дефинира не от въпроса " Кога Сърбия или Албания ще се причислят към Европейски Съюз ", а от " Какво е страна, в случай че не е нация " и " Какво е просвета, в случай че не е консенсус ".
" Греша ли, като имам вяра, че нашият балкански наблюдаващ ще ни помогне да разберем по-добре днешна Европа от този в Прага? Дали настоящето ни положение на парализирана изненада не се изяснява с нежеланието ни да приемем, че видяното на Балканите не е фантом от предишното? "
Препоръката на създателя е, че с цел да се оправи Европейски Съюз дейно с рецесията, провокирана от съветската офанзива, би трябвало да премисли своя " балкански опит ". Отправната точка на всяка жизнеспособна тактика би трябвало да бъде неуспехът на Европейски Съюз да трансформира и интегрира Балканите, а не най-малко частичният триумф на Брюксел в консолидираното на Централна Европа, добавя Кръстев.
Той написа и за три балкански урока " от извънредно значение ":
" Първо, европейската интеграция може да трансформира страни, само че не може да основава страни. По своята същина планът Европейски Съюз е опит за превъзмогване на националната страна от XIX век. Но предизвикването в периферията на Европа беше построяването на функциониращи национални страни. Опитът да се размени построяването на нация с създаване на страни - членки на Европейски Съюз, се оказа противоположен. "
Кръстев илюстрира този урок с разликата в успеваемостта сред проектирането преди 30 години на балкански конституции, ориентирани към правата на малцинствата, и конституциите в балтийските страни, в центъра на които е болшинството.
Вторият урок е, че разпадането на някогашните комунистически федерални страни докара до дълги, комплицирани спорове. Една огромна заплаха за страните, произлезли от тези спорове, е обезлюдяването.
По този мотив Иван Кръстев обръща внимание в коментара си, че колкото по-дълго е войната в Украйна, толкоз по-малка е вероятността доста бежанци да се върнат и припомня, че Босна е изгубила 40 % от популацията си вследствие на войната и следвоенната криза.
Третият урок е, че сега, в който войната спре, европейците ще изгубят интерес към периферията. Възстановяването не основава герои и не провокира мощни страсти. Пет от 27-те страни на Европейски Съюз към момента не признават независимостта на Косово.
В умозаключение създателят още веднъж обръща внимание на разликата с това по какъв начин са протекли събитията в Централна Европа през 1989-1991 година Той го назовава " трик, изигран на Европа " - " защото се случи нещо прелестно и ненадейно - краят на студената война и разпадането на Съветския съюз - ние станахме уверени, че знаем какво ни чака бъдещето ".
Източник
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ