Руски лекари избавили Китай от смъртоносна епидемия
Епидемията от чума, избухнала през 1910-1911 година в Манджурия, била в действителност ужасна. Руски лекари пишат в записките си, че заран прескачали труповете, които китайците изхвърляли на улицата.
Местните въобще не се смущавали от вонята, предавана от мъртвите тела, които били разхвърляни на всички места – по улиците, в полето, в храстите и даже в река Сунгари. Руските медици трябвало да изваждат трупове от водата, да ги събират от ливадите и даже да изкопават пресните гробове, с цел да изгорят и унищожат чумната зараза. Град Фуджиан бил залят с керосин и изгорял, защото в него не останал нито един жив човек.
Карантината
Това не била първата чума, избухнала в Манджурия. И до през днешния ден този район, като Задбайкалието и степите на Монголия, е естествено огнище на чумата.
Първото огнище на заболяването се е случило през октомври 1910 година в едно село в област Манджурия, където живеели 3 хиляди руснаци и 4,5 хиляди китайци. Руските управляващи реагирали навреме - били прегледани всички поданици на селото, в него се появило противочумна болница и пунктове за наблюдаване на пациенти. Но не било допустимо да се спре заболяването незабавно, защото китайците прикривали болните.
Затова било решено цялото китайско население на селото да бъде сложено под карантина. За рекордно малко време бил издигнат бдителен пункт и китайците били преместени в него благодарение на войската. В края на ноември 1910 година огнището било потушено. 10 руснаци и 550 китайци станали жертви на чумата. Но скоро в Харбин и в сателитния му град Фуджиан се появили единични случаи на чума.
Руското държавно управление без резултат водело договаряния с китайците да вземат обстановката под надзор и показало, че Фуджиан би трябвало да бъде отцепен като източник на болестта. Но китайците виждали руснаците като врагове и вместо това поканили двама японци и доктор от Пекин, които единствено давали указания, само че не подхванали нищо съответно. Намесил се и икономическият фактор - Фуджиан е обвързван с Харбин и неговата изолираност можела да има неприятен резултат върху търговията.
Ултиматум
Само след ултиматум от страна на Русия и Япония за възможното навлизане на войската, китайците се съгласили да пуснат съветски лекари в града. Но към този момент било късно - чумата от бубонна форма мина в белодробна, която се популяризира от човек на човек като грип. В същото време популацията нямало желание да извършва заповедите на съветските лекари.
Градските управляващи, които най-сетне се съгласили да си сътрудничат, срещнали опозиция от популацията на Фуджиан, което не желало да пусне съветски лекари в домашните им каузи. По това време Русия и Япония били възприемани като окупатори, способни да лишават територия, и запазването контрола над Харбин било доста по-важно за китайските управляващи, от битката с чумата и опазването на популацията. Хората просто били пожертвани.
Подвигът
Въпреки това съветските лекари не спирали да работят. Сред доброволците, които безплатно се борели с чумата са санитарният доктор Викентий Мечеславович Богуцки и известният бактериолог Даниил Кирилович Заболотни, който набира млади лекари доброволци и студенти в екипа си.
Те трябвало да работят в обстановка на филантропична злополука: през януари епидемията от пневмонична чума достигнала своя връх и общо 100 хиляди души починали от нея. Идеята на съветските лекари да имунизират китайците с имунизацията на Владимир Ахаронович Хавкин не донесла триумф.
Самият Хавкин считал, че са нарушени условия на предпазване и превозване на имунизацията и също така имунизацията против бубонна чума се оказала неефективна против белодробната й форма. Нещо повече, по време на акцията за имунизация, няколко съветски лекари, които към този момент били имунизирани, се разболели от чума и това още повече разгневило популацията. Китайците скрили чумните трупове, нарязвали ги на части и ги изнесли отвън града. Дрехите от труповете продължавали да носят живите им родственици, а имуществото на мъртвите се продавало на базара.
Въпреки това съветските лекари успокоили китайците, доколкото можели, и се пробвали да ги завоюват на своя страна. Особено сполучлива в това била лекар М. А. Лебедева, която приемала пациенти с любов, а не със закани. Тя умиряла от чума на 14 януари 1911 година, заразила се с инфекцията, до момента в който изваждала телата на мъртвите от китайско жилище. Натовареността била толкоз огромна, че за ден Лебедева преглеждала над 200 индивида.
До самия край тя давала директиви по карантинните ограничения по време на епидемията. Студентът по медицина Лев Михайлович Беляев също се заразил с чума, само че даже и болен, той траял да работи. Забелязвайки кръв в храчките си, той се изолирал и не пускал никого при себе си Умиращият написал думи за прощаване на стената: „ Моля ви, да уведомите майка ми след гибелта ми и да се грижите за нея. Другари, Сбогом! “
Карантинните ограничения, до които се прибягнали благодарение на армията, все пак дали резултат: повратна точка в епидемията била обрисувана през февруари 1911 година, а от 7 март не е регистриран нито един случай на болест с чума. Въпреки това лекарите към момента били изправени пред задачата да кремират телата на мъртвите. Град Фуджиан трябвало да бъде изгорял до основи, а гробовете трябвало да бъдат отворени и телата да бъдат кремирани в гробищата, с цел да няма чумата втори късмет.
Епидемията дава на съветските лекари скъп материал, който по-късно се трансформира в научни писания, а учениците на Заболотни десетилетия наред се борят с чумата по целия свят.
Източник:
Местните въобще не се смущавали от вонята, предавана от мъртвите тела, които били разхвърляни на всички места – по улиците, в полето, в храстите и даже в река Сунгари. Руските медици трябвало да изваждат трупове от водата, да ги събират от ливадите и даже да изкопават пресните гробове, с цел да изгорят и унищожат чумната зараза. Град Фуджиан бил залят с керосин и изгорял, защото в него не останал нито един жив човек.
Карантината
Това не била първата чума, избухнала в Манджурия. И до през днешния ден този район, като Задбайкалието и степите на Монголия, е естествено огнище на чумата.
Първото огнище на заболяването се е случило през октомври 1910 година в едно село в област Манджурия, където живеели 3 хиляди руснаци и 4,5 хиляди китайци. Руските управляващи реагирали навреме - били прегледани всички поданици на селото, в него се появило противочумна болница и пунктове за наблюдаване на пациенти. Но не било допустимо да се спре заболяването незабавно, защото китайците прикривали болните.
Затова било решено цялото китайско население на селото да бъде сложено под карантина. За рекордно малко време бил издигнат бдителен пункт и китайците били преместени в него благодарение на войската. В края на ноември 1910 година огнището било потушено. 10 руснаци и 550 китайци станали жертви на чумата. Но скоро в Харбин и в сателитния му град Фуджиан се появили единични случаи на чума.
Руското държавно управление без резултат водело договаряния с китайците да вземат обстановката под надзор и показало, че Фуджиан би трябвало да бъде отцепен като източник на болестта. Но китайците виждали руснаците като врагове и вместо това поканили двама японци и доктор от Пекин, които единствено давали указания, само че не подхванали нищо съответно. Намесил се и икономическият фактор - Фуджиан е обвързван с Харбин и неговата изолираност можела да има неприятен резултат върху търговията.
Ултиматум
Само след ултиматум от страна на Русия и Япония за възможното навлизане на войската, китайците се съгласили да пуснат съветски лекари в града. Но към този момент било късно - чумата от бубонна форма мина в белодробна, която се популяризира от човек на човек като грип. В същото време популацията нямало желание да извършва заповедите на съветските лекари.
Градските управляващи, които най-сетне се съгласили да си сътрудничат, срещнали опозиция от популацията на Фуджиан, което не желало да пусне съветски лекари в домашните им каузи. По това време Русия и Япония били възприемани като окупатори, способни да лишават територия, и запазването контрола над Харбин било доста по-важно за китайските управляващи, от битката с чумата и опазването на популацията. Хората просто били пожертвани.
Подвигът
Въпреки това съветските лекари не спирали да работят. Сред доброволците, които безплатно се борели с чумата са санитарният доктор Викентий Мечеславович Богуцки и известният бактериолог Даниил Кирилович Заболотни, който набира млади лекари доброволци и студенти в екипа си.
Те трябвало да работят в обстановка на филантропична злополука: през януари епидемията от пневмонична чума достигнала своя връх и общо 100 хиляди души починали от нея. Идеята на съветските лекари да имунизират китайците с имунизацията на Владимир Ахаронович Хавкин не донесла триумф.
Самият Хавкин считал, че са нарушени условия на предпазване и превозване на имунизацията и също така имунизацията против бубонна чума се оказала неефективна против белодробната й форма. Нещо повече, по време на акцията за имунизация, няколко съветски лекари, които към този момент били имунизирани, се разболели от чума и това още повече разгневило популацията. Китайците скрили чумните трупове, нарязвали ги на части и ги изнесли отвън града. Дрехите от труповете продължавали да носят живите им родственици, а имуществото на мъртвите се продавало на базара.
Въпреки това съветските лекари успокоили китайците, доколкото можели, и се пробвали да ги завоюват на своя страна. Особено сполучлива в това била лекар М. А. Лебедева, която приемала пациенти с любов, а не със закани. Тя умиряла от чума на 14 януари 1911 година, заразила се с инфекцията, до момента в който изваждала телата на мъртвите от китайско жилище. Натовареността била толкоз огромна, че за ден Лебедева преглеждала над 200 индивида.
До самия край тя давала директиви по карантинните ограничения по време на епидемията. Студентът по медицина Лев Михайлович Беляев също се заразил с чума, само че даже и болен, той траял да работи. Забелязвайки кръв в храчките си, той се изолирал и не пускал никого при себе си Умиращият написал думи за прощаване на стената: „ Моля ви, да уведомите майка ми след гибелта ми и да се грижите за нея. Другари, Сбогом! “
Карантинните ограничения, до които се прибягнали благодарение на армията, все пак дали резултат: повратна точка в епидемията била обрисувана през февруари 1911 година, а от 7 март не е регистриран нито един случай на болест с чума. Въпреки това лекарите към момента били изправени пред задачата да кремират телата на мъртвите. Град Фуджиан трябвало да бъде изгорял до основи, а гробовете трябвало да бъдат отворени и телата да бъдат кремирани в гробищата, с цел да няма чумата втори късмет.
Епидемията дава на съветските лекари скъп материал, който по-късно се трансформира в научни писания, а учениците на Заболотни десетилетия наред се борят с чумата по целия свят.
Източник:
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ