Ервин Ромел се ражда във Вюртемберг през 1891 г. Влиза

Ервин Ромел се ражда във Вюртемберг през 1891 година Влиза в немската войска през 1910 година като зводен офицер и служи интензивно по време на Първата Световна война. Сражава се в Италия и Франция, взима присъединяване в някои борби в Румъния и до 1918 година е нараснал в чин капитан. През идната година взе участие интензивно в потушаването на комунистическата гражданска война, която обгръща цялата страна. И до момента в който кръвопролитията се срещат във всеки по-голям град, този капитан се постарал да избегне тъкмо това и се старае да спре всевъзможни демонстрации благодарение на положителната дума, вместо с използването на мощ.

Ервин предпочитал да договаря, в сравнение с да жертва още от жителите на страната. От 1929 година до 1933 година е инструктор в Дрезден и през 1935 година работи в немската военна академия в Постдам. Вниманието към детайлите, усилената работа и желанието за реализиране на резултати е било единствено част от позитивните качества, които притеглят даже Адолф Хитлер. През 1937 година го назначава за боен министър и треньор на Хитлеровата юноша. За страдание там се среща и с различен кадър – Балдур декор Ширах, чийто гледни точки и етики се разминават много съществено по отношение на истинската концепция. Балдур съумява да се скара за безусловно всяка концепция и в следствие да изгони бъдещия немски военачалник.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 146-1977-018-13A / Otto / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62039762

През 1938 година Хитлер упорства Ромел да бъде част от персоналния му ескортиращ батальон и да го следва на всички места из Германия. Зададената посока в следствие се оказва даже Полша по време на нашествието. Именно немският военачалник стартира да съпровожда Хитлер покрай границата, а през 1940 година е пълководец на 7-ма Панцер дивизия по време на нашествието във Франция. Неговите триумфи са задоволително положителни, с цел да покажат цялостната хубост на добре познатата светкавична война. Истината е, че точно Ромел показва невероятна дисциплинираност и подготовка, с която германците бързо съумяват да завладеят французите. Единственият му минус значително е фактът, че в никакъв случай не съумява да заложи на качествената логистика и това изиграва неприятна смешка. През 1941 година

Ервин е изпратен в Северна Африка за командването на немските войски. Получава своя прякор „ Пустинната лисица “ справедливо, тъй като показва извънредно нападателна тактика за нахлуване, която в следствие носи и доста съществени и бързи победи. Лека бавно съперника стартира да набира скорост и откакто не са обезпечени верните канали, немската войска стартира да губи своята власт. През 1943 година се завръща назад в Европа след тежка загуба и стартира да се води отбраната на Нормандия. Живее единствено още една година и се самоубива. Макар и добър военачалник, Ервин Ромел има една доста дълбока загадка, за която рядко се приказва и дълго време се дебатира от историците. Немският военачалник ненавиждал Хитлер и даже взел участие в опита за покушението му. Следователно Ромел не е чак толкоз разпален нацист. Все още се счита, че е последвал стъпките на нацистите от чиста доверчивост.

Униженията на Германия дават съответния отговор под формата на Хитлер и неговите гръмки слова за реванш. Именно този немски военачалник е последвал тези водачи, въпреки и всичко да се оказва жестока реклама. Друга версия е, че огромна част от висшите позиции в немската войска са били заемани от хора, които споделят общи идеали и считат, че Германия би трябвало да бъде обезщетена, само че са срещу избиването на евреи и нарушаването на човешките права. Ромел стартира своите връзки, когато става офицер в Хитлеровата юноша през 1937 година и в действителност се среща с редица значими фигури. Генералът приказва, че през идващите две години получава положително и приятелско отношение от страна на Хитлер.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 101I-300-1863-29 / Speck / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5477010

Що се отнася до желанието му да разпознае антисемитизма, приказва се, че това е било едно от нещата, с които не е бил склонен, само че предпочитал да се защищити от опцията да влезе в пряк спор. Странното е, че хванатите цветнокожи бойци, за които командването изисквало незабавна екзекуция, Ервин отказвал да я извърши. Същото важало и хванатите френски партизани. По време на „ Окончателното решение “, когато евреите в Африка и по-конкретно Египет и Палестина се приготвят за изтребване, неговите екипи основават по този начин наречената газова кола, в която да се правят всеобщите изтезания. Организираните елементи трябвало да стартират изтребването, само че нито един от екипите на Ромел не е почнал да работи по тази линия.

Други дребни бойни обединения на Айзенхауър са избивали евреи в Северна Африка, само че няма документи, с които се потвърждава намесата на „ Пустинната лисица “. В края на войната, когато всички немски сили осъзнават, че губят позиции и силата им е изгубена, немските бойци стартират да осъзнават, че е време за прелом и опазване на по-голямата част от територията, вместо съзнателно заличаване на една цяла страна. Ето за какво и мнозина са съгласни да отстранен Хитлер и да договарят за доста по-добри благоприятни условия. Насрочената дата е 20 юли 1944 година Ромел също е поканен да взе участие, само че за разлика от останалите протестиращи не счита, че убийството е належащо. Макар и да познава уредниците и да знае кои са в основата, той не поддържа нито едната страна. В следствие конспирацията е проследена и Гестапо стартира да търси отговорните.

Сред тях е точно и Ервин Ромел. В дома му идват двама генерала, които оферират да се самоубие, преди да последва обществен съд, който безспорно ще рефлектира и върху фамилията му. На 14 октовмри 1944 година Ромел се самоубива, употребявайки личното си оръжие. За немското общество това е гибел в резултат на дълго боледуване от нанесените военни контузии. Ромел получава народен празник, Хитлер афишира деня на печал и дълго време историята продължава да се пази в загадка. В следствие се разкрива и истината за „ Пустинната лисица “. Той, както доста други немци, може да се похвали като един от същинските бойци с висока нравственос и морал.

Заглавна фотография: By Unknown author – scan da A.Monticone, La battaglia di Caporetto, Gaspari editore, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26818691