Ерих Мария Ремарк ще остане в историята като един от

Ерих Мария Ремарк ще остане в историята като един от най-известните създатели на антивоенни романи. Той е сензитивен и внимателен ценител на човешката душа. И като подобен, ни завеща голям брой велики мисли, отдадени на любовта, живота и човешката природа.

Да си напомним някои от тях.

***

В дребните градчета хората страдат от потисната сласт. Тоест в дребните градчета без коптор.

Да се родиш малоумен не е срамно, срамно е единствено да умреш малоумен.

Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А по какъв начин ще го направиш, това си е персонално твоя работа.

Такъв е светът - може да се превърнете в ангел, простак или нарушител – и никой няма да забележи. Но в случай че ви липсва едно копче, всички ще го видят.

Любовта заслепява мъжа и прави дамата по-зорка.

На жените нищо не би трябвало да се изяснява, с тях се работи.

Всичко, което може да се уреди с пари, е на ниска цена.

Само когато дефинитивно се разделиш с един човек, започваш същински да се интересуваш от всичко, което го визира. Това е един от парадоксите на любовта.

Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се скапват. Затвореният вятър се трансформира в застоял въздух.

Няма нищо по-уморително от това да си с човек, който показва своя разум. Особено, в случай че няма разум.

Скромността и верността към дълга са възнаграждавани единствено в романите. В живота такива хора биват употребявани, а след това ги изтласкват настрани.

Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не свети, когато е ярко. Тя свети в тъмнината.

Който гледа доста обратно, може елементарно да се препъне или да падне в бездна.

Само лечебните заведения демонстрират какво е войната.

Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.

Смел е единствено оня, който познава и страха.

Всяка обич желае да бъде безконечна. В това е и безконечното й страдалчество.

Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно използвана.

Никога, в никакъв случай и отново в никакъв случай няма да се окажеш комичен в очите на една жена, в случай че направиш нещо за нея.

Това, което не можеш да получиш, постоянно ти се коства по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизма на човешкия живот.

Принципите от време на време би трябвало да се нарушават. Иначе не ти доставят наслада.

В това точно е нещастието на света. Ние самите в никакъв случай не изпитваме това, което вършим на другите.

Свободен е единствено този, който е изгубил всичко, поради което си коства да се живее.

Човек би трябвало да обожава дамите или да ги напуща. Няма приблизително състояние.

Единствено този, който не един път е бил самичък, познава щастието да бъде с обичан човек.

Най-страшното е времето. Мигът, посредством който живеем, и който все пак не ни принадлежи.

Човекът е неприятен, само че обича положителното, в случай че го прави различен.

Когато човек може самичък да се изтезава, той не пропуща по този начин елементарно нито един комфортен случай.

Цинизъм е сърце с негативен знак начело.

Спомените ни състаряват. Тайната на безконечната младост е в умеенето да се не помни.

Опасно е всичко, което не владееш изцяло добре. А в случай че го владееш, тогава е още по-опасно - тогава човек става лековерен.

Любовните премеждия не могат да бъдат преодолени с философия. Това е допустимо единствено благодарение на друга жена.

Никой не може да ни стане по-чужд от създание, в което сме били влюбени в миналото.